РЕШЕНИЕ

   № 269

               гр.Варна, 07.12.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 07.11.2017 г. в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                    ЧЛЕНОВЕ: Г. ЙОВЧЕВ

    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при секретаря Ели Тодорова като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело № 477 по описа за 2017  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Постъпила е въззивна жалба от „Елдоминвест“ ООД гр.Варна против решение № 426/27.06.2017 г., постановено по т.д. № 1185/2016 г. на Окръжен съд Варна - ТО, с което са отхвърлени предявените от същия срещу „Ивона“ ООД - гр.Вълчи дол, Варненска област, обективно съединени искове за заплащане на: обезщетение за цялостна липса на товар, приет за международен автомобилен превоз в размер на 55020.62 лв, претендирани като стойност на недоставени до получателя стоки (408 ел. бойлера с общо тегло 11 424 кг), обезщетение за забавено изплащане на тази сума за период от 07.07.2016 г. до 10.08.16 г. в размер на 535.99 лв, допълнителна сума в размер на 11004.12 лв, претендирана като горница до пазарната цена на липсващата стока в мястото на изпращане, представляваща дължим от изпращача ДДС поради осуетено доказване на вътреобщностна доставка, на основание чл. 23 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /Конвенция CMR/, и е осъден да му заплати разноски в размер на 5500 лв, с молба да бъде отменено изцяло като неправилно и за постановяване вместо него на друго решение, с което се уважат предявените искове, ведно с присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. Въззивникът моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му, ведно с присъждане на съдебните разноски по делото.

Ответникът по жалбата – „Ивона“ ООД - гр.Вълчи дол, Варненска област моли с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител за потвърждаване на решението, ведно с присъждане на съдебните разноски за въззивната инстанция.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Предявените искове са за обезщетение за вреди, настъпили за изпращача - ищец следствие твърдяно от същия пълно неизпълнение от превозвача – ответник на сключения между тях превозен договор с международна товарителница за автомобилен превоз – СМR от 03.06.2016 г., предвид констатирана пълна липса на товара /приети за превоз в мястото на натоварване – склада на ищеца в гр.Варна, България 408 ел. бойлера/, в разтоварния пункт на легитимирания по товарителницата получател - „Гера Трговина“ ДОО – гр.Загреб, Хърватия. Основният спорен въпрос е между кои страни е сключен превозният договор и налице ли е точно изпълнение на същия от превозвача - ответник. Ищецът счита, че договорът за превоз се доказва с представената СМR товарителница от 03.06.2016 г., екземпляр от която не му е върнат надлежно подписан и подпечатан от получателя по товарителницата. Ответникът счита, че е бил нает за превозвач не от ищеца, а от българския спедитор – „Международни превози Канотранс“ ООД – Игнатиево, обл.Варна, който пък бил нает от друг словенски спедитор – „Авто М.В.“ ООД – Любляна, Словения, по чиито указания бил предал товара на посочен му получател в гр. Илирска Бистрица, Словения.

Въззивният съд намира твърденията на ищеца за доказани, а възраженията на ответника за несъстоятелни поради следното:

Подписаната от страните - ищец и ответник, съответно като изпращач и превозвач, товарителница СМR от 03.06.2016 г. се подчинява на правилата на Конвенцията за международни автомобилни превози на стоки, позната като Конвенция CMR, в сила от 19.05.1956 г., към която България се е присъединила на 29.07.1977 г. Конвенцията се прилага за всички договори за автомобилни превози на стоки, когато мястото на приемане на стоките и крайната дестинация на превоза се намират в две различни държави, поне едната от които е член на договора, независимо от това къде пребивават двете страни по договора и от каква националност са. Съгласно нея удостоверяването  на договорите за международни автомобилни превози на стоки се извършва с международна товарителница CMR – чл.4. Това е международният документ, който определя отговорностите и задълженията на страните по такива договори. Тя служи за доказателство за точно и срочно доставена пратка в крайния приемателен пункт. CMR товарителницата се адресира до превозвача и може да се определи като тристранен договор, страни по който са изпращачът, превозвачът и получателят на стоката. С подписване на товарителницата от изпращача и превозвачът превозният договор се счита сключен, като превозвачът става отговорен за цялостната или частична липса или повреда на товара от момента на натоварването и приемането му за превоз до момента на доставянето му, както и за забавата при доставянето му, на легитимирания получател по товарителницата. При доставка получателят трябва също да подпише и подпечата документа с вписване на мястото и датата на доставката. С това превозната операция приключва, като превозвачът предава екземпляр 2 от оригиналната товарителница на получателя, а задържа за себе си екземпляр 3 от нея. С този екземпляр от оригиналната подписана и подпечатана от получателя без  забележки CMR товарителница превозвачът удостоверява пред изпращача, че е изпълнил точно и в срок превозния договор, както и че има право да получи договореното в товарителницата навло. В противен случай той отговаря пред него за липса на товара, евентуално за забава при предаването му или за частични липси или повреди, ако има такива забележки на получателя на товара.

В конкретния случай ответникът не е върнал на изпращача подписан и подпечатан от получателя - „Гера Трговина“ ДОО – гр.Загреб, Хърватия екземпляр от оригиналната CMR товарителница от 03.06.2016 г. С отговора на исковата молба е представил копие от товарителницата – л.27 с подпис и печат на същия получател, което не е било заверено за вярност с оригинала. Ищецът е оспорил с ДИМ представеното копие от товарителница, като е заявил, че товарителницата не е заверена за вярност нито от страната, нито от нейния процесуален представител, евентуално- че е неистински документ. Направено е искане преписът да бъде заверен и ответникът да представи оригинала на документа, като в противен случай същият да бъде изключен от доказателствата по делото. Това не се е случило, като с допълнителния отговор на ДИМ ответникът е заявил, че не разполага с оригинала на документа, който му е бил изпратен в незаверено копие от дружеството „Авто М.В“ ДОО -гр.Любляна, Словения в качеството му на твърдян от него спедитор, организирал транспорта за купувача. При това положение първоинстанционният съд е изключил от доказателствата по делото представения от ответника като доказателство незаверен препис от CMR товарителницата на л.27 на основание чл.183 - ГПК с определение в с.з. на 16.02.2017 г. Съдът е нямал право да приема отново в с.з. от 27.04.2017 г. този вече изключен като доказателство незаверен препис на товарителницата, съдържащ се на л.240 като приложение към представено удостоверение, изходящо от трето неучастващо лице на л.239, както и на също такъв незаверен препис на друга CMR товарителница от 06.06.2017 г. на л.241, която пък изобщо не е процесна. Самото удостоверение, което също е било прието от съда, е недопустимо доказателство, тъй като по същество съдържа писмени свидетелски показания и не следва да бъде ценено. Въззивният съд намира, че незаверените доказателства следва да бъдат изключени от доказателствата по делото на основание чл.183 – ГПК. След като представеното с исковата молба заверено за вярност копие на CMR товарителницата от 03.06.2016 г., неподписана и неподпечатана от получателя по нея, макар оспорено, не е било опровергано от ответника, този документ доказва от една страна сключването на международния автомобилен превозен договор между страните – ищец и ответник в качеството им, съответно - на изпращач и превозвач, а от друга – неизпълнението на договора от превозвача, който не е предал предадения му от изпращача и приет от него товар на легитимирания по товарителницата получател -  „Гера Трговина“ ДОО – гр.Загреб, Хърватия.

Товарителницата CMR е достатъчно доказателство кой е получателят по нея. Независимо от това ищецът е представил и въззивният съд е приел на л.15 и сл. от въвзз.дело в подкрепа на изявеното в нея относно лицето на получателя договор №1/27.04.2016 г. за покупко-продажба на бойлери /водонагреватели/ между „Елдоминвест“ ООД гр.Варна и „Гера Трговина“ ООД – гр.Загреб, Хърватска, с който се установява идентичност между изпращача по товарителницата и продавача и между получателя по нея и купувача. Дори да има съмнения, че договорът за покупко-продажба е сключен за „Гера Трговина“ ООД – гр.Загреб от мним представител или при измама, това от една страна не е доказано, а от друга – не влече нищожност на договора, като същият е действителен.

Изводът, че превозният договор е сключен с процесната CMR товарителница именно между страните по делото не се опровергава от представените от ответника доказателства за друга твърдяна от него договорна връзка. Заявката –договор на л.122 на „Международни превози Канотранс“ ООД-Игнатиево до ответника – „Ивона“ ООД не доказва сключването на превозен договор между тях по поръчка от друг спедитор – „Авто М.В“ ДОО –Любляна, Словения,  най-малкото защото заявката не е върната от ответника подписана. От друга страна, в заявката до превозвача няма посочен получател на товара, а само разтоварен пункт – Илирска Бистрица, Словения, което прави невъзможно точното изпълнение на превозния договор от превозвача. Същото се отнася и за поръчката на „Авто М.В“ ДОО – Любляна, Словения до „Международни превози Канотранс“ ООД на л.140-141 /поръчката на л.150-152 касае друг превозен договор по CMR товарителница от 06.06.2016 г. – предмет на друго висящо дело на АС Варна/ – и в нея е посочено само място на разтоварване – Илирска Бистрица, Словения, без да е посочен получател на товара. Ако възложител на превозвача беше действително посоченият български спедитор „Международни превози Канотранс“ ООД –Игнатиево, превозвачът следваше да съгласува с него крайния получател в Словения, който е неизвестен, и не би подписал без всякакво съмнение CMR товарителницата от 03.06.2016 г. с посочен в нея краен получател в гр.Загреб, Хърватия. Потвърждение, че превозният договор не е сключен чрез възлагане от посочените двама спедитори, е фактът, че не е доказано кой пък е възложител на „Авто М.В“ ДОО– Любляна, Словения и какви са отношенията му с товародателя – ищец. В поръчката на този спедитор на л.140 е посочено, че натоварването е по поръчка на „Гера Трговина“ ООД, Хърватска, но доказателства, че именно това дружество е възложител на спедитора „Авто М.В“ ДОО– Любляна, Словения няма. Същото дружество е посочено като получател по процесната CMR товарителница. То може да се разпорежда с товара от момента на съставяне на товарителницата, само ако за това има бележка от изпращача върху тази товарителница – чл.12 §3 от Конвенция CMR. В този случай получателят, който желае да упражни това право, трябва да представи първия екземпляр от товарителницата, в който трябва да се впишат новите нареждания до превозвача, и да заплати на превозвача разноските и щетите, предизвикани от изпълнението на тези нареждания – чл.12 §5а от Конвенция CMR. В противен случай правото да се разпорежда със стоката, включително да поиска от превозвача спиране на превоза, промяна на предвиденото място за доставяне или доставяне на стоката на получател, различен от посочения в товарителницата, е на изпращача – чл.12 §1 от Конвенция CMR. Това право се погасява, когато вторият екземпляр от товарителницата бъде предаден на получателя или когато получателят упражни правото си, предвидено в чл. 13, §1 /при загуба на стоката или ако стоката не е пристигнала до изтичане на срока/; от този момент превозвачът е длъжен да се съобразява с разпорежданията на получателя – чл.12 §2 от Конвенция CMR. Няма доказателства някое от посочените условия да е било налице, така че получателят „Гера Трговина“ ООД, Хърватска, на който няма данни да е връчен вторият екземпляр от тователницата в посочения разтоварен пункт, не е могъл да се разпорежда с товара, да променя предвиденото място за доставяне или посочения в товарителницата получател. Няма поначало и доказателства за такова разпореждане от негова страна.

Съгласно чл.12 § 7 от Конвенция CMR превозвач, който не изпълни дадените нареждания при условията, предвидени в този член, или който се подчини на такива нареждания, без да изиска представянето на първия екземпляр от товарителницата, е отговорен пред правоимащия за причинените му от този факт щети. При това положение превозвачът е бил длъжен – чл.14§1 от Конвенция CMR, но не е искал указания от изпращача във връзка с пренасочване на товара за друг получател в друга държава, който е единствено легитимиран да стори това до предаване на стоката на легитимирания според товарителницата получател. Затова превозвачът е отговорен пред изпращача за липсващия товар.

 

 

 

 

Със свидетелски показания е недопустимо установяването между кои страни е сключен договорът за международен автомобилен превоз, кой е легитимираният получател на товара, както и изпълнението по договора, тъй като тези обстоятелства могат да се установяват само с писмени доказателства – CMR товарителница съгласно Конвенция CMR – чл.164, ал.1, т.3 - ГПК. Със свидетелски показания е недопустимо и опровергаване от превозвача на съдържанието на CMR товарителницата /относно получателя на товара/, тъй като тя е изходящ и от него, както и от изпращача, частен документ – чл.164, ал.1, т.6-ГПК. От свидетелските показания на свидетеля Веселин Димитров - водач на камиона все пак се изяснява, че представителят на превозвача се е лишил доброволно от всички оригинални екземпляра на CMR товарителницата, които предал на неизвестно лице – жена на неизвестен адрес в Илирска Бистрица, Словения, който намерил само по зададени GPS координати, а тя му платила навлото на ръка. Това още веднъж доказва пълно неизпълнение на превозния договор по CMR товарителницата – предаване на товара на неизвестен получател, а не на посочения такъв в товарителницата, в различно място на разтоварване и в различна държава, без такава промяна  да е била разпоредена от изпращача, и без надлежно оформяне на третия оригинален екземпляр на товарителницата от получателя на товара като доказателство пред изпращача за точното изпълнение на превозния договор. Заплащането на ръка на навлото от посоченото неизвестно лице не доказва, че  превозвачът е изпълнил на лице, овластено да получи изпълнението.

Съгласно чл.3 от Конвенция CMR превозвачът отговаря като за свои действия и пропуски, за действията и пропуските на своите служители и на всички други лица, до чиито услуги е прибягнал за извършването на превоза, когато тези негови служители или лица действуват в изпълнение на техните функции.

Франкировката FCA /Free Carrier (named place) = франко превозвача /уговорено място/, посочена в доставната фактура, придружаваща товарителницата - CMR, уговорена и в чл.3.1 от договора за покупко-продажба, има отношение към формиране цената по доставката, а не към организацията на превоза. Тази уговорка определя място (склад, гара, селище или др.), до което продавачът поема отговорността и разходите (в цената) за натоварване, превозване, разтовараване на стоката и пр. Често това е и мястото, до което продавачът носи рисковете от случайното повреждане и/или погиване на стоката. След това място, в случая – натоварване в склада на доставчика -износител и предаване на стоката, освободена за износ, на одобрен от купувача превозвач,отговорността, разходите и рисковете са за купувача. Преминаването на риска от случайното погиване на стоката върху купувача няма нищо общо с отговорността на превозвача по чл.17 от Конвенция CMR за липсата на стоката поради негово виновно договорно неизпълнение, нито с правото на иск на изпращача по чл.23 във връзка с чл.12 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /Конвенция CMR/. Съгласно чл.4.1 от договора за покупко-продажба транспортът на продуктите ще се извършва за сметка на купувача от негово име, или по негово желание – от превозвач, предложен от продавача и одобрен от купувача. Тази уговорка не изключва възможността за сключване на превозния договор от продавача за сметка на купувача с одобрен от последния превозвач, като именно такава е договорната връзка по процесната CMR товарителница от 03.06.2016 г.

Искът е основателен и следва да се уважи изцяло – за обезщетение за вреди, представляващи стойността на липсващата стока по доставната фактура – л.7, за обезщетение за вреди, представляващи дължим на основание чл.53, ал.3 - ЗДДС ДДС – 20 % върху стойността на стоката поради невъзможност да бъде доказана вътреобщностна доставка, облагаема с нулева ставка на данъка, и за мораторни лихви върху обезщетението за цената на стоката от датата на поканата до ответника за заплащането му, ведно с лихви и съдебни разноски.

Обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени изцяло, като въззивният съд постанови вместо него друго решение, с което уважи претенциите по иска изцяло. При този изход на спора в полза на въззивника се присъждат и направените разноски за въззивната инстанция.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

 

ОТМЕНЯ решение № 426/27.06.2017 г. на Окръжен съд Варна - ТО по т.д.№ 1185/2016 г. изцяло, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Ивона“ ООД - гр.Вълчи дол, Варненска област, ЕИК  148134070, да заплати на „Елдоминвест“ ООД - гр.Варна, ЕИК 103004396, сумите: 55020.62 лв - обезщетение за цялостна липса на товар, приет за международен автомобилен превоз по СМR товарителница от 03.06.2016 г., представляваща стойност на недоставени до легитимирания получател стоки (408 ел. бойлера с общо тегло 11 424 кг), 535.99 лв - обезщетение за мораторни лихви върху същата главница за периода от 07.07.2016 г. до 10.08.16 г., и 11004.12 лв - обезщетение за дължим ДДС върху стойността на липсващия товар поради осуетено доказване на вътреобщностна доставка, ведно със законната лихва върху главниците /55020.62 лв и 11004.12 лв/, считано от 12.08.2016 г. до окончателното им изплащане, както и сумите: 6340.31 лв - съдебни разноски за първата инстанция, и 4945.50 лв - съдебни разноски за въззивната нстанция.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.