РЕШЕНИЕ

   237

               гр.Варна, 26.10.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 04.10.2016 г. в  състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

       ЧЛЕНОВЕ: Г. ЙОВЧЕВ

                 НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ  в.т.дело № 487 по описа за  2016  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

 Производството по делото е образувано по жалба на Министерство на образованието и науката срещу решение № 489/22.06.2016 г. по т.д. № 60/2016 г. на Окръжен съд Варна-ТО, с което е отхвърлен предявеният от него срещу „Джеми“ ООД - гр.Варна, иск с правно основание чл.92 ЗЗД за сумата 76409.64 лева, представляваща дължима неустойка по т.9.1 от договор № Д01-122/08.05.2014г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, и е осъдено за сумата 2600 лева – съдебни разноски. Въззивникът счита обжалвания съдебен акт за неправилен и моли за неговата отмяна изцяло и за постановяване на друго решение от въззивната инстанция, с което се уважи предявеният иск, ведно с присъждане на направените по делото разноски.

 Въззиваемата страна „Джеми” ООД гр. Варна с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител оспорва основателността на жалбата и моли за потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно, ведно с присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Между страните е сключен договор от 08.09.2014 г. за доставка и гаранционна поддръжка на 30 броя МПС – Акиа Ултра 2014 въз основа на рамково споразумение от 02.04.2014 г., сключено след проведена открита процедура по реда на глава седма „а” от Закона за обществените поръчки. В т.4.4 от договора е договорено, че изпълнителят /ответникът по делото/ се задължава да достави МПС – предмет на договора в съответствие с техническите изисквания на възложителя /ищеца по делото/, офертата на изпълнителя и договорните условия, както и да ги регистрира на името на възложителя. Срокът за изпълнение е 120 дни от подписването на договора – т.5, а приемането им се извършва в сервиза на изпълнителя в гр.София – т.6.1 от договора за доставка. Доколкото с т.6.2 във вр.т.6.1 от договора е предвидено приемане на доставените МПС след оглед от възложителя, за което се подписва приемо-предавателен протокол за приемането им от упълномощени представители на двете страни, следва да се приеме предвид липсата на изрична уговорка в договора, че МПС следва да се регистрират на името на възложителя след приемането, респективно - одобряването им от него.

В случая, установено от представеното пълномощно на л.50 от делото, преиздаването на пълномощното на Г. М. М. и упълномощаването допълнително и на М. В. К. – служители на ответника от новия служебен Министър на образованието и науката за регистрация в КАТ на процесните 30 броя МПС – Акиа Ултра 2014 е станало на 29.08.2014 г., т.е. само една седмица преди изтичане на срока от 120 дни по т.5 от договора за доставка на 05.09.2014 г. Няма представени от ищеца доказателства кога е уведомил и изпратил на ответника издаденото на двамата му упълномощени служители ново пълномощно.

 Доколкото процесните автобуси /10 бр./ са предадени с приемо-предавателен протокол от 25.09.2014 г., а установено от представените по делото техни свидетелства за регистрация, същите са издадени в периода – 17 - 23.10.2014 г., следва да се приеме, че нормално регистрацията на автобусите отнема период от 20 дни до около месец. От исковата молба се установява, че 10 автобуса от общо 30 договорени за доставка автобуси са приети с приемо-предавателен протокол от 28.07.2014 г., 10 автобуса са били приети с приемо-предавателен протокол от 05.09.2014 г., от които първият – при действието на старото пълномощно на Г. М. М. от 24.07.2014 г. от стария Министър на образованието и науката /л.51/, а вторият – при действието на новото пълномощно от 29.08.2014 г. от новия служебен министър /л.50/. Относно 10 автобуса, доставени с приемо-предавателен протокол от 25.09.2014 г. договореният срок за доставка /05.09.2014 г./ не е спазен, като процесната неустойка по т.9.1 от договора се претендира именно с оглед забавата от 19 дни спрямо него. От показанията на разпитаната свидетелка П. С. В. – служителка на ответника се установява, че съобразно устна договорка между страните автобусите са били изтегляни  от сервиза в гр.Варна в сервиза в гр.София поетапно /по 3, 4, 5 автобуса/, за да бъде направена постепенна регистрация на всички в КАТ София, след което около 20 автобуса са били върнати отново в базата в гр.Варна, за да изчакат да бъдат разпределени от МОН по крайни получатели.

 При тази фактическа обстановка следва да се приеме, че поради  късното упълномощаване на представители на ответника за извършване на регистрацията на доставените автобуси и предвид постигнатата неформална договореност между страните приемането /изтеглянето/ на автобусите да става в зависимост от възможността за последващата им регистрация в КАТ, ответникът е бил лишен по независещи от него причини от възможността да изпълни своевременно поетото с договора задължение за предаването им на ищеца в уговорения срок. Първите 10 автобуса са приети и регистрирани въз основа на старото пълномощно на Г. М. М. от 24.07.2014 г. от стария Министър на образованието и науката. Вторите 10 автобуса са приети с оглед на новото издадено пълномощно от 29.08.2014 г. на датата на падежа - 05.09.2014 г. С оглед на технологичното време за регистрацията на тези десет автобуса в КАТ – София от минимум 20 дни, останалите 10 автобуса са били приети едва на 25.09.2014 г. и са били регистрирани в последствие до 23.10.2014 г. Забавата на длъжника – ответник е следствие забавата на кредитора – ищец, който късно е преиздал пълномощното за регистрация на доставените МПС от ответника и поради това със забава е приел въпреки тяхната наличност в базата на ответника в гр.Варна последната пратка 10 броя автобуси предвид технологичното време, нужно за регистрацията на предходната пратка 10 броя автобуси, приети на датата на крайния срок по договора – 05.09.2014 г. Съгласно чл.96, ал.1 – ЗЗД когато кредиторът е в забава, рискът преминава върху него; ако и длъжникът е бил в забава /както в случая/, той се освобождава от нейните последици. Предвид това ответникът се освобождава за последиците на забата си, които отпадат. Искът срещу него за неустойка за забава се явява неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.

До същите правни изводи и краен резултат е достигнал и ОС Варна-ТО, предвид което обжалваното решение следва да се потвърди изцяло.

Въззиваемата страна не е представила доказателства за направени съдебни разноски за въззивната инстанция и не поддържа искане за присъждане на разноски в с.з., предвид което такива съобразно изхода на спора не й се присъждат.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1-ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №  489/22.06.2016 г. на Окръжен съд Варна-ТО по т.д. №60/2016 г.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                         2.