РЕШЕНИЕ

   № 282

               гр.Варна, 23.10.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 01.10.2013 г. в  състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

          ЧЛЕНОВЕ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                     ПЕТЯ ХОРОЗОВА  

 

при секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ  в.т.дело № 489 по описа за  2013  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

„ПБМ - М” ООД гр.Варна обжалва решение № 499/29.05.13 г. по т.д. № 2809/12 г. по описа на Окръжен съд  Варна - ТО, с което е уважен предявеният срещу него от „П Б М” ДОО - гр.Чавле, Република Хърватска, иск по чл.74, ал.1 - ТЗ за отмяна на решението на ОС на съдружниците на „ПБМ-М” ООД, проведено на 13.11.2012 година, за изключването му като съдружник поради противоречие с повелителните разпоредби на закона, както и в частта, с която е осъден да заплати на „П Б М” ДОО - гр.Чавле сумата от 3950 лева – съдебни разноски. Моли за отмяната му и за постановяване на друго решение от въззивната инстанция, с което се отхвърли предявеният иск изцяло, ведно с присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции. Въззивникът моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му, ведно с присъждане на съдебните разноски по делото, като съображения за това излага в писмени бележки.

Ответникът по жалбата – „П Б М” ДОО - гр. Чавле моли с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител за потвърждаване на решението, ведно с присъждане на разноски, като съображения за това излага в писмени бележки.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна.

Предупреждението за изключване изхожда и е подписано от съдружника Т Г Й, а не от управителя на дружеството -  М К К, в чиито прерогативи е отправянето му.  Управителят организира и ръководи дейността на дружеството и то се представлява от управителя – чл.141, ал.1 и 2 – ТЗ. Самото свикване на събранието става от управителя – чл.138, ал.1 – ТЗ, като само когато той не свика такова при искане на съдружници с дялове над 1/10 от капитала, това могат да сторят съдружниците, поискали свикването – чл.138, ал.2 – ТЗ. Следователно няма по начало надлежно предупреждение до ищеца за изключване по чл.126, ал.1 – ТЗ, изходящо от законния представител на дружеството. Това е достатъчно основание за уважаване на иска на ищеца по чл.74 – ТЗ срещу решението на ОС на дружеството от 13.11.12 г. за изключването му.

Няма доказани нарушения на дружествените интереси от съдружника – ищец.  С предупреждението до него за изключване са въведени следните обстоятелства: да гласува против вземане на решение на ОС на 30.10.12 г. за ангажиране на съдебна отговорност на управителя Колев и да се извини на съдружниците за отправените към тях обвинения, като уведоми за това чуждестранните партнъори. Съдружникът притежава суверенно право да определи как да гласува и е недопустимо да му бъде  нареждано как да гласува на ОС, респективно - да бъде изключен от дружеството за това, че не е гласувал както му е било указано, а съобразно собствената си преценка. Всеки съдружник сам преценява дали дължи някому извинения и не може да бъде принуждаван да го прави, под страх да не бъде изключен. Ако съдружниците са считали, че обвиненията на ищеца към тях за неправомерно извършване на конкурентна дейност чрез друго търговско дружество са били неоснователни, е следвало с предупреждението да бъдат наведени и обосновани доводи за това,  като с оглед на тях ищецът да бъде поканен да оттегли и прекрати обвиненията си. В настоящото производство ответникът е следвало и да докаже възраженията си в отговора на исковата молба и в допълнителния отговор на допълнителната искова молба, което не е сторил. Представените от ответника с отговора фактури и с допълнителния отговор - извлечение от доклад на независимия одитор от 31.12.11 г. – стр.18 и 19 не са достатъчни доказателства, тъй като не установяват какви са действителните договорни отношения между ищеца и ответника от една страна и ответника и третото неучастващо лице – „Т-А” ООД от друга страна. Ответникът не е искал събирането на други доказателства в тази връзка, включително и с въззивната си жалба. Макар че е правил искания във връзка с поискани от ищеца експертизи, сам той не е поискал назначаването на подходяща съдебно-счетоводна експертиза за доказване на възраженията си, предвид недопускане от съда на исканите от ищеца експертизи и указаната му от същия на два пъти доказателствена тежест - в доклада по делото и в мотивите на определението по доказателствата в с.з. от 29.04.13 г. на л.241.

При това положение следва да се приеме, че той не е доказал законосъобразността на взетото решение на ОС за изключване на ищеца като съдружник, предвид което искът на последния по чл.74-ТЗ следва да се счете за основателен и да се уважи. Решението, с което ОС – Варна е достигнал до същите правни изводи и краен резултат, е законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено в тази му част.

Решението в частта му за разноските е неправилно и следва да се отмени, като искането за присъждане в полза на ищеца на посочения в списък на направени разноски адвокатски хонорар – 3950 лв се остави без уважение, но не на поддържаното от въззивника – ответник основание. Делото е с немалка фактическа и правна сложност, независимо че е без конкретен материален интерес, и адвокатският хонорар не е прекомерен по размер съобразно нея и фактически положения труд от адвоката. Няма обаче надлежни доказателства за действителното му изплащане на последния. Превод на сумата по банкова сметка ***во извлечение или платежен документ, а не с писмено признание на адвоката за това, оформено като разписка. С разписка, и то оформена с подписите на клиент и адвокат върху договора за правна защита, се установява само получаване на изплатен в брой договорен адвокатски хонорар. Само заплатеното от ищеца възнаграждение за един адвокат подлежи на заплащане от ответника  съразмерно с уважената част от иска – чл.78, ал.1 – ГПК. При недоказване от ищеца действителното заплащане на хонорара на адвоката съдът не е следвало да присъжда с решението исканата сума в негова полза.

При този изход на спора в полза на ответника по жалбата /ищец/ се присъждат направените съдебни разноски за въззивната инстанция, но само до размера на действително изплатената сума за адвокатски хонорар – 1580 лв, установен от представените на л.28 и л.29 банково извлечение и договор за правна защита, като няма основание за  намаляване на същия като прекомерен.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1-ГПК съставът на Варненския апелативен съд

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №499/29.05.2013 г. на Окръжен съд – Варна, ТО по т.д.№2809/2012 г. в частта му по иска по чл.74 - ТЗ.

ОТМЕНЯ същото решение само в частта му за разноските, с която в полза на ищеца е присъдена сумата 3950 лв на основание чл.78, ал.1 – ГПК, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за присъждане в негова полза на сумата 3950 лв – съдебни разноски за първата инстанция, представляващи адвокатски хонорар.

ОСЪЖДА ПБМ - М ООД - гр.Варна, ЕИК 103585414, да заплати на „П Б М” ДОО - гр. Чавле, Република Хърватска, вписано в регистъра на Търговския съд - гр. Риека с рег. №040002486/1995 г., сумата 1580 лв – съдебни разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок, а само в отменителната му част за разноски – в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ:1.                        2.