ОПРЕДЕЛЕНИЕ№578

 

Гр.Варна, …26.09. 2018г.

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в закрито заседание на двадесети септември през двехиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

 

           Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова ч.в.търг.дело № 479 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.1 от ГПК образувано по частна жалба на „Девня Трейд“ ООД със седалище гр.Варна срещу разпореждане № 4182 от 30.04.2018г. по търг.дело № 207/17г. по описа на Варненски ОС, с което е върната подадената от жалбоподателя въззивна жалба вх.№ 9394 от 26.03.2018г. срещу решение № 174 от 08.03.2018г. на ВОС по търг.дело № 207/17г.

В частната жалба се излага, че подадената от дружеството въззивна жалба е върната поради невнесена в срок дължима държавна такса. Твърди че ответниците по предявения от „Скания Файнанс България“ ЕООД  по търг.дело № 207/17г. иск „Девня Трейд“ ООД и „ЗС Механизация“ ЕООД са необходими другари, тъй като предмет на спора са техни общи права и задължения съгласно чл.215 т.2 от ГПК и решението спрямо тях следва да бъде еднакво, както и действията, извършени от някои от тях имат значение и за неизвършилите тези действия другари. Поради което и твърди че по делото не съществува задължение за внасяне на отделна държавна такса от всеки от необходимите другари. Твърди че държавна такса е внесена от името на двамата жалбоподатели на 20.04.2018г., като доказателството е представено по делото.

Моли съда да отмени обжалваното разпореждане за връщане на въззивната жалба.

Насрещната страна по жалбата – ищеца „Скания Файнанс България“ ЕООД със седалище с.Герман, община Столична, в срока по чл.276 ал.1 от ГПК е депозирал отговор, в който изразява становище за неоснователност на подадената частна жалба.

Частната жалба е подадена от надлежна в срока по чл.275 от ГПК и е допустима.

По жалбата, съдът намира следното:

Производството по търг.дело № 207/17г. по описа на ВОС е образувано по предявени установителни искове на „Скания Файнанс България“ ЕООД срещу „Девня Трейд“ ООД и „ЗС – Механизация“ ЕООД по реда на чл.439 от ГПК че вземане срещу него, предмет на издаден срещу него обратен изпълнителен лист не се дължи на ответниците поради погасяването му  с извършени прихващания. По делото е постановено решение № 174 от 08.03.2018г., с което предявените установителни искове са уважени.

Срещу постановеното решение в срок от „Девня Трейд“ ООД е постъпила въззивна жалба вх.№ 9394 от 26.03.2018г. На жалбоподателя с разпореждане от 28.03.2018г. са дадени указания за отстраняване на констатирани от съда нередовности и е даден срок за внасяне на дължима за въззивно обжалване държавна такса в размер на сумата 3 924.95лв. Съобщението е редовно връчено на страната на 03.04.2018г. В законния срок жалбоподателят не е отстранил констатираната от съда нередовност и с обжалваното разпореждане подадената от него въззивна жалба е върната обратно на основание чл.262 ал.2 т.2 от ГПК.

Не е спорно че срещу постановеното решение в срок е подадена и въззивна жалба от „ЗС – Механизация“ ЕООД, като констатираната от съда нередовност на тази въззивна жалба – невнесена дължима за обжалване държавна такса е отстранена в указания срок,  въззивната жалба е изпратена на апелативен съд и по нея е образувано в.т.дело № 363/18г. по описа на ВАС.

Въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено по следните съображения:

Само в хипотеза на необходимо другарство процесуалните действия, извършени от един от другарите имат значение и за неизвършилите тези действия другари. Поради което и само в този случай може да се приеме, че по две подадени въззивни жалби дължимата държавна такса е само една. Обикновените другари, включително и когато са подали обща въззивна жалба дължат отделни такси.

В предявения по търг.дело № 217/2017г. установителен иск по реда на чл.439 от ГПК, с който по исков път се оспорва съществуването на вземане, за което взискателят се е снабдил с изпълнителен лист, ответниците нямат качеството на необходими другари. Твърденията в исковата молба са че ответниците са прехвърлител и приобретател на вземането, предмет на издадения срещу ищеца обратен изпълнителен лист, прехвърлено между тях с договор за цесия след образуването на изпълнителното производство. В исковата молба действително се сочат еднакви факти и еднакъв преюдициален въпрос, свързан с извършено прихващане срещу вземания към прехвърлителя, но наличността на еднакъв преюдициален въпрос или на еднакви спрямо всички факти не води до необходимо другарство.

С оглед на така изложеното, въззивният съд намира, че внасянето на държавна такса в размер на 3 924.95лв. в срока на отстраняване на нередовности, даден по въззивната жалба на „ЗС – Маханизация“ ЕООД, не ползва подалия отделна въззивна жалба ответник „Девня Трейд“ ООД, поради което и по отношение на неговата въззивна жалба са налице предпоставките по чл.262 ал.2 т.2 от ГПК за връщане от първоинстнационния съд на подадената въззивна жалба. Поради което и обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 4182 от 30.04.2018г. по търг.дело № 217/17г. по описа на Варненски ОС за връщане на „Девня Трейд“ ООД на въззивна жалба вх.№ 9394 от 26.03.2018г. срещу решение № 174 от 08.03.2018г. на ВОС по търг.дело № 207/17г.

Определението подлежи на касационно обжалване на основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК при предпоставките на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК с частна жалба в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящето определение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: