Р Е Ш Е Н И Е

 

107/04.05.2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, втори състав, в открито съдебно заседание  на 22.03.2016 год. в състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

ВИЛИЯН ПЕТРОВ

 

При секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от А.Братанова в.д.№ 487/2014 год. по описа на АС - Варна, намира следното:

 

          Производството по делото е образувано след отменително решение № 23/04.08.2014 год., постановено по т.д. № 1938/2013 год. по описа на ВКС, първо търговско отделение.

         Предмет на въззивната проверка пред АС – Варна е постановеното решение № 721/07.05.2012 год.  по т.д.№ 2875/2011 год. по описа на ОС – Варна в частта, в която «Даниел» ООД е осъден да заплати на «Иса» ООД сумата от 98 059, 40 лева, съставляваща дължимо възнаграждение по сключен между страните договор за изработка касателно СМР по актове обр.19  с №№  8а, 9а, 10 /без поз. 3,4, 10 и 11/, 1а /В и К/, 2 и 1а /ел. заземяване/.  Предметът на въззивната проверка по чл.294, ал.1 ГПК е изрично индивидуализирана само до част от спорното вземане, в конкретно посочен размер и по отношение на СМР по конкретни актове и позиции от тях.

Въззивната проверка при повторното разглеждане на делото се осъществява по жалба на «Даниел» ООД.

         Основателността на предявената въззивна жалба се оспорва от насрещната страна «Иса» ООД.

         Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

         Производството е с правно основание чл. 266, ал.1 ЗЗД.

         Образувано е по предявена от «Иса» ООД против «Даниел» ЕООД осъдителна парична претенция за заплащане на сумата от 176 148, 90 лева, съставляваща дължимо възнаграждение по договор от 21.07.2006 год.  за СМР, обективирани в 9 бр. актове обр.19, подробно посочени в справка, неразделна част от исковата молба.  Твърди се, че актовете обективират непогасено притезание в размер на общо 201 325, 84 лева, от които  следва да се приспадне внесения от възложителя аванс в размер на 25 176, 94 лева.  Предявената претенция е за остатъка от вземането в размер на 176 148, 90 лева.

С обжалвания съдебен акт състав на ВОС е осъдил „Даниел” ЕООД да заплати на „Иса” ООД сумата от 109 970, 04 лева, дължима по прекратен договор за СМР от 21.07.2006 год., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 266, ал.1 ЗЗД. Със същото решение ВОС е отхвърлил предявената претенция за разликата от присъдените 109 970, 04 лева до общо претендираните 176 148,90 лева.

С решение № 324/27.11.2012 год., постановено по в.т.д. 487/2012 год.  АС –Варна е потвърдил обжалвания акт на ВОС до размер на 98 059, 40 лева, респ. е отхвърлил иска за разликата до общо претендираните 176 148,90 лева. Съдебното решение на ВАС е влязло в сила в отхвърлителната част и установява със сила на пресъдено нещо частичната недължимост на предявената претенция за възнаграждение по актове за СМР, извън изрично посочените в отменителното решение на ВКС.

Анализът на горецитираните актове сочи, че паричната претенция – предмет на въззивната проверка е формирана от цената на актуваните СМР по актове обр.19  с №№  8а, 9а, 10 /без поз. 3,4, 10 и 11/, 1а /В и К/, 2 и 1а /ел. заземяване/ с приспадане на платения аванс от 25 176, 94 лева.

I. Съвкупната преценка на процесните актове сочи, че претендираното възнаграждение има за предмет видове СМР, а не цялостен строителен резултат или негов обособим обект или подобект. Видовете строителни работи са отчасти отчетени в предходно съставени, двустранно подписани и разплатени актове обр.19, приети в производството по обезпечаване на доказателства по гр. д. № 1250/2009 г. на ВРС. Претендираното възнаграждение касае допълнително престирани количества СМР от повтарящ се вид, поради което по необходимост налага общо изследване и установяване на обема на изпълнените-приети и изпълнените - неприети СМР и тяхното съответветствие с отчетеното от изпълнителя.

Отменителното решение на ВКС обективира изрични указания относно необходимостта от количествено засичане на съответствието между установените на обекта СМР от съответния вид и количествата им по протоколите за вече приети СМР и по процесните протоколи. С оглед дадените разрешения в т.3 ТР 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС вр. чл.162 ГПК на въззивната инстанция са дадени и задължителни указания за проверка на остойностяването на СМР, съобразявайки приложението на твърди единични цени за отделните видове работи във вече приети от възложителя протоколи за СМР, както и в съответствие с договора и приложената в обезпечителното производство двустранно изготвена количествено-стойностна сметка, също съдържаща единични цени.

Релевантни във връзка с дадените задължителни указания на ВКС са констатациите и изчисленията на тройната СТЕ, чието заключение е прието в о.с.з. на  27.01.2016 год.

В изпълнение на поставената задача, вещите лица са изготвили пълна количествена сметка на видовете СМР по процесните актове. Количествената сметка е съставена  след направени замервания на място, а за скритите СМР – чрез изчисления по проектната документация.  Ценнобразуването на видовете СМР е представено в два варианта – според единичните цени в договора и КСС и според завишените единични цени, обективирани в предходно съставените, двустранно подписани и разплатени актове.  В коментираната част, двустранно подписаните протоколи за приети СМР / извън процесните/ имат правното значение на диспозитивен документ, удостоверяващ двустранната воля за изменение на договорената цена в съответствие с разпоредбата на чл. 6, раздел II от договора. По изложените съображения, заключението на тройната СТЕ следва да бъде кредитирано в частта, в която количеството-стойностното обследване на видовете СМР е осъществено на база единичните цени в двустранно подписаните и разплатени актове обр.19.

Съобразно изчисленията в Таблица Приложение № 3 общо актуваните СМР по процесните актове обр.19, ведно с количествата СМР от същия вид по вече разплатените актове обр.19 възлиза на 203 610, 71 лева /колона 6/. Действително извършените на място СМР в предметния обхват на процесните актове възлиза на 172 520, 73 лева /колона 14/.  Разликата между актуваните и действително извършените СМР възлиза на 31 089, 98 лева / 203 610, 71-172 520, 73/. Конкретното количествено несъответствие може да бъде проследено в колона 18 от Таблица 2, където величините с положителен знак са т.н. надписани или изобщо неизвършвани  СМР.

Следователно –изпълнителят е актувал СМР, които надхвърлят стойността на действително осъществените СМР със сумата от 31 089, 98 лева. Сочената разлика следва да бъде приспадната от претендираното възнаграждение по настоящите актове като последващо съставени.

Доколкото заключението на тройната СТЕ обективира остойностяване на видовете СМР без ДДС, редуцирането на дължимото възнаграждение следва да се извърши на база данъчната основа на процесните актове №№  8а, 9а, 10 /без поз. 3,4, 10 и 11/, 1а /В и К/, 2 и 1а /ел. заземяване/ като за целите на коректното изчисление, платеният аванс следва да бъде прихванат след изчисленията. Общата данъчна основа на актовете /без изключените позиции по акт № 10/ при съобразяване на частичното плащане по акт обр.8а възлиза на 100 216, 02 лева, която следва да бъде редуцирана със сумата от 31 089, 98 лева, респ. получената разлика възлиза на 69 126, 04 лева. Въззивникът не е навел самостоятелни възражения против дължимостта на претендираното ДДС, поради което  същото следва да бъде начислено върху главницата и възлиза на 13 825, 20 лева /20%/. Възнаграждението  за доказано изпълнените и незаплатени СМР възлиза на 82 951, 24 лева. От сочената сума следва да бъде приспаднат аванса от 25 176, 94 лева, респ. непогасеният дължим остатък от възнаграждението е 57 774, 30 лева.

При установяване обема на действително престирания трудов резултат, въззивният съд не обсъжда по същество наведените в писмените бележки доводи на въззиваемата страна за приемане на актуваните СМР в количествено отношение чрез подписване на количествените сметки от инвеститорския контрол на възложителя.

Настоящият състав на съда осъщестява въззивен контрол при условията на чл.294, ал.1 ГПК и е императивно обвързан от указанията на касационната инстанция във връзка с тълкуването и прилагането на закона, а  в конкретиката на казуса – от указанията за начина на определяне на  изработеното чрез съпоставка на общо актуваните и действително извършени СМР.  Процесуалната позиция на страната на практика води до дерогиране на дадените указания чрез навеждане на правни доводи за презумптивно съществуване на отчетени с подписа на инвеститорския контрол количества  СМР. Подобно презумптивно наличие не следва и от приемането на скритите работи по конструкцията от инженер-конструктора като няма техническа и правна пречка за тяхната количествена проверка чрез изчисления въз основа на одобрените проекти.

Не следва да бъдат изследвани по същество и възраженията на ответника за липса на допълнително възлагане на видове СМР.  Отменителното решение на ВКС  обективира изрична констатация, че страните са въвели като предмет на допълнително договаряне единствено изграждането на подпорна стена, която не е отчетена с  разглежданите актове. При новото разглеждане на делото въззивният съд е  обвързан от фактическите констатации и правните изводи на ВКС в отменителното решение по отношение на обстоятелствата, за които е събран необходимия доказателствен материал и не са предмет на задължителните указания по смисъла на чл. 294, ал.1 ГПК. Споровете за правното значение на установените по делото факти, обсъдени от касационния съд се преклудират и въззивният съд е длъжен да се съобрази с направеното тълкуване при постановяване на решението си /Решение № 250 от 18.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 634/2011 г., II г. о., ГК/.

         II.  В хода на първоинстанционното разглеждане на спора, ответникът е навел възражения за неточно изпълнение на СМР в качествено отношение, приравнимо на пълно неизпълнение.

Страната твърди, че действително извършените работи не отговарят на строителните правила и норми и на дължимото качество на материала, поначало неустановено с необходимите за това сертификати. Съществува опасност от срутване на изграденото, респ. работата е негодна за използване по предназначение. С твърдението за пълна негодност на изпълнената работа, ответникът е противопоставил възражение за разваляне на договора, поради което и за недължимост на претендираното възнаграждение, на основание чл.265, ал.2 ЗЗД.

В отменителното решение ВКС е приел по реда на чл.290 ГПК, че при възражение за неточно изпълнение, приравнимо на пълно неизпълнение, на основание чл.265, ал.2 ЗЗД, предявено в производство по иск с правно основание чл.266, ал.1 ГПК за заплащане дължимо на изпълнителя възнаграждение, неустановяването на пълна негодност на изработеното, но при установяване на неточно/некачествено/ изпълнение, предпоставя и без изрично упражнено от ответника право по чл.265, ал.1 ЗЗД за намаляване на дължимото възнаграждение, съответно на изпълнението, на основание същата разпоредба.

Отправени са още указания до въззивната инстанция, в случай на установено фактическото изпълнение на работи в съответния вид и обем, да се произнесе относно качеството на изработеното и предаденото с процесните протоколи за СМР. В тази връзка, в изпълнение принципите на чл.7, ал.1, чл.10 вр. чл.145, ал.1 и ал.2 ГПК на съда е указано да изясни позициите на страните /съобразявайки, че и ответникът е приел останалите на обекта, извън процесните, СМР и дължи становище кои именно СМР е приел/ относно това: къде /в кой подобект или подетап на изработеното/ се твърди извършването на процесните СМР и спрямо тази им индивидуализация, кои недостатъци на изпълнението ответникът противопоставя, като относими именно и само към процесните СМР, доколкото и за вече приетите СМР, като не е установил характеристика на скрити недостатъци, възраженията му са преклудирани, на основание чл.264, ал.3 ЗЗД.

Трайна и последователна е съдебната практика по въпроса, че повторното разглеждане на делото в хипотезата на чл. 294, ал.1 ГПК е с различни рамки от  

 

 

 

 

 

 

 

първоначалното разглеждане от въззивния съд. Новото разглеждане на делото започва от това процесуално действие, което е било опорочено и което е дало основание за отмяна на решението, а указанията на ВКС по тълкуване и прилагане на закона с оглед релевантните факти по конкретния спор са задължителни за въззивния съд.  В съответствие с вече изложеното, споровете за правното значение на установените по делото факти, обсъдени от касационния съд се преклудират /Решение № 250 от 18.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 634/2011 г., II г. о., ГК; Решение № 193 от 4.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1649/2009 г., IV г. о., ГК /.

В съответствие с изложеното, настоящият състав на ВАС намира, че при новото разглеждане на делото следва да бъдат приети за  установени следните правнорелевантни факти и правни изводи, възприети от ВКС както следва:

-  твърдяните от ответника недостатъци имат явен характер и предявяването им не е преклудирано при условие, че касаят СМР в предметния обхват на процесните актове;

- недостатъците нямат неотстраним характер и не обуславят пълната негодност на изработеното;

Горният извод обосновава и недопустимостта на всички възражения за преклудиране на потестативните права, основани на явни недостатъци по процесните актове, поради надлежно приемане от представител на възложителя /процесуална позиция на ищеца/, както и на възраженията за пълна негодност на изработеното  /процесуална позиция на ответника/. Единствените правнорелевантни факти – предмет на изследване при повторното разглеждане на делото са: касаят ли твърдяните недостатъци СМР по конкретните актове и какви са необходимите разноски за тяхната поправка. В посочените предметни предели дължи произнасяне настоящата въззивна инстанция.

 По релевантните факти:

Конкретните отклонения на изработката в качествено отношение, в рамките на общо предявеното възражение по чл.265, ал.2 ЗЗД, са уточнени в нотариална покана на ответника, връчена на възложителя на 24.03.2008 год. Сочената покана съставлява неразделна част от писмения отговор на страната и очертава конкретния предмет на възраженията за некачествено изпълнение. С допълнителна молба от 31.10.2014 год. ответникът е уточнил относимите си възражения към конкретните актове. Уточненията не надхвърлят въведените с отговора на исковата молба предметни предели на потестативна защита по чл. 265 ЗЗД.

По делото е прието заключение на тройната СТЕ описващо подробно недостатъците, които кореспондират с работата по процесните актове. Относимостта на недостатъците именно към процесните актове не е оспорена от страните в производството.  Тройната СТЕ е изготвила и примерно остойностяване на разходите за поправка на недостатъците /Таблица Приложение № 4/, което обаче не е прието от съда, поради липса на изводи относно недостатъците в конструктивната част от СМР. Вещите лица са заявили, че заключението в разглежданата част следва да бъде дадено от инженер-конструктор с пълна проектантска правоспособност, който следва да даде експертно  решение за начина на поправката, респ. за следващите се необходими разноски.

По делото е назначен инженер-конструктор с пълна проектантска правоспособност /включен в списъка на вещите лица – експерти към ВОС/. Заключението на инж. Г.Г. е прието в о.с.з.- на 22.03.2016 год.

Релевантните недостатъци могат да се обособят в следните групи:

1.Според заключението на тройната СТЕ вложеният бетон не е придружен със сертификат за произход, а проведените лабораторни изпитвания сочат, че якостта на натиск на бетона, вложен в колони К 41, 38, 35, 34, 40 на първия етаж и К 41, 38, 42 и 35 на втория етаж не отговаря на проектната /така протокол № IV- 316/22.12.2008 год./. Заключението в разглежданата част е осъществено единствено чрез съпоставка между лабораторните изчисления и заложения в проекта клас на бетона.

Заключението в коментираната част се кредитира само частично, тъй като е основано на съпоставки при проектна стойност на бетона В 20. Съвкупната преценка на представените писмени доказателства /двустранно –подписана количествено стойностна сметка и двустранно подписани актове обр.19/ сочи, че предвиденият и изпълнен бетон е описан като В 15 /за основи, фундаменти, колони, плочи, стени, шайби, пояси, греди и малки конструкции/, респ. В 12.5 за бетонови настилки и В 10 за подложен бетон. Съобразно приетото заключение на в.л. Е.В.  /т.д.№ 2875/2011 год. по описа на ВОС/, основано на бетоновия дневник за обекта, всички конструктивни елементи са изпълнени с бетон клас 15 с изключение на подложния бетон, който е клас 12,5. Вещото лице е констатирало и грешка в обяснителната записка към конструктивния проект, сочеща, че предвидения бетон  е  В 20 с призмена якост Rb 8,5 МРа. Всички проекти и чертежи сочат, че проектният клас на бетона за основните конструктивни елементи е В 15.

Идентични изводи за несъответствие се съдържат и в заключението на вещото лице Г.Г., поради което същите изцяло се кредитират от съда. Разминаването на проектния бетон при заложен клас В 15 с действително изпълнения, налага само допълнително укрепване на колони с коти и №№, подробно посочени от вещото лице.  Вещото лице е предложило укрепване чрез усилваши карбонови ленти, които „играят ролята на армировка и подсилват елемента”, респ. е остойностило  необходимите разходите за укрепването.

2. Релевантен недостатък към процесните актове е и изпълнението на тухлената зидария /т. 1 и т.2 от Акт № 10/. Според вещите лица, една от причините за разрушаването на тухлите е неправилната технология на зидане с отворите навън. Друг фактор е полагането на недостатъчен свързващ материал. Немаловажно значение имат и атмосферните влияния, които допълнително влошават зидарията поради липсата на довършителни работи.  Доводите на въззиваемата страна, че разрушаването на тухлите не е недостатък, а следствие от бездействието на възложителя по довършване на сградата са неоснователни. Лошото състояние на отделни места от зидарията е констатирана както от единичната, така и от тройната СТЕ в проведеното производство по обезпечаване на доказателства – предмет на ч.гр.д.№2460/08 год. на ВРС /прието като доказателство с  определение от 21.01.2010 год./. Заключенията са дадени в сравнително неотдалечен момент от датата на преустановяване на договорните отношения между страните, поради което формират извода за допуснато виновно неизпълнение на строителя в качествено отношение.  Събраните в обезпечителното производство експертни заключени, ползващи се с доказателствената стойност по чл.208, ал.6 ГПК, категорично сочат като причина за състоянието на тухлите нарушенията в технологичния процес на полагането им. Вън от гореизложеното, пропуски в полагането на зидарията са констатирани и от в.л.Е.В. /т.д.№ 1250/2009 год. по описа на ВОС/, съобразно което тухлите са положени в нарушение на Правилника за изпълнение и приемане на зидани конструкции, а свързващият разтвор е предозиран с пясък.

3.Събраните по делото заключения са категорични, че е налице и видима арматура по конструктивните елементи – стълбище, колони, плочи. Соченият недостатък е констатиран още в  заключението на тройната СТЕ в обезпечителното производство, според което е недопустимо армировката да остава видима след полагането на бетона; необходимо е преди бетонирането да се поставят фиксатори, които „държат армировката в проектно положение и осигуряват нейното бетоново покритие”. Липсата на фиксатори е и основната причина за видимата арматура според заключението на в.л.Е.В. /т.д.№ 1250/2009 год. по описа на ВОС/.

Идентична е и причината за сочения недостатък според вещото лице инж. Г.Г., респ. в тази част заключението, ведно с прогнозните разходи, се кредитира изцяло.

4. Според заключението на тройната СТЕ, налице е неправилно изпълнение на стълбищното рамо  на площадката за втория етаж с видима армировка.

В идентична насока са и изводите на вещото лице инж. Г.Г., според която причина за явния недостатък е грешното полагане на носещата армировка.  По изложените причини, носещата способност на междуетажната площадка не е нарушена и може да понесе натоварването на стълбищното рамо. Необходимо е възстановяване на бетоновото покритие на армировката, вкл. полагането на стоманена греда, анкерирана в част от стоманобетонни греди. Съдът изцяло кредитира предложеното конструктивно решение за укрепване, доколкото същото е обосновано, пълно и ясно. Всички вещи лица по делото са заявили категоричната позиция, че недостатъците в конструкцията, следва да се преценяват от инженер с пълна проектантска правоспособност, който единствено може да даде разрешение за начина на укрепване. При съвкупната преценка на изложеното, не възниква съмнение за правилността на заключението по смисъла на чл. 201 ГПК.

5.  Налице е видимо лошо изпълнение на колоните на втория етаж-лошо сцепление между колони и стени; обрушени ръбове и видима армировка; разслоен бетон; допълнително обработване на стените с разтвор. Недостатъкът е констатиран, предвидено е отстраняване чрез укрепване на колоните и разходите за същото са  остойностени от вещото лице инж.Г.Г..

6. Вследствие на неспазване технологията на полагане на тръбите на външната канализация и обратното им засипване е налице смачкване. Видимо, същото е в размер на 13 м.  В останалата част не може да се установи деформация поради скрития характер на СМР. Соченият недостатък е констатиран както от единичната, така и от тройната СТЕ в проведеното обезпечително производство. Недостатъкът е констатиран и от вещото лице Г.Г. с изричното отбелязване, че дефектът касае само видимата част от канализацията, тъй като разкопаване на трасето не е правено. Недостатъкът е остойностен  в Таблица Пр.2. 

        

Останалите твърдяни недостатъци не касаят актувани СМР или са част от СМР, които възложителят е приел и заплатил. Част от претендираните СМР не съставляват недостатък по смисъла на чл. 265 ЗЗД, а възражение за неточно изпълнение на работата в количествено отношение.  Част от твърдяните недостатъци не са установени на място, тъй като съставляват скрити работи.

Съдът намира, че  даденото от вещото лице Г.Г. остойностяване на разходите за поправката по Таблица Приложение № 2 следва да бъде редуцирано  в  съответствие с установеното по п.1-6. Вещото лице е  включило демонтаж и полагане на топлоизолация на външни стени /№ 3 и 4/, какъвто недостатък не се сочи от тройната СТЕ и  не е остойностен от същата. Процесните актове не обективират отчитане на топлоизолация на външни стени, а представеният Акт обр.19, позиции 24 и 25 има за предмет положена топлоизолация на покрив.

Вещото лице е включило и изстъргване на подпухнала мазилка и гипсова шпакловка на 710 кв.м. площ и полагане на нова гипсова шпакловка от 710 кв.м., която не е констатирана като дефектирала от тройната СТЕ.  Гипсовата шпакловка е влючена в позиция № 11 от Акт № 10, но спорът относно това СМР не е предмет на настоящия спор.    Гипсовата шпакловка на шоурума не е част от процесните актове /т.17 от заключението на тройната СТЕ/. Следователно - Позиции 9 и 10 от Таблица Приложение № 2 също следва да бъдат премахнати при окончателното остойностяване на разходите за поправката.

Стойността на разходите за поправка за недостатъците по 1-6 по пазарно проучване възлиза на 17 937 лева /без СМР по позиции 3,4, 9 и 10/. Стойността на разходите за поправка на същите СМР въз основа стойностите по СЕК възлиза на 24 264,11 лева. Усреднената стойност  на необходимите разноски за поправка на отчетените с процесните актове СМР възлиза на 21 100, 55 лева.

Съдът намира за неоснователни възраженията на въззиваемата страна, че от посочената стойност следва допълнително да бъдат премахнати дейностите по 5,6, 8 и  14. Посочените позиции не касаят самостоятелни недостатъци, а дейности, които са обективно и технологично необходими в процеса на поправката. Позиция 5, 6 и 8 има отношение към ремонта, свързан с външната канализация, а поз.14 – към всички ремонтни дейности.

