ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№   594                                               08.09.2014 год.                                 Град Варна

Апелативен съд                                                  Търговско отделение

На  08-и септември                                                     Година 2014год.

В    закрито заседание в следния състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: З*З*

                                         ЧЛЕНОВЕ:   Р* С*  

                                                         К* Г* 

Като разгледа докладваното от Р.С* в. частно търговско    дело

№ 482 по описа за 2014 година и за да се произнесе, съобрази следното: Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК.

 

Производството е образувано по подадени частни жалби от К.К.М.-К. срещу:

Определение № 1738/07.05.2014год. по т.д. № 2402/2013год. на ВОС с което е прекратено производството по делото. Излага доводи  за неправилност на постановения съдебен акт, поради необоснованост и незаконосъобразност, като иска същият да бъде отменен и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по иска.

Определение № 2499/25.06.2014год. по т.д. № 2402/13год. на ВОС, с което Определение № 1738/07.05.2014год. на основвание чл.248 от ГПК е изменено в частта за разноските.

Насрещната страна чрез писмени отговори счита частните жалби за неоснователни. В писмения отговор по частната жалба срещу определение № 2499/25.06.2014год. се съдържа  и „Насрещна” частна жалба срещу Определение № 2499/25.06.2014год. по т.д. № 2402/13год. на ВОС. В същата се съдържа искане за изменение на определението, като бъдат увеличени присъдените разноски до претендирания размер.

Частните жалби на ищцата са подадени в срок, от лице с правен интерес от обжалване на определенията на окръжния съд, като неизгодни за него и са  редовни. При разглеждането им  по същество, съдът съобрази следното:

Относно жалбата срещу определение № 1738/07.05.2014год.:

Прекратеното производство е образувано по искова молба на жалбоподателката срещу „Ч* м* х*м*”АД. В исковата молба и в уточняваща молба, в условие на евентуалност са предявени искове с правно основание чл.29 ЗТР вр. чл.124 ГПК, а именно:- за установяване на несъществуване на вписано обстоятелство-проведено на 09.12.2013год. събрание на СД и несъществуването на взетите на същото събрание решения:

- В условие на евентуалност, за приемане за установено, че проведеното събрание на посочената дата на СД и взетите решения е нищожно, поради факта, че същото не е проведено по установения от закона и устава ред, включително и не е била уведомена ищцата в качеството й на член на СД:

- В условие на евентуалност, иск за установяване  недопустимост на вписването, защото към заявлението не са представени писмени доказателства удостоверяващи покана  за свикване  на събрание на СД.

Ищцата твърди, че в ТР е вписана покана за свикване на извънредно ОСА на 07.02.2014год. с посочен дневен ред на събранието, въз основа на протоколно решение 33/09.12.2013год. на СД на ответното дружество.

Във връзка с твърдението е представена покана /стр.56/ изпратена до АВп и вписана в ТР.

Или, чрез исковете се цели заличаване на обявяването на поканата за свикване на 07.02.2014год. на извънредно ОСА на ответното дружество, на посочените по-горе основания.

Въззивният съд намира, че така предявените искове с правно основание чл.29 ал.1 ЗТР са недопустими, по следните съображения:

Предмет на исковото производство по чл.29 ЗТР могат да бъдат само порочно вписаните в ТР обстоятелства. Нормите на ЗТР и Нар. № 1/2007год. за водене, съхраняване и достъп до ТР разграничават двата вида дейност, осъществявана от дл. Лице по регистрацията при АВп – вписване и обявяване. Вписването отразява съществените, необходими  признаци на съответния търговец, докато обявяването има друго-съпътстващо предназначение. Следва да се отбележи, че вписването притежава оповестително, доказателствено и конститутивно действие, а обявяването притежава само информационно-оповестително. От съдържанието на чл.29 ЗТР, следва извода, че може да бъде атакувано  само извършено вписване, при посочените предпоставки:-поради неговата нищожност, недопустимост, или ако е вписано несъществуващо обстоятелство. Следователно, не е предвидена възможност, посочените основания да се прилагат и относно дейността на АВп по обявяване на актове, предвид специалната норма на чл.29 ЗТР.  Този извод се подкрепя и от чл.30 вр.чл.8 ЗТР, който сочи последиците при уважаване на иска по чл.29 ЗТР, а именно-заличаване на вписването. С оглед на изложеното, съдът намира, че разпоредбата на чл.29 ЗТР не намира приложение по отношение на обявяването на актове в ТР, или по този ред не може да се иска да се поправят подобни пороци на обявените актове. Следователно, относно конкретния случай, следва да се посочи, че този ред е неприложим по искането за заличаване на  обявената в ТР покана за извънредно ОСА, насрочено за 07.02.2014год.

С оглед на изложеното, съставът на съда намира, че предявените от жалбоподателката искови претенции са недопустими и законосъобразно производството по тях е било прекратено, респективно, жалбата срещу определението за прекратяване на производството се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

Относно частната жалба на ищцата срещу определение № 2499/25.06.2014год.  с което Определение № 1738/07.05.2014год. на основание чл.248 от ГПК е изменено в частта за разноските, като ищцата е осъдена да заплати на ответото дружество сумата 1 000лв., представляваща разноски за юристконсултско възнаграждение, на основание чл.78 ал.4 и ал.8 ГПК, както и относно насрещната частна жалба на ответното дружество срещу същото определение, в частта му с която е отказано да бъде присъдено възнаграждение до поискания размер от 2 700лв.:

Съдът намира така наречената „насрещна” частна жалба за недопустима, поради следното: За разлика от предвидената възможност в чл.287 ал.2 ГПК, насрещната страна по повод на касационна жалба, да може да подаде насрещна касационна жалба, в чл.276 ГПК не е предвидена такава възможност при обжалване на определенията. При разглеждането й като частна жалба, същата се явява недопустима, поради просрочие и като такава следва да се остави без разглеждане. Поисканото присъждане на юристконсултско възнаграждение в размер на 300лв., поради недопустимост на частната жалба, както и поради частичната основателност на жалбата на по която е подаден писмения отговор,  и  не следва да се присъжда.

Относно частната жалба на ищцата срещу определение № 2499/25.06.2014год.:

Пред първата инстанция ответното дружество е защитавано в процеса чрез юристконсулт. Съобразно чл.78 ал.8 ГПК, при защита от юристконсулт, се присъжда адвокатско възнаграждение. Следва да се отбележи, че в тази хипотеза размерът на дължимото възнаграждение се определя съобразно Наредба № 1 от 9.07.2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което представените доказателства за платени суми на процесуалния представител са неотносими.  Съобразно чл.7 ал.1 т.4 от Наредба № 1, дължимото възнаграждение за неоценяем иск е 300лв., а както се посочи, в условия на евентуалност са предявени три неоценяеми иска, поради което общото дължимо юристконсултско  възнаграждение е в размер на 900лв. Обжалваното определение следва да бъде отменено за  горницата над 900лв. до присъдените 1 000лв., като незаконосъобразно.

Относно дължимите разноски пред настоящата инстанция:

С писмения отговор срещу частната жалба, която е срещу прекратителното определение, са представени доказателства за платено по банков път адвокатско  възнаграждение в размер на 600лв., представен е и писмен договор за правна защита с договорено възнаграждение в размер на 600лв. Поради неоснователността на частната жалба, сумата следва да бъде присъдена.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1738/07.05.2014год. по т.д. № 2402/2013год. по описа на ВОС с което е прекратено производството по делото.

ОТМЕНЯ  Определение № 2499/25.06.2014год. по т.д. № 2402/13год. на ВОС, с което Определение № 1738/07.05.2014год. на основвание чл.248 от ГПК е изменено в частта за разноските, за разликата над 900лв. до присъдените 1 000лв., представляващи юристконсултско възнаграждение.

     ОСТАВЯ без разглеждане  и прекратява производството по Насрещна частна жалба вх.№ 21139/21.07.2014год., подадена от „Ч* м* х* м*”АД, ЕИК 103167660, чрез процесуален представител, срещу определение № 2499/25.06.2014год. по т.д. № 2402/13год. на ВОС, поради недопустимост на същата.

ОСЪЖДА К.К.М.-К. ЕГН ********** да заплати на Ч* М* Х* М*” ЕИК 103167660, със седалище и адрес на управление: гр.Варна,бул.”Сливница” 33, представлявано от изп. Директор Н* К* М* сумата от 600лв разноски пред настоящата инстанция.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                     2.