О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

 

№   511 / 29.07                                               2015 година                           град Варна

 

Апелативен съд – Варна                    търговско  отделение

на     двадесет и осми юли                                          година 2015

в закрито заседание в състав :

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         В.Аракелян

ЧЛЕНОВЕ: М.Недева

                    Р.Славов

 

като разгледа  докладваното от съдията М.Недева в.ч.т.д. № 489  по описа  на Варненския апелативен съд за 2015г., за да се произнесе, взе пред вид следното :

          Производството по делото е по реда на чл.274 ал.1т.2 ГПК вр.чл.729 ал.3 ТЗ.

Образувано е по подадена частна жалба от „Юробанк България” АД, ЕИК *******, гр.София, район „Витоша”, ул.”Околовръстен път” № 260, представлявана от П* Н* Д* и Д* Б* Ш* – изпълнителни директори и М* И* В* – прокурист против определение № 153/29.06.2015г. на Търговищкия окръжен съд, постановено по т.д. № 58/2010г., с което е одобрена частична сметка за разпределение на суми между кредитори на „Хлебопроизводство и сладкарство” ООД /н./, гр.Търговище, обявено в Търговския регистър под № 20150603105814, като е оставено без уважение, като неоснователно, възражението на Банката срещу същата  частична сметка за разпределение.

В жалбата се излага, че с определение № 54/23.03.2015г. по т.д. № 58/2015г. е одобрена частичната сметка за разпределение на суми, по която, в полза на „Юробанк България” АД е разпределена и сумата от 349 760лв. С определение № 321/07.05.2015г. по в.-т.д.№ 264/2015г. Варненският апелативен съд е отменил определението на Търговищкия окръжен съд в частта, в която е разпределена тази сума в полза на Банката и е дал задължителни за съда и за синдика указания. В изпълнение на указанията синдикът е изготвил нова сметка за разпределение на сумите, като е спазил указаното в определението на ВнАпС. С оглед на това съдът по несъстоятелността е намерил така изготвената нова сметка за разпределение за законосъобразна и с обжалваното определение № 153/29.06.2015г. я е одобрил, като е оставил възраженията на „Юробанк България” АД срещу нея без уважение.

В частната жалба се поддържа още, че определението на ВнАпС е незаконосъобразно и неправилно, поради неправилно тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл.724 ТЗ. Според апелативния съд неправилно в разпределението са включени и изтеклите до момента на изготвянето на  частичната сметка за разпределение договорни лихви върху главницата за периода от 05.04.2011г. до 21.01.2015г. тъй като те, съгласно чл.724 от ТЗ, не се включват във вземането, което подлежи на удовлетворяване от продажната цена на вещта, предмет на обезпечението. Според Банката в чл.724 ТЗ законодателят не е определил каква е дължимата натрупана лихва след откриване на производството по несъстоятелност – договорна или законна. Този текст на закона, тълкуван систематично във връзка с чл.616 ал.2 вр. ал.1 ТЗ, предвиждащ удовлетворяване на вземанията на непривилегированите кредитори, произтичащи от законна или договорна лихва върху необезпеченото вземане, дължима след датата на решението за откриване на ПН, следва да включва и договорната лихва върху обезпеченото вземане, като в противен случай обезпечените кредитори от І клас биха били поставени в по-неблагоприятно положение от необезпечените кредитори, чиито вземания се удовлетворяват по реда на чл.616 ал.2 ТЗ. В условия на евентуалност счита, че след като вземането й е прието „ведно с дължимите лихви от 05.04.2011г. до окончателното издължаване”, следва да й се изплати и сумата, съответстваща на законната лихва върху главницата, но не и да не се плати никаква лихва  върху приетото вземане за главница.

Вторият извод на апелативния съд, че в списъка на приетите вземания не е включена и договорната лихва върху главницата  от 05.04.2011г. до окончателното й погасяване, поради което това вземане, непредявено и неодобрено по предвидения за това ред, във фазата на удовлетворяване на вземането не може да бъде предмет на разпределение, не отговаря на действителното правно положение. Твърди, че общият размер на предявените и приети вземания на Банката е 242 811,60лв, от които главница в размер на 198 197,33лв, договорна лихва за периода от 21.01.2010г. до 04.04.2011г. в размер на 39 964,14лв, просрочени такси, начислени за периода  от 31.01.2010г. до 20.03.2011г.  в размер на 4 400,13лв и държавна такса в размер на 250лв, ведно с договорната лихва върху главницата от 05.04.2011г. до окончателното й погасяване. Вземането е прието като обезпечено, Банката е привилегирован  кредитор с ред на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ при реализация на обезпечението й, което в случая е продаденият Търговски комплекс „Аида”. След като вземането на Банката за договорна лихва върху главницата от 198 197,33лв , считано от 05.04.2011г. до окончателното й погасяване, е предявено, прието, неоспорено и одобрено по реда на гл.43 от ТЗ, недопустимо е във фазата на удовлетворяването му да бъде преквалифицирано като такова от друг ред по чл.722 ТЗ.  И тъй като с частичната сметка за разпределение е разпределена сумата от 345 939,20лв, а цената, на която е продадено обезпеченото имущество, е в размер на 349 760лв, поради което остава неразпределена в полза на Банката сумата от 3 820,80лв, моли съда на осн.чл.278 ал.2 ГПК да бъде постановено определение, с което да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно  определение № 153/29.06.2015г. на Търговищкия окръжен съд, постановено по т.д. № 58/2010г., като направи промяна в частичната сметка за разпределение  и постанови сумата от 349 760лв  да бъде платена на „Юробанк България” АД, гр.София.

Направено е и особено искане на осн.чл.277 ГПК вр.чл.621 от ТЗ да бъде постановено спиране на изпълнението на определение № 25/07.05.2014г. по т.д. № 71/2010г. на ТОС.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намери следното :

Частната жалба е обявена в Търговския регистър на 14.07.2015г. с № 20150714130438, като възражения срещу нея не са постъпили. Същата изхожда от легитимирано лице по смисъла на чл.729  ал.3 ТЗ – кредитор, подал възражение срещу сметката за разпределение, което не е било уважено от съда по несъстоятелността, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество тя е и частично основателна, по следните съображения :

Безспорно установено по делото е, че вземането на „Юробанк България” АД, гр.София срещу несъстоятелния длъжник „Хлебопроизводство и сладкарство” ООД / н./, гр.Търговище е включено в списъка на приетите от синдика вземания и одобрено от съда в размер на 242 811,60лв, представляващо главница от 198 197,33лв, договорна лихва от 21.01.2010г. до 04.04.2011г. в размер на 39 964,14лв, ведно с дължимите лихви от 05.04.2011г. до окончателното издължаване, както и такси в размер на 4 650,13лв. Безспорно е още, че е извършена продажба на ипотекираното в полза на Банката имущество,  съгласно нот.акт за договорна ипотека № 14/2006г. и че вземането на Банката се удовлетворява по реда на чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ от цената на обезпеченото имущество. Получената от продажбата сума е 349 760лв, а разпределената в полза на Банката сума съобразно частичната сметка за разпределение , обявена в ТР на 03.06.2015г. под № 20150603105814 и одобрена с определение на съда по несъстоятелността № 153/29.06.2015г. по т.д. № 58/2010г. на Търговищкия ОС е в размер на 242 811,60лв.

Спорен е въпросът от реализираната от продажбата сума, извън разпределената на Банката такава от 242 811,60лв в ЧСР, следва ли да бъде заделена и сума за дължима лихва върху главницата от 198 197,33лв от 05.04.2011г.,  договорна и/или законна е тя, в какъв размер и докога. В тази връзка съдът съобрази следното:

С определение № 321/07.05.2015г. на Варненския апелативен съд, постановено по ч.т.д. № 264/2015г., в производство по чл.274 ГПК вр.чл.729 ТЗ, въззивната инстанция е приела, че съобразно разпоредбата на чл.724 ТЗ кредиторът с вземане от І клас следва да получи пълно удовлетворяване от продажната цена на обезпеченото имущество, като вземането бъде удовлетворено, както по отношение на главницата, така и по отношение на натрупаната до момента на разпределението лихва, като под „лихва” се има предвид законната такава, а не договорна. Съдът се е обосновал с това, че в списъка на приетите вземания дългът изрично е индивидуализиран като главница от 198 197,33лв, договорна лихва от 21.01.2010г. до 04.04.2011г. в размер на 39 964,14лв, такса от 4 650,13лв и дължима лихва от 05.04.2011 до окончателното издължаване, т.е. – договорна лихва след 05.04.2011г. не е включена в списъка на приетите вземания, поради което не може да бъде предмет на разпределение след осребряване на имуществото на длъжника. Следователно вземането за законната лихва върху главницата от 198 197,33лв от 05.04.2011г. подлежи на удовлетворяване, респ. – следва да бъде включено в изготвената от синдика частична сметка за разпределение.

С частичната сметка за разпределение, одобрена с атакуваното определение  № 153/29.06.2015г. по т.д. № 58/2010г. на ТОС,  за Банката е заделена сумата от 242 811,60лв. Остатъкът от продажната цена на обезпечения имот  е разпределен по т.3 и т.4 на чл.722 ал.1 ТЗ за разноски в производството по несъстоятелност и за вземания на работници. Сума, съответстваща на дължимата законна лихва върху главницата от 198 197,33лв след 05.04.2011г. не е заделена за удовлетворяване на вземането на „Юробанк България” АД, гр.София в противоречие с приетото и одобрено вземане на Банката.

Настоящият състав счита, че вземането на обезпечения кредитор за законна лихва върху приетата и одобрена от съда по несъстоятелността главница от 198 197, 33лв, начислена след 05.04.2011г. до датата на продажбата на обезпечения имот, следва да бъде включена в обезпеченото вземане и да се удовлетвори по реда на чл.722 ал.1 т.1 ТЗ, тъй като ограничението по чл.722 ал.1 т.9 вр.чл.616 ал.2 т.1 не се отнася за обезпечените вземания, каквото е процесното вземане.  / Така „Актуални въпроси на производството по несъстоятелност” , ИК „Труд и право”, София 2013г., стр.638./

Този извод съдът прави, споделяйки виждането на Варненския апелативен съд, изразено в определение № 321/07.05.2015г. по в.ч.т.д. № 264/2015г., че договорната лихва е включена в списъка на приетите вземания до 04.04.2011г., а след тази дата приетото и одобрено от съда вземане на Банката включва единствено и само законната лихва върху главницата. Този извод се налага и от приложението по „аргумент за противното” от разпоредбата на чл.722 ал.1  т.9 ТЗ вр.чл.616 ал.2 т.1 ТЗ, съгласно която вземането за лихва /договорна и законна/ върху необезпечено вземане, каквото не е процесното,дължима след датата на решението за откриване на ПН, се удовлетворява само след пълно удовлетворяване на останалите кредитори.

Тъй като в одобрената от съда частична сметка  за разпределение  сума, съответстваща на законната лихва върху главницата не е  заделена за удовлетворяване на вземането на Банката, съдът намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено в съответната част, а делото – върнато на ТОС за изготвяне от синдика на нова сметка за разпределение съобразно изложените по –горе мотиви.

Искането за спиране на изпълнението на обжалваното определение следва да бъде оставено без разглеждане, тъй като актовете на съда, постановени в производството по разпределение на събраните при осребряване суми не подлежат на незабавно изпълнение, а по арг.от чл.462 ал.2 ГПК синдикът предава сумите по разпределение единствено при липса на постъпила жалба. На посоченото основание искането за спиране се явява лишено от правен интерес.

Водим от горното, съдът

 

 

О     П    Р    Е    Д     Е    Л     И   :

 

ОТМЕНЯ определение № 153/29.06.2015г. на Търговищкия окръжен съд, постановено по т.д. № 58/2010г., в частта, с която е одобрена частична сметка за разпределение на суми между кредитори на „Хлебопроизводство и сладкарство” ООД /н./, гр.Търговище, обявено в Търговския регистър под № 20150603105814, като е оставено без уважение, като неоснователно, възражението на „Юробанк България” АД, гр.-София за горницата над 242 811,60лв, като

ВРЪЩА делото на Търговищкия окръжен съд за изготвяне на нова сметка за разпределение от синдика.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ  искането за спиране на изпълнението на обжалваното определение.

Определението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :