Р Е Ш Е Н И Е

 

262/Варна, 04.12.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, в открито съдебно заседание на 14.11.2017 год. в състав

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

                            ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

                                                                           МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

При секретаря Ели Тодорова, като разгледа докладваното от съдия А.Братанова в.т.д.№ 487/2017 год. по описа на ВАпС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.613а, ал.1 ТЗ вр. чл.633 ТЗ вр. чл. 258 и следв. ГПК.

С решение № 38/13.04.2017 год., постановено по т.д.№ 140/2016 год. СОС е

-  ОБЯВИЛ неплатежоспособността на „МАСИВ“ ООД, ЕИК 118547939 със седалище гр.Силистра с начална дата 30.09.2016 год.

-  ОТКРИЛ е производство по несъстоятелност на дружеството.

Постановеният съдебен акт се обжалва от длъжника „МАСИВ“ ООД при твърдения, че ищецът не е активно материалноправно легитимиран  да претендира откриване на производство по несъстоятелност.

Постъпила е и въззивна жалба от кредитора „СТИЛ ДИЗАЙН 08“ ООД против решението в частта досежно определената начална дата на неплатежоспособността. Претендира се начална дата – 31.12.2011 год.

По делото е постъпила и частна жалба от „СТИЛ ДИЗАЙН 08“ ООД против определение № 203/11.05.2017 год., постановено по реда на чл. 248 ГПК,  в частта, в която е отхвърлена молбата на страната за изменение на постановеното решение в частта за разноските.

Въззивните жалби са подадени в срока по  чл.633, ал.1 ТЗ от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и са процесуално допустими. Същите  отговарят на останалите изисквания на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.

Основателността на въззивните жалби се оспорва в писмен отговор на насрещните страни.

Процесуално допустима и надлежно администрирана е и постъпилата частна жалба.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

I.                  По жалбата на „Масив“ ООД;

Жалбата на длъжника е обоснована с твърдения, че ищецът не е активно материалноправно легитимиран по смисъла на чл. 625 ТЗ, тъй като вземането му не произтича от търговска сделка.  Легитимацията на ищеца произтича от договори за цесия, които нямат търговски характер. Отделно – правото на предявяване на молба по чл. 625 ТЗ е лично и принадлежи на кредитора по сделката.  То е непрехвърлимо. Приобретателят на вземането не разполага с иск по чл. 625 ТЗ.

Поддържа се още, че цедираните вземания не произтичат от търговска сделка.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

По силата на влязло в сила решение № 45/15.02.2013 год., постановено по в.т.д.№ 673/2012 год. по описа на АС – Варна е отменено Решение № 17/17.08.2012 год., постановено по т.д.№ 166/2011 год. на СОС като е прието за установено в отношенията между „ВАРИАНТ“ ЕООД – гр.Силистра и „Масив“ ООД – с.Ситово, Община Ситово, че ответникът дължи на кредитора сумата от 71 620, 54 лева по запис на заповед от 30.04.2009 год., въз основа на който е издадена заповед за изпълнение № 1399/15.04.2011 год. по ч.гр.д.№ 652/2011 год. на РС – Силистра. Решението е постановено по иск с правно основание чл. 422 ГПК.

Присъденото вземане има за източник запис на заповед, който е самостоятелна търговска сделка, респ. самостоятелен източник на права и задължения. Записът на заповед съставлява абсолютна търговска сделка  – чл.1, ал.1, т.8  вр. чл. 286, ал.2 ТЗ.  Посоченият характер не се променя от обезпечителното му предназначение, респ. от вида на обезпечените каузални отношения / в този смисъл Решение № 549 от 27.10.2008 г. на ВКС по т. д. № 239/2008 г., I т. о./.

Между страните не е спорно, че присъденото вземане е цедирано в полза на ищеца „СТИЛ ДИЗАН – 08“ ООД по силата на договор от 25.03.2013 год., надлежно съобщен на длъжника при условията на чл. 99, ал.4 ЗЗД.

Следователно - по силата на осъщественото частно правоприемство ищецът „СТИЛ ДИЗАН – 08“ ООД е титуляр на вземане, което има характеристиките на безспорно и съдебно установено. Изходен пункт при определяне на предпоставките по чл. 286 ТЗ е правопораждащият юридическия факт за вземането, който в разглеждания случай е записа на заповед. Последващо настъпилото частно правоприемство не може да промени основанието на дълга и обстоятелството, че същият произтича от търговско-правна сделка. Налице е и обратната важимост – цесия на вземане с нетърговски характер, дори и извършена от търговци по занятие не може да промени характера на дълга. Прехвърленото вземане следва характера на вземането към момента на неговото възникване /Определение № 8 от 4.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 751/2010 г., II т. о., ТК/.

Цесията прехвърля вземането от стария на новия длъжник. Вземането - предмет на договора за цесия преминава от предишния кредитор върху новия кредитор с всички привилегии и принадлежности и с всички недостатъци, с които е обременено – чл. 99, ал.2 ЗЗД.   Цесионерът е активно материалноправно легитимиран да събере цедираното вземане по пътя на индивидуалното принудително изпълнение, вкл. да се ползва от издадения изпълнителен лист в полза на цедента – чл. 429, ал.1 ГПК. С оглед настъпилото частно правоприемство, идентично право следва да му се признае и по отношение инициирането на универсално принудително изпълнение като субективно право, алтернатива, с която разполага всеки кредитор.

На посоченото основание, съдът приема, че ищецът е активно процесуалноправно и материалноправно легитимирана страна  по смисъла на чл.  625 ТЗ.

Доколкото изискуемата легитимация на „СТИЛ ДИЗАЙН – 08“ ООД се установява в достатъчна степен по силата на коментираното решение и последваща цесия, за целите на настоящото произнасяне е ирелевантен вида на съдебно установеното вземане с Решение № 1/04.01.2016 год., постановено по в.т.д.№ 675/2015 год. по описа на АС – Варна.  За наличието на надлежна активна процесуално и материално правна легитимация по чл. 625 ТЗ е достатъчно твърдението, респ. наличието на едно  вземане на ищеца с характеристиките на чл. 625 вр. чл. 608, ал.1, т.1 ТЗ.

II.              По въззивната жалба на „СТИЛ ДИЗАЙН – 08“ ООД;

В жалбата се оспорва определената от СОС начална дата на неплатежоспособността. Поддържа се, че съобразно допълнителното заключение на ССЕ, дружеството е с трайно влошено финансово – икономическо състояние, считано от 31.12.2011 год. Платежоспособността  следва да се анализира, но  при съобразяване на присъдените задължения, тъй като същите са били изискуеми в релевантния период.

Във връзка с така очертания спорен предмет, съдът намира следното:

         С решение № 31/09.08.2013 год., постановено по т.д.№ 208/2012 год. СОС е отхвърлил предявения  от „СТИЛ ДИЗАЙН – 08“ ООД иск за откриване на производство по несъстоятелност на „МАСИВ“ ООД.  Решението е потвърдено с Решение № 321/25.11.2013 год., постановено по в.т.д.№ 655/2013 год. на АС – Варна след даден ход на устните състезания в о.с.з. на 05.11.2013 год. Решението не е допуснато до касационен контрол и е влязло в законна сила /така Определение № 366/15.05.2014 год., постановено по т.д.№ 312/2014 год. на ВКС, Първо отделение/.

Коментираният отхвърлителен съдебен акт влиза в сила между същите страни, за същото искане и на същото правно основание – чл.298, ал.1 ТЗ. Субективните предели на СПН се определят според страните в производството, които съвпадат с настоящите  /правилото на чл. 630, ал.3 ТЗ, разпростиращо силата на пресъдено нещо спрямо всички е неприложимо, тъй като нормата касае единствено позитивните решения по чл. 630, ал.1 ТЗ, но не и отхвърлителните такива/. С оглед на изложеното, постановеният отхвърлителен съдебен акт отрича със сила на пресъдено нещо състоянието на неплатежоспособност на дружеството. Обективната възможност на длъжника да посрещне задълженията на своите кредитори е основен предмет на спора, тя е спорното право, по което се формира сила на пресъдено нещо. Вземането на кредитора не е част от основанието на претенцията, респ. на спорния предмет, по който се разпростират обективните предели на  силата на пресъдено нещо.

Силата на пресъдено нещо отразява материалноправното положение между страните към момента на приключване на устните състезания във въззивната инстанция, която е крайния момент, в който могат да бъдат въвеждани нови факти и доказателства /чл. 235, ал.3 ГПК вр. чл. 266 ГПК/. Влезлият в сила съдебен акт преклудира оспорването на дружествената платежоспособност преди датата 05.11.2013 год. /последното о.с.з. във въззивната инстанция/. От правилата за действие на силата на пресъдено нещо във времето следва, че ищецът може допустимо да твърди настъпила неплатежоспособност на ответника само за периода след 05.11.2013 год.

Следователно, въведените твърдения във въззивната жалба на „СТИЛ ДИЗАЙН – 08“ ООД относно финансово – икономическото състояние на ответника следва да се разгледат по същество, но единствено за периода, следващ балансова дата 31.12.2013 год.

Началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като момент на проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява изискуемите си парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал.1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, се определя с оглед на неговото цялостно икономическо състояние, изразено чрез показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, при съобразяване на най-ранния момент на спиране на плащанията към кредиторите като външен белег на неплатежоспособността. От значение за началната дата на неплатежоспособност е обективната невъзможност да се изпълняват задълженията към всички кредитори, а не спирането на плащанията към отделен кредитор.

Първоначалният анализ на финансово- икономическото състояние на дружеството е осъществен въз основа на счетоводните записвания на длъжника  съобразно основното заключение на ССЕ.  Видно от Таблица, Приложение № 4, счетоводните книги на длъжника не отразяват задължението спрямо „СТИЛ ДИЗАЙН – 08“ ООД по решение № 45/15.02.2013 год., постановено по в.т.д.№ 673/2012 год. по описа на АС – Варна, с което  е отменено Решение № 17/17.08.2012 год., постановено по т.д.№ 166/2011 год. на СОС като е прието за установено в отношенията между „ВАРИАНТ“ ЕООД – гр.Силистра и „Масив“ ООД – с.Ситово, Община Ситово, че ответникът дължи на кредитора сумата от 71 620, 54 лева по запис на заповед от 30.04.2009 год., въз основа на който е издадена заповед за изпълнение № 1399/15.04.2011 год. по ч.гр.д.№ 652/2011 год. на РС – Силистра. В релевантния период задължението е имало характеристиките на изискуемо такова.

Счетоводните записвания не отразяват и присъденото с решение № 1/04.01.2016 год. по в.т.д.№ 675/2015 год. на АС – Варна парично задължение в полза на „Стил Дизайн – 08“ ООД в размер на 146 500 лева, дължими по споразумение от 30.04.2009 год. с падеж на плащане 30.06.2009 год.

Следователно, заключението на основната ССЕ не следва да бъде кредитирано. Трайна и последователна е практиката на ВКС по въпроса, че анализът на финансово – икономическото състояние на дружеството следва да се определи според действителните права и задължения на дружеството, а не според счетоводно отразените. Съдът е длъжен да извърши корективно тълкуване на дружествения актив и пасив според реално съществуващите и изискуеми задължения на дружеството. Следва да се има и предвид, че само фактът на съдебно оспорване на дълга, не се отразява на неговата изискуемост, тъй като вземането става изискуемо, поради настъпването на падежа му /Решение № 56 от 15.02.2007 г. на ВКС по т. д. № 619/2006 г., ТК, I т. о./.

Отделно от изложеното, основното заключение на ССЕ е базирано на недопустимо трансформиране на задълженията като дългосрочни при условие, че не са платени в рамките на календарната година. Пасивите се квалифицират на текущи /краткосрочни/ и нетекущи /дългосрочни/ според изискуемостта ми. Краткосрочните задължения са тези, които са изискуеми в рамките на 1 година от съставяне на баланса, а не тези, които не са погасени от длъжника в същия период. От значение за квалификацията е изискуемостта на дълга, а не периода на бездействие на длъжника.

С оглед на изложеното, релевантно за установяване на действителното икономическо състояние на дружеството е допълнителното заключение на ССЕ, което е изготвено при съобразяване на процесните вземания като краткосрочен дружествен пасив.

Представените изчисления от допълнителното заключение и в трите му варианта сочат драстично занижаване на относимите коефициенти за обща, незабавна, бърза и абсолютна ликвидност за целия релевантен период от 31.12.2013 год. до 2016 год. вкл. Дружеството не е било в състояние да обслужва текущите си задължения към нито една от посочените в заключението балансови дати като в периода 2013-2016 год. е налице непрекъснато състояние на неплатежоспособност. Показателят за обща ликвидност  е количествена характеристика с най-висока информационна стойност за платежоспособността на предприятието. Приема се, че коефициентът е в норма, когато варира между 0,9-1 и нагоре / решение № 376/19.05.2005 год., ВКС по т.д.№ 730/2004 год.; решение № 1727/07.01.2004 год., постановено по т.д.№ 844/2003 год. на ВКС/. Дружеството е платежоспособно, когато е в състояние на обслужва текущите си задължения с всички налични ликвидни средства. Нарушаването на соченото съотношение индикира неплатежоспособност по смисъла на чл.608, ал.1 ТЗ. Горният анализ сочи, че началната дата на неплатежоспособност следва да бъде определена в края на 2013 год., когато негативното състояние е трайно, външно проявено и обективно.  Последвалото драстично понижение на дружествената ликвидност е само проявление на вече започнала трайна и обективна неплатежоспособност.

Изчисленията на показателите не биха се променили съществено от твърдяното от ответника частично плащане на дълга по ИД 161/2011 год. на ДСИ при РС – Силистра със сумите от 648, 97 лева и 17 149, 15 лева. Обратно, евентуалното изчисление на дължимите обезщетения от страната по чл. 86 ЗЗД биха влошили допълнително показателите.

За целия период от 31.12.2013 год. до 2016 год. дружеството е посрещало задълженията си, но избирателно. Налице са непогасени парични задължения към ищеца. Видно от таблица, л.210 дружеството има непогасен дълг и към други доставчици с отразени вземания по сметка 401.

В допълнение към горното, за целия обследван период от 31.12.2013 год. до 2016 год. е налице влошаване и на спомагателните показатели за финансова автономност и независимост. Показателите безусловно сочат, че дружеството е било зависимо от своите кредитори.

При съвкупна преценка на гореизложеното, началната дата на неплатежоспособност следва да се определи към 31.12.2013 год.

III.По частната жалба на от „СТИЛ ДИЗАЙН 08“ ООД против определение № 203/11.05.2017 год., постановено по реда на чл. 248 ГПК:

Определението е предмет на обжалване в частта, в която съдът е редуцирал размера на сторените разноски за адвокатска защита от 6 000 лева на 300 лева /минималният размер съгласно чл. 7, ал.1, т.4 Наредба № 1/09.07.2004 год./.

По депозираната частна жалба, съдът намира следното:

Жалбоподателя поддържа, че разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. обвързва адвокатското възнаграждение с определения материален интерес от делото, който в конкретния случай се изразява в стойността на вземането му към длъжника. Доводът е правно несъстоятелен. Тълкуването на чл. 7, ал.3 /във всичките й редакции/ налага извода, че препращането към методиката по ал. 2 на чл. 7 се отнася до втората фаза на развитие на делото - по предявяване на вземания и одобряване на списъците, едва в която инвидуалните вземания на кредиторите получават защита. В първата му фаза предмет на делото не е отделно вземане, а финансовото състояние на длъжника, до което се разпростират обективните предели на силата на пресъдено нещо /в този смисъл Решение № 70/25.08.2014 год. по т.д. № 3560/2013 год., I ТО; Определение № 757 от 14.11.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 3874/2013 г., II т. о., ТК/. Следователно – искът има неоценяем характер, а минималното възнаграждение се определя според правилото на чл. 7, ал.1, т.4 и възлиза на 300 лева.

Договореното адвокатско възнаграждение надхвърля 20 пъти минималния хонорар и се явява прекомерно. Горният извод следва от обстоятелството, че ищецът разполага със съдебно установени вземания. Производството пред първа инстанция е протекло в две заседания с изслушване на основна и допълнителна ССЕ с предмет – финансов анализ на дружество с неусложнена структура на актива и пасива. Адекватен, справедлив  и обоснован е хонорар в размер на 1000 лева. До посочената сума размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде редуциран, респ. обжалваното определение следва да бъде частично отменено в отхвърлителната част чрез допълнително присъждане на сумата от 700 лева.

На въззивника следва да бъдат присъдени и сторените във въззивното производство съдебни и деловодни разноски във връзка със заплатени такси в размер на 140 лева.

 Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

  ПОТВЪРЖДАВА решение № 38/13.04.2017 год., постановено по т.д.№ 140/2016 год. в частта, в която  СОС е  ОБЯВИЛ неплатежоспособността на „МАСИВ“ ООД, ЕИК 118547939 със седалище гр.Силистра и е ОТКРИЛ е производство по несъстоятелност на дружеството.

ОТМЕНЯ решение № 38/13.04.2017 год., постановено по т.д.№ 140/2016 год. в частта, в която  СОС в частта досежно определената начална дата на неплатежоспособността и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 31.12.2013 год.

ОТМЕНЯ определение № 203/11.05.2017 год., постановено по реда на чл. 248 ГПК, поправено с Определение № 273/27.06.2017 год. в отхвърлителната част за сумата от 700 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „МАСИВ“ ООД, ЕИК 118547939 със седалище и адрес на управление гр.Силистра,  ул.“Одеса“ № 28, вх.А, ет.6, ап.17 ДА ЗАПЛАТИ на „СТИЛ ДИЗАЙН 08“ ООД, ЕИК 200207652 със седалище и адрес на управление гр.Силистра, ул.“Капитан Кръстев“ № 2, вх.А, ет.10, ап.30 сумата от 700 лева – разноски  по делото, съставляващи адвокатско възнаграждение след неговото редуциране като прекомерно.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 203/11.05.2017 год., постановено по реда на чл. 248 ГПК, поправено с Определение № 273/27.06.2017 год. в отхвърлителната част за сумата от 5 000 лева.

ОСЪЖДА „МАСИВ“ ООД, ЕИК 118547939 със седалище и адрес на управление гр.Силистра,  ул.“Одеса“ № 28, вх.А, ет.6, ап.17 ДА ЗАПЛАТИ на „СТИЛ ДИЗАЙН 08“ ООД, ЕИК 200207652 със седалище и адрес на управление гр.Силистра, ул.“Капитан Кръстев“ № 2, вх.А, ет.10, ап.30 сумата от 140 лева – разноски за въззивното разглеждане на спора.

РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър.

ПРЕПИС от решението  да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване по партидата на дружеството.

РЕШЕНИЕТО да се впише в книгата по чл. 634в ТЗ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в 7-мо дневен  срок от вписването му в ТР при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                          ЧЛЕНОВЕ: