Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№  268/ 06.12.2017г.                             гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                   търговско   отделение

на    четиринадесети ноември                                        Година 2017

в  открито   заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.Аракелян

ЧЛЕНОВЕ:А.Братанова

                   М.Недева

 

при секретар : Е.Тодорова

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело №  478  по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

          Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

          Образувано е по подадена въззивна жалба от „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК 202317122, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Княз Ал.Дондуков“ № 19, ет.2, представлявано от изп.директор И. Г. Д. – М. против решение № 375/07.06.2017г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1161/2016г., с което е отхвърлен  предявения от дружеството иск срещу Н.К.Н., ЕГН **********, с адрес ***,  с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 430 ТЗ за осъждане на ответника да му заплати  сумата от 28 628,67 лева, представляваща главница по Договор за кредит за текущо потребление от 23.04.08г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и кредитополучателя Р. С. Я., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на иска - 10.08.16г. до окончателното погасяване на задължението, както и сумата от 3 149,36лева, представляваща неплатена договорна лихва за периода 10.08.13г. – 10.08.16г., което вземане е  цедирано на 16.08.2012г. с Договор за  покупко-продажба на вземания от „Банка  ДСК“ ЕАД на „ОТП Факторинг България ” ЕАД, като неоснователен. Изложени са доводи за неправилност на обжалваното решение, необоснованост и постановяването му при непълнота на доказателствата. Иска се от съда същото да бъде отменено и вместо него-  постановено друго, с което исковите претенции бъдат уважени изцяло. В условията на евентуалност се иска да бъде уважен частично предявения осъдителен иск до размера на падежиралите вноски.

          Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

          Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

          Предявените искове са с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр.чл.430 ТЗ.

          Ищцовото дружество „ОТП Факторинг България“ ЕАД, гр.София           претендира от ответника Н.К.Н.  в качеството му на поръчител  заплащане на  сумата от 28 628,67 лв, представляваща главница по Договор за кредит за текущо потребление от 23.04.08г.,  ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно погасяване на задължението, както и сумата от 3 149,36 лв, представляваща неплатена договорна лихва за периода 10.08.13г. – 10.08.16г., което вземане му е цедирано на 16.08.2012г. с Договор за  покупко-продажба на вземания от „Банка ДСК“ ЕАД.

          От събраните по делото доказателства се установява, че по силата на Договор за  кредит за текущо потребление от 23.04.08г. „Банка ДСК“ ЕАД предоставила на кредитополучателя  Р. С. Я. кредит в размер на 35 000 лв., със срок на издължаване 120 месеца, считано от датата на усвояването, с падеж за издължаване на месечните вноски 30 число на месеца. Съгласно чл.19.2 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица, неразделна част от  договора за кредит, при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие, като остатъка от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 процентни пункта.

          На  същата дата за обезпечение на задълженията на кредитополучателя по договора за кредит между банката и Д. И. Д., Н.К.Н. и Т. А. Т., в качеството им на поръчители, е сключен договор за поръчителство в чл.2 на който е разписана солидарната им отговорност спрямо банката кредитор при неизпълнение на задълженията на кредитополучателя.

С влязло в сила решение по т.д.№1273/14г. на ВОС, потвърдено с решение №133/30.04.15г. по в.т.д.№161/15г. на ВнАпС, недопуснато до касация с определение №333/27.04.16г. по т.д.№2440/15г. на ВКС, е прието за установено, че Н.К.Н. дължи на „ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК 202317122, сумата 1 517.67 лв. главница по договор за кредит от 23.04.2008 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от депозиране на заявлението за издаване на ЗНИ – 24.11.2014 г., сумата 1 315.66 лв. - договорна лихва за периода 30.01.2011 г.- 24.11.2011г., по издадена Заповед  за НИ по реда на чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 19039/2011 г. на ВРС, ХХХІ с., на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК.

          С  Договор за покупко-продажба на вземания от 16.08.12г. банката е цедирала вземането си по кредита на ищцовото дружество, като ответникът не оспорва, че е уведомен за така извършената цесия.

          Основното възражение на ответника е за преклудиране на отговорността му като поръчител по смисъла на чл.147 ал.1 ЗЗД. Началният момент, от който тече шестмесечният срок по чл.147 ал.1 от ЗЗД това е моментът на настъпване на предсрочната изискуемост на целия или на неплатения остатък от кредита. Този момент съвпада с датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател, и то ако са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. Съгласно чл.19.2 от Общите условия  при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. От заключението на ССчЕ се установи, че вноските с падежна дата от 30.04.2008г. до 30.01.2011г. вкл. са  погасени изцяло, като на 14.03.2011г. е преустановено обслужването на дълга. На 02.06.2011г. цялото задължение по кредита е отнесено от банката като предсрочно изискуемо и е начислена такса закъснение. По въпроса в кой момент волеизявлението на банката за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита е достигнало до длъжника  исковата молба два пъти е оставяна без движение.  С   последна уточняваща молба вх.№ 28651/17.10.2016г. ищецът е посочил като момент на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита 27.04.2016г. – датата на постановяване  и на влизане в сила на   определение № 333/27.04.2016г. на ВКС, ІІ т.о. по т.д. № 2440/2015г., с което не е допуснато до касационен контрол  решението на ВнАпС по в.т.д. № 161/2015г., потвърждаващо решението на ВОС по т.д. № 1273/2014г. Тъй като обаче предявеният по т.д. № 1273/2014г. на ВОС иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК е срещу поръчителя и настоящ ответник по осъдителния иск Н.К.Н., не може да бъде направен извод, че с постановяването на определение № 333/27.04.16г. на ВКС кредитополучателят Р. С. Я. е узнал за волеизявлението на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем.

