ОПРЕДЕЛЕНИЕ 526

 

гр. Варна, 24.08.2018 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав, в закрито заседание в състав:

 

АПЕЛАТИВЕН СЪДИЯ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

       

Като разгледа докладваното от съдия В. Аракелян ч. в. т. д. № 483/2018 година по описа на Апелативен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 643 б, ал. 3 от ТЗ, вр. чл. 22, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ГПК.

 

Образувано е по частна жалба на А.Н.И. срещу Определение № 2639 от 24.07.2018 г. на Варненския окръжен съд, постановено по т. д. № 313/2017 г., с което е оставенo без уважение искането на жалбоподателя за отвод на съдията-докладчик по делото, на основание чл. 22, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ГПК.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение. Жалбоподателят счита, че съдията-докладчик пристрастно не е обсъдил представените доказателства. Посочва, че съдията-докладчик е участвал в други производства между същите страни. Счита, че съдията-докладчик е извършил множество нарушения. Излага подробни доводи за техническите размери на конструкцията на сградата, касателно РЗП и ценообразуването. Твърди, че са налице укрити активи на дружеството. Моли обжалваното определение да бъде отменено.

Варненският апелативен съд, търговско отделение, намира, че частната жалба е редовна, подадена е в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Изложените от въззивника оплаквания за отвод на съдията-докладчик и разглеждане на делото от друг съдия са неоснователни. Съдът намира, че не е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, гарантиращи безпристрастност на съдебния състав, предвид липсата на основания по чл. 22, ал. 1, т. 5 или т. 6 от ГПК, съответно съдията да е лице „взело участие при решаване на делото в друга инстанция или е било свидетел или вещо лице по делото“, или при наличието на „други обстоятелства, които пораждат съмнение в безпристрастността на съдията“.

Съдията-докладчик, разглеждал делото в първата инстанция е определен със системата за случайно разпределение на делата, видно от приложените протоколи за избор на докладчик.

Конкретно изнесените твърдения за пристрастност на съдията-докладчик са свързани с участието на последния в състава при разглеждане на друго производство между същите страни, което е имало за предмет убедителността на представените от настоящия жалбоподател доказателства, досежно оспорването на дълга. Съответно, предметът на т. д. № 313/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд е свързан с твърдяната основателност на възраженията на А.Н.И. срещу вземане на „Милинвест“ ЕООД /в несъстоятелност/, свързани с наличието на основание за спиране на принудителното изпълнение спрямо настоящия жалбоподател. За пълнота на изложението следва да се посочи, че съдията-докладчик, чийто отвод се иска, не е участвал при разглеждането на гр. д. № 1926/2006 г. по описа на Варненския окръжен съд с предмет конститутивния иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, решението, по което е послужило като изпълнително основание за принудителното изпълнение.

С оглед на горното, съмненията за предварително формиране на убеждение у съдията-докладчик се явяват неоснователни.

На последващо място, твърденията за неправилно възприемане на доказателствата по делото, както и за извършване на нарушения, във връзка с производството по несъстоятелност са неоснователни и не могат да доведат до наличие твърдяната предубеденост на разпределения докладчик.

Наведените аргументи за нарушаване на безпристрастността на съдията-докладчик, свързани с ограничаване на правата на кредиторите, са неоснователни, доколкото след възобновяване на производството по несъстоятелност за кредиторите съществува равна възможност да предявяват лично или чрез назначения синдик искове за попълване на масата на несъстоятелността.

Също така подробните доводи, свързани с площообразуването, ценообразуването и липсата на активи, респ. укриването на същите са по същество на спора в производството по несъстоятелност на търговското дружество, съответно правилността на преценката на съдията-докладчик във връзка със същите подлежи на съдебен контрол от въззивна инстанция при наличие на предпоставките за това.

Съобразно гореизложените изводи, разгледаните твърдения не обосновават никое от основанията за отвод по чл. 22 от ГПК.

Предвид гореизложеното, обжалваното определение е правилно и като такова следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2639 от 24.07.2018 г., постановено по т. д. № 313/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване. 

 

                                        Апелативен съдия :

                                                                                                        /В. Аракелян/