РЕШЕНИЕ

 

 

 

Номер  85/ 02.04.2015 г.,                                   град Варна                                                             

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненски апелативен съд     Търговско отделение                      Първи състав

на      двадесети март                                                                         Година 2015 в публично заседание в следния състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

                                    ЧЛЕНОВE:  ВИЛИЯН ПЕТРОВ         

                                             КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА                                     

Секретар Е.Т.

като разгледа докладваното от Мара Христова

в.т. дело номер    48          по описа за 2015 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:                                                       

          Производството е образувано по въззивна жалба на К.Ж.К. *** срещу решение №1032/10.11.2014 г. по т.д. №828/2014 г. на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от К.К. *** Парадайс” ООД гр. Варна иск с правно основание чл.71 ТЗ вр. с чл.517 ал.3 ГПК за установяване съществуване на членственото й правоотношение в ответното дружество като съдружник с дялово участие съответно 25 дяла от общо 50 дяла, формиращи капитала на дружеството от 5000 лв., както и в частта, имаща характер на определение, с която е прекратено производството по иска й против дружеството по чл.74 ТЗ за отмяна като незаконосъобразни на решенията, отразени в протокол от проведено на 28.04.2014 г.  ОС на съдружниците.

          Въззивникът счита обжалваното решение за неправилно, предвид неговата материална незаконосъобразност и необоснованост, както и постановяването му в нарушение на процесуалния закон. Поддържа направения пред първата инстанция довод за нищожност на извършените от ЧСИ изпълнителни действия, като извършени извън рамките на териториалната му компетентност по см. на чл.427 ГПК. Евентуално счита, че дори и ЧСИ да имал местна компетентност, не е спазен реда по чл.50 ГПК за връчване на книжа в частност на изявлението на взискателя по чл.517 ал.3 ГПК за прекратяване участието на длъжника – ищец в настоящото производство в ответното дружество. Моли за отмяна на обжалваното решение в неговата цялост и постановяване на друго решение от настоящата инстанция, с което се уважи иска по чл.71 ТЗ и върне на първата инстанция за произнасяне по иска с правно основание чл.74 ТЗ, ведно с искане за присъждане на разноските за двете инстанции.

          Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител адв. Б. оспорва жалбата, счита я за неоснователна, а решението на окръжния съд за правилно, поради което моли за неговото потвърждаване с присъждане на разноски за настоящата инстанция.

          Въззивната жалба е редовна, подадена е в срока по чл.259 ал.1 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт, поради което съдът я намира за допустима.

          Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

          Предмет на производството са предявените от К.Ж.К. *** Парадайс” ООД гр. Варна в условие на обективно, кумулативно съединяване искове с правно основание чл.71 ТЗ и чл.74 ТЗ. Искът по чл.71 ТЗ е предявен във вр. с чл.517 ал.3 ГПК. С него ищцата цели установяване по съдебен ред, че между нея и ответното дружество съществува членствено правоотношение, по силата на което тя е съдружник с дялово участие от 25 от общо 50 дяла. Обосновава правния си интерес с факта на настъпилото от сбъдване елементите на фактическия състав на чл.517 ал.3 изр. първо ГПК прекратяване на участието й в дружеството. С кумулативно съединения обусловен иск по чл.74 ТЗ ищцата претендира отмяна като процесуално и материално незаконосъобразни взетите от ОС на съдружниците решения, обективирани в протокол от проведено на 28.04.2014 г. общо събрание. И двата иска са допустими, като активната процесуална легитимация по обусловения иск е предпоставена от установяване съществуването на членството на ищцата в ответното дружество.

          Страните не спорят, а и от доказателствата по делото се установява, че К.К. е вписана като съдружник с 25 от общо 50 дяла от капитала на „Варна Парадайс” ООД гр. Варна. Безспорен е също установения по делото факт от вписан по партидата на дружеството  с рег. №20140127094146 в полза на М. Д., взискател на ищцата-длъжник по изп.д. №20147320400004 на ЧСИ В. Ц. с район на действие – ОС-Габрово, запор върху притежаваните от ищцата дялове в ответното дружество. Не се спори също, че с изявление по см. на чл.517 ал.3 изр. първо ГПК взискателят е поискал прекратяване участието на длъжника в дружеството.

          Страните спорят относно местната компетентност на ЧСИ по чл.427 ГПК, а оттам и относно валидността на извършените от ЧСИ изпълнителни действия, както и за това, дали изявлението по чл.517 ал.3 изр. първо ГПК е надлежно връчено на представляващия дружеството негов управител в лицето на Т. Д..

          От събраните по делото доказателства, се установява, че нито ищцата, нито взискателят, нито третото задължено лице /”Варна Парадайс”/ имат постоянен адрес, съответно седалище в района на ЧСИ В. Ц.. Не са налице и хипотезите на чл.427 ал.1 т.1, т.3 и т.4 ГПК. Във връзка с установения факт, че взискателят няма постоянен адрес в района на ЧСИ, неприложима е и разпоредбата на чл.427 ал.2 ГПК. В тази връзка неприложима в конкретния случай е и нормата на чл.427 ал.3 ГПК, тъй като  тя самата представлява допълнително изключение от общото правило и се прилага само ако е налице допустимото от закона изключение по предходните две алинеи на същия член, каквото изключение с оглед установените по делото факти съдът приема, че не е налице.

          Предвид изложеното, основателен се явява доводът на ищцата за допуснато нарушение от ЧСИ В. Ц. на разпоредбата на чл.427 ГПК, определяща местната компетентност на съдебния изпълнител. Съобразно приетото от съда, не е съществувало никакво законово основание изпълнителното производство да се образува от съдебен изпълнител с район на действие Окръжен съд-Габрово. Въпреки това обаче, законът не прогласява извършените изпълнителни действия за нищожни, както твърди ищцата. Същите следва да се считат за незаконосъобразни, като защитата срещу тяхното действие обаче, ГПК не предвижда да се осъществява по реда на обжалване действията на съдебния изпълнител на осн. чл.435 – чл.438 ГПК. Законодателят не е предвидил и специален исков ред за защита. Засегнатата страна може по исков ред да реализира имуществената отговорност на частния съдебен изпълнител за нанесени вреди на основание чл.45 ЗЗД вр. с чл.441 ГПК.

Казаното по-горе е относимо за отношенията между страните в изпълнителното производство, на които отношения съобразно законовата регламентация законодателят е придал известен стабилитет. Но в отношенията на длъжника с третите задължени лица, както е в конкретния случай, няма законова пречка длъжникът да се позове на незаконосъобразността в действията на ЧСИ. Този факт се явява относим към предмета на спора и има значение за основателността на предявения против дружеството по чл.71  вр. с чл.517 ал.3 ГПК иск.

          Съобразно изложеното по-горе, съдът приема че е налице процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение поради нарушение от ЧСИ В. Ц. изцяло на разпоредбите на закона /ГПК/ относно местната компетентност т.е. поради процесуална незаконосъобразност. Тази незаконосъобразност има за правна последица незаконосъобразността, както на налагането на запора върху дружествените дялове на ищцата във „Варна Парадйс” ООД чрез изпращане на запорното съобщение до АВп за вписването му в ТР по партидата на дружеството, така и на връчването от съдебния изпълнител на изявлението на взискателя М. Д. за прекратяване членството на ищцата в ответното дружество. С оглед доказаното по делото пълно отсъствие на местна компетентност на ЧСИ В. Ц. по см. на чл.427 ГПК, ирелевантно за спора се явява обстоятелството, същински или не по правната си квалификация са предприетите от този съдебен изпълнител действия, в какъвто смисъл са изложените в част от мотивите съображения на първоинстанционния съд.

Предвид горното, съдът приема, че независимо от налагането на запор върху дела на съдружника – длъжник К.К. и последващото го връчване от съдебен изпълнител изявление на взискателя М. Д. за прекратяване участието на длъжника като съдружник във „Варна Парадайс” ООД гр. Варна по чл.517 ал.3 ГПК, като извършено от местно некомпетентен съдебен изпълнител, същото е незаконосъобразно. На това основание изявлението, макар и получено от представляващия дружеството втори негов управител в лицето на Т. Д., не е породило правните последици, които законът му придава, а именно – прекратяване членственото правоотношение на ищцата в ответното дружество.

          С оглед изложеното по-горе в мотивите, съдът намира иска по чл.71 ТЗ за основателен и доказан и го уважава.

          Като е отхвърлил този иск, окръжният съд е постановил в тази му част неправилно решение по съществото на делото, което следва да бъде отменено в тази му част и вместо него постановено друго, с което предявения иск се уважи.

          Уважаването на иска с правно основание чл.71 ТЗ вр. с чл.517 ал.3 ГПК, легитимира ищцата като съдружник към датата на провеждане на ОС на съдружниците 28.04.2014 г., което обосновава и извода за нейната процесуална легитимация за предявяване на иска по чл.74 ТЗ за отмяна като незаконосъобразни на взетите от това ОС решения. Ето защо, като е прекратил производството в тази му част като недопустимо поради липса на правен интерес на ищцата от упражняване на права по чл.74 ТЗ, първоинстанционният съд е постановил и в тази му част неправилно решение, имащо характер на определение, което следва да бъде отменено.

          Предвид резултата от проведеното пред настоящата инстанция въззивно обжалване, решението следва да се отмени и в частта му за разноските.

          С оглед изхода на делото и на осн. чл.78 ал.1 ГПК на ищцата с присъждат сторените от нея разноски за двете инстанции в размер общо на сумата от 135 лв., внесена държавна такса по иска с правно основание чл.71 ТЗ в размер на сумата от 80 лв. и по въззивната жалба - 55 лева.

          Водим от горното, съдът

 

                                                Р  Е  Ш  И  :

 

          ОТМЕНЯ изцяло решение №1032/10.11.2014 г. по т.д. №828/2014 г. на Варненски окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

          ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищцата К.Ж.К., ЕГН **********,***, и ответника „Варна Парадайс” ООД, ЕИК 103909948, гр. Варна, ул.”Пушкин” №5, че между тях съществува членствено правоотношение на К.Ж.К.,*** Парадайс” ООД гр. Варна с дялово участие съответно 25 от общо 50 дяла, формиращи капитала от 5 000 лв., на осн. чл.71 ТЗ вр. с чл.517 ал.3 ГПК.

          ОСЪЖДА „Варна Парадайс” ООД, ЕИК 103909948, гр. Варна, ул.”Пушкин” №5, да заплати на К.Ж.К., ЕГН **********,***, на осн. чл.78 ал.1 ГПК сторените от нея разноски за двете инстанции в размер общо на сумата от 135 лв., представляваща внесената държавна такса по иска по чл.71 ТЗ вр. с чл.517 ал.3 ГПК и внесената държавна такса по въззивната жалба.

          ВРЪЩА делото на Окръжен съд-Варна в частта по иска с правно основание чл.74 ТЗ за разглеждане по същество на този иск.

          Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                      2.