РЕШЕНИЕ

   № 80

               гр.Варна, 27.03.ХХ14 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 18.03.ХХ14 г. в  състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

          ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

                                                                                          АНЕТА БРАТАНОВА

 

при секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ  в.т.дело №49  по описа за  ХХ14  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Е.А.М. и Л.Н.М.,***, са обжалвали решението на Варненския окръжен съд-ТО по т.д.№ 1694/ХХ12  г., с което е уважен искът на синдика на ЕТ ”М.-Е.А.” /н/ - гр.Варна по чл.646, ал.2, т.4 – ТЗ /отм./ относно ½ ид.ч. от два недвижими имота, продадени с нот.акт №34/03.12.ХХ09 г. на Нотариус Д.Н., с район на действие РС С.З., на Н.К. ***, с молба да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго, с което искът бъде отхвърлен. Жалбоподателят моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му.

Ответникът по жалбата – синдик моли с писмен отговор за потвърждаване на решението, ведно с присъждане на съдебните разноски за въззивната инстанция. В с.з. моли чрез процесуалния си представител за потвърждаване на решението изцяло.

Ответниците по жалбата – ЕТ ”М.-Е.А.” /н/ - гр.Варна и Н.Н.К. *** не са изразили становище по нея.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Разглеждането на иска по чл.646, ал.2, т.4 – ТЗ /отм./ продължава по стария ред съгласно пар.15 от ПЗР на ТЗ /ДВ, бр.ХХ/28.02.ХХ13 г./.

Основното оплакване на въззивниците е, че двата процесни недвижими имота са оценени от вещите лица по делото, без да е приспадната стойността на запазеното в тяхна полза като продавачи право на ползване на прехвърлените с нот.акт №34/03.12.ХХ09 г. на Нотариус Д.Н., с район на действие РС - С.З., имоти – апартамент №ХХ на шестия етаж и апартамент №ХХ на петия етаж в жилищната сграда, находяща се в гр.С.З., кв. Три чучура, бл.ХХN, вх.”Х”.

Оплакването е основателно. Установено от нотариалния акт, продавачите Е.М. и Л.М. действително са запазили правото за пожизнено и безвъзмездно ползване и обитаване на продадените описани в акта недвижими имоти, съвместно с купувача Н.К.. Това ограничено вещно право не е било оценено от тройната съдебно-техническа експертиза по първоинстанционното дело, а с неговата стойност се намалява пазарната стойност на продадените имоти. Ето защо, въззивната инстанция е допуснала нова съдебно-техническа експертиза, която да оцени договореното в полза на продавачите право на ползване и да даде окончателно заключение за пазарната стойност на продадените недвижими имоти след приспадане на стойността на правото на ползване. От заключението на вещото лице инж.М.А., което неоспорено от страните, въззивният съд възприема като компетентно и обективно дадено, се установява, че правото на ползване на двата апартамента - №ХХ и №ХХ възлиза съответно на - 12150 лв и 7290 лв, а пазарната стойност на ½ ид.ч. от същите два имота след приспадане на тези суми възлиза съответно на 24750 лв и 118ХХ лв, или общо стойността им е 36560 лв. Стойността на целите имоти следователно възлиза общо на 731ХХ лв.

Вещото лице предлага в с.з. и втори вариант за определяне на стойността на правото на ползване съобразно формулата в Закона за местните данъци и такси, като данъчната оценка се замени с пазарната оценка на имотите, който според вещото лице дава по-точен измерител. В този случай правото на ползване възлиза съответно на 14247 лв и 7374 лв, а пазарната стойност на ½ ид.ч. от имотите възлиза съответно на 22653 лв и 11726 лв, или общо на 34379 лв. При това положение стойността на целите имоти възлиза общо на 68758 лв.

И в двата варианта общата пазарна стойност на продадените два апартамента е по-ниска от договорената с нотариалния акт продажна цена от 80000 лв. Следователно, даденото от продавачите по договора за продажба не надхвърля по стойност полученото от тях, така че не е налице хипотезата на чл.646, ал.1, т.4 – ТЗ /отм./ даденото значително да надхвърля по стойност полученото по възмездна сделка, като предвид това искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли.

Окръжен съд - Варна е достигнал до други правни изводи и краен резултат, поради което обжалваното решение се отменя изцяло, като вместо него въззивният съд постановява друго, с което отхвърля предявения иск като неоснователен. На основание чл.649, ал.6 –ТЗ масата на несъстоятелността следва да бъде осъдена да заплати в приход на бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 2481.88 лв за първата инстанция и на 1240.94 лв за въззивната инстанция.

Искане за присъждане в полза на въззивниците на съдебни разноски по делото не е направено и такива не им се присъждат.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1-ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение №948/31.ХХ.ХХ13 г. на Окръжен съд – Варна, ТО по т.д.№1694/ХХ12 г. изцяло, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на синдика на ЕТ ”М. - Е.А.” в несъстоятелност - гр.Варна по чл.646, ал.2, т.4 – ТЗ /отм./ за нищожност на  сделката по прехвърлянето на ½ ид.ч. от два недвижими имота - апартамент №ХХ на шестия етаж и апартамент №ХХ на петия етаж в жилищната сграда, находяща се в гр.С.З., кв. Три чучура, бл.ХХХ, вх.”Х”, продадени от Е.А.М. и Л.Н.М.,***.ХХ09 г. на Нотариус Д.Н., с район на действие РС - С.З., на Н.Н.К. ***, като неоснователен.

ОСЪЖДА масата на несъстоятелността на ЕТ ”М.-Е.А.” в нестоятелност - гр.Варна да заплати в приход на бюджета на съдебната власт по сметката на Апелативен съд Варна държавна такса в размер на 2481.88 лв за първата инстанция и на 1240.94 лв за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ:1.                         2.