Р Е Ш Е Н И Е

 № 293 /19.11.2015 г., гр.Варна

          Варненският апелативен съд, търговско отделение, втори състав, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

АНЕТА БРАТАНОВА

         

секретар Е.Т.

като разгледа докладваното от съдия Аракелян в.т.д. № 474/2015год. по описа на ВАпС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК

Образувано е по въззивна жалба на Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС” АД - гр. София, чрез адв. С.Р. от Софийска адвокатска колегия, срещу решение № 304 от 21.04.2015 г., постановено по търг. дело № 1762/2014 г. на Варненския окръжен съд В ЧАСТТА, с  която дружеството е осъдено да заплати на Й.Г.Н. *** сумата от 25 000 лв., за сумата над 10 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди -  болки и страдания в резултат на получени травми при произшествие, настъпило на 03.12.2013 г., в гр. Варна, по вина на Г.З. Д., ведно със законната лихва, считано от 03.12.2013 г. - датата  на увреждането до окончателното изплащане, на осн. чл. 226, ал. 1 от  КЗ, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на решението.

 Жалбоподателят сочи за правилен правния извод на съда, че не е налице  съпричиняване от страна на пострадалата. Счита решението за  неправилно в частта за определяне на размера на неимуществените  вреди, като твърди, че същите не са съобразени с практиката на  съдилищата по сходни казуси, както и със социално - икономическата  обстановка в страната. Излага, че видно от приетата по делото СМЕ се  касае за телесна повреда, от която ищцата се е възстановила напълно за  около 3 месеца. Моли за отмяна на решението в частта за сумата над 10 000 лв. с присъждане на направените разноски.

В срокът по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от процесуалния представител на Й.Г.Н., в който се иска потвърждаване на атакуваното решение и отхвърляне на въззивната жалба, като неоснователна. Излага се становище за законосъобразност, правилност и обоснованост на първоинстанционното решение.

Настоящият състав на съда намира, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, Варненският апелативен съд приема за установено следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба на Й.Г.Н., ЕГН **********,*** срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Черни връх”, № 51Д, представлявана от М. С. М.-Г., с която е предявен иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ, за осъждане на ответника, да заплати сумата 30000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки, страдания, лишения и неудобства, в резултат на получени травми при ПТП, настъпило на 03.12.2013 г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на предявяване на иска до изплащането.

В исковата молба се твърди, че на 03.12.2013 г., около 22.00 ч., в гр. Варна, бул. „Кн. Борис l-ви", в посока „ИУ” - Варна, ищцата пътувала на предната дясна седалка в л.а. „Фолксваген Голф”, ДК № Т 9211 СТ, управляван от Г. З. Д., ЕГН **********. Сочи се още, че автомобила се движел в дясна пътна лента, като в съседната се е движел л.а. „БМВ”, с неустановена регистрация. Започнало състезание между автомобилите с висока скорост като подминавайки хотел „Димят”, водачът Д. загубил контрол върху автомобила, излязъл извън пътното платно, блъснал се в разделителни метални колчета и след това последвал челен удар в крайпътно дърво. Вследствие на удара ищцата получила фрактура на двете ръце и разкъсно-контузна рана на главата. След ПТП тя била приета по спешност в болнично заведение „МБАП „Св. Марина” ЕАД, където на 05.12.2013 г., била извършена оперативна интервенция за открито наместване на фрактурите с външна фиксация, поставяне на Киршнерови игли и гипсова имобилизация. Престоят продължил общо 5 дни. В последствие на 10.01.2014 г. ищцата отново била хоспитализирана за отстраняване имплантите и след двудневен престой била изписана. Твърди, че възстановяването продължило в домашни условия и било свързано с болки,страдания и непрекъснат прием на обезболяващи и други предписани медикаменти. Наложило се извършването на рехабилитационни процедури, като въпреки това към момента на предявяване на иска при физическо натоварване или по-ниски температури изпитва болки в двете ръце.

Релевирани са твърдения, че произшествието е настъпило по вина на водача Д.,  който нарушил правилата за движение по пътищата. За ангажиране на наказателната отговорност на виновния водач, било образувано д.п. № 370/2013 г. на сектор ПП - ОД на МВР - Варна, което с Постановление № 18262/19.02.2014 г. на ВРП, било прекратено в хипотезата на чл. 342, ал. 2 НК.

Отговорността на ответника се обосновава с наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”, за процесния автомобил, обективирано в полица № 22113001316879, валидна до 10.05.2014 г.

В отговора на исковата молба ответникът „ЗК Лев Инс” АД оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва се също и механизма на настъпване на ПТП, както и вината на водача на застрахования автомобил. Оспорва наличието на пряка причинно-следствена връзка между настъпилите увреждания и произшествието, от което се твърди да са настъпили. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в неизпълнение от страна на ищцата на задължението й да постави предпазен колан при пътуването си в автомобила. Счита паричното изражение на настъпилите неимуществени вреди за прекомерно завишен.

Между страните не съществува правен спор, а и се установява от приобщените по делото доказателства: ДП № 370/2013 г. и Постановление № 18262/2013/19.02.2014 г,Констативен протокол за ПТП № 4075/2013г на сектор ПП при ОД на МВР – Варна, епикриза от 09.12.2013г. на МБАЛ „Света Марина“ ЕАД, епикриза от 12.01.2014г. на МБАЛ „Света Марина“ ЕАД, амбулаторен лист № 088/06.02.2014г., че на 03.12.2013г. при движение на л.а. „Фолксваген Голф 3“ с ДК № Т 9211 СТ, управляван от Г. З. Д., ЕГН **********,***, в посока бул. „ Цар Освободител“, че вследствие на несъобразена скорост – не по-малко от 156 км/ч ( видно от приетата пред първа съдебна инстанция САТЕ) водачът при аварийно спиране е изгубил контрол върху л.а., в който се е намирала и ищцата, поради което са и настъпили и множество удари в предпазните крайпътни съоръжения тип „метални колчета“

От представената по делото епикриза се установява, че на 04.12.2013 г. ищцата е била приета по спешност в Отделение по Ортопедия и травматология на УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД - Варна, била поставен диагноза: „Счупване на долния край на лъчевата кост, закрито, лява, горен крайник“ и придружаващо заболяване: „Счупване на метакарпални кости, закрито, дясна, горен крайник“. Ищцата претърпяла оперативна интервенция на 05.12.2013 г., при която под обща интубационна анестезия било извършено открито наместване на фрактурите, за фиксирането им били поставени Киршнерови игли и на двете ръце и извършена гипсова имобилизация. Била изписана на 09.12.2013 г. с подобрение на общото състояние.

От представената епикриза се установява, че на 10.01.2014 г. ищцата е била приета в УМБАЛ „Св. Марина“, отделение по ортопедия и травматология. На 10.01.2014 г. била извършена оперативна интервенция под обща венозна анестезия, при която били екстрахирани 3 бр. Киршнерови игли от лях радиус и 3 бр. Киршнерови игли от дясна длан. Ищцата била изписана с подобрение на 12.01.2014 г.

Видно от представения Протокол на медицинска комисия № 88/06.02.2014 г. е, че поради установеното обективно състояние на ищцата - спонтанна и палпаторна болка в дясна гривнена става, лек оток и ограничени движения в същата, на ищцата е поставена диагноза - последици от счупване на горния крайник, включително китка и длан и е изложено заключение - ищцата да бъде освободена от учебни занятия по физическо възпитание за учебната 2013/2014 г.

Пред първа съдебна инстанция е назначена  и приета СМЕ, чието заключение, като неоспорено от страните и кредитирано от съда като компетентно и безпристрастно дадено, е приобщено към доказателствения материал. В заключението е посочено, че вследствие на ПТП ищцата като пътник в лек автомобил е получила контузия на главата, мозъчно сътресение и разкъсно-контузна рана на главата, счупване на долния край на лява лъчева кост, счупване на бодилестия израстък на лява лакътна кост, счупване на 3, 4 и 5 дланни кости на дясна ръка и изкълчване на  дланнопръстовата става на 5 пръст на дясната ръка, състояние след разкъсно - контузни рани в областта на горните крайници. Вещото лице посочва, че счупването на лявата лъчева кост на типично място и счупването на  бодилестия израстък на лявата лакътна кост са обусловили трайно затруднение  на движенията на левия горен крайник за период не по-малък от 2-2.5 месеца, а  комбинираната травма в областта на дясната длан, също е обусловила трайно затруднение в движенията на десния горен крайник за период не по-малък от 2-  2.5 м. В съвкупност останалите травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота. В заключението се посочва още, че гореописаните увреждания са причинили болки, нарушена е била функцията на горните крайници и пострадалата е изпитвала дискомфорт и неудобства при извършване на ежедневните си функции, както и че ищцата се е нуждаела от подпомагане от трети лица за период не по-малък от 2-2.5 м. След личен преглед на Н., експертът посочва, че към момента на  изследването функцията на горните крайници е възстановена в пълен обем.

