О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №576

 

04.10.2017г., гр. Варна,

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди и седемнадесета, проведено в състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                       НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова в. ч. т. д. № 484

по описа на ВнАпС за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, образувано по въззивна частна жалба на „ СИЛВЪР БИЙЧ“ ЕАД със седалище гр. Варна, представлявано по пълномощие от адв. Д.Я. ***, срещу определение № 470/28.12.2016г., постановено по т. д. № 2/2016 г. по описа на Шуменски окръжен съд, с което производството по делото е прекратено, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.

В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на определението, респ. на предходните съдебни актове, с които съдът е отказал да приложи нормата на чл. 620, ал. 5 ТЗ, а производството е оставено без движение, на основание чл. 129, ал. 2 ГПК с указания до ищеца за внасяне на държавна такса. Според жалбоподателя съдът е следвало да приеме, че дружеството ищец е освободено от предварително внасяне на държавна такса по предявените искове, отнасящи се до конкуренция между проведено индивидуално принудително изпълнение в полза на кредитора „Инвестбанк“ АД – гр. София и производството по несъстоятелност на „ЕЪР ПРОПЪРТИ ДЕВЕЛОПМЪНТ“ АД, тъй като е налице упражнена от кредитор искова защита, напълно покриваща критериите, с които законодателят обвързва приложението на чл. 620, ал. 5 ТЗ. Искането е за отмяна на определението и връщане на делото на ШОС с указания за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, при наличие на правен интерес от обжалването.

Ответникът „Инвестбанк“ АД – гр. София изразява становище за неоснователност на жалбата. Останалите ответници не са се възползвали от възможността за подаване на отговори по чл. 276 ГПК.

Съставът на ВнАпС, като обсъди доводите на частния жалбоподател във връзка с изложените оплаквания, съобрази становището на насрещната страна, и провери данните по делото, намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

Пред Шуменски окръжен съд е подадена искова молба от „ СИЛВЪР БИЙЧ“ ЕАД със седалище гр. Варна, с която са предявени установителни искове срещу ЧСИ З* Д* с рег. № 808 на КЧСИ, „Инвестбанк“ АД – гр. София, „Си Джи Еф– акционерна общност“ АД – гр. Варна, и „ Еър Пропърти Девелопмент“ АД /н./, с петитум за постановяване на решение, с което да бъде прогласена нищожността на действия по индивидуално принудително изпълнение на парично задължение в производството по изп. дело № 20118080400251 по описа на ЧСИ З* Д* с рег. № 808 на КЧСИ. Въпреки че обявеното в несъстоятелност дружество не е страна в изпълнителното производство, / взискател е ТБ „Инвестбанк“ АД – гр. София, а длъжници – „Си Джи Еф– акционерна общност“ АД– гр. Варна, „ Олд Сийз България“ ООД – гр. Варна, и „ Силвър Тръст“ ЕАД – гр. Варна/ ищецът основава претендираните за установяване права на твърдението, че предмет на оспореното индивидуално принудително изпълнение е част от масата на несъстоятелността, по силата на договор за цесия с дата 01.07.2011г., сключен между „Еър Пропърти Девелопмент“ АД /н./ и взискателя.

С определение № 3354/27.03.2017г. производството е оставено без движение, като на ищеца са дадени указания в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за платена държавна такса в размер на 367 696.04 лв., определена на основание чл. 71, ал. 1 във вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, а именно 4 % върху цената на иска -9 192 401 лв., посочена от ищеца в становище от 26.01.2016г. На страната са указани и последиците по чл. 129, ал. 3 ГПК.

С молба вх. № 5749/01.12.2016г., подадена от пълномощника на ищеца в срока за изпълнение на указанията, се заявява, че с оглед правната квалификция на исковете, които според него са по чл. 646, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 638, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 620, ал. 5 ТЗ за освобождаване от задължението за предварително внасяне на държавна такса. В молбата е направено и евентуално искане, за допускане изменение на предявените искове, на основание чл. 214 ГПК във вр. чл. 621 ТЗ, чрез преминаване от установителни в осъдителни искове, с петитум: за осъждане на ЧСИ З* Д* с рег. № 808 на КЧСИ, и „Инвестбанк“ АД – гр. София, да заплатят на „ Еър Пропърти Девелопмент“ АД /н./ сумата 10 854 912.03лв., принадлежаща към масата на несъстоятелността, на основание чл. 636, ал. 2 и чл. 638, ал. 2 ТЗ.

С определение № 469/28.12.2016г. решаващият съдия е оставил без уважение искането за прилагане на чл. 620, ал. 5 ТЗ, а с обжалваното определение е върната исковата молба и производството е прекратено, поради неизпълнение на указанията за внасяне на държавна такса по сметка на сезирания съд.

При преценката относно правилността на обжалвания съдебен акт въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, по силата на разпоредбата на чл. 269 от ГПК във вр. с препращащата норма на чл. 278, ал. 4 от ГПК. Тъй като жалбоподателят не твърди, че е предприел изпълнение на указанията за представяне на доказателства за внесена държавна такса, а оспорва съществуването на задължението като условие за редовност на исковата молба по смисъла на чл. 129, ал. 128, т. 2 ГПК, поради приложение на специална норма, произнасянето по частната жалба срещу приключващото определение въз основа на конкретните оплаквания предполага преценка за правилност на предходните, неподлежащи на самостоятелно обжалване, определения.

Съставът на въззивния съд намира за правилни крайните изводи на решаващия съдия в определение № 3354/27.03.2017г., като съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 694, ал. 1 ТЗ иск по чл. 645, чл. 646 и чл. 647 от този закон и по чл. 135 ЗЗД, свързани с производството по несъстоятелност, може да предяви синдикът, а при негово бездействие – всеки кредитор на несъстоятелността в едногодишен срок от момента на откриване на производство по несъстоятелност. По силата на чл. 620, ал. 5 ТЗ по дело, което се води за попълване масата на несъстоятелността, и по отменителен иск държавна такса не се внася предварително.

Законодателят изчерпателно е уредил хипотезите както на специалните отменителни искове, така и на тези, с които се иска прогласяване недействителност на действия и сделки, увреждащи масата на несъстоятелността, които всеки кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност е легитимиран да предяви при бездействие на длъжника. Правната същност на предвидените в цитираните разпоредби искове е прогласяване недействителността на действия или сделки, с които търговецът намалява активите си чрез разпореждане със собствено имущество, като с това уврежда кредиторите си. Относителната недействителност не засяга действията на трети лица каквито се явяват държавните органи по принудително изпълнение, респ. частните съдебни изпълнители. Соченото от ищеца индивидуално принудително изпълнение в изпълнително производство, по което несъстоятелното дружество „Еър Пропърти Девелопмент“ АД /н./ не е страна, не е резултат от действие на длъжника и не е сделка по смисъла на търговското /облигационното/ право, а е акт на оправомощен от закона орган за извършване на принудителни действия въз основа на изпълнително основание от кръга на посочените в чл. 404 ГПК / в случая стабилизирана заповед за изпълнение, издадена в полза на кредитора ТБ „Инвестбанк“ АД – гр. София, срещу солидарните длъжници – „Си Джи Еф– акционерна общност“ АД – гр. Варна, „ Олд Сийз България“ ООД – гр. Варна, и „Силвър Тръст“ ЕАД – гр. Варна/. Ищецът цели преюдициално разрешаване на спор за материално право, за принадлежност на паричното вземане, предмет на приключилото принудително изпълнение, към масата на несъстоятелността, респ. за правните последици от сключен преди образуване на изпълнителното производство договор за цесия между взискателя по изпълнението и дружеството, което впоследствие е обявено в несъстоятелност. Този спор не би могъл да получи разрешение с предприетата искова защита за установяване недействителност на действия на ЧСИ по принудително изпълнение, въз основа на стабилизирано изпълнително основание по заповед за изпълнение и изначално липсва правен интерес от подобно установяване, тъй като несъстоятелното дружество, чиито права предявява ищецът в качеството на кредитор, не е страна както в производството по издаване на изпълнително основание, така и в изпълнителното производство.

 

Крайният извод на въззивния съд е, че не са налице предпоставките за приложение на чл. 620, ал. 5 ТЗ, по исковете, с които е сезиран ШОС. Освен това същите са предявени при липса на активна процесуална легитимация и правен интерес.

Така мотивиран съставът на ВнАпС намира, че обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди, поради което и на основание чл. 278 ГПК

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 470/28.12.2016г., постановено по т. д. № 2/2016 г. по описа на Шуменски окръжен съд.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едноседмичен срок от съобщението.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.