Р Е Ш Е Н И Е

  № 375

      

      27.12.2013 г.,гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

         ЧЛЕНОВЕ:  МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

                      КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

 

при секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдията Кристияна Генковска в.т. дело № 481 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по повод на въззивна жалба от Х.Б.Ц. против решение № 231/14.03.2013г. по т.д. № 291/12г. на ВОС , с което е осъден въззивникът да заплати на „Авангард – ДХ” АД със седалище гр.Варна, ЕИК 103262126 сумата 26 000лв. , на основание чл.240 ал.2 от ТЗ, представляваща обезщетение за претърпени от дружеството вреди в резултат на дейността му като изпълнителен директор, изразяващи се в невнасяне по сметка на дружеството на получена от трето лице сума от клиентска сметка по реда на чл.39 от ЗАдв. на 10.04.2006г., предявена като частичен иск, и сумата 1 000лв. /хиляда лева/, предявена като частичен иск, и представляваща обезщетение за вреди от забава в плащането за периода от 10.04.2006г. до завеждане на исковата молба в съда, ведно със законната лихва върху сумата 26 000лв., считано от 03.02.2012г. до окончателното изплащане на задължението и сумата 3 230лв. /три хиляди двеста и тридесет лева/, представляваща направени по делото разноски.

    Във въззивната жалба се правят оплаквания за недопустмост и неправилност на обжалваното решение. Въззивникът счита , че неправилно ВОС е квалифицирал иска по чл.240,ал.2 ТЗ , а не като такъв по чл.55 ЗЗД. Не са кредитирани от първа инстанция доказателства , установяващи съществуването на договор за заем , по който въззивникът твърди , че с процесната сума е погасено вземането му. ВОС не посочва с какво точно са нарушени интересите на дружеството или акционерите му. Моли се за обезсилване на атакувания съдебен акт и връщане на делото на ВОС за разглеждане на предявения иск по чл.55 ЗЗД ,евент. за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго с отхвърляне на исковете. Претендират се разноски за двете инстанции.

    ВнАС съобрази следното :

    В исковата си молба , уточнена в последствие с молба от 28.02.2012г. „Авангард-ДХ” ЕАД излага , че ответникът е бил член на съвета на директорите на дружеството-ищец и негов изпълнителен директор от 18.09.2000г. до 15.05.2007г. През същия период по клиентска сметка по реда на чл.39 ЗАдв. С титуляр адв.И.К. по банков път е постъпила сумата от 97792лв. с наредител „Авангард-ДХ” ЕАД. На 10.04.2006г. същата сума е изплатена в брой на Х.Ц. в качеството му на изп.директор на дружеството от адв.К.. Тя не е била върната в дружеството от ответника. Твърди , че с тези си действия ответникът е причинил щета на дружеството в  размер на невърнатите средства. Претендира заплащане на сумата от 26 000лв. като част от общо дължимата главница от 97 792лв. както и 1000лв. – част от общо дължимата лихва за забава от 71 576 ,98лв. върху посочената главница от 97 792 лв. за периода 10.04.2006г.-03.02.2012г.

    В допълнителната си искова молба конкретизира , че дружеството е претърпяло вреда от това , че ответникът е получил сумата от 97 792лв. на 10.04.2006г. , но никога не е предал тази сума на ищеца.

    В отговора на исковата молба ответникът Х.Ц. оспорва да е причинил твърдяната вреда на дружеството. Видно от разписката дружеството е получило в брой процесната сума. Следователно за него не е налице вреда . Самата сума е получена от адв.К. като като адв.хонорар. Преди първо с.з. депозира молба / която е след изтичане на срока за подаване на отговор на допълнителната искова молба/, в която прави ново възражение , че ако действително е получил търсената сума ,то с нея той е погасил дълг на дружеството към трето лице. И отново не са настъпили вреди за дружеството. Възразяват срещу дадената от ВОС правна квалификация на иска и счита,   че същият е по чл.55 ЗЗД , а не по чл.240 , ал.2 ТЗ.

    С оглед становищата на страните и събраните доказателства съдът намира за установено следното относно релевантните за спора факти:

    Безспорно установено е качеството на Х.Ц. като член на СД и изпълнителен директор на ищцовото дружество за периода 18.09.2000г. до 15.05.2007г.

    От заключението на в.л. Богданов по назначената пред ВОС ССЕ категорично се установява , че на 15.03.2006г. по клиентска сметка на адв.К. е преведена от банкова сметка *** „Авангард – ДХ”АД сумата от 97 792 лв. Същата е изтеглена на 07.04.2006г. и е изплатена в брой съобразно разписка от 10.04.2006г. на „Авангард-ДХ”АД  чрез представител, като за получил сумата подписът е на Х.Ц.. В счетоводството на дружеството е отразено само намалението на парите на дружеството по сметка на 15.03.2006г. с оглед извършения превод от сметка на АД по клиентска сметка на адв.К.. Няма данни да е осчетоводено връщане на сумата от 97792лв.

    Предвид така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

    Правната квалификация на предявения иск се дава от съда като тя е подвеждане на твърдените по исковата молба обстоятелства под приложимата към спора правна норма. ВнАС намира , че в достатъчна степен исковата молба е конкретизирана и сочи на предявен иск по чл.240 , ал.2 ТЗ. Ищецът е навел твърдения за притежаване на определено качество от страна на ответника към процесния период, за осъществяване на определено поведение именно в това качество / получаване на парична сума като законен представител на дружеството и неотчитането й пред него/ и за претърпени за дружеството вреди в резултат на това поведение – неполучаване на сумата от 97 792лв. Поради което и се претендира заплащане на обезщетение в определен размер за така претърпените вреди, ведно със лихвата за забава от момента на настъпване на вредата. Така е бил възприет предявеният иск от ответника и видно от отговора му на исковата молба. Посочването в диспозитива , че сумата е задържана от ответника неоснователно не предопределя правната квалификация на иска като такъв по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.  

    Задържането на сума , получена от въззивника в качеството му на изпълнителен директор и член на СД на АД , и невнасянето й в касата на дружеството , представлява поведение в нарушение на задълженията по чл.237, ал.2 ТЗ. В причинна връзка със същото е настъпването на вреда за ищеца – намаляване на имуществото му със сумата от 97 792лв.

    В тежест на ответника е да ангажира доказателства , изключващи ангажиране на отговорността му по чл.240 , ал.2 ТЗ. Не се установява сумата да е получена от адв.К. като адвокатски хонорар. Само постъпването й по клиентска сметка не е достатъчно да формира извод за правната й природа и основанието за извършване на превода. Възражението за погасяване със същата на дълг на дружеството спрямо трето лице / по договор за заем/ освен , че е направено след преклузивния срок за навеждане на възражения от ответника – отговора на исковата молба, е и недоказано. Доколкото се касае до иск по чл.240, ал.2 ТЗ съдът следва да прецени представените писмени доказателства – договор от 28.09.2001г. и разписка от 11.04.2006г. и събраните гласни чрез разпита на св.Пандов съобразно всички други доказателства по делото. А те са следните : по допълнителното заключение на ССЕ се установява , че в счетоводството на дружеството за периода 01.09.2001г.-30.09.2001г. и 01.04.2006г.-30.04.2006г. не е отразено нито получаване в заем на сумата от 50 000 щ.д./ или тяхната левова равностойност/ с кредитор Л.Пандов , нито изплащане на задължение в размер на 104 000 лв. Което разколебава и евентуален извод за осъществяване на наведеното обстоятелство от ответника, че с процесната сума е погасен дълг на дружеството към трето лице.

    Поради доказаност на предявените искове в границите на търсените размери същите следва да се уважат , а обжалваното решение – да се потвърди.

      Водим от горното , съдът

 

                  Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 231/14.03.2013г. по т.д. № 291/12г. на ВОС.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от съобщението.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         ЧЛЕНОВЕ: