РЕШЕНИЕ

   № 178

               гр.Варна, 27.06.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание 11.06.2013 г. в  състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

          ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА

                     РАДОСЛАВ СЛАВОВ

 

при секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ  в.т.дело № 48  по описа за  2013  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

„Б Е Д” ООД – гр.Варна е обжалвал решението на Варненския окръжен съд-ТО по т.д.№802/2012  г., с която е уважен искът по чл.74-ТЗ на С.Й.Ф. и са отменени всички ршения на ОС на дружеството от 31.01.2012 г.,  с молба да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго, с което искът бъде отхвърлен, ведно с присъждане на съдебните разноски. Въззивникът моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му.

Ответникът по жалбата – С.Й.Ф. *** с писмен отговор моли за потвърждаване на решенето и за присъждане на направените съдебни разноски. С молба от 23.04.13 г. счита решението за правилно, тъй като никога не е получавал съобщения на постоянния си адрес по лична карта – гр.Варна, сп.”М”, ул.”17-та” №102, който съществува и на който живее.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Въззивният съд е изпратил съобщение до ищеца – ответник по жалбата да посочи настоящия си адрес предвид данните по делото, че посоченият такъв в исковата молба – гр.Варна, сп.”М”, ул.”17-та” №102, не съществува.

От въззивника е изискано удостоверение на Район ”Приморски” при Община Варна от 28.11.2011 г., посочено в отговора на исковата молба на л.39, тъй като липсва по делото. Същият е представил с молба от 15.04.2013 г. исканото удостоверение от 28.11.11 г. на Район „Приморски” - Община Варна, подписано от кмета на района, с което се удостоверява, че в административната карта на Район ”Приморски” не съществува адрес: гр.Варна, сп.”М”, ул. ”17-та” №102. Представени са също така писмо от Кмета на Район „Приморски” от 06.11.2012 г. до ЧСИ Захари Димитров, в което се съобщава, че в ЛБД ”Население” не съществува административен адрес: Вилна зона „Траката”, ул.”17-та” №102, както и съпроводително писмо от ЧСИ Захари Димитров и невръчена призовка до С.Ф. ***, сп.”М”, ул.”NN-та” №NNN по друго т.д. №1133/2012 г. на ОС - Варна, поради несъществуването на такъв адрес.

Съобщението до ищеца, изпратено с препоръчана поща с обратна разписка на постоянния му адрес, е било върнато като непотърсено от адресата. Върнати са като неполучени и други две съобщения до ищеца на адреса на управление на друго търговско дружество, на което е едноличен собственик и управител. Затова е разпоредено от съда съобщението да се изпрати на адреса по исковата молба, като връчването стане със служебната кола на съда. Връчителят в изпълнение на това разпореждане е посетил и открил адреса на 15.04.13 г., макар че улицата не е била обозначена, и след проучване по сведения от съседи е установил, че лицето живее на №102. Същото е отсъствало от адреса, поради което му е било оставено на вратата съобщение да се яви в съда да получи съобщението. Ищецът се е явил още на следващия ден лично в деловодството на съда и е подписал разписката на гърба на съобщението, а с молба от 23.04.2013 г. е потвърдил, че за първи път му е било оставено съобщение на вратата на дома и че това е неговият постоянен домашен адрес, на който никога не е бил досега призоваван или получавал съобщения, като отново е представил копие от личната си карта, издадена на 09.09.2003 г. от МВР-Варна, на задната страна на която като негов постоянен адрес е посочен адрес: гр.Варна, ул.Спирка М-ул.17-та 102.

От горното се установява категорично, че посоченият в исковата молба и в личната карта на ищеца негов постоянен адрес действително съществува, като удостоверяването от Кмета на Район ”Приморски” - Община Варна за противното се опровергава и е неверно. Обстоятелството, че същият адрес е очевидно трудно откриваем, не означава, че такъв адрес липсва или че при нужда от съобщаване на ищеца задължението за това на дружеството отпада.

В конкретния случай, това означава, че предупреждението за изключване и поканата до ищеца за общо събрание с посочване на датата на събранието и дневния му ред е следвало да бъдат връчени на постоянния му адрес - гр.Варна, сп. „М”, ул.NN,  № NNN то се издири този адрес на ищеца, обявен за адрес на съдружника и в дружествения договор, с грижата на добрия търговец.

При ненамиране на лицето на адреса или на друго лице, което е съгласно да ги получи, е могло да се премине към връчване чрез залепяне на уведомление на вратата или пощенската кутия съгласно чл.47, ал.1 – ГПК във връзка с чл.50 – ЗННД, в случай на съобщаване с нотариална покана.

Би могло връчването да стане и по месторабота съгласно чл.49 – ГПК, но съобщението може да бъде връчено в този случай или лично на адресата съгласно чл.45 – ГПК, или на друго лице - работник, служител или съответно работодател на адресата, което е съгласно да го приеме, съгласно чл.46, ал.2 вр.ал.1 – ГПК. Но връчване чрез залепяне на уведомление на адреса по месторабота в този случай е недопустимо. Този ред е предвиден съгласно чл.47, ал.3 - ГПК само при връчване на съобщения по настоящ или постоянен адрес на адресата, а връчване на последния, съвпадащ в случая и с настоящия адрес на ищеца, не е било изобщо предприето.

При това положение, свикването и провеждането на събранието е опорочено, тъй като няма редовно връчени на изключения съдружник – ищец писмено предупреждение по чл.126, ал.3 – ТЗ и писмена покана за събранието по чл.139, ал.1 – ТЗ, предвид което решенията на ОС на дружеството, проведено на 31.01.2012 г. следва да се отменят като взети в противоречие на повелителни  разпоредби на закона.

До същите правни изводи и краен резултат е достигнал и първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение следва да се потвърди изцяло. Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК.

Направени от ответника по жалбата съдебни разноски за въззивната инстанция не са доказани, затова такива не му се присъждат с оглед изхода на спора.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1-ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №1499/24.10.2012 г. на Окръжен съд – Варна, ТО по т.д.№802/2012 г.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ:1.                        2.