          В допълнителната искова молба се отбелязва, че и по установителния, и по настоящия осъдителен иск  като доказателство за установяване на обследвания момент ищецът е представил покана за доброволно изпълнение от 03.11.11г., адресирана до кредитополучателя /с копие до останалите поръчители Н.Н. и Д.Д./, ведно с обратна разписка за връщане с отметка "пратката не е потърсена от получателя" – л.74. Тъй като това доказателство явствува, че ПДИ не е получена от адресата си, съдът, съобразно разясненията, дадени в т.18 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.  прави извода, че ищецът не е доказал уведомяването на кредитополучателя за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. При това положение ищцовата претенция за целия остатък от кредита е неоснователна поради липса на изискуемост на вземането.

          В тази хипотеза изискуеми към датата на подаване на исковата молба – 10.08.2016г. се явяват вземанията по кредита /главници и лихви/ с настъпил падеж. Броят на падежираните вноски и размерът на вземанията по тях следва да бъдат изчислени съобразно представения по делото Погасителен план – л.37 и заключението на ССчЕ при съобразяване основателността на възражението на ответника по чл.147 ал.1 ЗЗД. Предвид на това отговорността на поръчителя може да бъде ангажирана за вноските с настъпил падеж за 6 месеца от преди подаване на исковата молба, а именно за сумата от 2 164,79лв, представляваща сбор на падежиралите главници по погасителния план за периода 10.02.2016г. – 10.08.2016г. и за сумата от 1 531,77лв, представляваща възнаградителна лихва, определена съобразно чл.7 от договора за кредит за същия период. В тези размери исковата претенция следва да бъде уважена, респ. – отхвърлена за горницата до претендираните суми. В този смисъл обжалваното решение следва да бъде частично отменено.

          С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на страните се дължат разноски, както следва : Ищецът е направил разноски за двете инстанции в размер на 2 756,68лв. Съобразно уважената част на исковете му се дължат 320,67лв. Ответникът е представил доказателства за направени разноски за двете инстанции в  размер на 2 400лв. Съобразно отхвърлената част на претенцията му се дължат 2 120,82лв. Изчислени по компенсация на ответника се дължат 1 800,15лв.

          Водим от горното, съдът

 

Р       Е       Ш      И       :

 

ОТМЕНЯ решение № 375/07.06.2017г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1161/2016г. в частта, с която е отхвърлен предявения от „ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК 202317122, със седалище и адрес на управление  гр.София , р-н Оборище, бул. „Княз А.Дондуков” №19, ет.2, представлявано от И. Г. Д.-М. срещу Н.К.Н., ЕГН **********, с адрес *** иск с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 430 ТЗ за заплащане на сумата от 2 164,79лв представляваща главница по Договор за кредит за текущо потребление от 23.04.08г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба - 10.08.16г. до окончателно   погасяване на задължението, в частта, с която е отхвърлен иска на „ОТП Факторинг България” ЕАД  срещу Н.К.Н. за заплащане на сумата от 1 531,77лв, представляваща неплатена договорна лихва за  периода 10.02.2016г. – 10.08.2016г., както и в частта, с която „ОТП Факторинг България” ЕАД е осъдено да заплати на Н.К.Н. разноски за делото за горницата над 1 800,15лв., като вместо него

 

П О С Т А Н О В Я В А :

 

          ОСЪЖДА Н.  К.Н., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК 202317122, със седалище и адрес на управление  гр.София, р-н Оборище, бул. „Княз А.Дондуков” №19, ет.2 сумата от  2 164,79лв представляваща главница по Договор за кредит за текущо потребление от 23.04.08г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба - 10.08.16г. до окончателно   погасяване на задължението, както и сумата от 1 531,77лв, представляваща неплатена договорна лихва за  периода 10.02.2016г. – 10.08.2016г.

          ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която е отхвърлен иска на „ОТП Факторинг България” ЕАД, гр.София срещу Н.К.Н. с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 430 ТЗ за заплащане на главницата по Договор за кредит за текущо потребление от 23.04.08г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба - 10.08.16г. до окончателно   погасяване на задължението за горницата над 2 164,79лв до претендираните 28 628,67лв, в частта, с която е отхвърлен иска на „ОТП Факторинг България” ЕАД против Н.К.Н. за заплащане на договорна лихва за  периода 10.08.2013г. – 10.08.2016г. за горницата над 1 531,77лв до

претендираните 3 149,36лв., както и в частта, с която „ОТП Факторинг България” ЕАД е осъдено да заплати на Н.К.Н. разноски за водене на делото в размер на 1 800,15лв.

          Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :