Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №3

 

                                               05.01.2016 г.

 

Гр.Варна, ………………2015г.  

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в публичното съдебно заседание на втори декември през двехиляди и петнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Р. СЛАВОВ 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

                                                                                           ДАРИНА МАРКОВА     

 

           При участието на секретаря Е.Т.   

           Като разгледа докладваното от  съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 478 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, образувано по жалби:

на  ЗК „Уника” АД със седалище гр.София срещу решение № 144 от 19.02.2015г. по търг.дело № 1072/14г. по описа на ВОС, търговско отделение, в частите му, с които е осъдено да заплати на Д.Х.К., на Д.М.К., чрез неговата майка и законна представителка и на Я.М.К., чрез нейната майка и законна представителка, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на М. Я. К., в размера над 100 000лв. за всеки от ищците, заедно с присъдените лихви и съразмерно за присъдените разноски, както и срещу начина на изплащане на присъдените в полза на децата обезщетения за имуществени вреди от невъзможност за получаване на месечна издръжка и

на Д.Х.К., Д.М.К. и Я.М.К., двамата чрез тяхната майка и законна представителка Д.Х. *** срещу същото решение, но в частите му, с които предявените от тях искове за обезщетение за неимуществени вреди са отхвърлени за разликата над 150 000лв. до 300 000лв.

В жалбата на ЗК „Уника” АД със седалище гр.София се твърди, че решението в обжалваните от него части е неправилно, тъй като не кореспондира на събраните по делото доказателства и не е съобразено със съдебната практика. Оспорва извода на съда, че няма доказателства установяващи противоправно поведение на пострадалия. Излага, че е оспорил приетите по делото заключения на съдебно – технически експертизи, като твърди, че същите са некомпетентни и необосновани. Оспорва изводите на експертите за невъзможността за определяне на скоростта, както и извода за невъзможност на разминаването  между автомобилите без съприкосновение. Оспорва извода на съда за недоказаност на възражението за съпричиняване, като твърди, че това е поради процесуалните действия на съда, изразяващи се в недопускане на тройна съдебно-автотехническа експертиза.

Излага във въззивната жалба, че присъденото обезщетение значително надвишава реално претърпените и доказани вреди.

Излага, че решението, в частта му, с която е осъден да заплати наведнъж периодично вземане за издръжка  е неправилно, като твърди че определената издръжка следва да се изплаща периодично, като не оспорва размера на присъдената месечна издръжка.

Моли съда да отмени решението в обжалваните от него части и да постанови друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени, като претендира направените пред двете инстанции разноски. В депозирана за съдебно заседание писмена молба от процесуален представител, поддържа жалбата и моли съда да я уважи.

Насрещната страна по жалбата Д.Х.К., Д.М.К. и Я.М.К., двамата чрез тяхната майка и законна представителка Д.Х. ***, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, оспорват въззивната жалба.

В жалбата на Д.Х.К., Д.М.К. и Я.М.К., двамата чрез тяхната майка и законна представителка Д.Х. *** се твърди, че решението в обжалваните от тях части е постановено в нарушение на материалния закон и в несъответствие с нормата на чл.52 от ЗЗД. Твърдят че размерът, до който е присъдено обезщетението, не компенсира в пълен обем претърпените и търпяни от тях неимуществени вреди. Излагат че правилно съдът е приел, че причинените им болки и страдания са с по-силен от обичайното интензитет, но съдът несъразмерно е оценил степента на понесените болки и страдания, тяхната продължителност, специфика и начин на преживяване за всеки от ищците. Твърдят, че съдът не е отчел като ориентир нормативно установените в чл.266 от КЗ минимални застрахователни суми.

Молят съда да отмени решението на първоинстанциониня съд в обжалваните от тях части и да постанови решение, с което предявените от тях искове да бъдат уважени изцяло, претендират направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържат жалбата и молят съда да я уважи.

Насрещната страна по жалбата ЗК „Уника” АД със седалище гр.София, в срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е депозирала отговор. В депозирана за съдебно заседание писмена молба от процесуален представител, моли съда да остави въззивната жалба без уважение.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявени са искове с правно основание чл.226 от КЗ от Д.Х.К., Д.М.К. и Я.М.К., двамата чрез тяхната майка и законна представителка Д.Х.К., срещу „Застрахователна компания Уника” АД за обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на М. Я. К., починал вследствие на пътно-транспортно произшествие на 18.08.20012г., причинено виновно от Е. Й. Н., при управление на лек автомобил, при сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, както и искове от малолетните деца за обезщетение за имуществени вреди – от невъзможност да получават месечна издръжка.

Не е спорна пред въззивна инстанция следната фактическа обстановка:

С влязла в сила присъда № 78 от 20.08.2013г. по НОХД № 598/13г., по описа на ВОС, Е. Й. Н. е призната за виновна в това, че на 18.08.2012г. по главен път 1-9, на около 500 метра след с.Старо Оряхово, по посока гр.Варна, при управление на лек автомобил „Тойота Хайлукс” с рег.№ СА 0734 КК е нарушила правилата за движение - чл.20 ал.1 и ал.2 пр.6, чл.42 ал.1 т.2 и чл.43 т.1 от ЗДвП  и по непредпазливост причинила смъртта на повече от едно лице, сред които и М. Я. К., роден на ***г.

Ищците Д.Х.К., Д.М.К. и Я.М.К. са негови наследници по закон  - съпруга и деца.

Между ответника „Застрахователна компания Уника” АД и собственика на автомобила, с който е причинено пътно-транспортното произшествие е сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, действаща към датата на пътно-транспортното произшествие, която покрива отговорността на застрахователя за причинени от Е. Й. Н. вреди при управлението на лекия автомобил

По размера на неимуществени вреди, въззивният съд намира следното:

От първата инстанция са събрани гласни доказателства – показанията на свидетелите К.К.Т. и П.С.С., преки и непосредствени, депозирани непротиворечиво и убедително, поради което и кредитирани от въззивната инстанция изцяло. От показанията им съдът приема за установено, че семейството на М. и Д. е било щастливо и добро семейство, имало е изключително близки и прекрасни взаимоотношения между съпрузите и децата, М. е бил „невероятен баща и невероятен съпруг”, любвеобилен към децата и съпругата си. Свидетелите сочат че след смъртта му семейството е било съкрушено.

От приетата като доказателство по делото комплексна съдебно-психиатрична и съдебно-психологическа експертиза, обективно и компетентно дадена, неоспорена от страните и кредитирана от съда изцяло и от обясненията на експертите в съдебно заседание, съдът приема за установено, че ищците, след неочакваната смърт на техния съпруг и баща, са преживяли остра психотравма, били са в състояние на Остро стресово разстройство, което е преминало в Разстройство в адаптацията и към момента Д.К. е с диагноза Рекурентно депресивно разстройство, а децата страдат от смесено разстройство на поведението и емоциите. Посочено е вещите лица, че преди 18.08.2012г. не са страдали от психични разстройства, а причината за отключването на заболяванията е неочакваната загуба на любимия съпруг и баща. Провежданото от тях към момента терапевтично лечение е било адекватно, но не е довело изразени трайни резултати, като е необходимо продължаване на медикаментозното лечение на майката, както и за тримата са препоръчителни психотерапевтични сеанси.

При определяне по справедливост на основание чл.52 от ЗЗД на размера на неимуществените вреди и съобразно Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС, въззивният съд отчита конкретните обективно съществуващи обстоятелства съобразно указаните от Пленума на ВС общи критерии - момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения и обстоятелствата, при които е настъпила смъртта. М. К. е починал на 38г. в резултат на получени при пътно при пътно-транспортно произшествие на 18.08.2012г. тежки травми, Събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства сочат категорично, че между починалия и неговото семейство са съществували изключително близки отношения, изпълнени с взаимна обич, топлота и привързаност. След внезапната му и неочаквана смърт семейството му е претърпяло морални болки и страдания с изключително висок интензитет, довели и до диагностицирана на психични разстройства и у тримата, които не са успешно повлияни от проведените консултации и към настоящия момент и се отразяват на цялостния им живот в професиално и социално отношение и в личен план.  Към момента на смъртта децата са съответно на 10г. и на 5г., поради което и те са лишени от възможността да растат с подкрепата на своя баща. Съгласно постоянната съдебна практика при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, като застрахователната сума по договора следва да се има предвид като един от критериите по приложението на чл.52 ЗЗД.

