О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

571

                  

гр. Варна , 18.08.2014г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди и четиринадесета година в състав :

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

    ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                               КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

                           

като разгледа докладваното от съдията Кр.Генковска ч.в.т.дело № 477 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

    Производството е по частна жалба от „В.”ООД против определение № 2167/03.06.14г. по т.д. № 2856/12г. на ВОС, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за възстановяване на пропуснат срок за обжалване на решение № 199/27.02.2014г. по т.д. № 2856/12г. на ВОС като неоснователна.

    В частната жалба се излагат съображения , че са налице „особени непредвидени обстоятелства”, които страната не е могла да преодолее: предишният адвокат не е уведомил страната, че тече срок за обжалване на решението на ВОС; не може да се приеме , че връчването на съобщение чрез адвокат е надлежно, без да се отчита налице ли е възражение или не от самата страна, която е представлявана от този адвокат; новият процесуален представител се е легитимирал като такъв на 14.03.2014г. и от този момент е поискал копие от цялото първоинстанционно производство, но поради пречки в деловодство не му е било своевременно издадено исканото копие. Моли за отмяна на атакуваното определение и постановяване на ново , с което се уважи молбата по чл.64 ГПК.

    ВнАС прецени следното:

    Съобщение за изготвено съдебно решение по т.д. № 2856/12г. на ВОС е връчено на адв.Г.В. процесуален представител на „В.”ООД на 04.03.2014г. Към този момент не са налице доказателства по делото адвокатът да се е отказал от пълномощие, нито страната да е оттеглила даденото на адв.В. пълномощно, на осн. чл.35 ГПК. Последното представлява предписано от закона процесуално действие и се изразява в дължимо поведение от страната, която следва да уведоми съда за оттеглянето на пълномощието. Полученото от адв.В. на ел.поща съобщение от „В.”ООД на 28.02.2014г., че оттегля пълномощието си от него, не представлява дължимото по-горе процесуално действие от страната. Касае договорните отношения между страната и представителя й. Съответно не създава задължение за съда при уведомяване от адв.В. с молба от 10.03.2014г. , че е налице цитираното писмо от 28.02.2014г., да връчи ново съобщение на „В.”ООД на адреса по ТР. Не намира и опора в закона ,съобразно правилото на чл.39, ал.1 ГПК, и възражението на частния жалбоподател , че връчването чрез адвокат трябва да бъде потвърдено от страната , за да е налице редовно такова.

    Следователно срокът за обжалване на решението на ВОС за „В.”ООД започва да тече от 05.03.2014г. и изтича на 18.03.2014г.

    След като още на 28.02.2014г. страната е уведомила адв.В. за предприетото от нея оттегляне на пълномощие , то в тежест на „В.”ООД е да организира защитата си по делото. Видно от Молба от 14.03.2014г. новият процесуален представител адв.К. е предстаВ. пред ВОС пълномощно в своя полза с дата 04.03.2014г. Защо десет дни е забавена проверката по т.д. № 2856/12г. на ВОС не се обяснява, а и тези факти са относими към отношенията доверител-довереник, и като краен извод от значение е, че доверителят носи риска от избора на довереник. Т.е. причините са от субективно естество, а не от обективно. Подаването на молба от 14.03.2014г. за снабдяване с копие от цялото първоинстанционно производство и резолирането й от ВОС на 17.03.2014г., не е обективно препятствие само по себе си, за да не може страната да подаде в срок въззивна жалба. Освен изложените по-горе съображения относно датата на упълномощаване на адв.К. и момента на предприето първо процесуално действие от нея , следва да се посочат и следните релевантни факти: 14.03.2014г. е петък, следователно няма как в следващите два почивни дни 15.03. и 16.03.2014г. съдът да разгледа молбата и деловодството технически да я изпълни. На първия работен ден след подаването й – 17.03.2014г. е налице разглеждане на молбата. Не на последно място , съдът намира за уместно да сподели мотивите на ВОС, че през цялото това време от 04.03.2014г. до 18.03.2014г / изтичане на срока за въззивна жалба/ страната лично или чрез пълномощник е могла да се запознае с делото като същото й бъде предоставено за разглеждане от деловодството. Нито се твърди , нито се представят доказателства , че е направен опит за такова запознаване.

    Горното мотивира ВнАС да приеме , че молбата за възстановяване на срок е неоснователна, а обжалваното определение следва да се потвърди.

    Водим от което , съдът

 

             О П Р Е Д Е Л И:

 

    ПОТВЪРЖДАВА определение № 2167/03.06.014г. по т.д. № 2856/12г. на ВОС.

     Определението може да се обжалва пред ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението.

 

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ: