Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

270 /гр. Варна, 07.12.2017 г.

                                                          

В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито публично съдебно заседание на петнадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН П.

                      ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                      НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при участието на секретаря Десислава Чипева като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д.№488/2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Т.П.А. от с.ХХХХХ  срещу решение №55/14.06.2017 г., постановено по т.д. №108/2016 г. по описа на ОС – Силистра, с което по отношение на въззивника е прието за установено, че дължи на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД гр. София,  сумата от 26 961 /двадесет и шест хиляди деветстотин шейсет и един лева/ лв. - главница по Договор за банков револвиращ кредит № 0030/324/14082014/14.08.2014 г. и анексите към него,  сумата от 1 163.43 /хиляда сто шейсет и три лева и 43 ст./ лв. - договорна лихва върху главницата, дължима за периода 20. 04. 2015 г. - 14. 08. 2015 г., сумата от 1 647.42 /хиляда шестстотин четиридесет и седем лева и 42 ст./ лв. - лихва върху просрочена главница, начислена за периода 20. 06. 2015 г. - 26. 01. 2016 г., сумата от 886.46 /осемстотин осемдесет и шест лева и 46 ст./ лв. – санкционна лихва, начислена за периода 20. 04. 2015 г. - 26. 01. 2016 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 27.01.2016г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 1801.01 /хиляда осемстотин и един лев и 01 ст./ лв.  - разноски по ч.гр.д. № 94/16г. по описа на СРС.

В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на решението, поради противоречието му с материалния закон и необоснованост. Твърди се, че договорът за кредит е нищожен поради липса на съгласие, тъй като волеизявлението за сключване от страна на банката, не е извършено от лице овластено по силата на закона да формира волята на търговеца. Оспорва и възникването на солидарно задължение, само поради подписване на договора като солидарен длъжник.            Насрещната страна „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, със седалище гр.София е подала писмен отговор, в който оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението.     

Въззивната жалба е редовна, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което съдът я намира за допустима.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.422 от ГПК, предявен от „Уникредит Булбанк” АД, със седалище гр.София срещу Т.П.А. от с.Бабук за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът в качеството си на солидарен длъжник  по Договор за банков револвиращ кредит № 0030/324/14082014/ 14.08.2014 г., дължи на банката следните суми: 26 961 лв. - главница по договора и анексите към него,  сумата от 1 163.43 лв. - договорна лихва върху главницата, дължима за периода 20.04.2015 г. - 14.08.2015 г., сумата от 1 647.42 лв. - лихва върху просрочена главница, начислена за периода 20.06.2015 г. - 26.01.2016 г. и сумата от 886.46 лв. – санкционна лихва, начислена за периода 20.04.2015 г. - 26.01.2016 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 27.01.2016г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение №460/12.02.2016 г. за парично задължение и изпълнителен лист срещу ЗП Кралица Николова Тодорова, в качеството й на кредитополучател, както и срещу Кралица Николова Тодорова и Т.П.А., в качеството им на солидарни длъжници.

 В исковата молба ищецът излага, че по силата на по Договор за банков револвиращ кредит № 0030/324/14082014/ 14.08.2014 г., банката е предоставила на Земеделски производител Кралица Николова Тодорова, кредит в размер на 30 000 лв. при уговорен краен срок за погасяване 14.08.2015 г. Твърди, че ответникът е подписал договора в качеството на солидарен длъжник, като се е задължил да отговарят солидарно с кредитополучателя за задълженията по договора. Излага, че е погасена част от главницата, като след настъпване на крайната дата за плащане е останала неплатена главница, лихви и неустойки, за които банката се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение.

Ответникът е оспорил предявения иск с възраженията, изложени и във въззивната жалба.

Съставът на въззивния съд, в съответствие с правомощията си по чл.269, ал.1 от ГПК, за служебно произнасяне по валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт, намира следното:

 

 

 

 

По аргумент от разпоредбите на чл. 415 и чл. 422 от ГПК, съществуването на акцесорното парично вземане за разноски на кредитора към длъжниците по издадена заповед за изпълнение, по която е подадено възражение по чл. 414 от ГПК, не съставлява предмет на установителния иск за съществуване на вземания по заповед за изпълнение. Съгласно мотивите по т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство. В случаите, при които в общото исково производство, проведено по специален установителен иск по чл. 422 ГПК, се установи съществуването на част от паричните вземания, за които е издадена заповедта за изпълнение по чл 410 от ГПК, разноските за заповедно производство подлежат на редуциране съобразно уважената част от исковете.

 

 

 

 

По тези съображения съдът намира, че обжалваното решение е недопустимо и подлежи на обезсилване в частта, с която е уважен иск за установяване съществуване на парично вземане за направени от ищеца разноски за заповедно производство в размер на 1801.01 лв., като вместо това се постанови осъдителен диспозитив относно разноските, съобразно изхода от спора пред въззивната инстанция.

 

 

 

 

В останалата част първоинстанционното решение е допустимо.

 

 

 

 

Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Процесният договор по същността си представлява револвиращ кредит, като няма спор, че кредитополучателят е усвоил пълната отпусната сума. С Анекс №1 и Анекс № 2, са променени определени условия в договор, като крайния срок за погасяване е определен на 14.08.2015 г.

Въззивникът Т.П.А. е подписал договора и анексите, в качеството на солидарен длъжник, поради което е задължен наравно с кредитополучателя по подписания процесен договор за кредит, при това в неговия пълен обем (чл.16.3. от договора). Като съдлъжник по отпуснатия кредит същият се явява задължен спрямо кредитодателя, който цели удовлетворяване на вземането си в неговия пълен размер, поради което насоченото срещу него производство по чл. 417 ГПК, съответно по чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК се явява допустимо.

Поради непогасяване на кредитните задължения в предвидените в договора срокове е последвало инициирано от страна на банката – кредитор производство по реда на чл. чл. 417 ГПК за снабдяване със заповед за изпълнение на парично задължение, вкл. срещу солидарния длъжник по процесния договор за кредит, позовавайки се на настъпване на крайния срок за погасяване. От своя страна, длъжникът А. е упражнил правото си съгласно разпоредбата на чл. 415, ал. 1 ПГК да подаде възражение срещу издадената в полза на банката заповед за изпълнение, което е обосновало и предявяването на иска по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК от „Уникредит Булбанк”АД срещу Т.П.А..

Между страните не се спори, а и от извлечението от сметка, се установява, че към датата на настъпване на падежа, съответно към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, размера на непогасената главница е 26 961 лв., договорната лихва, за периода 20.04.2015 г. - 14.08.2015 г.е в размер на 1 163.43 лв., лихвата върху просрочена главница по чл.4.2 от договора, начислена за периода 20.06.2015 г. - 26. 01. 2016 г.  е в размер на 1 647.42 лв. и санкционна лихва по чл.4.3 от договора, начислена за периода 20. 04. 2015 г. - 26. 01. 2016 г. е в размер на 886.46 лв.

Неоснователно е възражението, че договорът е нищожен поради липса на съгласие, тъй като волеизявлението за сключване от страна на банката, не е извършено от лице овластено по силата на закона да формира волята на търговеца. От нормата на чл.10, ал.1 от ЗКИ, не може да се направи извод, че е налице императивно изискване, банката да се представлява във всеки един момент от най-малко две лица в отношенията си с трети лица, тъй като самата разпоредба предоставя възможността на банките "да упълномощават трети лица за извършване на отделни действия". По делото са събрани достатъчно доказателства, от които се установява по безспорен начин, че лицето подписало договора от името на банката е разполагало с надлежно учредена представителна власт - пълномощно, peг. № 1760/2011 г. и peг. № 1761,т. 1, акт 80 на Виктория Дякова, нотариус с район на действие ВРС.

Наред с това, с ледва да се посочи, че   съобразно разясненията дадени в ТР N 5/2014 г. на ОСГТК на  ВКС, договор, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД. При липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници, но не и насрещната страна.

Неоснователни са и доводите относно липсата на основание за възникване на солидарна отговорност, тъй като от съдържанието на договора, може да се направи категоричния извод, че страните са субекти на ненаименуван многостранен договор, съчетаващ елементи на договор за банков кредит и договор за встъпване в дълг по смисъла на чл. 101 от ЗЗД. Въззивникът макар да не е кредитополучател по банковия кредит, по силата на процесния договор поема задължение да отговаря както кредитополучателя за всички негови договорни задължения като за свои и при условията на солидарна отговорност с кредитополучателя и останалите встъпили в дълга съдлъжници. Встъпването в дълг се отличава от поръчителството по следните признаци: задължението на новия длъжник при встъпването в дълг е самостоятелно, а не акцесорно като при поръчителството и новото задължение е идентично по обем и съдържание на старото, докато при поръчителството законът познава и допуска възможност поръчителят да се задължи за по-малко и при по-леки условия от главния длъжник. Обстоятелството, че въззивникът като встъпил в дълга на кредитополучателя не е получил насрещна престация от кредитодателя е ирелевантно в отношенията между кредитора и встъпилия в дълг - предмет на предявените искове. Това е така, тъй като поначало договорът за встъпване в дълг е абстрактен.

С оглед на горното, съдът намира, че като съдлъжник на кредитополучателя на основание чл. 101 от ЗЗД, въззивникът носи солидарна отговорност при виновно неизпълнение на договорните задължения по процесния многостранен договор с въззиваемото дружество.

Предвид изложеното по-горе, вземайки предвид всички представени и приети по делото доказателства, настоящият състав на съда приема, че предявеният иск с правно основание чл.422 от ГПК е основателен.

Като е стигнал до същите правни изводи, СОС е постановил правилен съдебен акт и като такова обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото, предвид липсата на претенция за разноски, както и на представен списък от адвокат-пълномощника на въззиваемата страна по чл.80 ГПК, съдът не дължи произнасяне на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

 

 

 

 

 

 

 

 

Воден от горното, съдът

 

                                           

 

 

 

Р Е Ш И:

 

  

 

 

 

ОБЕЗСИЛВА решение №55/14.06.2017 г., постановено по т.д. №108/2016 г. по описа на ОС – Силистра, в частта с която е прието за установено по отношение на страните, че Т.П.А. от с.ХХХХХ, дължи на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, със седалище гр.София, разноски в заповедното производство в размер на 1801.01 лв.,  за което е издадена заповед за незабавно изпълнение №460 от 12.02.2016 г. по ч.гр.д. № 94/16г. по описа на РС - Силистра и ПРЕКРАТЯВА производството по иска в тази част.

 

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВАрешение №55/14.06.2017 г., постановено по т.д. №108/2016 г. по описа на ОС – Силистра, в останалата част.

 

 

 

 

ОСЪЖДА Т.П.А., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК 831919536 със седалище гр.София и адрес на управление пл.“Света Неделя“ 7, сумата 1801.01 (хиляда осемстотин и един лева и 01 ст.),  представляваща направени съдебно-деловодни разноски в заповедно производство по ч.гр.д. № 94/16г. по описа на РС - Силистра, включени в издадената в това производство заповед №460 от 12.02.2016 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

 

 

 

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: