Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№    278/  18.10. 2013г.                                           гр.Варна

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                                 търговско   отделение

на      осемнадесети септември                                     Година 2013

в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: З.Златилова ЧЛЕНОВЕ:          М.Недева

                                                                                      Р.Славов

при участието на секретаря : Е.Т., като разгледа докладваното от съдия Р.Славов в.т.дело № 482 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК и е образувано по въззивна жалба от адв.С.П. като пълномощник на „Премиум Ауто Варна” ЕООД, против Решение № 390/26.04.2013год. по т.д. № 2263/2012год. по описа на ВОС, с което са уважени исковете, предявени от ЕТ”Снежана Петрова-Енергоремонтстрой” гр.Плевен, срещу въззивника, за следните суми: сумата 56 192,11лв. представляващи незаплатено възнаграждетние по договор за изработка от 14.07.2008год. и фактури №№ 210 и 270/20.08.2009год., сумата от 5 619,21лв., представляваща обезщетение за забава в плащането и сумата от 4 783,39 лв. разноски.

Изразява становище за неправилност на решението, поради незаконосъобразност и необоснованост.

Чрез присмен отговор на пълномощник, насрещната страна оспорва жалбата като неоснователна.

 В съдебно заседание, жалбата се поддържа, съответно оспорва от въззиваемата страна чрез процесуални представители. Претендират присъждане на разноски.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по спора, в съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявената въззивна жалба е депозирана в преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и като такава е процесуално допустима.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92ЗЗД от ЕТ”Снежана Петрова-Енергоремонтстрой” гр.Плевен срещу „Премиум Ауто Варна” ЕООД гр.Варна с искане ответното дружество да бъде осъдено да заплати сумата 56 192,11лв. представляващи незаплатено възнаграждетние по договор за изработка от 14.07.2008год., по който са издадени факгури №№ 210 и 270/20.08.2009год.

В писмен отговор по чл.367 ГПК, ответното дружество оспорва исковете. Твърди, че по сключения на 14.07.2008год. договор за изработка, ищеца е поел задължение да извърши СМР за сумата от 186 488лв. без ДДС. Ответникът е заплатил дължимото възнаграждение-по ф-ри №№197/14.07.2008год.-сумата от 156 649,20лв. и 250/07.10.2008год. за сумата от 44 757,12лв. и част от сумата-50 000лв. по процесната фактура  № 210//20.08.2009год.-или по договора е заплатил общо сумата от 251 406лв., която надхвърля договорената сума.

Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно, че на 14.07.2008год. между страните е сключен договор за изработка-извършване на СМР за изграждане на отоплителна, охладителна и вентилационна система в ОКО. Не се спори също, че ищецът е извършил договорените СМР, както и допълнителни работи по газификация, като всички СМР са приети без възражения.

От заключението на ССчЕ се установява, че процесните фактури са осчетоводени в счетоводствата на страните, а именно:- в счетоводството на ищеца е осчетоводено задължението на ответника -52 918лв. по ф-ра 210 и по ф-р № 270-сумата от 3 273,76лв. Или общата сума на задължението е в общ размер 56 192,11лв. Експертизата е установила и частично плащане по ф-ра № 210/20.08.2009год.:- на 31.08.2009год.-25 000лв. и 01.09.2009год.-25 000лв.

Процесните фактури са отразени в счетоводството на ответното дружество, отразени са също посочените частични плащания, фактурите  са отразени в дневниците за покупки  ДДС с право на пълен данъчен кредит, по същите  за съответния данъчен период, е упражнено право на пълен данъчен кредит в размер на 17 698,69лв.

Сумата в размер 56 192,11лв. представлява и е отразена като салдо по см.401-Доставчици, анал.п. „Еннергоремонтстрой-Снежана Петрова” към 31.12.2009г., 2010год.,2011год. и 2012год.

При така установеното, следва да се направят следните правни изводи:

С оглед на безпорно установеното осчетоводяване от страна на ищеца на процесното  задължение на ответното дружество, на осчетоводяване от страна на последното на издадените  от ищеца процесни фактури № 210 и 270/20.08.2009год., с отразяване на частично платените суми по тях, с включването на фактурите в дневника за покупки за м. август 2009год., с право на пълен данъчен кредит, с упражненото право на пълен данъчен кредит-т.е. за цялата сума по фактурата, с отразяване на сумата като задължение към ищеца в годишните баланси на дружеството, следва да се направи извода, че е налице приемане на изпълнените СМР по сключения договор.  Предвид изложеното, предявеният иск за заплащане на сумата от 56 192,11лв., която е незаплатена част от отразените суми в процесните фактури,  се явява доказан, респективно основателен и следва да бъде уважен.

С оглед на основателността на главния иск, основателен се явява и акцесортния иск по чл.92 ЗЗД за заплащане на предвидената в р.V.2 в договора неустойка от стойността на дължимата сума-или според договора 10% от стойността на забавеното плащане-5 619,21лв.

Предвид изложеното, главният иск за сумата от 56 192,11лв. и иска с правно основание чл.92 ЗЗД до размера на сумата от 5 619,21лв. се явяват основателни и следва да бъдат уважени.

След като е постановил съдебния си акт в идентичен смисъл, обжалваното решение следва да се потвърди. На осн. чл. 272 от ГПК настоящата инстанция препраща и към мотивите на първоинстанционния съд, относно фактическата установеност и изложените правни изводи, които споделя изцяло.

По повод направено искане за присъждане на разноски за настоящата съдебна инстанция от страна на въззиваемото дружество и с оглед изхода на спора, въззивното дружество следва да бъде осъдено да заплати сумата 800лв.-адвокатско възнаграждение за защита пред настоящата инстанция.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 390 от 26.04.2013 год., постановено по т. д. № 2263/2012 год. по описа на ВОС, ТО.

ОСЪЖДА „Премиум Ауто Варна” ЕООД гр.Варна, ул.”Подполковник Калитин” № 23,ап.20 ЕИК 148112871 да заплати на ЕТ”Снежана Петрова-Енергоремонтстрой” гр.Плевен, ЕИК 114052086, представлявано от С.П.С. сумата от 800 лв. / осемстотин лева / дължими съдебни разноски за адвокатски хонорар/ на осн. чл.78 ал.1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 от ГПК.

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                         

 

                      ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                      2.