Разпитано в с.з. вещото лице пояснява, че е напълно възможно при претоварване в областта на горните крайници и при студено време да се получат болки, че травмите биха били получени включително и ищцата да е била с поставен предпазен колан, както и че биха могли да бъдат получени ако  ищцата е предприела действия, за да се предпази.

 По делото е назначена САТЕ, чието заключение, неоспорено от страните и кредитирано от съда като компетентно и безпристрастно дадено, е приобщено към доказателствения материал. От заключението безпротиворечиво се установява, че механизма на настъпване на произшествието е следния: На 03.12.2013 г. в гр. Варна, при движение на л.а. „Фолксваген Голф 3“, с ДК № Т 9211 СТ, в дясна пътна лента по бул. „Кн. Борис 1-ви“, в посока бул. „Цар Освободител“, настъпва ПТП между автомобила , управляван от Г. З. Д., ЕГН ********** и крайпътно дърво намиращо се в дясно по посока на движението му. Произшествието е настъпило след предприето аварийно спиране за предотвратяване на ПТП с друг автомобил в лява пътна лента и загуба на управление над превозното средство от водача. Предвид липсата на данни за настъпилата точна ситуация на ПТП вещото лице посочва, че не е в състояние да се извърши изчисляване на конкретната възможност за избягване на ПТП. От заключението се установява, че скоростта на движение на автомобила в момента на удара не може да бъде изчислена без измерване на деформациите по него, но скоростта преди ситуацията довела до произшествието е била не по-ниска от 156 км/ч. След проведения разпит в о.с.з. вещото лице пояснява, че предвид липсата на  данни, отговорът на въпроса било ли е предотвратимо произшествието от страна на водача, би почивал само на предположения. Вещото лице сочи още, че автомобилите от марката и модела, в който е пътувала ищцата имат заложени четири триточкови инерционни колана и един двуточков колан на задна седалка на средно място, които се задействат само инерционно.

За установяване на твърдяните болки и страдания, по делото са изслушани показанията на свидетеля - Ж. С. Н., майка на ищцата, които са кредитирани от съда при условията на чл. 172 от ГПК.

Пред първа съдебна инстанция е разпитан  Николай И. Г.ев, чиито показания съдът кредитира като безпристрастно дадени от очевидец. От тях се установява механизма на настъпване на ПТП, както и начина на изкарване на ищцата Н. от катастрофиралия автомобил, но свидетелят не си спомня дали тя е била с поставен колан в момента, в който я  е видял в колата.

Гореизложената фактическа обстановка, обуславя следните правни изводи: 

Въззивницата претендира заплащане на застрахователно обезщетение, като се позовава на застрахователно правоотношение, възникнало по силата на застрахователна полица с осигурен риск "гражданска отговорност". Въззиваемото дружество не оспорва обстоятелството, че към 03.12.2013г., автомобилът, с който е причинено пътно – транспортното произшествие е бил застрахован при него, по риска “гражданска отговорност”.

 По силата на договора за застраховка  „гражданска отговорност „ , застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях имуществени или неимуществени вреди на трети лица, ако те са настъпили във връзка с притежаването и използването на моторни превозни средства, и за които отговарят съобразно българското законодателство.         Това обстоятелството обуславя правото на пострадалия, да предяви прекия иск по 226 от КЗ срещу застрахователя.

За ангажиране на отговорността му по сключена задължителна застраховка "гражданска отговорност" на водач на МПС за вреди причинени на трето лице е необходимо ищецът да установи, че причинените вреди, чието обезщетяване претендира, са пряк резултат от противоправно поведение на застрахованото лице.

С подадената въззивна жалба  се оспорва решението на ОС – Варна за присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди -  болки и страдания в резултат на получени травми при произшествие, настъпило на 03.12.2013 г., за сумата над 10 000 лева. Не са наведени твърдения за неосъществен състав на гражданската отговорност, напротив, признава се  липса на съпричиняване, което възражение  е релевирано при разглеждането на делото от първоинстанционния съд. Въз основа на правомощията на въззивния съд, предвидени в разпоредбата на чл. 269 от ГПК настоящата съдебна инстанция при извършената служебна проверка за пороците, водещи до нищожност и недопустимост, в обжалваната част, установи, че атакуваното съдебно решение е валидно и допустимо. С оглед гореизложеното, и наведените във въззивната жалба възражения липсва правен спор относно противоправното поведение на  Г. З. Д., което  причинило неимуществени вреди, намиращи се в пряка причинно-следствена връзка при наличието на вина, и за които въззивното дружество отговаря, в следствие на сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Единственият спор по делото е относно размера  на действително причинените неимуществени вреди за размера над 10 000 лева, като изложените твърдения от въззивника са за несправедливост на присъденото обезщетение.

Предвид направеното възражение следва да се изложи, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Безспорно в доктрината и практика е, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Утвърдени в практиката такива конкретни обстоятелства са обема, характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, физическите, но и психологическите последици за увредения, както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, преценени адекватно и в тяхната съвкупност. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди /болки и страдания/, тогава решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. В този смисъл е и константната съдебна практика - Решение № 356 от 09.12.2014 г. по гр. д. № 2946/2014 г. на Върховен касационен съд; Решение № 356 от 09.12.2014 г. по гр. д. № 2946/2014 г. на Върховен касационен съд и  др.

Видно от събраните доказателства е вида и обема на получените увреждания - контузия на главата - мозъчно сътресение и разкъсно-контузна рана, травматични увреждания, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, счупване на лява лъчева кост, счупване на  бодилестия израстък на лявата лакътна кост. Не се оспорва и обстоятелството, че те са обусловили трайно затруднение  на движенията на левия горен крайник за период не по-малък от 2-2.5 месеца, а  комбинираната травма в областта на дясната длан също е обусловила продължително   затруднение в движенията на десния горен крайник за период не по-малък от 2-  2.5 м. Дългият период на обездвижване, в който ищцата не е могла да се грижи самостоятелно за себе си, допълнен от факта, че вследствие на травмите си може да продължи да чувства болки при студено време или натоварване са основание за определянето на обезщетение в по-висок размер от сумата от 10 000 лева, която според жалбоподателя е обоснована. Освен това трябва да се съобрази, че болките и страданията, във физически,  психологичен и емоционален план, не се ограничават само до изживените в момента на деликта болки и страдания, а продължават и след това. От показанията дадени от майката на Ж. С. Н., кредитирани от съда при условията на чл. 172 от ГПК, се установява, че към момента Й.Н. все още не е преодоляла психичната травма следствие на претърпяното ПТП, поради което и изпитва страх да се вози в автомобил. Дълго продължилото възстановяване и рехабилитация сочат, че претърпения инцидент се е отразил в значителна степен върху неимуществената сфера на въззивницата, поради което критерият на справедливостта изисква да бъде определено обезщетение, което в най-пълна степен да репарира неблагоприятните последици върху личността на пострадалата.

Предвид това и съобразявайки се с правилото на закона за определяне на дължимото обезщетение за търпените болки и страдания "по справедливост", съдът счита, че предявеният иск за неимуществени вреди е основателен и доказан до присъдения с обжалвания съдебен акт размер от 25 000 лева.

При този изход на делото и с оглед  депозираното искане от въззиваемата страна пред настоящата съдебна инстанция да й бъдат присъдени сторените по делото разноски, като е представила доказателства относно заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 1280 лева, същото следва да бъде уважено в пълен размер.

Поради съвпадане на правните изводи на настоящата инстанция с постановеното от първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 304/ 21.04.2015 г., постановено по т. д. № 1762/2014 г. на Варненския окръжен съд В ЧАСТТА, с  която е уважен иска с правно основание чл. 226, ал. 1 от  КЗ на Й.Г.Н., ЕГН **********,*** срещу Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК: 121130788 – със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Черни връх“ №51Д , представлявано от М. С. М. – Г. и В. Л. П., за горницата над сумата от 10 000 / десет хиляди / лева до присъдените 25 000 /двадесет и пет хиляди / лева.

ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София. район Лозенец, бул. „Черни връх“ № 51Д, представлявано от М. С. М. – Г. и В. Л. П. ДА ЗАПЛАТИ  на Й.Г.Н., ЕГН **********,*** сумата от 1 280 / хиляда двеста и осемдесет / лева, представляваща направените пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78 ГПК.

В останалата част съдебно решение № 304/ 21.04.2015 г., постановено по търг. дело № 1762/2014 г. на Окръжен съд – Варна, като необжалвано, е влязло в сила.

Решението не подлежи обжалване.

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: