РЕШЕНИЕ

   № 92  

               гр.Варна, 12.04.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 05.04.2016 г. в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

            НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ  в.т.дело № 476  по описа за  2015  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Постъпила е въззивна жалба от Д.И.М. *** срещу решение № 500/29.05.2013 г. по т.д. № 2472/12 г. на Окръжен съд Варна, ТО, с което съдът признава за установено в отношенията между страните, че „Одисейтранс” ООД гр. Варна, Д.А.Н., Д.И.М., дължат солидарно на „Юробанк България” АД гр. София, 150 000 евро, представляваща част от задължение по запис на заповед от 22.07.2008 г., ведно с разноски в размер на 9927.99 лева, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение No-560/31.01.2012г. по ч.гр.д. 1227/ 2012 г. по описа на ВРС, 12 състав, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК – 30.01.2012 година до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.422 ГПК, ведно с разноски в размер на 13848.48 лева, на основание чл. 78, ал.1 ГПК. Моли за отмяна на обжалваното решение, като неправилно и за постановяване вместо него на друго решение, с което се отхвърли предявеният иск.

          Ответникът по жалбата - «Юробанк България» АД гр. София моли с писмен отговор за потвърждаване на решението, като законосъобразно и правилно и за присъждане на съдебните разноски за въззивната инстанция. С  молба от 04.04.2016 г. с характер на писмени бележки моли за същото.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Оплакването в жалбата, че записът на заповед е нищожен, тъй като в него са посочени едновременно два падежа – на предявяване и на определен ден, е неоснователно. Видно от записа на заповед от 22.07.2008 г. същият е издаден от „Одисейстрой” ООД – гр.Варна в полза на «Юробанк и Еф Джи България» АД гр. София, сега «Юробанк България» АД гр. София, със задължение издателят да заплати на банката сумата 1 500 000 евро при предявяване на записа на заповед или на нейна заповед безусловно и неотменимо – без разноски и протест, на адреса на банката в гр.Варна, Бизнесцентър Варна, бул.”Осми приморски полк” №100. Уговореният падеж е „на предявяване” – чл.486, ал.1, т.1 - ТЗ и няма друг уговорен падеж. Уговорката в записа на заповед, че записът на заповед може да бъде предявен за плащане в срок до 21.07.2016 г. само ограничава поемателя с краен срок, в рамките на който записът на заповед може да се предяви от него за плащане на издателя. Тази уговорка не визира втори различен падеж или друг последователен падеж на уговорения такъв „на предявяване”, така че не е налице хипотезата на чл.486, ал.2 – ТЗ.

Оплакването в жалбата, че записът не е бил предявен за плащане на авалиста – настоящ въззивник, е неоснователно. Записът на заповед е предявен на авалиста с нотариална покана, връчена му на посочения в записа на заповед негов адрес чрез залепяне на уведомление по чл.47, ал.1-ГПК на 29.06.2011 г. поради ненамиране на лицето на посочения адрес, нито на друго лице, съгласно да получи поканата, с изтичане на двуседмичния срок по ал.2 на същия текст на 14.07.2011 г. с оглед презумпцията по ал.5, удостоверено от нотариус Кр.К., рег.№513 на НК, с район на действие РС Варна. При записа на заповед за разлика от менителницата не е необходимо приемане за плащане, тъй като издателят и платецът са едно и също лице. В случая поемателят е освободен от извършването на протест поради неплащане предвид уговорката в него „ без разноски”, „без протест”. Падежът по записа на заповед е настъпил с предявяването му за плащане, задължението е станало изискуемо за авалиста и поемателят има право да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу авалиста за вземането си по записа на заповед – чл.418, ал.1 във вр.с чл.417, т.9 от ГПК, което, установено от данните по делото, е в размер на 150 000 евро. Всеки един от авалистите, в т.ч. въззивникът, е поел солидарно задължение с издателя на записа на заповед за сумата по записа на заповед, която е в по-голям размер от усвоената сума /150 000 евро/ по договора за инвестиционен кредит №06-08092/22.07.2008 г., отпуснат от кредитодателя – банката поемател на кредитополучателя – издателя на записа на заповед. Този договор е безспорно каузалното правоотношение, стоящо зад процесния запис на заповед, който е бил издаден, за да го гарантира.

Оплакването в жалбата, че вземането, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение срещу авалиста, е прието в списъка на приетите вземания в производството по несъстоятелност на кредитополучателя - издател „Одисейстрой” ООД – гр.Варна, като главният дълг повече не съществува, е неоснователно. Приемането на предявеното от банката вземане в посоченото производство по несъстоятелност на главния длъжник не означава все още удовлетворяване на кредитора, още по-малко пък – пълно удовлетволяване. Така че банката има право и интерес да се снабди с изпълнително основание и срещу другите солидарно отговорни длъжници, за да получи пълно плащане от който и да е от тях или общо от всички до размера на вземането си по договора за инвестиционен кредит. Съгласно чл.122, ал.1 и 2 – ЗЗД кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците. Предявяването на иск срещу един солидарен длъжник не засяга правата на кредитора спрямо останалите съдлъжници.

Оплакването за учредена съгласно договора за кредит в полза на ищеца - кредитодател договорна ипотека върху поземлен имот на кредитополучателя на значителна стойност, надвишаваща задължението по записа на заповед, която прави вземането му привилегировано в производството по несъстоятелност на длъжника, е неоснователно. Дори и като обезпечен с ипотека кредитор в производство по несъстоятелност, ищецът пак има право да потърси удовлетворяване на вземането си на основание издаден в негова полза запис на заповед с обезпечително-гаранционна функция срещу лица /авалисти/, които са поръчителствали за дълга по менителницата. Кредиторът може да търси изпълнение спрямо кое да е от обезпеченията, с които разполага, и спрямо кое да е от лицата, които са се съзадължили по дълга към него.

Ето защо, искът спрямо въззивника е основателен и правилно е уважен от ОС Варна, предвид което решението в обжалваната му установителна част по иска по чл.422, ал.1 – ГПК спрямо ответника Д.И.М. следва да се потвърди. Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК. В останалата му част решението е влязло в сила.

При този изход на спора в полза на ответника по жалбата се присъждат направените съдебни разноски за въззивната инстанция в размер на 1931.35 лв.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1-ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 500/29.05.2013 г. на Окръжен съд - ТО по т.д.№2472/2012 г. в установителната му част по иска по чл.422, ал.1 – ГПК спрямо ответника Д.И.М..

ОСЪЖДА Д.И.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Юробанк България” АД гр.София, ЕИК 000694749, сумата 1931.35 лв - съдебни разноски за въззивната инстанция.

В останалата му част решението е влязло в сила.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ:1.                       2.