Р Е Ш Е Н И Е

 

292/Варна, 13.12.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, в открито съдебно заседание на 28.11.2018 год. в състав

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

                            ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

При секретаря Е.Тодорова, като разгледа докладваното от съдия А.Братанова в.т.д.№ 473/2018 год. по описа на ВАпС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано след постановяване на Решение № 253/08.08.2018 год. по т.д.№ 2382/2017 год. на ВКС, ТК, II отделение, с което е отменено решение № 134/15.06.2017 год. по в.т.д.№ 151/2017 год.  на ОС – Варна и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

         Обективираните в отменителното решение указания на касационната инстанция са задължителни за настоящия съд, на основание чл. 294, ал.1 ГПК.

Производството е с правно основание чл. 258 ГПК. Образувано е по жалба на „Агрея“ ЕООД със седалище гр.Шумен срещу решение № 2 от 12.01.2017 г. по търг.дело № 150/16 г. по описа на Шуменски окръжен съд, с което е осъдено да заплати на С.В.Д. сумата от 59 204.73 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 02.03.2013 г. до 11.05.2015 г. върху сумата от 265 500 лв., сума, дължима на основание чл.125 ал.3 от ТЗ, представляваща равностойност на дружествения дял на С.В.Д., в качеството му на съдружник с прекратено към 28.02.2013 г. участие в дружеството, както и направените по делото разноски в размер на сумата 4 848.19лв.

Въззивникът твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което предявения срещу него иск да бъде отхвърлен.

Въззиваемата страна С.В.Д. ***, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди решението на първоинстанционния съд. Претендира направените по делото разноски.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Не е спорна между страните фактическата обстановка по делото, а именно:

Ищецът Д. е бил съдружник и е притежавал 25 % от капитала на дружеството – ответник. С решение на общо събрание на съдружниците от 19.02.2013г. е прекратено членственото му правоотношение. Решението за прекратяване на членството на Д. е оспорено и между страните е водено производство по иск по чл.74 от ТЗ, прекратено с определение на съда, влязло в сила на 02.06.2015г.

Между страните е водено търг.дело № 394/15г. по описа на ШОС, по което с влязло в сила решение № 78 от 14.07.2016 г. въззивникът  „Агрея“  ООД е осъден да заплати на Д. сумата от  290 000 лв., по предявен частичен иск, представляваща дължима на основание чл.125 ал.3 от ТЗ равностойност на дружествения му дял, определен към края на м.февруари 2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.05.2015 г. до окончателното й изплащане.

В настоящото производство е предявен осъдителен иск с правно основание чл.86 от ЗЗД от С.В.Д. срещу „Агрея“ ЕООД за сумата 59 204.73 лв., претендирана като обезщетение за вреди от забава в плащането на сумата 265 500 лв., - дължима равностойност на дружествения му дял в „Агрея“ ООД за периода от 02.03.2013г. до 11.05.2015г.

Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал.1 ЗЗД длъжникът дължи мораторно обезщетение от деня на забавата. Когато денят на изпълнение е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му- чл. 84, ал.1 ЗЗД.  Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора – чл. 84, ал.2 ЗЗД.

Задължението за заплащане на равностойността на дружествен дял на изключен съдружник е регламентирано в чл. 125, ал.3 ТЗ. Законодателят не е визирал срок за изпълнение на задължението. Правилото, че имуществените последици се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването, е относимо единствено към размера на дълга и начина на определянето му. Правилото не визира срок за изпълнение на задължението. Липсват уговорки в дружествения договор или нарочно постигнато споразумение между страните за договорно определяне на срока за изпълнение. Следователно – задължението на дружеството да уреди имуществените си отношения с изключения съдружник има безсрочен характер. При това положение, изпадането на длъжника в забава е опосредено от отправянето на нарочна покана от кредитора съгласно изискванията на чл. 84, ал.2 ЗЗД.  Установяването на надлежна покана съставлява елемент от фактическия състав за уважаването на предявения иск с правно основание чл. 86 ЗЗД и подлежи на главно и пълно доказване от ищеца.  За разпределението на доказателствената тежест  относно главните обуславящи факти, наличието или липсата на насрещно оспорване е ирелевантно. В този смисъл са и дадените от въззивния съд указания за разпределението на тежестта на доказване съгласно Определение № 537/03.09.2018 год. на АС – Варна, постановено по реда на чл. 267 ГПК.

След постановяване на отменителното решение на ВКС, основният спорен предмет е наличието на надлежно отправена покана от кредитора Д. до „Агрея“ ООД.

Съобразно изразената процесуална позиция на ищеца – въззвиема страна, обективирана в отговора на въззивната жалба и в хода на въззивното производство, изключеният съдружник Д. е отправил покана за уреждане на имуществените си отношения още на ОС от 19.02.2013г., на което членственото му правоотношение е било прекратено. Страната се позовава на протокол от проведено ОС от 19.02.2013 год., който е представен с исковата молба.  Съдържанието на удостоверителния документ не е оспорено в срока по чл. 193, ал.1 ГПК.

Видно от представения протокол от 19.02.2013 год., съдружниците в „Агрея“ ООД Ренета Стефанова И и С.В.Д. са дискутирали безрезултатно възможността за продължаване на съвместната си дейност /т.1 от дневния ред/. В т.2  предметът на обсъждане, видно от обявения дневен ред и записани дискусии,  е бил сведен до възможността С.Д. да продаде дружествените си дялове на Р И. Преговорите са протекли без резултат поради липса на съгласие за продажната цена.  С.Д. е оценил дела си на минимум 900 000 лева, основавайки се на баланс към 31.12.2011 год. Р И не е приела предложението. Отделно – позовала се е на висящ спор по чл. 227, ал.1, б.“б“ ЗЗД, имащ преюдициално значение за собствеността върху дяловете с титуляр С.Д.. Обсъждането на имуществените отношения при и по повод бъдещо, евентуално прехвърляне на дружествените дялове не може да се квалифицира като покана за уреждането на имуществените отношения и при бъдещо изключване. Поканата по смисъла на чл. 84, ал.2 ЗЗД следва да има изричен характер и да следва по време осъществяването на правопораждащия юридически факт за вземането – прекратяване на членственото правоотношение чрез изключване. След дискутиране на възможностите за доброволно уреждане на отношенията чрез прехвърляне на дружествени дялове, събранието е приело решение и по т.3 за изключване на Р.И, а по т.4 за изключване на съдружника Д.. Протоколът не обективира волеизявления на изключения съдружник касателно породените от изключването парични вземания. Горното е и логична последица от предприетото взаимно изключване, при което съдружникът Д е имал правните очаквания да остане едноличен собственик на капитала.

Следователно – протоколът от 19.02.2013 год. не удостоверява наличието на покана по смисъла на чл. 84, ал.2 ЗЗД.

Не се установява наличието на покана и от показанията на разпитаните пред въззивната инстанция свидетели.

Според показанията на св. Г.В - Ц, влошените отношения между страните датирали още от 2011 год., когато семейните отношения на съдружниците приключили с развод.  От 2011 год. страните водили непрестанни преговори, но за доброволно уреждане на отношенията си. На 01.02.2013 год. съдружниците отново се срещнали, за да определят суми като база за преговори. Дискутирането на въпроса било отложено за проверка на финансовите отчети. Така се стигнало до провеждането на ОС на 19.02.2013 год., когато свидетелката преповтаря отразеното в съдържанието на протокола по т.2, но същото,  съобразно фактическите и правни изводи на настоящата инстанция, не може да се квалифицира като покана по чл. 84, ал.2 ЗЗД вр. чл. 125, ал.3 ЗЗД. Последвало взаимно изключване на съдружниците и оспорването му по реда на чл. 74 ТЗ.  Последвала нотариална покана за плащане, която съобразно представените писмени доказателства е връчена на дружеството на 20.05.2013 год.  и не е релевантна за наличието на забава в исковия период 02.03.2013 год. – 11.05.2015 год. Нямат релевантно значение за наличието на забава в исковия период и показанията на свидетелката за нарочно проведена среща за уреждане на имуществените отношения непосредствено преди завеждането на спора по т.д.№ 394/2015 год. по описа на ШОС – 11.05.2013 год.

По идентични съображения, не се установява наличието на покана и от показанията на св. Д.Д., които възпроизвеждат идентични факти за хронологията на дружествените отношения.

В заключение, съдът отбелязва, че имуществените претенции на съдружника Д. за доброволно напускане на дружеството – чрез прехвърляне на дружествени дялове или чрез едностранно предизвестие не могат да се приравнят на имуществени претенции като резултат от изключването му. Липсва изрична покана, която да обуслови изпадането на длъжника в забава по смисъла на чл. 84, ал.2 ЗЗД. Ответникът не дължи обезщетение по чл. 86 ЗЗД.

Постановеното решение на ШОС следва да бъде отменено, а предявената претенция – отхвърлена.

С оглед изхода на спора, на основание чл.78 ал.3 от ГПК и направеното искане в полза на въззивника „Агрея“ ЕООД следва да бъдат присъдени направените разноски за двукратно разглеждане на спора пред въззивната инстанция. Дължимите за въззивна инстанция разноски, съобразно представените доказателства за реалното им извършване са в размер на сумата 4 684.10лв., от които 1 184.10лв. – държавна такса и 3500 лв. – адвокатско възнаграждение.

За първа инстанция няма представени доказателства за извършени от въззивника разноски. Не са представени доказателства за сторени разноски и пред касационната инстанция.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 2 от 12.01.2017г. по търг.дело № 150/16г. по описа на Окръжен съд – Шумен и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на С.В.Д. ***, ЕГН **********, срещу „Агрея“ ЕООД със седалище гр.Шумен, ЕИК 127576320, за заплащане на сумата 59 204.73 лв., претендирана като обезщетение по чл.86 ал. 1 от ЗЗД за вреди от забава в плащането на дължимата му на основание чл.125 ал.3 от ТЗ равностойност на дружествения му дял в „Агрея“ ООД в размер на 265 500 лв. за периода от 02.03.2013г. до 11.05.2015г.

ОСЪЖДА С.В.Д. ***, ЕГН **********, да заплати на „Агрея“ ЕООД със седалище гр.Шумен, ЕИК 127576320, сумата 4 684.10лв., представляваща направени пред въззивна инстанция разноски на основание  чл.78 ал.3 от ГПК.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: