Р Е Ш Е Н И Е

311

                            

                гр. Варна ,17.11.2014г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав :

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

    ЧЛЕНОВЕ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                               КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

при секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдията Кр.Генковска в.т.дело № 488 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по повод на въззивна жалба от „Е П М”АД срещу решение № 473/14.05.2014г. по т.д. № 1803/13г. на ВОС в частта , с която въззивникът е осъден да заплати на „Л М И” ООД гр.Каварна, сумата общо в размер на 100 822,23лв., като получена при отпаднало основание по чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, заплатена по издадени фактури №№0001100689/11.10.2012г. за сумата от 2430,88лв. с ДДС, 0001100889/06.11.2012г. за сумата от 9513,37лв. с ДДС, 0001101186/06.12.2012г. за сумата от 9677,28лв. с ДДС,  **********/07.01.2013г. за сумата от 13606,31лв. с ДДС, **********/05.02.2013г. за сумата от 15932,22лв. с ДДС, 0001102131/05.03.2013г. за сумата от 10502,40лв. с ДДС, 0001102459/03.04.2013г. за сумата от 12867,52лв. с ДДС, **********/07.05.2013г. за сумата от 12795,66лв. с ДДС, 0001103128/05.06.2013г. за сумата от 7886,46лв. с ДДС, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, сумата от 2382,03лв., формирана от сбора на сумата от 2332.06лв., представляваща мораторна лихва, считано от 06.07.2013г. /датата на изпадане в забава/ до завеждане на настоящия иск /01.10.2013г./, изчислена за фактури с главници общо в размер на 95212,10лв., издадени в периода от 11.10.2012г. – 05.06.2013г. и сумата от 49.,97лв., представляваща мораторна лихва, считано от 31.08.2013г. /датата на изпадане в забава/ до завеждане на настоящия иск /01.10.2013г./, изчислена за фактура № 0001103497/05.07.2013г. с главница 5610,13лв. и разноски по чл.78, ал.1 ГПК.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение , поради необоснованост, нарушение на процесуалния и на материалния закон. Счита , че решението на ВАС за отмяна на решение на ДКЕВР няма обратно действие. Административният акт е допускал предварително изпълнение и плащанията са извършени на правно основание. Прави довод, че в тежест на ищеца е съществувало нормативно въведено задължение за заплащане на цена за достъп до ел.разпределителната мрежа. Не е налице фактическият състав на чл.55,ал.1,пр.3 ЗЗД. Моли за отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго , с което се отхвърлят изцяло предявените искове. Претендира присъждане на разноски. 

Въззиваемата страна „Л М И”ООД не е депозирала писмен отговор. В с.з. пълномощникът й представя писмена защита, в която поддържа доводи за обратно действие на отмяната на решението на ДКЕВР. Счита, че предвид допуснатото предварително изпълнение на акта, е заплащал цена за достъп на въззивника и след отмяната му такава не се дължи за в бъдеще, а платената следва да се върне обратно. Претендира присъждане на разноски.

Третото лице –помагач на страната на въззивника – ДКЕВР, редовно призовано изразява становище в писмена защита след приключване на последното по делото с.з. Счита въззивната жалба за основателна.

ВнАС прецени следното:

В исковата си молба „Л М И”ООД поддържа, че е производител на ел.енергия от възобновяем източник чрез експлоатация на един брой вятърен генератор с мощност 2 МW в землището на гр.Каварна. Същият генератор е бил присъединен към електроразпределителната мрежа, собственост на ответника - „Е П М”АД въз основа на договор за присъединяване от 04.02.2008г. С Решение № Ц-33/14.09.2012г. ДКЕВР е определила, считано от 18.09.2012г. временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа. В предметния обхват на решението попада и дейността на дружеството-ищец. Решението на ДКЕВР подлежи на предварително изпълнение и на това основание ищецът е заплащал на ответника по издавани от последния процесни фактури общо сумата в размер на 100 822,23лв. с ДДС.Счита, че след отмяната на решението на ДКЕВР с решение № 4025/21.03.2013г. по адм.д. № 12423/12г. на ВАС, се дължи връщане на заплатена временна цена за достъп, тъй като тази отмяна има обратно действие , а отменения административен акт се е явява основанието за плащане. Дружеството-ответник е поканено да върне даденото, но изпълнение не е настъпило. Моли да бъде осъдено „Е П М”АД да заплати на ищеца сумата от 100 822,23лв. с ДДС и мораторни лихви в размер на 2 458,50лв. за периода на забавата.

В писмения отговор „Е П М”АД оспорва допустимостта и основателността на предявените искове. Счита, че след като се навеждат твърдения за извършено плащане въз основа на отменен административен акт , то надлежен ответник е органа , издал акта и претенцията следва да е по реда на чл.205 АПК. В условията на евентуалност исковете са неоснователни, тъй като отмяната на решението на ДКЕВР няма обратно действие.Плащанията до отмяната са извършени редовно , след като актът е подлежал на предварително изпълнение.Задължението за заплащане на цени за достъп до електроразпределителната мрежа не произтича от решението, а от закона- ЗЕ и Правилата за търговия с ел.енергия. Ищецът реално е ползвал услуги на ответника за предоставяне на достъп до електроразпределителната мрежа. Ответникът е извършил разходи за диспечиране, управление и пр. ДКЕВР осъществява само дейност по държавно регулиране на размера на цените в енергетиката и издаваните в тази връзка актове не са основание за събиране на суми за предоставени услуги. 

Третото лице–помагач на страната на ответника – ДКЕВР, не изразява становище пред ВОС.

Предявените искове са с правно осн. чл.55 , ал.1 , пр.3 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

ВнАС като разгледа становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Безспорно установено между страните е сключване на 04.02.2008г. между ”Е.ОН България Мрежи”АД /сега „Е П М”АД/ и  „Л М И”ООД на договор за присъединяване на обект на независим производител на ел.енергия. Съгласно същия електроразпределителното дружество се задължава да присъедини към собствената си електроразпределителна мрежа ел.централа, собственост на производителя. Като с разрешение за ползване № 545/20.06.2008г. е разрешено ползването на обекта на ищеца – малка ветро електроцентрала в землището на гр.Каварна. 

С Решение № Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР са определени, считано от 18.09.2012г. временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи  на „ЕСО”ЕАД , „ЕВН България Електрозапределение”АД, „Енерго Про Мрежи”АД, „ЧЕЗ Разпределение България”АД, без ДДС , които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъденияването към съответната мрежа , от производителите на ел.енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, за количествата продадена ел.енергия. Цитираното решение на ДКЕВР е отменено с Решение № 4025/21.03.2013г. по адм.д. № 12423/12г. на ВАС , потвърдено с решение № 9484/25.06.2013г. по адм.д. № 6473/13г. на ВАС по реда на чл.221,ал.2 АПК.

Ищцовото дружество не оспорва, че за процесния период / по фактури/ м.09.2012г.-м.07.2013г. е осъществявало производствена дейност и му е бил предоставен достъп от страна на ответника до електроразпределителната мрежа на последния. С оглед наведеното основание за претендиране на връщане на даденото / чл.55, ал.1,пр.3 ЗЗД/ ирелевантни са доводи за направени възражения от страна производителя, че не е съгласен с начислено по една от фактурите количество на произведена ел.енергия /л.25 по делото на ВОС/.

Съобразно представите писмени доказателства и заключението по ССЕ се установява, че по всички процесни фактури, издавани от „Енерго Про Мрежи”АД на посочено по тях основание – достъп ВЕИ, ищцовото дружество по б. път е извършило плащания общо в размер на 100 822,23лв. като изрично е посочвало основания за плащанията – съответната фактура.

В хода на производството пред ВОС е настъпил нов факт – приемане на Решение № КМ-1/13.03.2014г. на ДКЕВР, в което се предвиждат компенсаторни мерки по чл.32,ал.4 ЗЕ, доколкото е налице отмяна на Решение Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР относно временни цени за достъп и приемане на Решение Ц-6/13.03.2014г. на ДКЕВР за окончателни цени за достъп. Горното доказателство е представено от ищеца за доказване на наведено от него твърдение, че ДКЕВР застъпва становище, че отмяната на административния акт има обратно действие и ако не е предвиден компенсаторен механизъм за производителите заплатили временните цени, то те следва да се защитят в по общия гражданскоправен ред.

Предвид така установеното от фактическа страна ВнАС прави следните правни изводи:

Отношенията между електроразпределителните дружества и производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници във връзка с присъединяването на обекти на последните и достъпа им до електроразпределителната мрежа на първите се регулират от ЗЕ и Правилата за търговия с електрическа енергия.

Принципът е изведен в чл.84 , ал.2 ЗЕ и чл. 104, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ . И предвижда, че производителите на електрическа енергия са длъжни да сключат договори за достъп с оператора на електроразпределителна мрежа, в които се уреждат правата и задълженията на страните във връзка с диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги. Следователно отношенията между производител и електроразпределителното дружество са облигационни с източник договор. По силата на който операторът на електроразпределителната мрежа дължи предоставяне на достъп до тях, което включва извършване на поредица от действия – услуги. Срещу предоставяне на същите производителят дължи заплащане на цена. Редът, условията и съотношението в заплащането на цените по чл.104,ал. 1 ЗЕ от ползвателите на съответните мрежи се определят с Правилата за търговия с електрическа енергия. За процесния период са действащи Правилата,  приети от ДКЕВР с Решение по протокол № 94 от 25.06.2010 г., обн. в ДВ бр. 64 от 17.08.2010г. , отм. ДВ бр.66/26.07.2013г./. Съгласно чл.26,ал.4 от ПТЕЕ /отм./ производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от ДКЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги, както и добавки за зелена енергия и за енергия от високоефективно комбинирано производство на разпределителното предприятие. Компентността на ДКЕВР е очертана в чл.30,ал.1, т.13 ЗЕ и тя е по отношение регулиране на цени за достъп до електроразпределителните мрежи. А така също на осн. чл.32,ал.4 ЗЕ ДКЕВР може да определи временни цени по чл.30,ал.1,т.13 в случай на забавяне на операторите на разпределителни мрежи при определянето на цените за достъп, пренос и разпределение и да вземе решения относно подходящи компенсаторни мерки, в случай че окончателните цени за достъп, пренос и разпределение се отклоняват от временните цени. Ето защо се налага цялостен извод, че задължението за заплащане на цена е елемент от съдържанието на договора, а само нейният размер подлежи на регулация от административния орган.

В процесния случай не е налице сключен писмен договор за достъп на производителя до електроразпределителната мрежа на оператора. Но доказателствата сочат на фактически осъществявана дейност, включена в предмета на такъв вид договор – ответникът е предоставял достъп и услуги свързани с него, ищецът е ползвал достъпа. Издаваните фактури, съдържащи описание на предоставената услуга и цена за същата, са заплащани от производителя. Което е доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за достъп до електроразпределителната мрежа по см. на чл.11,т.3 вр. чл.14 ПТЕЕ/отм./. Същото договорно отношение не е прекратено.

Следователно неоснователно се явява твърдението на ищеца, че основание за плащане на цена за достъп за процесния период е решение на ДКЕВР № Ц-33/14.09.2012г. Респективно, че неговата отмяна от ВАС, е заличила с обратна сила основанието, на което е възникнало задължението за заплащане на цена за достъп.

Предварителното изпълнение на решението на ДКЕВР по чл.32, ал.4 ЗЕ е административноправна последица на акта, и следва да се разграничава от търговските

 

взаимоотношения по повод на предоставяне и ползване на услугата „достъп до електроразпределителната мрежа”, които са възникнали в конкретния казус преди издаване на самото решение / още от момента на разрешението за ползване на обекта-20.06.2008г./ и продължават да съществуват и понастоящем ,т.е. и след неговата отмяна.

Именно защото функцията на ДКЕВР с издаването на решение по чл.30, ал.1, т.13 ЗЕ /размер на окончателни цени за достъп/ е регулаторна, т.е. определя се пределна цена за тази услуга, въпросът дали заплатената цена за достъп в размер на определените от ДКЕВР временни цени е довела до неоснователно разместване на блага и за кого, ще може да се реши едва след вземане от административния орган на решение за окончателна цена и след преценка на предвидени по чл.32,ал.4 ЗЕ компенсаторни мерки. В случая е представено Решение на ДКЕВР № КМ-1/13.03.2014г. относно компенсаторни мерки по чл.32,ал.4 ЗЕ и в него се цитира Решение на ДКЕВР № Ц-6/13.03.2014г. за окончателни цени за достъп. Но същите не могат да бъдат съобразени, тъй като: Ищецът ги сочи само с оглед твърдение за признание на ДКЕВР, че редът за защита е гражданскоправен, т.е. не ги навежда като основание на иска си. А и тези решения са обжалвани пред ВАС и към настоящия момент липсва произнасяне по тях.

Предвид гореизложеното искът по чл.55, ал.1 , пр.3 ЗЗД се явява неоснователен. Следва да се отхвърли и акцесорната претенция по чл.86 ЗЗД.

В полза на въззивника се дължат разноски в размер на 9048лв. за първа инстанция/ при липса на възражение от насрещната страна за прекомерност/ и 3628,42лв. адв.възнаграждение за настоящата инстанция /при направено пред ВнАС възражение за прекомерност,което съдът намира за основателно/ и 2065,61лв.  – държавна такса по въззивната жалба.

Водим от горното , съдът

 

              Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 473/14.05.2014г. по т.д. № 1803/13г. на ВОС в частта с която „Е П М”АД, ЕИК 104518621, гр.Варна е осъдено да заплати на „Л М И” ООД, ЕИК 123694093, гр.Каварна, сумата общо в размер на 100 822,23лв., като получена при отпаднало основание по чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД,и сумата от 2382,03лв.,на осн. чл.86 ЗЗД, като вместо него  ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ  исковете на  „Л М И” ООД, ЕИК 123694093, гр.Каварна, срещу  „Е П М”АД, ЕИК 104518621, гр.Варна , за заплащане на сумата общо в размер на 100 822,23лв., като получена при отпаднало основание по чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, заплатена по издадени фактури №№0001100689/11.10.2012г. за сумата от 2430,88лв. с ДДС, 0001100889/06.11.2012г. за сумата от 9513,37лв. с ДДС, 0001101186/06.12.2012г. за сумата от 9677,28лв. с ДДС,  **********/07.01.2013г. за сумата от 13606,31лв. с ДДС, **********/05.02.2013г. за сумата от 15932,22лв. с ДДС, 0001102131/05.03.2013г. за сумата от 10502,40лв. с ДДС, 0001102459/03.04.2013г. за сумата от 12867,52лв. с ДДС, **********/07.05.2013г. за сумата от 12795,66лв. с ДДС, 0001103128/05.06.2013г. за сумата от 7886,46лв. с ДДС, и на сумата от 2382,03лв., формирана от сбора на сумата от 2332,06лв., представляваща мораторна лихва, считано от 06.07.2013г. /датата на изпадане в забава/ до завеждане на настоящия иск /01.10.2013г./, изчислена за фактури с главници общо в размер на 95212,10лв., издадени в периода от 11.10.2012г. – 05.06.2013г. и сумата от 49,97лв., представляваща мораторна лихва, считано от 31.08.2013г. /датата на изпадане в забава/ до завеждане на настоящия иск /01.10.2013г./, изчислена за фактура № 0001103497/05.07.2013г. с главница 5610,13лв.

Решението е постановено при участие на ДКЕВР като трето лице-помагач на страната на ответника.

ОСЪЖДА „Л М И” ООД, ЕИК 123694093, гр.Каварна,да заплати на „Е П М”АД, ЕИК 104518621, гр.Варна сумата от 14742,03лв.- разноски пред двете инстанции.

Решението може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от съобщението.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:           ЧЛЕНОВЕ: