РЕШЕНИЕ

   № 263

               гр.Варна, 04.12.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 15.11.2017 г. в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при секретаря Десислава Чипева като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело № 473 по описа за  2017  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Въззивникът „Бонев консулт“ ЕООД - гр.Шумен обжалва решение № 60/18.07.17 г. по т.д. № 592/2016 г. на Окръжен съд Шумен, с което е признато за установено, че „Бонев консулт” ЕООД, гр. Шумен дължи на „Юробанк България” АД - гр. София сума в общ размер на 75 094.67 евро, от които главница - 69 529.37 евро, договорна лихва за периода 21.06.2015 г. до 29.02.2016 г. - 5 203.78 евро и банкови такси за периода 10.07.2015 г. до 29.02.2016 г. - 361.52  евро, ведно със законната лихва върху главницата от 02.03.2016 г. до окончателното й изплащане, дължими по договор за банков кредит продукт „Кредитна линия плюс за бизнес помещения” № BL 14708 от 24.03.2008 г., за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 210/02.03.2016 г.  въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 438/2016 г. на Районен съд – Шумен, както и сумата от 9 626.32 лв. – разноски, с молба да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго, с което искът бъде отхвърлен, ведно с присъждане на разноските по делото. Въззивникът моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му, с присъждане на съдебните разноски за двете инстанции.

Ответникът по жалбата – „Юробанк България” АД - гр. София моли с писмен отговор и с молба за потвърждаване на решението, ведно с присъждане на съдебните разноски за въззивната инстанция.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Оплакването в жалбата за нередовно водено от банката счетоводство във връзка със заемната сметка по кредита е неоснователно. От заключението на ССЕ се установява, че вещото лице е разполагало с всички необходими документи от кредитната сметка за усвоените от ответника суми по договора за кредита от 24.03.2008 г. и за извършените от същия погашения по него. Тъй нареченото кредитно досие, съдържаща документацията по кредита, се води от банката на електронен носител, като от него, както и от документацията относно друга кредитна сделка между страните от 22.10.2010 г. са предоставени на вещото лице разпечатани на хартиен носител всички релевантни документи за усвоени суми, плащания по разплащателната сметка на длъжника и разпределение на сумите, като тези документи са засечени и с документите от счетоводството на ответника, установено от допълнителното заключение на вещото лице. Така че не може да се твърди, че банката не е водила кредита редовно и поради това проверката на счетоводството й не дава достоверни данни за него. Това касае и усвояването на сумата 800 евро на 29.11.2010 г., изрично посочено в първоначалното заключение на ССЕ на л.171 и на л.189 при отговора на въпрос втори.

Оплакването на въззивника, че банката отказвала да му предостави редовна и вярна информация за състоянието на кредита е неоснователно. Няма данни по делото ответникът да е отправял искане до банката за издаване на извлечение по кредитната си сметка, а банката да му е отказвала предоставянето на такова. Информацията относно размера на прилаганите лихви за съответния кредит е освен това публична, като промените на действащия, неподлежащ на договаряне, базов лихвен процент - малки предприятия /БЛПМФ - индекс, отразяващ цената на банковите ресурси, необходими за финансирането на кредити и други вземания, за които този индекс се прилага/, стават задължителни за страните, считано от първото 21-во число след промяната му, и се обявяват в банковите салони и на интернет страницата на банката, съгласно чл.3, ал.3 от договора за банков кредит - продукт “кредитна линия плюс за бизнес помещения“. В договора не е предвидено издаването от банката на Методология за определяне на базовия лихвен процент по кредита, като такава е задължителна само за потребителски кредити съгласно ЗПК, а не и за кредити, предоставени на корпоративни клиенти, какъвто е  ответникът. За бизнес кредитите е само препоръчително, а не задължително, издаването на такава методология, ето защо кредитополучателите по кредити с променлива лихва следва да изискват включването на клауза в договора за кредит, съгласно която промени на БЛП могат да се правят от банката само въз основа на приета и предварително обявена методология за определяне на референтния лихвен процент по конкретния кредит, а не на БЛП изобщо. Такава е представената на л.203 и сл. методология от 22.04.2013 г., издадена от „Пощенска банка“ АД, но за друг вид кредит – Малък бизнес /Прайм БМБ/, като лихвите за него са значително по-ниски по размер /л.208/ и са неприложими за настоящия банков кредит “кредитна линия плюс за бизнес помещения“.

Оплакването, че банката произволно – чрез кой да е банков служител може да си измисля каква да е лихва по кой да е кредит, е неоснователно. В заключението на ССЕ на л.177 и л.195 са посочени датите на протоколите от заседанията на  Комитета за управление на активите и пасивите /КУАП/ на банката, на които са вземани решения за увеличение и с колко на размера в евро на БЛПМФ за оборотни средства.

Оплакването в жалбата, че  индексът Eurobor е намалявал от м.септември до сега е неоснователно, доколкото той не е пряка компонента, формираща размера на БЛП. Установено от заключението на ССЕ на л.196 компонентите при определяне на БЛП са: трансферна цена на ресурса, формирана от разходите, които банката прави при привличане на паричен ресурс от депозитари и външни финансирания, която само се влияе от индексите – Софибор, Юрибор, Либор; и буферна надбавка /рискова премия/, която включва  оценката под формата на лихвена премия на нивото на риска при най-кредитоспособните клиенти с отчитане временните пазарни сътресения и лихвени нива в размер до 0.5% годишно. Втората компонента действително отчита достъпа до външно финансиране на гръцки банки и техните поделения, т.е. - обвързана е от гръцката финансова система, доколкото банката-ищец е с основен гръцки акционер, но това е следвало да бъде ясно на ответника още при сключване на договора за кредит. При положение че условията на кредита са станали непоносими за ответника, за да не търпи той повече рисковете от влошаващите се показатели на гръцката икономика е могъл да изплати кредита предсрочно без да дължи такси и неустойки чрез рефинансирането му от друга банка с по-добри условия.

Ето защо, спиране на плащанията по договора за кредит и анекс №1 от ответника на 30.09.2015 г., видно от заключението на ССЕ – л.189, представлява договорно неизпълнение по смисъла на чл.24, б.“г“ от договора за кредит, в който случай банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем съгласно чл.24 и чл.25, б.“в“ от същия, както е сторила.

Неоснователно е искането в жалбата за прилагане от съда на варианта по допълнителното заключение на ССЕ относно размера на задълженията по кредита, изчислени при първоначално договорената лихва. Този вариант би бил съотносим за евентуален потребителски кредит, какъвно настоящият  банков кредит не е, и при уважаване на евентуално възражение за неравноправни клаузи в договора съгласно ЗПК, каквото не е правено от ответника и няма основание да се прави.

Обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди. Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК.

Ответникът по жалбата не доказва направени съдебни разноски за адвокатска защита, предвид което такива за въззивната инстанция съобразно изхода на спора не му се присъждат.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 60/18.07.17 г. по т.д. № 592/2016 г. на Окръжен съд Шумен.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.