Неоснователни са и възраженията на въззивника касателно дадените разрешения от вещото лице Г.Г.  за поправката на конструктивните недостатъци на изпълнението и за необходимостта от назначаване на тройна СТЕ с трима инженер – конструктора с пълна правоспособност. Съдебната практика е трайна и непротиворечива, че при оспорване заключението на вещото лице съдът може/но не е длъжен/да назначи друго или повече вещи лица, т. е. допускането на повторна или разширена експертиза е предоставено на преценката на съда, като критериите за тази преценка са ясно и точно посочени в чл.201 ГПК. Заключението на вещото лице за начина на поправка на конструктивните недостатъци е пълно, ясно и обосновано и не възниква съмнение относно неговата правилност.

В заключение, установеното по размер възнаграждение от 57 774, 30 лева следва да бъда намалено със сумата от 21 100, 55 лева, на основание чл. 265, ал.1, пр.2 ЗЗД. Предявената претенция е основателна до размер на 36 673, 75 лева.

Разноски:

1. По отношение на въззивното и касационното производство: Сторените от ищеца – въззиваема страна разноски в настоящото въззивно производство възлизат на 5 100 лева. Страната има право на разноски, съразмерно на приетата за основателна претенция от 36 673, 75 лева при общо обжалваем интерес 98 059, 40 лева или 1907, 37 лева.

Разноските, сторени от ответника – въззивник, вкл. и тези в касационното производство, възлизат на общо на 9 941, 18 лева. Страната има право на разноски, съразмерно на приетата за неоснователна претенция при общо обжалваем интерес 98 059, 40 лева или 6 223, 22 лева.

По компенсация ищецът дължи на ответника сумата от 4 315, 85 лева.

2. По отношение на разноските за първоинстанционното разглеждане на спора и разноските по в.т.д.№ 487/2012 год. по описа на АС – Варна:

Сторените от ищеца разноски възлизат общо на 13 096, 98 лева. Страната има право на разноски, съразмерно на приетата за основателна претенция от 36 673, 75 лева при общ интерес 176 148,90 лева или  2 726,76 лева.

Ответникът не е претендирал разноски при разглеждането на в.т.д .№ 487/2012 год. по описа на АС – Варна. Сторените разноски при първоинстанционното разглеждане на спора възлизат на 355 лева, от който съразмерни на отхвърлената част от претенцията са 281,10 лева.

По компенсация ответникът дължи на ищеца сумата от 2 445, 66 лева.

При компенсиране на вземанията по т.1. и т.2, ищецът дължи на ответника сумата от 1870, 19 лева. В този смисъл следва да бъдат присъдени и разноските.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 721/07.05.2012 год.  по т.д.№ 2875/2011 год. по описа на ОС – Варна в частта, в която «Даниел» ООД е осъден да заплати на «Иса» ООД сумата от 36 673, 75 лева, съставляваща дължимо възнаграждение по сключен между страните договор за изработка касателно СМР по актове обр.19  с №№  8а, 9а, 10 /без поз. 3,4, 10 и 11/, 1а /В и К/, 2 и 1а /ел. заземяване/ след осъществено намаление на възнаграждението по реда на чл. 265, ал.1, пр.2 ЗЗД с необходимите разходи за поправка на явните недостатъци в изработката. 

ОТМЕНЯ решение № 721/07.05.2012 год.  по т.д.№ 2875/2011 год. по описа на ОС – Варна в частта, в която «Даниел» ООД е осъден да заплати на «Иса» ООД разликата от 36 673, 75 лева до  98 059, 40 лева като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в коментираната част.

РЕШЕНИЕТО в останалата осъдителна част от 98 059, 40 лева до присъдените от ВОС 109 970, 04 лева е отменено с влязло в сила решение на АС – Варна по в.т.д. № 487/2012 год.

ОСЪЖДА «ИСА» ООД, ЕИК 124628317 със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ул. «Методи Кусевич» № 4 ДА ЗАПЛАТИ на «Даниел» ЕООД, ЕИК 040116201 със седалище и адрес на упрадвление гр.Варна, бул. «Цар Освободител»  № 36 сумата от 1870, 19 лева – разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ                                                           ЧЛЕНОВЕ