О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

514

 

гр.Варна, 17.08.2016 год.

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в закрито заседание на седемнадесети август, през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

 

Като разгледа докладваното от съдия Ж. ДИМИТРОВА в.ч.т.д.№ 488 по описа на ВАпС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК, образувано по касационна частна жалба вх.No-18047/23.06.2016 година от „БОРА БОРА” ООД срещу разпореждане No-5253/26.05.2016 година, постановено по в.т.д.No-753 по описа за 2015 година на Варненски окръжен съд, с което е върната касационна жалба вх.11767/21.04.2016 година срещу решение No-190/22.03.2016 година по в.т.д.96/2016 година по описа на Окръжен съд Варна.

Частният жалбоподател твърди в жалбата си, че разпореждането е неправилно, тъй като не са взети предвид аргументите, които касаят докладчика по делото и нищожността на решението, като те са самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване. Налице е номерация на делото, касаеща други страни и друго производство. Цената на иска се определя от стойността на сделката, която е в размер на 23 500 лева. По делото липсва искане спора да се разглежда като търговски или определение от ВРС, че спорът ще се разглежда като търговски. Моли въззивният съд да отмени обжалваното разпореждане.

Ответникът по жалбата не е представил отговор.

Производството по в.т.д. 96 по описа за 2016 година на Варненски окръжен съд е образувано по въззивна жалба срещу решение No-4230/28.10.2015 година, постановено по гр.д.2834 по описа за 2015 година на Варненски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от А.К.А. иск за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в НА 128/2014 година.

Въззивният съд е потвърдил обжалваното решение.

Предявен е иск с правно основание чл.134, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в НА 128/2014 година.

Видно от представеното удостоверение /л.38/ е, че данъчната оценка на двата имота е 13292.20 лева.

Съгласно чл.69, ал.1, т.4 ГПК размерът на цената на иска за съществуване, прогласяване на нищожността, унищожаване, разваляне на договор е стойността на договора т.е. паричната оценка на насрещните престации. Когато една от насрещните престации съставлява права върху недвижима вещ, стойността на договора се определя от данъчната оценка на вещното право, а ако няма такава от пазарната цена на правото.

Видно е, че се касае за договор за покупко-продажба на недвижими имоти, поради което цената на иска се определя от данъчната оценка или цената на иска е 13292.20 лева.

Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 20 000 лева за търговски дела.

Касае се за търговско дело с цена на иска до 20 000 лева, което обуславя извод за необжалваемост на решението по въззивното дело и недопустимост на касационната жалба.

При определяне на търговския характер на делото, съдът, отчита обективния -  чл. 286 ал.2 вр. чл. 1 ал.1 т.7 ТЗ и субективния критерий - чл. 286 ал. 1 вр. чл. 287  ТЗ за  търговска сделка като прилага ограничението на чл.280 ал.2 ГПК за търговски спорове и след като цената на иска е под 20 000лв, касационният контрол на решението е недопустим.

Обстоятелството, че първоинстанционното производство е разгледано по общия ред произтича от факта, че пред районния съд не е предвидена възможност за разглеждане на делата по реда на глава тридесет и втора ГПК.

Съгласно чл.104 т.4 от ГПК  търговските дела се разглеждат в зависимост от цената на иска по различен съдопроизводствен ред  - по  реда на търговските спорове от окръжния съд при цена на иска над 25 000лв и по общия исков ред от районния съд – при цена на иска до 25 000лв.  В последната хипотеза спорът не придобива граждански характер. Освен това възражение за това, че спорът не подлежи на разглеждане по реда на търговските спорове съгласно чл.369 ГПК може да се направи само от ответника най-късно с отговора на исковата молба или да се повдигне от съда служебно в същия срок, като единствено определението, че спорът подлежи на разглеждане по общия ред може да се обжалва с частна жалба. По аргумент за противното – определението, че спорът подлежи на разглеждане по реда на търговските спорове не подлежи на обжалване.

С оглед на горното съдът намира, че възражение за реда, по който подлежи на разглеждане предявения иск не може да се прави в производство по подадена частна жалба срещу въззивно решение. Касае се за търговски спор, поради което следва да намери приложение разпоредбата на чл.280 ал.2 т.1 ГПК досежно решенията по въззивни дела с цена на иска до 20 000лв.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Варненският апелативен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане No-5253/26.05.2016 година, постановено по в.т.д.No-753 по описа за 2015 година на Варненски окръжен съд, с което е върната касационна жалба вх.11767/21.04.2016 година срещу решение No-190/22.03.2016 година по в.т.д.96/2016 година по описа на Окръжен съд Варна.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: