Р Е Ш Е Н И Е

 

163

 

Гр.Варна, 13.06. 2014 г.

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

 

При участието на секретаря Д.Ч., като изслуша докладваното от съдия ХОРОЗОВА в.т.д.№ 488 по описа за 2013 г. на ВАпС, за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от НЛБ Л С ЕООД против решение № 35/12.02.2013 г. по т.д.№ 266/2011 г. по описа на Добрички окръжен съд в частта, с което е прогласена нищожността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на А В АД гр.Добрич /в несъстоятелност/ на извършени след началната дата на неплатежоспособността – 31.12.2002 г. до откриване на производството по несъстоятелност плащания от длъжника в полза на НЛБ Л С ЕООД в общ размер на 556 853.52 лв. по договори за финансов лизинг № 7/2007 г. и № 105/2008 г., на основание чл.646 ал.2 т.1 ТЗ, като въззивникът е осъден да заплати горната сума в полза на масата на несъстоятелността, както и в негова тежест са присъдени такси и разноски, съответно е осъден да заплати на А В АД /в несъстоятелност/ сумата 450 лв. и в полза на ДОС – държавна такса в размер на 44 548.28 лв.

Оплакванията в жалбата са за недопустимост, евентуално неправилност на съдебното решение, поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения, подробно изложени. Сочи се и приложението на измененията в ТЗ /ДВ бр. 20/28.02.2013 г./ към висящото исково производство по силата на § 14 ал.1 ПЗР ЗИДТЗ, които са възникнали след постановяване на съдебното решение. Претендира се решението да бъде обезсилено и делото да бъде върнато на ДОС за ново разглеждане, или да бъде отменено като неправилно и предявените искове да бъдат отхвърлени, ведно с присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

Жалбата е депозирана в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице, редовна е и е допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Против жалбата е депозиран писмен отговор от синдика на А В АД /Н/ - А.Г.К., чрез процесуалния му представител, в който се излага, че решението е допустимо и съдът е приложил правилно нормата на чл.646 ал.2 т.1 ТЗ към момента на постановяването му. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено, а в полза на въззиваемата страна да се присъдят сторените от нея съдебно-деловодни разноски.

С влязло в сила определение № 581/10.09.2013 г. производството по делото е било спряно на основание чл.229 ал.1 т.6 ГПК до приключване с решение на конст. дело № 12/2013 г., а с определение № 205/27.03.2014 г. е възобновено и насрочено за разглеждане.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема следното:

С решение № 4/11.03.2014 г., постановено по конст.дело № 12/2013 г. Конституционният съд е отхвърлил искането на ОСТК при ВКС за установяване противоконституционност на § 14 ал.1 ПЗР ЗИДТЗ /ДВ, бр. 20/28.02.2013 г./, съгласно който част от изменените разпоредби на чл.646 ТЗ се прилагат и за заварените искови производства за попълване масата на несъстоятелността, каквото е настоящото. Следователно, спрямо производството по предявения с искова молба № 4319/29.07.2011 г. иск с правно основание чл.646 ал.2 т.1 ТЗ е приложима актуалната редакция на закона. Въз основа на същата преходна разпоредба на § 14, спрямо настоящото производство се прилага и сегашната редакция на чл.649 ал.1 ТЗ, според която исковете по чл.646 ТЗ могат да се предявяват в едногодишен срок от откриване на производството /респ. от обявяване на решението по чл.632 ал.2 ТЗ за неговото възобновяване, ако преди това е било спряно на основание чл.632 ал.1 ТЗ/, който е преклузивен.§ 8. В чл. 646 се правят следните изменения и допълнения:

1. В заглавието думата "Нищожност" се заменя с "Недействителност".

2. Алинея 2 се изменя така:

"(2) Могат да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността следните действия и сделки, извършени от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, в посочените в т. 1 - 3 срокове преди подаване на молбата по чл. 625:

1. изпълнение на неизискуемо парично задължение, независимо от начина на изпълнението, извършено в едногодишен срок;

2. учредяване на ипотека или залог за обезпечаване на необезпечено от длъжника дотогава вземане срещу него, извършено в едногодишен срок;

3. погасяване на изискуемо парично задължение на длъжника, независимо от начина на изпълнението, извършено в 6-месечен срок."

3. Създават се нова ал. 3 и ал. 4 - 7:

"(3) Ако кредиторът е знаел, че длъжникът е неплатежоспособен или свръхзадължен, срокът по ал. 2, т. 1 и 2 е две години, а срокът по ал. 2, т. 3 - една година.

(4) Знанието по ал. 3 се предполага, когато:

1. длъжникът и кредиторът са свързани лица, или

2. кредиторът е знаел или е бил в състояние да узнае обстоятелства, въз основа на които може да се направи обосновано предположение за наличието на неплатежоспособност или свръхзадълженост.

(5) Алинея 2, т. 1 и 3 не се прилагат, ако изпълнението е в кръга на обичайната дейност на длъжника и когато:

1. е извършено съобразно уговореното между страните едновременно с предоставянето на равностойна стока или услуга в полза на длъжника или до 30 дни след падежа на паричното задължение, или

2. след извършване на плащането кредиторът реално е предоставил на длъжника равностойна стока или услуга.

(6) Алинея 2, т. 2 не се прилага, когато залогът или ипотеката са учредени:

1. преди или едновременно с предоставянето на кредит на длъжника;

2. да заместват друго вещно обезпечение, което не може да бъде обявено за недействително според правилата на този раздел;

3. за обезпечаване на кредит, предоставен за придобиване на предмета на залога или ипотеката.

(7) Недействителността по ал. 2 не засяга правата, които добросъвестни трети лица са придобили възмездно преди вписването на исковата молба. Недобросъвестността се предполага до доказване на противното, ако третото лице е свързано лице с длъжника или с лицето, с което длъжникът е договарял."

4. Досегашната ал. 3 става ал. 8.

§ 8. В чл. 646 се правят следните изменения и допълнения:

1. В заглавието думата "Нищожност" се заменя с "Недействителност".

2. Алинея 2 се изменя така:

"(2) Могат да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността следните действия и сделки, извършени от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, в посочените в т. 1 - 3 срокове преди подаване на молбата по чл. 625:

1. изпълнение на неизискуемо парично задължение, независимо от начина на изпълнението, извършено в едногодишен срок;

2. учредяване на ипотека или залог за обезпечаване на необезпечено от длъжника дотогава вземане срещу него, извършено в едногодишен срок;

3. погасяване на изискуемо парично задължение на длъжника, независимо от начина на изпълнението, извършено в 6-месечен срок."

3. Създават се нова ал. 3 и ал. 4 - 7:

"(3) Ако кредиторът е знаел, че длъжникът е неплатежоспособен или свръхзадължен, срокът по ал. 2, т. 1 и 2 е две години, а срокът по ал. 2, т. 3 - една година.

(4) Знанието по ал. 3 се предполага, когато:

1. длъжникът и кредиторът са свързани лица, или

2. кредиторът е знаел или е бил в състояние да узнае обстоятелства, въз основа на които може да се направи обосновано предположение за наличието на неплатежоспособност или свръхзадълженост.

(5) Алинея 2, т. 1 и 3 не се прилагат, ако изпълнението е в кръга на обичайната дейност на длъжника и когато:

1. е извършено съобразно уговореното между страните едновременно с предоставянето на равностойна стока или услуга в полза на длъжника или до 30 дни след падежа на паричното задължение, или

2. след извършване на плащането кредиторът реално е предоставил на длъжника равностойна стока или услуга.

(6) Алинея 2, т. 2 не се прилага, когато залогът или ипотеката са учредени:

1. преди или едновременно с предоставянето на кредит на длъжника;

2. да заместват друго вещно обезпечение, което не може да бъде обявено за недействително според правилата на този раздел;

3. за обезпечаване на кредит, предоставен за придобиване на предмета на залога или ипотеката.

(7) Недействителността по ал. 2 не засяга правата, които добросъвестни трети лица са придобили възмездно преди вписването на исковата молба. Недобросъвестността се предполага до доказване на противното, ако третото лице е свързано лице с длъжника или с лицето, с което длъжникът е договарял."

4. Досегашната ал. 3 става ал. 8.

 

Искът е бил основан на обстоятелства, че длъжникът А В АД - в открито производство по несъстоятелност с решение на ДОС № 106/14.07.2010 г. по т.д.№ 57/2010 г. - е изпълнил свои /изискуеми/ парични задължения към въззивника след началната дата на неплатежоспособността – 31.12.2002 год., възникнали по договори за финансов лизинг с №№ 007/27.06.07 г. и 105/19.02.2008 г., съгласно погасителен план. Установено е, че плащанията на длъжника по договорите към НЛБ Л С ЕООД са извършени през 2007 г. – 2008 г. и са в общ размер на 556 853.52 лв., съобразно заключението на вещото лице, до който размер искът е бил уважен. Към момента на постановяване на обжалваното решение – 12.02.2013 г., тези факти са изпълвали хипотезата на чл.646 ал.2 т.1 ТЗ и са били достатъчни за уважаването на иска за прогласяване нищожността на извършените плащания по отношение на кредиторите на несъстоятелността.

Според действащия след изменението приложим закон, установяване на нищожност по отношение на кредиторите на несъстоятелността по исков път е възможно само в хипотезите на чл.646 ал.1 ТЗ – разпоредба, която е останала непроменена и не касае спорния предмет. За недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността могат да бъдат обявени плащания, извършени след началната дата на неплатежоспособността, в хипотезите на чл.646 ал.2 ТЗ. Нормата на чл.646 ал.2 т.1 ТЗ изисква тези плащания да са направени преди настъпване на изискуемостта на паричните задължения, в едногодишен срок преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ. Когато чрез плащанията се погасяват изискуеми парични задължения, както е в случая, те следва да бъдат извършени в рамките на 6 месеца преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ, съобразно разпоредбата на чл.646 ал.2 т.3 ТЗ. И в двата случая е необходимо да се съобразят изключенията по чл.646 ал.5 ТЗ. Следователно, плащания, извършени от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, определена с решението за откриване на производство по несъстоятелност и преди постановяването му, могат да бъдат атакувани единствено при условията на чл.646 ал.2 ТЗ.

При извършване на служебна справка е констатирано, че молбата за откриване на производство по несъстоятелност по т.д.№ 57/2010 г. по описа на ДОС е подадена от кредитора С А АД на 17.03.2010 г., т.е. релевантният период за иска по чл.646 ал.2 т.3 ТЗ относно недействителността на погасяването на изискуеми парични задължения би бил от 17.09.2009 до 17.03.2010 г. Плащанията, предмет на исковата молба, предхождат този период, поради което не попадат във времевия обхват на чл.646 ал.2 т.3 ТЗ. Т.к. атакуваните действия не представляват погасяване на неизискуеми парични задължения, разпоредбата на чл.646 ал.2 т.1 ТЗ е изцяло неприложима.

Макар че спорните плащания са извършени извън горепосочените срокове и не отговарят на предвидените в закона условия, следва да се отбележи и това, че във въззивното производство не може да се прави изменение на иска /арг. от чл.214 ал.1 ГПК/, посредством което същият да се синхронизира с новите нормативни изисквания. Освен това изцяло различните фактически състави на чл.646 ал.2 ТЗ сочат, че изменението би касаело както петитума, така и обстоятелствата по иска, поради което би било недопустимо и на това основание. В ТЗ липсва преходно правило, което да допуска подобно изменение. Следователно, липсва процесуална възможност да се премине от установителен иск за прогласяване на нищожност към понастоящем предвидения конститутивен иск за обявяване на относителна недействителност на едни и същи правни действия, който иск да бъде разгледан по същество от съда.

Видно е, че действащият по силата на § 14 ПЗР ЗИДТЗ материален закон не предвижда нито прогласяване на нищожност, нито обявяване на недействителност спрямо кредиторите на несъстоятелността на действията, извършени от длъжника, предмет на обжалваното решение. Фактите по делото, така, както са заявени и установени, не могат да бъдат субсумирани под нито една разпоредба от новата редакция на чл.646 ал.2 ТЗ. Следователно искът не може да бъде поправен и да добие допустим вид дори да се приеме, че въз основа на нормата на § 14 ПЗР ЗИДТЗ исковата молба следва да бъде оставена без движение, като нередовна.

Съобразно мотивите на Решение № 4/11.03.2014 г. по к.д.№ 12/2013 г., промяната в основанията за недействителност и начина на защита води до отпадане на правния интерес на ищците да водят установителни искове, макар да не погасява материалното им обективно право. Окръжните и апелативните съдилища, които разглеждат като първа или въззивна инстанция искове за попълване на масата на несъстоятелността, следят служебно за наличието на правен интерес от предявяването им, като абсолютна процесуална предпоставка за тяхната допустимост.

Казаното дотук /невъзможност за изменение или трансформация на иска в някой от предвидените фактически състави на чл.646 ал.2 ТЗ/ обуславя извод за недопустимост на исковата претенция по чл.646 ал.2 т.1 ТЗ по предходната редакция на закона. Освен това, искът във всички случаи е предявен след едногодишния срок, посочен в нормата на чл.649 ал.1 ТЗ /производството по несъстоятелност е открито на 14.07.2010 г., искът по чл.646 ТЗ е предявен на 27.07.2011 г., видно от пощенското клеймо – л.48 от първоинст. дело, вр. чл.62 ал.2 ГПК/. По тази причина, ако се приложи стриктно правилото на § 14 ПЗР ЗИДТЗ, правото на иск се явява и упражнено и извън законоустановените времеви рамки, като на посоченото основание искът също би бил недопустим.

Съединената искова претенция за връщане на платеното от длъжника в масата на несъстоятелността е изцяло обусловена от съдбата на главния иск по чл.646 ТЗ.

Гореизложеното мотивира съда в заключение да приеме, че решението в обжалваната част следва да бъде обезсилено, а исковото производство – прекратено като недопустимо, на основание чл.270 ал.3 пр. І-во ГПК.

Водим от горното, съставът на Варненския апелативен съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 35/12.02.2013 г. по т.д.№ 266/2011 г. по описа на ДОС в частта, с което е прогласена нищожността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на А В АД /Н/ на извършени след началната дата на неплатежоспособността – 31.12.2002 г. до откриване на производството по несъстоятелност плащания от длъжника в полза на НЛБ Л С ЕООД в общ размер на 556 853.52 лв. по договори за финансов лизинг № 7/2007 г. и № 105/2008 г., на основание чл.646 ал.2 т.1 ТЗ; с което НЛБ Л С ЕООД е осъден да заплати горната сума в полза на масата на несъстоятелността, както и с което е осъден да заплати на А В АД /в несъстоятелност/ сумата 450 лв. – разноски и в полза на ДОС – държавна такса в размер на 44 548.28 лв; И ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№ 266/2011 г. на ДОС в тази част, като недопустимо.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: