РЕШЕНИЕ

   № 247

               гр.Варна, 02.11.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 04.10.2016 г. в  състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

       ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                 НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ  в.т.дело № 489 по описа за  2016  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

„Ю Кей Еуро” ООД в ликвидация - гр.Варна, КК Златни пясъци  обжалва решение №409/06.06.2016 г. по т.д. № 2010/2015 г. по описа на Окръжен съд Варна, с което е признато за установено по иска на „Солар ЕС” ЕООД - гр. Банкя срещу него,  че същият има задължение по силата на чл. 187 от ЗЗД да предаде на „Солар ЕС” ЕООД владението върху недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 10135.513.187.9.119 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, с адрес на имота: гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, КК „Златни пясъци”, х-л „Иглика”, вх. Д, ет. 5, ап. 16, намиращ се в сграда № 9 в поземлен имот с идентификатор 10135.513.187, с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой нива – 1, с площ от 84,79 кв.м., състоящ се по акт за собственост от антре, дневна с кухненски бокс, спалня, баня с тоалет, две тераси, ведно с 0,5450% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, съставляващи 7,5 кв.м. ид.ч., въз основа на сключен между страните с нотариален акт № ХХ, том Х, per. ХХХХХ, дело №  ХХХ/ХХХХ г. на нотариус В Г.,*** действие PC – Варна, договор за покупко-продажба на недвижим имот, вписан в Служба по вписванията Варна с акт № ХХ, том ХХ, дело ХХХХ/ХХХХ г., вх. рer. № ХХХХХ/ХХ.ХХ.ХХХХ г., за което е издадена заповед за изпълнение № 538 от 30.01.2015 г. по ч.гр.дело № 1046/2015 г. по описа на ВРС, Х състав, на основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, и е осъден ответникът за сумите – 931.96 лв - съдебно-деловодни разноски и  786.98 лв - разноски за заповедното производство.

  Въззивникът счита първоинстанционното решение за неправилно и моли да бъде отменено и вместо него постановено друго решение от въззивната инстанция, с което се отхвърли предявеният иск. В условие на евентуалност моли за спиране на настоящото производство до приключване на производството по т.д. № 516/15 г. по описа на ВОС и по т.д. № 537/15 г. по описа на ВОС. С молба от 03.10.2016 г. моли за уважаване на жалбата му и за отмяна на първоинстанционното решение.

 Въззиваемата страна - „Солар ЕС” ЕООД - гр. Банкя с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител оспорва основателността на жалбата и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно, ведно с присъждане на разноски.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Въз основа на заявление по чл.417, т.3 от ГПК е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.N1046/2015 г., въз основа на която „Ю Кей Еуро” ООД – в ликвидация, ЕИК 103951979 със седалище гр. Варна е осъдено да предаде на „Солар Ес” ЕООД, ЕИК 200478454, със седалище гр. Банкя, подробно описан недвижим имот по силата на сключен договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт N96, том 5, нот.дело N661/2014 г. на нотариус Ваня Г..

С оглед постъпило от длъжника възражение по реда на чл.414 от ГПК пред ВРС е предявен иск от „Солар Ес” ЕООД, ЕИК 200478454 със седалище гр.Банкя срещу „Ю Кей Еуро” ООД – в ликвидация, ЕИК 103951979 със седалище гр.Варна, с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, за установяване в отношенията между страните съществуването на задължение на ответника да предаде на ищеца подробно описания в исковата молба недвижим имот по силата на сключен договор за покупко-продажба, за което е издадена Заповед за незабавно изпълнение №538/30.01.2015г. по ч.гр.д. №1046/2015г. по описа на ВРС, X състав.

Разпоредбата на чл.417, т.3 от ГПК дава възможност за снабдяване със заповед за незабавно изпълнение въз основа на нотариален акт, спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите, относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи. Предявеният установителен иск по чл.422, ал.1 от ГПК е за установяване съществуването на облигационно задължение на продавача да предаде на купувача вещта - предмет на договора, за което е издадена заповедта за изпълнение.

Твърденията в исковата молба са, че недвижимият имот, прехвърлен на купувача - ищец с договора за покупко-продажба, не му е бил предаден въпреки облигационното задължение на продавача - ответник за това. Обстоятелството, че въз основа на изпълнителния лист, издаден в заповедното производство, ЧСИ Станимира Данова с протокол за принудително отнемане на недвижимия имот от 20.03.2015 г. по изп.д. №20157180400056 е предала владението на имота на взискателя – ищец по делото, не прави иска недопустим, доколкото издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист са оспорени и не са стабилизирани. Ето защо спорът относно тях следва да приключи с влязло в сила решение, тъй като в случай че производството по иска по чл.422-ГПК бъде прекратено поради отпаднал правен интерес, ще се достигне до обезсилване на изпълнителния лист на това основание.

Оплакванията в жалбата на ответника по иска, свързани с принудителната ликвидация на дружеството и действията на назначения служебен ликвидатор са неоснователни. Дейността на „ Ю Кей Еуро” ООД – гр. Варна, ЕИК 103951979, е прекратена на 01.01.2012 г., по силата на законоустановено прекратително основание, предвидено в § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗТР. По подадено заявление за ликвидация от „ СПА” ЕООД в качеството на лице по § 5а, ал. 2 от ПЗР на ЗТР - кредитор на непререгистрирания търговец, е извършена служебна пререгистрация на дружеството, на основание пар. 5а, ал. 7 от ПЗР на ЗТР. Качеството „кредитор” е удостоверено пред органа по регистрация с надлежни писмени доказателства по смисъла на пар. 5а, ал.2 ПЗР на ЗТР. Предприетото от дружеството оспорване на дълга към заявителя не дерогира активната му легитимация и е ирелевантно. Към датата на пререгистрация, респективно - откриване на ликвидационното производство, вписаните управители на дружеството Тери Шератон Алинсън, гражданин на Великобритания и Ева Анна Шератон Алинсън, гражданин на РПолша са били във фактическа невъзможност да упражняват ликвидационни функции, тъй като до м.юли 2014 год. са посещавали РБългария само инцидентно в летните месеци. С оглед на това и на основание изричната разпоредба на пар. 5б, ал.4 ПЗР на ЗТР длъжностното лице по регистрацията е назначило за ликвидатор лицето, посочено от заявителя в заявлението по § 5а, ал. 1, при условията на обвързана компетентност. Това е изрично установено с решението по ч.т.д. № 663/2014 г. на АС – Варна.

Съгласно разпоредбата на чл.268, ал.1 – ТЗ ликвидаторът е длъжен да довърши текущите сделки на търговското дружество в ликвидация, да събере вземанията му, да превърне останалото имущество в пари и да удовлетвори кредиторите. Законът не изисква ликвидаторът да уведомява съдружниците за предприето осребряване на имуществото, нито да иска от тях съгласие за това, в т.ч. относно цената, по която да продаде вещите. Няма и предвиден в закона срок, само след изтичането на който, считано от обявяване на поканата в търговския регистър, ликвидаторът може да продаде имота. Предвиденият в чл.272, ал.1 – ТЗ не по-ранен срок от шест месеца от деня на обявяване на поканата се отнася до разпределяне имуществото на дружеството, а не до осребряването му, което очевидно следва да е станало до този момент. Забраната по чл.268, ал.1, изр.2-ТЗ ликвидаторът да сключва нови сделки, освен ако това не се налага от ликвидацията, няма за предмет сделките по осребряване на имуществото, а се отнася до извършването на нови сделки по предмета на дейност на дружеството, доколкото то е вече прекратено. Съдружниците не са могли с решение на ОС от 31.07.2014 г. да сменят ликвидатора, нито да искат от него да спре на това основание осребряването на недвижимия имот. Компетентността за това е на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията, респективно – при отказ от вписване на искана смяна на ликвидатор – на окръжния и апелативния съд.

Оплакването относно приложената от съда стойност на бърза ликвидация на имота по заключението на вещото лице Ст.Д е неоснователно. Макар че ОС Варна не е посочил в решението си коя стойност на имота по неоспореното заключение на съдебно-оценителната експертиза намира за приложима, въззивният съд счита предвид бързия и принудителен характер на осребряването в ликвидационното производство за меродавна определената от вещото лице стойност за бърза принудителна реализация на имота - 69500 лв. Спрямо нея и данъчната оценка на имота - 40476.10 лв договорената с договора за покупко-продажба цена от 50000 лв, не може да се приеме за явно неравностойна, респективно договорът не е нищожен поради накърняване на добрите нрави или договаряне във вреда на представлявания.

Въпросът за свързаност на лицата по сделката е повдигнат с отговора на исковата молба с оглед твърдяна недействителност на същата спрямо кредитора на дружеството Тери Алинсън. Касае се за евентуални права на трето лице, което не е страна по делото, ето защо този въпрос не може да се обсъжда в настоящия процес. Наведеното сега с жалбата ново основание за нищожност на сделката, което може да се квалифицира като заобикаляне на закона, не следва да се обсъжда, тъй като се повдига за първи път и се извежда от друг фактически състав. Заявяване на правата на Тери Алинсън в качеството му на трето лице кредитор /предоставил пари в заем на дружеството за закупуването на имота/, става с иск по чл.135 – ЗЗД за обявяване за недействителни спрямо него на действията по продажбата на недвижимия му имот от ответника на ищеца, какъвто той е предявил по т.д. №537/2015 г. на ОС Варна. От една страна – посоченото лице е трето лице спрямо страните по настоящия спор, а самите те са в различни качества по двете дела. От друга страна, решението по иска по чл.135 – ЗЗД, дори да е благоприятно за  това лице, би могло да доведе най-много до обявяване на сделката за покупко-продажба на имота за относително недействителна по отношение на него, но не и за нищожна, като напротив – тя ще бъде действителна в отношенията на страните по нея – продавач и купувач. Ето защо, решението по посоченото дело не е преюдициално спрямо решението по настоящото дело и няма основание за спиране на последното до приключването на това дело с влязло в сила решение.

Дали ликвидаторът е отговорен за нанесени на съдружниците вреди следствие на ликвидацията е въпрос, който е несъотносим към предмета на настоящото дело, като е и предмет на друго дело – т.д. №516/2015 г. на ОС Варна. Това дело не е преюдициално по отношение на настоящото дело и няма основание за спиране на последното до приключването му с влязло в сила решение.

Предвид изложеното, искът се явява основателен и следва да се уважи, като обжалваното решение на ОС Варна за това следва да се потвърди изцяло.

Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК.

Въззиваемата страна не е представила доказателства за направени съдебни разноски за въззивната инстанция и не поддържа в с.з. искане за присъждане на разноски, предвид което такива съобразно изхода на спора не й се присъждат.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №409/06.06.2016 г. на Окръжен съд Варна - ТО по т.д. № 2010/2015 г.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                                     2.