О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

 

№   83/03.02.                                                     2015 година                           град Варна

 

     Апелативен съд – Варна                   търговско  отделение

на         тридесети януари                                       година 2015

в закрито заседание в състав :

 

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : В.А*                                                                    ЧЛЕНОВЕ          :  М.Н*                                                                                                А.Б*

 

като разгледа  докладваното от съдията М.Н* в.т.д. № 49  по описа  на Варненския апелативен съд за 2015г., за да се произнесе, взе пред вид следното :

Производството по делото е образувано по подадена въззивна жалба от „Е** П*” АД, ЕИК ****** гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” №  258, сграда Варна Тауърс – кула Г, представлявано от  Б* Д* П*, П* С* С*, Я* М* Д* и Г* К* срещу решение № 1090/21.11.2014г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено  по т.д. № 818/14г., с което дружеството е осъдено заплати на        „Д* С*”    ЕАД,   ЕИК 201091446,     гр. Девня 27 627,29лв -   част от сборен остатък от неплатена цена на произведена и изкупена енергия  за м. септември и октомври 2013г  от възобновяем източник -  фотоволтаична централа(ФЕЦ) „ДЕВНЯ“, формиран като част от 26 580,31лв от остатъчна главница по фактура №0000000050/30.09.2013г и цялата остатъчна  главница от 1046,98лв по фактура №0000000051/31.10.2013г, на осн.  чл. 31 ал. 2 ЗЕВИ,  1 443,72 лв -   част от сборно обезщетение за забава, начислена върху същите части от вземания, формирано като част от 1 398,26лв лв от общо начислено върху остатъчната главница за м. септември 2013г обезщетение за забава за периода от 24.10.2013 до 30.04.2014г и цялото начислено върху остатъчната главница за м. октомври 2013г обезщетение за забава в размер на 45,46 лв за периода съответно от 26.11.2013 до 30.04.2014г., на осн. чл. 86 ЗЗД, както и 2 541,69лв направени от ищеца съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 81 ГПК. По съображения, изложени в жалбата, моли съда да отмени обжалваното решение и му присъди разноски за двете инстанции.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответната по жалбата страна, в който се релевират доводи за нейната неоснователност и се иска от съда да потвърди обжалвания съдебен акт.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намери следното :

Ищецът твърди, че като производител на активна енергия от възобновяем източник, доставил в периода от м. септември 2012г- м. октомври 2013г на ответника – лицензиран за съответния район изкупуващ краен снабдител, произведената енергия по преференциални цени, като фактурирал отчетените количества, срещу което получил само частични плащания, с което са погасени задължения до остатъци съответно 98 445,59 лв по първа фактура и  1046,98 лв по втората фактура.  Претендира частично заплащане на главница и мораторна лихва.

Първоинстанционният съд е приел, че претенцията е основателна, тъй като задължението за цената на произведената ел.енергия по първата фактура не е погасено и е останало дължимо, а по втората фактура липсва каквото и да е възражение за погасяване на остатъка по дълга. Задължението по първата фактура не е погасено, тъй като липсва вземане на оператора на мрежовата услуга за предоставения достъп предвид окончателно определените нулеви цени от регулаторния орган ДКЕВР с Решение № Ц-6/13.03.2014 г. , което от своя страна изключва действието на сключения между него и ответника цесионен договор, въз основа на който е извършено прихващане на вземането му за достъп със задължението му за заплащане на изкупената ел.енергия.

На настоящия състав на съда  служебно е известен факта, че Решение № Ц-6/13.03.2014 г. на ДКЕВР за определяне на окончателни цени за достъп, въз основа на което са направени горните изводи, не е влязло в сила, тъй като е  обжалвано от електроразпределителното дружество и към настоящия момент е налице образувано висящо адм.дело № 8192/2014 год. по описа на ВАС, насрочено за 10.02.2015 год.  Решението на административния съд, с което административния акт е отменен или изменен, би имало действие по отношение на всички (чл.177, ал.1, изр.2 АПК) и е задължително за гражданския съд (302 ГПК). То има преюдициално значение за настоящия спор, тъй  като касае определянето на окончателни цени за достъп, въз основа на които съдът би направил преценка за валидността на извършеното прихващане между страните по спора, рефлектиращо пряко върху основателността на заявената искова претенция.

С оглед на горното въззивната инстанция намира, че производството по настоящото дело следва да бъде спряно поради наличие на висящ преюдициален спор с административен характер – чл. 229, ал.1, т.4 ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по адм. дело № 8192/2014 год. по описа на ВАС.

                   Водим от горното, съдът

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

СПИРА производството по в.т.д.№ 49/2015 год. на Варненския апелативен съд  до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по  адм. дело № 8192/2014 год. по описа на ВАС, на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ с частна жалба.

 

 

 

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ :                         ЧЛЕНОВЕ :