Р Е Ш Е Н И Е

365

                                       

                гр. Варна , 16.12.2014г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на втори декември през две хиляди и четиринадесета година в състав :

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

    ЧЛЕНОВЕ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                               КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

при секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдията Кр.Генковска в.т.дело № 479 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

   

Производството е по въззивна жалба от ЕТ „Ангел Димитров – Гранит” против решение № 54/26.05.2014г. по т.д. № 145/13г. на СОС, с което е обявена неплатежоспособността на ЕТ „Гранит - Ангел Димитров", ЕИК 104061012, със седалище гр. Силистра и адрес на управление: гр. Силистра, ул. "Хан Аспарух" № 19, ет. 4, ап. 10, с начална дата на неплатежоспособността - 19.03.2013г.; е открито производство по несъстоятелност на ЕТ „Гранит - Ангел Димитров", ЕИК 104061012, със седалище гр. Силистра и адрес на управление: гр. Силистра, ул. "Хан Аспарух" № 19, ет. 4, ап. 10; е назначен за временен синдик на ЕТ „Гранит - Ангел Димитров", ЕИК 104061012, със седалище гр. Силистра и адрес на управление: гр. Силистра, ул. "Хан Аспарух" № 19, ет. 4, ап. 10, З.Б.Ж., с постоянен адрес: гр. Варна, ул. „Мария Луиза”, № 33, ет. 3; е определено възнаграждение на временния синдик в размер на 1000 /хиляда/ лева месечно; е допуснато обезпечение, чрез налагане на запор и възбрана върху наличното имущество на ЕТ „Гранит - Ангел Димитров", ЕИК 104061012, със седалище гр. Силистра и адрес на управление: гр. Силистра, ул. "Хан Аспарух" № 19, ет. 4, ап. 10; е определена дата на първото събрание на кредиторите на ЕТ „Гранит - Ангел Димитров", ЕИК 104061012, на 11.06.2014г. от 15.00ч. в зала № 5 на ОС - Силистра.

    Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното съдебно решение, поради необснованост, допуснати нарушения на материалния и процесуален закон. Въззивникът счита, че не е налице спиране на плащанията към датата на постановяване на решението на СОС. Напротив той  е погасил значителна част от задълженията си и те намаляват от 2 122 000лв. на 202 000 лв. Представя Счетоводен баланс към 31.12.2013г., въз основа на които данни биха се променили коефициентите на ликвидност. СОС се е ограничил да извърши проверка на същите само към посочената по исковата молба дата – 19.03.2013г. и не е отчетена последващата динамика на извършените плащания. Състоянието на неплатежоспособност не е установено по категоричен начин и към определената от съда начална дата на неплатежоспособността. Липсва изготвен анализ на задълженията на дружеството. Моли за отмяна на атакуваното решение.

    Въззиваемата страна „Прокредит банк /България/”ЕАД оспорва основателността на въззивната жалба.

            Въззиваемата страна „Грейн Комерс”ЕООД не депозира писмен отговор.

    ВнАС прецени следното:

    Предвид очертания с въззивната жалба предмет на въззивното производство спорно между страните е състоянието на неплатежоспособност на длъжника, доколкото последното е релевантна по чл.607а,ал.1 ТЗ предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност на търговец. По отношение на условието по чл.625 ТЗ за наличието на изискуемо парично задължение по търговска сделка съдът намира , че оплакването на въззивника е бланкетно. А и съобразно определение № 499/21.11.2014г. по т.д. № 145/13г. на СОС , постановено по реда на чл.692 ТЗ длъжникът не е възразил срещу съставения от синдика списък на приети вземания, сред които фигурират и тези на въззиваемата страна „Прокредит банк /България/”ЕАД. Основанията и размерът на същите се установява от заключенията на ССЕ, посочени по-долу в мотивите.

От съвкупната преценка на заключенията на ССЕ, изслушани пред настоящата инстанция, кредитирани от съда като обективно и компетентно дадени и съобразени с актуалното състояние на ЕТ „Ангел Димитров – Гранит”  се установява следното:

     ЕТ е извършил плащания към свои кредитори за периода 01.01.2013г.-05.11.2014г. общо в размер на 4 410 364,43лв. Като анализът на същите показва, че са покрити задължения към доставчици на обща стойност 3 253 386,11лв. Погасил е кредити към „Прокредит банк /България/”ЕАД в размер на общо на 909 802,98лв., от които главница в размер на 814 477,32лв. /32 742,77 лв. изплатени до 18.03.2013г. и 781 734,55лв. – чрез публична продан на дълготрайни материални активи/ и лихва в размер на 95 352,66лв., която е погасена през м.11.2014г. Изплатени са  данъчни и осигурителни задължения в размер на 177 902,66лв. и трудови възнаграждения в размер на 69 272,68лв.

    При което към датата на изготвяне на допълнителното заключение пред ВнАС / 25.11.2014г./ останалите задължения за ЕТ са в общ размер на 1 050 000 лв. Основните задължения са към финансови предприятия – ДФ «Земеделие» в размер на 130 000лв. и към «Прокредит банк»ЕАД в размер на 509 000лв. /л.106 от делото на ВнАС/. Краткосрочните задължения по баланс са 279 000лв. И в тях не влиза задължението към ДФ»Земеделие», поради което съдът намира за ирелевантно обстоятелството дали това вземане е предявено пред синдика и дали той го е приел. Като съобразно обясненията на в.л. в с.з. от 02.12.2014г. към краткосрочните задължения не са включени задълженията на ЕТ по договорите за кредит към банката. Тъй като от писмените доказателства се установява, че банката е обявила кредитите за предсрочно изискуми и е завела изпълнителни дела за събиране на вземанията си, то констатираният остатък от 509 000лв. следва да се отнесе като краткосрочно задължение. Или общият размер на крактосрочните задължения е 788 000 лв.

    Вещото лице установява общ размер на краткотрайни активи от 1 194 000лв., от тях : материалните запаси са на стойност 772 000лв.; краткосрочните вземания са 397 000 лв./основно към свързани с ЕТ лица – «Гранит-2»ЕООД , «А и М – Комерс»ЕООД, «Кентавър»ООД/, парични средства в брой – 25 000 лв.

    При тези данни коефициентът / преизчислен от съда с оглед отнасяне на задълженията към банката като краткосрочни/ на обща ликвидност към настоящия момент е 1,51; на бърза ликвидност 0,54; на незабавна ликвидност 0,03 и на абсолютна 0,03.

    За да се направи анализ на горепосочените показатели, следва да се съобразят предходни заключения на ССЕ, депозирани пред СОС и имащи отношения към предходни периоди. А именно от допълнително заключение, депозирано по т.д. № 145/13г. на СОС на 08.01.2014г., се установява, че към 31.12.2012г. и към 19.03.2013г. коефициентите на ликвидност са следните: обща ликвидност – 0,99 и 0,89; бърза ликвидност-0,69 и 0,62; незабавна ликвидност – 0,02 и 0,05 и абсолютна ликвидност – 0,02 и 0,05. Дори и при съобразяване на консолидираните счетоводни баланси към 31.12.2012г. и към 19.03.2013г. отново посочените коефициенти са близки до вече отчетените стойност, така в допълнително заключение от 26.03.2014г. на ССЕ , а именно: обща ликвидност – 1,06 и 0,95; бърза ликвидност 0,70 и 0,68; незабавна ликвидност 0,06 и 0,04 и абсолютна ликвидност- 0,06 и 0,04.

    Изводът, който се налага, че единствено коефициентът на обща ликвидност е подобрен като тенденция във времето. И основна причини затова е погасяване в рамките на предприето срещу ЕТ индивидуално принудително изпълнение на част от задължение на длъжника към банката по договори за кредит чрез осъществуване на публична продажба на дълготрайни материални активи на ЕТ. Следва да се има предвид, че коефициентът на обща ликвидност сам по себе си е недостатъчен да отговори на въпроса дали търговецът-длъжник е платежоспособен. Този коефициент дава най-обща основна характеристика за възможността предприятието да покрие краткосрочните си задължения с наличните си текущи активи. От значение е показателя за бърза ликвидност, който има за цел да игнорира влиянието на материалните запаси при определяне възможността на предприятието да покрива текущите си задължения, тъй като в общия случай материалните запаси са най-трудно ликвидната част в структурата на текущите активи. Видно от изложеното по-горе при коефициента за бърза ликвидност се наблюдава трайно състояние на намаляване на този размер и достигане и към настоящия момент под препоръчителната стойност. Останалите два коефициента на ликвидност – незабавна и абсолютна, макар и разглеждани като спомагателни, също отбелязват тенденция към спадане и недостигане на референтните за тях стойности.

    На този фон следва да се разглеждат и показателите за финансова автономност и задлъжнялост, като и двата коефициента / 0,65 при референтна стойност над 1 за финансовата автономност и 1,54 при референтна стойност между 0,25 и 1 при задлъжнялостта/ са индикация за задлъжнялост на ЕТ,т.е. за зависимост на длъжника от негови кредитори.

    Горното налага цялостен извод, че независимо от извършени в периода след 19.03.2013г. плащания и погасяване чрез други способи / прихващания, реализиране на дълготрайни активи на публична продан и пр./ цялостното икономическо състояние на въззивника свидетелства за липсата на потенциал на същия да изплаща своите текущи задължения с наличните краткотрайни активи без опасност за интересите на кредиторите. Не е оборена презумпцията по чл.608,ал.2 вр. ал.3 ТЗ. Налице е състояние на неплатежоспособност като съобразно изслушаните и пред СОС ,и пред ВнАС заключения това състояние е налице като трайно установено положение след датата на  извършено плащане към «Прокредит банк»ЕАД– 18.03.2013г.   

     Поради което молбата по чл.625 ТЗ е основателна и обжалваното решение сдледва да се потвърди.

    Въззиваемата страна е поискала присъждане на разноски, но съдът намира, че извършването на такива пред въззивна инстанция не се доказва. Единствено е представено доказателство за извършено плащане по сметка на адв.Бечева-Димитрова за подаване на отговор на въззивна жалба. Доколкото процесуален представител на въззиваемата страна пред ВнАС е адв.Г. и същият е подал и отговора на въззивната жалба, съдът намира че не са налице доказателства за извършено в негова полза плащане по договор за правни услуги.

    Водим от горното, съдът

 

                     Р Е Ш И :

 

    ПОТВЪРЖДАВА решение № 54/26.05.2014г. по т.д. № 145/13г. на СОС.

    Препис от решението да се изпрати за обявяване в търговския регистър , на осн. чл.622 ТЗ.

    Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от обявяването му в ТР, съгласно чл.633, ал.1 ТЗ, с касационна жалба пред ВКС от страните по делото и лицата , посочени в чл.613а,ал.2 ТЗ.

 

 

         ПРЕДСЕДАТEЛ:              ЧЛЕНОВЕ: