О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

 

№    635                         02.11.  2017 година                           град Варна

 

Апелативен съд – Варна                    търговско  отделение

на   тридесет и първи октомври                                           година 2017

в закрито заседание в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:А.Братанова

ЧЛЕНОВЕ:М.Недева

                             Г.Йовчев

 

като разгледа  докладваното от съдията М.Недева в.ч.т.д. № 481 по описа  на Варненския апелативен съд за 2017г., за да се произнесе, взе пред вид следното :

          Производството по делото е по реда на чл.274 ал.1 т.2 ГПК вр.чл.15 ал.2 вр.ал.1 ГПК.

          Образувано е  по подадена частна жалба от Националната здравноосигурителна каса против определение № 2293/21.07.2017г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 28/2017г., с което е оставено без уважение възражението й, чрез РЗОК – Варна за неподведомственост на производството по търг.дело №28/2017г., въз основа на твърдения за приложимост разпоредбата на чл.128, ал.1, т.3 от АПК /ДВ бр.74/2016г./, предвиждаща подведомственост на административните съдилища на спорове, свързани с административни договори по смисъла на чл.19а от АПК. Счита обжалваното определение за неправилно, като постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон, предвид на което са налице основания за отмяната му. Действително, процесните договори между НЗОК и МБАЛ „Света Марина“ ЕАД са подписани преди влизане в сила на  разпоредбата на чл.19а от АПК /ДВ бр.74/2016г./, но същите са проявили действието си по време на влизане в сила на тази разпоредба и тъй като тя няма отложено действие, счита че следва да намери приложение и по отношение на тях. Застъпва становището, че договорите, подписани между  НЗОК и лечебните заведения представляват административни договори, тъй като те са типови, не подлежат на договорки с лечебните заведения, имат задължителен алгоритъм, условия и изисквания за сключването им, които са уредени в раздел VІІІ на ЗЗО, НРД и др.нормативни документи. Характеристиките на тези договори покриват изискванията за административен договор, посочени в чл.19а ал.2 АПК и съгласно чл.128 ал.1 т.3 от с.з.  делата по искания за неизпълнението им са подведомствени на административните съдилища, доколкото не е предвидено друго в специален закон. По отношение на тези договори е предвиден и специален ред за обезщетения, а именно – ЗОДОВ. В подкрепа на тезата си сочи решение № 27/27.03.2017г. на Административен съд Сливен по адм.дело № 334/2016г.

          В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответната по частната жалба страна, в който се релевират доводи за нейната неоснователност и се иска от съда да я остави без уважение. Претендира се и ю.к.възнаграждение на осн.чл.78 ал.8 ГПК.

          Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намери следното :

          Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна в процеса и  срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

          Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, по следните съображения :

          Производството по делото е образувано по искова молба на МБАЛ „Света Марина“ ЕАД, гр.Варна  с петитум да бъде осъдена НЗОК, чрез РЗОК – Варна да заплати сумата от 469 067,40лв, от която 448 390лв дължими отчетени и незаплатени суми за извършена в периода от 01.06.2016г. до 30.06.2016г. дейност по клинични пътеки, клинични и амбулаторни процедури и приложените по тях медицински изделия  по три договора : един  от 25.02.2015г. и два от 27.05.2016г. , на осн.чл.79 ал.1 ЗЗД вр.чл.59 ал.1 ЗЗО, както и сумата от 20 677,42лв обезщетение за забавено изпълнение върху посочените главници за периода от 01.08.2016г. до 13.01.2017г., на осн.чл.86 ЗЗД, ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на задължението.

          До приемането на разпоредбата на чл.19а от АПК – ДВ бр.74/20.09.2016г. съдебната практика безпротиворечиво приемаше, че   договорът  за оказване на медицинска помощ, сключен  на осн. чл.59 ЗЗО между болничното заведение и НЗОК като  равнопоставени субекти  е  насочен към постигане на желан от двете страни резултат, поради което той е облигационен договор и за уреждане на споровете по него се прилагат нормите на ЗЗД. Без значение за характера на този договор се приемаше обстоятелството, че условията, при които същият се сключва, са лимитирани от разпоредбите на Националния рамков договор, Закона за бюджета на НЗОК и ЗЗО / опр.809/26.10.2016г. по т.д. № 862/2016г. на ВКС, І т.о./

С приемането на новата разпоредба на АПК – ДВ бр.74/20.09.2016г. е въведено понятието „административен договор“, който се сключва в производство пред административните органи по въпроси от значим обществен интерес, когато е предвидено в закон. Съгласно чл.128 ал.1 т.3 от АПК делата по искания за изпълнение на такъв договор, доколкото не е предвидено друго в специален закон, са подведомствени на административните съдилища. Практиката на тези съдилища се ориентира към разбирането, че страните по сключените между  НЗОК/РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ  договори не са равнопоставени по отношение на създадените права и задължения, тъй като при възникването на тези правоотношения   НЗОК действа в качеството на административен орган, а не като субект на гражданското право и  има право да извършва проверки, да налага предвидените санкции за констатираните нарушения на изпълнителя, както и да претендира връщане на неоснователно получени суми. Изпълнителят на медицинска помощ от своя страна  има право да бъде финансиран от НЗОК и е длъжен да се съобразява с указанията му или да упражни правото си да прекрати едностранно правоотношението, като понесе и евентуално наложените му до прекратяването санкции. Ето защо тези договори имат характера на административен договор по смисъла на чл.19а от АПК.

Не съществува противоречие в разбирането на съдилищата обаче, че нормата на чл. 19а АПК (ДВ бр.74 / 20.09.2016 г.) няма придадено обратно действие и като материалноправна по своя характер урежда възникнали правоотношения за напред.- опр.4308/06.04.2017г. по адм.д.3580/17г., ВАС, VІ отд. Това разбиране се споделя и от настоящия състав. И тъй като процесните договори са сключени преди влизането в сила на посочения текст на закона,  налага се извода, че чл.19а АПК не съставлява приложимо право към заварените процесни правоотношения. Поради това исковата претенция следва да бъде разгледана по общия исков ред от гражданските съдилища.

          По изложените съображения изводите на първоинстанционния съд следва да бъдат споделени.

          Водим от горното, съдът

 

О    П   Р    Е    Д     Е    Л    И   :

 

          ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Националната здравноосигурителна каса против определение № 2293/21.07.2017г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 28/2017г., с което е оставено без уважение възражението й, чрез РЗОК – Варна за неподведомственост на производството по търг.дело №28/2017г., въз основа на твърдения за приложимост разпоредбата на чл.128, ал.1, т.3 от АПК /ДВ бр.74/2016г./, предвиждаща подведомственост на административните съдилища на спорове, свързани с административни договори по смисъла на чл.19а от АПК.

          ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса да заплати на МБАЛ „Света Марина“ ЕАД, гр.Варна сумата от 100лв – ю.к.възнаграждение, на осн.чл.78 ал.8 ГПК.

          Определението е окончателно. / т.9 на ТР № 1 / 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК/

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :