Р Е Ш Е Н И Е

 

251 /Варна, 08.10.2014 г.

 

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение – втори състав, в открито съдебно заседание на 24.09.2014 год.  в състав

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

                            ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

АНЕТА БРАТАНОВА

 

При секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдия А.Братанова в.т.д.№ 483/2014 год. по описа на ВАпС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.613а, ал.1 ТЗ.

 Образувано е по въззивна жалба на НАП - София против решение № 486/19.05.2014 год., постановено по т.д.№ 1915/2012 год., с което ВОС е прекратил производството по несъстоятелност на «Б.» ООД – Варна и е постановил заличаването на длъжника, на основание чл.632, ал.4 ТЗ.

В предявената въззивна жалба се излага, че са налице предпоставките за възобновяване на производството по несъстоятелност. Кредиторът е удостоверил пред съда по несъстоятелност наличието на достатъчно имущество за покриване  на началните разноски в производството. Удостоверяването е осъществено с надлежни писмени доказателства, обективиращи притежаването на недвижима собственост, МПС и производствени активи. Претендира се отмяна на съдебния акт и възобновяване на спряното производство по несъстоятелност.

В о.с.з. предявената въззивна жалба се поддържа.

Длъжникът, редовно призован с приложение на чл. 50, ал.2 ГПК, не е изразил становище във въззивното производство.

Съдът след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна по смисъла на чл. 613а ТЗ, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в преклузивния срок. На посоченото основание, жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

          Производството по т.д.№ 1915/2012 год. по описа на ОС – Варна е с предмет несъстоятелността на «Б.» ООД – Варна.

         С решение № 213/11.03.2013 год. съдът е спрял производството, на основание чл. 632, ал.5 вр. ал.1 ТЗ поради липса на достатъчно налично имущество за покриване на разноските по несъстоятелността. Съдебният акт е вписан по партидата на търговеца на 12.03.2013 год.

         С молба от 12.03.2014 год., депозирана чрез пощенски оператор, НАП е поискала възобновяване на производството по несъстоятелност поради наличието на достатъчно налично имущество, чието осребряване би довело до покриване на разноските.

         С разпореждане от 17.03.2014 год. съдът по несъстоятелността е приканил кредитора да представи доказателства за внесени разноски в размер на 7 000 лева.  Кредиторът е надлежно уведомен на 04.04.2014 год. , респ.  не е предприел авансиране в определения от съда срок.

С обжалваното решение от 19.05.2014 год. съдът е прекратил производството по несъстоятелност и е заличил длъжника.

На основание чл. 632, ал.2 ТЗ спряното производство по несъстоятелност се възобновява  по молба на длъжник или кредитор, депозирана в 1 годишен срок от вписване на решението за спиране. Възобновяване се допуска, ако молителят удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако депозира необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б ТЗ.

Спорът пред настоящата инстанция е сведен до наличието на «достатъчно имущество» по смисъла на чл. 632, ал.2, изр.2 ТЗ като основание за възобновяване на производството по несъстоятелност.

1. Съгласно изготвения от временния синдик доклад по чл. 668, т.3 ТЗ, несъстоятелният длъжник притежава следните активи: ½ ид.ч. от поземлен имот в с.Близнаци, ведно с построените в същата масивни постройки и 3 броя МПС. Дружеството не разполага с парични средства и вземания, стоки, продукция и материяли. С решението за спиране на производството, съдът по несъстоятелността е приел, че известното имущество не е достатъчно за осигуряване на издръжка, респ. соченият фактически и правен извод не е оспорен чрез въззивно обжалване.

В настоящото производство въззивникът  навежда доводи за наличие на имущество, частично съвпадащо с вече известното такова и описано от временния синдик.  Коментираните възражения на страната съставляват опит да се пререши въпроса достатъчно ли е известното имущество на длъжника, който довод кредиторът е можел и е бил длъжен да наведе чрез обжалване на решението за спиране на производството. Предпоставките за спиране не могат да бъдат преразглеждане чрез обжалване на решението за прекратяване на производството по несъстоятелност поради предвиден нарочен ред за съдебна защита.

 2.  Вън от гореизложеното, имуществото на длъжника е достатъчно, когато е налично и може бързо да се реализира, да се превърне в парични средства, за да послужи за покриване на разноските. Дали разходите биха могли да се покрият от принадлежащото на длъжника имущество е въпрос на преценка за всеки отделен случай, тъй като зависи от вида на имуществото, от неговата цена и доколко може да бъде бързо ликвидно /решение № 820 от 29.12.2005 г. на ВКС по т. д. № 535/2005 г., I т. о., ТК/.

В допълнение на горното, ликвидността на масата на несъстоятелността следва да се преценява и с оглед стадия на спряното производство по несъстоятелност и предвидените в специалния закон особени изисквания и процедури за осребряване. Извън случаите по чл. 639б, ал. 1 и ал.2 ТЗ имущество от масата на несъстоятелността може да бъде продавано с цел издръжка само след съгласие от събранието на кредиторите или комитета на кредиторите.  Удовлетворяването на посоченото законодателно изискване налага конституиране на събрание на кредиторите като задължителен колективен орган на производството, което хипотетично може да се осъществи едва след приключване на процедурата по предявяване и приемане на вземанията – арг. чл. 673, ал.1 ТЗ. Първото събрание на кредиторите е само временен орган в производството, който след осъществяването на предвидените в закона функции по чл. 672, ал.1 ТЗ преустановява своето съществуване ex lege.  Недопустимо е разширяването на компетентността на първото събрание на кредиторите с въпроси, извън изчерпателно предвидените в чл. 672, ал.1 ТЗ.

Всички твърдяни от НАП активи на длъжника съставляват вещи, подлежащи на предварителна продажба при условията на чл. 639б, ал.4 ТЗ т.е. след съгласие на събранието на кредиторите, каквото не е конституирано в настоящото производство. Приемането на решение от СК и самата продажба на активите по необходимост налагат разноски за издръжка, включващи текущо възнаграждение на синдика, разходи за оценка, възнаграждение на счетоводител и др. /чл. 723 ТЗ/. Твърдяните от НАП активи не могат да обезпечат текущо разплащане на разноските в производството съобразно прогласените принципи в чл. 661, ал.3 ТЗ и чл. 639, ал.1 ТЗ. Обратно – възобновяването на производството по несъстоятелност при липса на разноски би превърнало синдика в кредитор в нарушение на забраната по чл. 655, ал.2 ТЗ.

По делото няма данни и за бързата ликвидност на активите. Съсобствените вещи се осребряват в производството по несъстоятелност единствено по отношение притежаваната от длъжника ид.ч., освен ако не е налице изрично съгласие на съсобствениците – арг. чл. 717м ТЗ. Съсобственият статут на вещта дерогира дефинирането й като бързоликвидно имущество.

Представената справка за МПС /л.176/ обективира притежание на силно амортизирани вещи, чиято първоначална регистрация датира съответно от 1995, 1991, 1999 и 1985 год. По делото няма доказателства за местонахождението на твърдяните МПС.

Твърденията за връщане в масата на несъстоятелността на нереализирани активи по реда на чл. 193 ДОПК не могат да обуславят извода за автоматична необходимост от възобновяване на производството по несъстоятелност.  Активите – предмет на допуснати обезпечителни мерки /чук, мини челен товарач и лек автомобил/ не са реализирани от публичния изпълнител в срока по чл. 193, ал.4 ДОПК. Последният факт сам по себе си индицира тяхната неликвидност.

 С оглед на изложеното, съдът намира, че постановеният съдебен акт следва да бъда потвърден. Кредиторът НАП не е предплатил разноски  в дадения от съда по несъстоятелност срок.  Представените от кредитора доказателства не удостоверяват и наличието на имущество, достатъчно за издръжката на производството по смисъла на чл. 632, ал.2, изр.2 ТЗ.

Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 486/19.05.2014 год., постановено по т.д.№ 1915/2012 год. по описа на ВОС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1месечен срок от връчването му пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                        ЧЛЕНОВЕ:

.