О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №546

 

11.09.2018г., гр. Варна,

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на единадесети септември две хиляди и осемнадесета година, проведено в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                            ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

                                                                                   ДАРИНА МАРКОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова ч. т. д. № 489 по описа

на ВнАпС за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, предл. 2 - ро ГПК, образувано по частна жалба на С.А.Н. ***, срещу определение № 852/06.03.2018г., постановено по т. д. № 242/2016г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е оставено без разглеждане искането, обективирано в молба вх. № 4469/09.02.2018г., уточнено с молба вх. № 6790/01.03.2018г., за издаване в полза на молителката на обратен изпълнителен лист срещу ищеца „ОББ “ АД – гр. София, ЕИК 000694959, за сумата от 5112.11 лв., представляваща заплатените суми по допуснато предварително изпълнение по изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.

Искането е за отмяна на определението като неправилно и за уважаване на искането за издаване на обратен изпълнителен лист за посочената сума, която според жалбоподателката е употребена за погасяване на задължения за такси и комисионни на ЧСИ по прекратено изпълнително производство, след отхвърляне на иск по чл. 422 ГПК. Жалбоподателката счита, че след като е извършила плащане в изпълнителното производство в качеството на солидарен длъжник, е легитимирана да получи обратен изпълнителен лист срещу взискателя.

Ответникът „ОББ “ АД – гр. София представя отговор в срока по чл. 276 ГПК, в който е изразено становище за недопустимост и неоснователност на жалбата.

Съставът на ВнАпС, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна / физическото лице, чието искане е оставено без разглеждане с обжалвания съдебен акт/, срещу подлежащо на обжалване преграждащо определение по чл. 274, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 1 ГПК.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, като съображения за този извод са следните:

Варненският окръжен съд е бил сезиран с искане по чл. 422, ал. 3 ГПК, от трето за спора лице, за издаване на обратен изпълнителен лист за сумата 5112.11лв., която е била заплатена от молителката С.А.Н. в производство по принудително изпълнение, образувано по издаден въз основа на заповед за изпълнение изпълнителен лист в полза на „ОББ “ АД– гр. София срещу В.С.Д. - кредитополучателя по договор за банков кредит от 25.06.2003г., изменен и допълнен с допълнителни споразумения от 22.11.2004г. и от 20.02.2012г. За да остави искането без разглеждане съдът е приел, че право на обратен изпълнителен лист срещу взискателя има само длъжникът, който е възразил срещу заповедта за изпълнение и е бил страна в хода на водения установителен иск, отхвърлен с влязъл в сила съдебен акт, а молителката не е страна в производството. Посочено е също, че по силата на разпоредбата на чл. 422, ал. 4 ГПК в случая обратен изпълнителен лист за платените суми в хода на изпълнителното производство не се издава и на ответника, тъй като искът по чл. 422, ал. 1 ГПК е отхвърлен поради неизискуемост на вземането и са уважени евентуалните осъдителни искове за същите вземания.

Определението е правилно.

Преди всичко следва да се посочи, че след като молителката не е страна по проведените заповедно, изпълнителното и исковото производства, и не е обвързана от субективните предели на издаденото изпълнително основание по чл. 417 ГПК, извършените от нея плащания в изпълнителното производство, в качеството й на солидарен длъжник са за сметка на длъжника по изпълнителния лист, и не са предвидени от закона като основание за процесуална легитимация по чл. 422, ал. 3 във вр. чл. 245, ал. 3, изр. 2-ро ГПК. Солидарният длъжник, който е платил дълга или част от него, може да иска изпълнение само срещу главния длъжник, въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист – чл. 429, ал.1 ГПК, но не и срещу взискателя.

Съгласно чл. 422, ал. 4 ГПК, и във връзка с даденото задължително тълкуване в т. 13 от TP № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, като резултат от отхвърляне на иска по чл. 422 ГПК обратен изпълнителен лист се издава в четири хипотези: невъзникване на вземането, недействителност на основанието, погасяване на вземането по давност, доброволно погасяване на вземането, независимо от способа за това. Когато искът по чл. 422 ГПК е отхвърлен поради неизискуемост на вземането, обратен изпълнителен лист не следва да се издава на ответника, защото в тези случаи паричните задължения са приети за възникнали и непогасени чрез някой от предвидените от закона способи, т. е. плащането не е лишено от основание. В конкретния казус, освен че искът по чл. 422 ГПК е отхвърлен именно поради неизискуемост на вземанията, са уважени евентуалните осъдителни искове на банката за същите вземания.

По изложените съображения съставът на въззивния съд намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено поради съвпадение на правните изводи на двете инстанции, поради което и

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 852/06.03.2018г., постановено по т. д. № 242/2016г. по описа на Варненски окръжен съд.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ:  1.                      2.