Отчитайки всички тези обстоятелства, настоящия състав на въззивния съд приема, че в конкретния случай справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за понесените от ищците неимуществени вреди от смъртта на техния съпруг и баща е  размер на 150 000лв. за всеки от тях. Неоснователен е довода на въззивниците – ищци за присъждане на обезщетение в по-висок размер, предвид значителния лимит на поетата от ответника застрахователна отговорност. При отсъствие на доказателства за претърпени неимуществени вреди в по-голям обем от действително установения по делото, лимитът на застрахователна отговорност сам по себе си не може да обоснове завишаване на дължимото от застрахователя обезщетение.

По спорния пред въззивна инстанция въпрос за наличието на съпричиняване от страна пострадалия М. Я. К., въззивният съд намира следното:

Възражението за съпричиняване е направено своевременно като пред въззивна инстанция се поддържа само възражението за съпричиняване поради движение с несъобразена скорост, допринесло за вредоносния резултат.

От първоинстанционния съд са приети две заключения – първоначално и повторно, които въззивният съд кредитира, като обективно и компетентно дадени, в които и двамата експерти са категорични, че изходните данни като спирачни следи, точно направление на движение на автомобилите преди и след удара, маси на участващите в ПТП –то автомобили, точно замерени и описани данни за ориентацията на намерените автомобили спрямо пътното платно и др. са недостатъчни за определяне на конкретната скорост на двата автомобила. В заключението на повторната експертиза е посочено че от направена компютърна  симулация на инцидента при заложени данни за еднотипни автомобили и на базата на това, което е видно от фотоалбума към досъдебното производство, скоростта на двата автомобила  непосредствено към момента на настъпване на ПТП е била от порядъка на не повече от 70 – 75 км/ч. Посочено е от експертна че при по-голяма скорост автомобилите щяха да бъдат намерени или с по-големи деформации или на по-голямо разстояние един от друг и от мястото на удара. Прието е в повторната експертиза, независимо, че математически изчислено при зададена пълна ширина на пътното платно и известните ширини на всеки от трите автомобила е възможно те да се движат успоредно и даже да се разминат едновременно на необходимите за целта дистанции от порядъка на около 0.7м. един от друг и от мантинелите, но това би било възможно само ако те се движат с много ниска скорост, подходяща за подобни маневри,/5 – 15 км/ч, която скорост би дала време за реакция и корекция на движението. На практика съответният пътен участък към момента на нормална експлоатация не предполага такъв начин на движение и на разминаване. И двете експертизи дават категорично заключение, че от техническа гледна точка за водача на лекия автомобил Ситроен Ксара /починалият наследодател на ищците/ не е било възможно да предприеме каквито и да е действия за предотвратяване на пътно-транспортното произшествие. 

В константната и задължителната практика на ВКС последователно е поддържано становището, че за да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51 от ЗЗД като основание за намаляване на дължимото от делинквента или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” обезщетение, е необходимо пострадалият обективно да е допринесъл с поведението си за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.51 ал.2 от ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на делинквента, до увреждането като неблагоприятен резултат. При така събраните по делото доказателства, въззивният съд намира, възражението за съпричиняване на недоказано. Не е налице процесуално нарушение от първоинстанционния съд, изразяващо се в недопускане на повторна тройна съдебно-автотехническа експертиза за установяване на скоростта на движение на автомобилите, което въззивният съд е коментирал в определението си от 12.08.2015г. След оспорване на първоначалното заключение на основание чл.201 от ГПК е допусната повторна експертиза. При категорично заявеното от двете вещи лица липса на изходни данни за точно определяне на скоростта, недопускането на повторна тройна експертиза, не води до невъзможност за страната, чиято е доказателствената тежест в процеса, да установи по безспорен начин наличието на съпричиняване.

С оглед на така изложеното, съдът намира че решението в частта му досежно претендираните от съпругата и децата, неимуществени вреди от смъртта на М. Я. К. следва да бъде потвърдено.

По жалбата в частта и досежно определения с решението начин на плащане на имуществени вреди от невъзможност за получаване на месечна издръжка от децата до навършване на пълнолетие, въззивният съд намира следното:

С обжалваното решение първоинстанционният съд е осъдил застрахователя да заплати на всяко от децата еднократно сума, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – неполучени месечни издръжки за периода от датата на смъртта на техния баща до завеждане на исковата молба в съда и еднократно сума, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – неполучени месечни издръжки за периода от датата на завеждане на исковата молба в съда до навършване на пълнолетие на децата. Не е спорно пред въззивната инстанция определеният от първата инстанция размер на месечната издръжка за всяко от децата – по 179.64лв. за всяко от тях. Предмет на въззивно обжалване е само определеното от съда еднократно изплащане на дължимата издръжка за периода от завеждане на исковата молба до навършване на пълнолетие на децата. 

Въпросът за плащането на обезщетението от деликт е разрешен в т.11 от ППВС № 4/1975г. В него е посочено, че обезщетението може да бъде платимо еднократно или периодически, така както сочи разпоредбата на чл.51 ал.1 от ЗЗД. Дали да се присъди еднократно или периодично изпълнение на обезщетение за вреди от непозволено увреждане е възложено на съда. С оглед особеностите на всеки конкретен случай съдът преценява дали присъденото обезщетение да бъде изплатено наведнъж или на периоди. С несъобразяване с посочения от ищеца начин на изплащане на обезщетението не се присъжда нещо различно от това, което е поискано от ищеца, а в следващия се от закона размер.

Въззивният намира, че обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в лишаване на малолетните деца от възможност да бъдат издържани от своя баща до пълнолетие, поради предизвикана от настъпило ПТП смърт на последния, следва да бъде изплащано периодически – всеки месец.  На първо място съдът изхожда от вида на претендираните и претърпени вреди. Съобразно нормите в СК дължимата от родителите на непълнолетните деца издръжка е безусловна и е задължение на родителите до навършване на пълнолетие на децата. Поради което и същата се дължи периодически. Само посредством ежемесечното плащане на издръжката могат да се задоволяват възникващите във времето нужди на децата. Еднократното изплащане на издръжка за бъдещ период не би могло да обезщети вредите от лишаване от издръжка до навършване на пълнолетие. Още повече периодичното плащане на обезщетението се налага, защото могат да настъпят причини водещи до изменение в техния размер. Поради което и въззивният съд намира, че решението в тази част следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което обезщетението за имуществени вреди, изразяващи се в лишаване от издръжка за периода от завеждане на исковата молба до  навършване на пълнолетие следва да бъде присъдено периодично.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК и направеното искане в полза на въззивницата Д.К. следва да бъдат присъдени направените пред въззивна инстанция разноски съразмерно уважената част от исковете, а именно сумата 1 250лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

На основание чл.38 от ЗА и направеното искане застрахователят следва да бъде осъден да заплати в полза на адвокат А.К. адвокатско възнаграждение за оказана от него безплатна адвокатска помощ за въззивна инстанция на всеки от малолетните въззивници по 1 632.50лв., съобразно уважената част от исковете.

На основание чл.78 ал.3 и ал.8 от ГПК ищците по делото следва да бъдат осъдени да заплатят на застрахователното дружество сумата 6 022.50лв., представляваща направени разноски пред въззивна инстанция, съразмерно отхвърлената част от исковете, от които сумата 2 250лв. – държавна такса и 3 772.50лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТМЕНЯВА решение № 144 от 19.02.2015г. по търг.дело № 1072/14г. по описа на Варненски ОС в частите му, с които ЗК „Уника” АД е осъдена да заплати на Д.М.К., малолетен, чрез неговата майка и законна представителка Д.Х.К. сумата 11 856.24лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от невъзможността за получаване на месечна издръжка за периода от 13.06.2014г. до навършване на пълнолетие на лицето – 01.03.2020г., вследствие на смъртта на М. Я. К. от ПТП, настъпило на 18.08.2012г. с МПС „Тойто Хайлукс” с рег.№ СА 0734 КК, управлявано от Е. Й. Н., обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие, застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица № 05112001568460 от 21.06.2012г., издадена от ЗК „Уника” АД, ведно със законната лихва върху нея, считано от 18.08.2012г. до окончателното и изплащане на основание чл.226 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, както и в частта, с която ЗК „Уника” АД е осъдена да заплати на Я.М.К., малолетна, чрез нейната майка и законна представителка Д.Х.К. сумата 23 353.20лв.., представляваща обезщетение за имуществени вреди от невъзможността за получаване на месечна издръжка за периода от 13.06.2014г. до навършване на пълнолетие на лицето, вследствие на смъртта на М. Я. К. от ПТП, настъпило на 18.08.2012г. с МПС „Тойота Хайлукс” с рег.№ СА 0734 КК, управлявано от Е. Й. Н., обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие, застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица № 05112001568460 от 21.06.2012г., издадена от ЗК „Уника” АД, ведно със законната лихва върху нея, считано от 18.08.2012г. до окончателното и изплащане на основание чл.226 от КЗ и чл.86 от ЗЗД и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Застрахователна компания Уника” АД със седалище гр.София, адрес на управление гр.София, ул.”Юнак” № 11-13, ЕИК 040451865 да заплаща на Д.М.К., малолетен, роден на ***г., чрез неговата майка и законна представителка Д.Х. ***, месечна издръжка в размер на сумата 179.64лв. /сто седемдесет и девет лева и шестдесет и четири стотинки/,  представляваща обезщетение за имуществени вреди от невъзможността за получаване на месечна издръжка вследствие на смъртта на неговия баща М. Я. К. при пътно – транспортно произшествие, настъпило на 18.08.2012г. и причинено виновно от Е. Й. Н. при управление на  лек автомобил „Тойота Хайлукс” с рег.№ СА 0734 КК, обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие, застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица № 05112001568460 от 21.06.2012г., издадена от ЗК „Уника” АД, считано от 13.06.2014г., платима на първо число на текущия месец, ведно със законна лихва за забава върху всяка закъсняла вноска до окончателното и изплащане, до навършване на пълнолетие на лицето, на основание чл.226 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.

ОСЪЖДА „Застрахователна компания Уника” АД със седалище гр.София, адрес на управление гр.София, ул.”Юнак” № 11-13, ЕИК 040451865 да заплаща на Я.М.К., малолетна, родена на ***г., чрез нейната майка и законна представителка Д.Х. ***, месечна издръжка в размер на сумата 179.64лв. /сто седемдесет и девет лева и шестдесет и четири стотинки/,  представляваща обезщетение за имуществени вреди от невъзможността за получаване на месечна издръжка вследствие на смъртта на нейния баща М. Я. К. при пътно – транспортно произшествие, настъпило на 18.08.2012г. и причинено виновно от Е. Й. Н. при управление на  лек автомобил „Тойота Хайлукс” с рег.№ СА 0734 КК, обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие, застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица № 05112001568460 от 21.06.2012г., издадена от ЗК „Уника” АД, считано от 13.06.2014г., платима на първо число на текущия месец, ведно със законна лихва за забава върху всяка закъсняла вноска до окончателното и изплащане, до навършване на пълнолетие на лицето на основание чл.226 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 144 от 19.02.2015г. по търг.дело № 1072/14г. по описа на Варненски ОС в останалите обжалвани части.

ОСЪЖДА „Застрахователна компания Уника” АД със седалище гр.София, адрес на управление гр.София, ул.”Юнак” № 11-13, ЕИК 040451865 да заплати на Д.Х. ***,  ЕГН ********** сумата 1 250лв. /хиляда двеста и петдесет лева/, представляваща направени пред въззивна инстанция разноски – адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „Застрахователна компания Уника” АД със седалище гр.София, адрес на управление гр.София, ул.”Юнак” № 11-13, ЕИК 040451865 да заплати на адвокат А.К. *** сумата 1 632.50лв. /хиляда шестстотин тридесет и два лева и петдесет стотинки/ представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ по в.търг.дело № 478/15г. по описа на АС – Варна на Д.М.К., малолетен, чрез неговата майка и законна представителка Д.Х. ***, на основание чл.78 ал.1 от ГПК и чл.38 ал.2 от ЗА.

ОСЪЖДА „Застрахователна компания Уника” АД със седалище гр.София, адрес на управление гр.София, ул.”Юнак” № 11-13, ЕИК 040451865 да заплати на адвокат А.К. *** сумата 1 632.50лв. /хиляда шестстотин тридесет и два лева и петдесет стотинки/ представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ по в.търг.дело № 478/15г. по описа на АС – Варна на Я.М.К., малолетна, чрез нейната майка и законна представителка Д.Х. ***, на основание чл.78 ал.1 от ГПК и чл.38 ал.2 от ЗА.

ОСЪЖДА Д.Х. ***,  ЕГН **********, Д.М.К., ЕГН **********, малолетен, чрез неговата майка и законна представителка Д.Х.К. и Я.М.К., ЕГН **********, малолетна, чрез нейната майка и законна представителка Д.Х. ***, да заплатят на  „Застрахователна компания Уника” АД със седалище гр.София, ЕИК 040451865, сумата 6 022лв. /шест хиляди и двадесет и два лева/, представляваща направените пред въззивна инстанция разноски, от които сумата 2 250лв. – държавна такса и 3 772.50лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: