Р Е Ш Е Н И Е

 

 

311/15.11.2013 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично съдебно заседание на 15.10.2013 год. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

 

При участието на секретаря Д.Ч., като разгледа в.т.д.№ 490 по описа за 2013 г., докладвано от съдия П.ХОРОЗОВА, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от СПС-89 ООД гр. Варна против решение № 406/08.05.2013 г. по т.д.№ 2154/12 г. по описа на ВОС, с което са отхвърлени предявените от него против Л.И.Л. искове с правно основание чл.79 ал.1 вр. чл.266 ал.1 ЗЗД и чл.61 ЗЗД за заплащане на сумата от 21 600 лв., претендирана като дължимо възнаграждение по договор за изпълнение на СМР от 15.08.2007 год. /подпорни стени и монолитна част на ограда/ и сумата 4 246 лв., претендирана като стойност на външно стълбище, изпълнено извън договора, но прието от заинтересования, както и с което е осъден да заплати на насрещната страна сторените от нея съдебно-деловодни разноски в размер на 1 200 лв.

Жалбата е депозирана в срок, от легитимирана страна и е допустима. В нея се съдържат оплаквания за допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон и необоснованост, във връзка с които се претендира обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което предявените искове да бъдат уважени.

Против жалбата е постъпил писмен отговор от Л.И.Л., в който се моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Страните молят и за присъждане на сторените по делото разноски.

За да се произнесе в предметните предели на настоящото въззивно производство, съдът съобрази следното:

Претендира се заплащането общо на сумата 25 846 лв.: І. 15 000 лв. – дължимо възнаграждение по договор за изработка за изпълнени от ищеца довършителни работи – подпорни стени, съобразно оферта от 20.03.2008 г. и ІІ. 6 600 лв. – дължимо възнаграждение за изпълнена монолитна част от ограда, за обект жилищна сграда в УПИ 1727, кв. 99 по плана на вилна зона „Траката”, също по офертата от 20.03.2008 г., както и ІІІ. 4 246 лв. – възнаграждение /обезщетение, разходи/ за изпълнени в интерес на ответника довършителни работи извън договореното - външно стълбище от ниво улица до ниво сутерен по цялата дължина на фасадата на същия обект.

Установява се, че страните са се намирали в облигационни отношения по изграждането на жилищна сграда в УПИ 1727, кв. 99 по плана на вилна зона „Траката”, съгласно договор от 15.08.2007 год., като степента на довършеност на същата не е конкретизирана. В договора е посочено, че стойността на обекта се определя според приложение № 1, неразделна част от договора. В края на договора фигурира друга клауза /чл.8.4./, според която офертата на изпълнителя е неразделна част от него. Представена е справка № 1 за извършване на СМР на жилищна сграда в УПИ 1727, кв.99 по плана на вилна зона „Траката”, в която е посочена стойността на СМР само по по отношение на грубия строеж. Представена е и оферта относно видовете и стойността на довършителните работи по същия строеж от 20.03.2008 г., неподписана от ответника.

С оглед горното съдът намира, че предметът на договора между страните от 15.08.2007 год. е построяването на сградата до етап груб строеж. Това следва както от използвания в договора израз „изграждане”, което приключва именно към този момент, така и от представената справка № 1 за извършване на СМР, в която стойността на договорените работи е идентична със стойността на грубия строеж. Не може да се счете, че офертата за довършителните работи е идентична с посочената в чл.8.4. от договора, която би следвало да обосновава /с количества, видове и цени/ крайната стойност на СМР по грубия строеж.

Грубият строеж е бил приет на 21.12.2007 г., видно от акт обр.14 за приемане на конструкцията, подписан и от двете страни. Страните са имали намерения да продължат договорните си отношения по строежа - ищецът през м.март 2008 год. е оферирал видове и стойност на довършителни СМР, които включват претендираните по п.І. и п.ІІ. По делото не са събрани доказателства офертата да е била приета от възложителя-ответник относно посочените в нея по видове и стойности СМР, но несъмнено ищецът е изпълнил процесните довършителни работи, за което между страните липсва спор, като не се твърди и противопоставяне на извършването им. В подкрепа на тезата на ищеца, че тези СМР са факт по силата на налично облигационно правоотношение между възложителя и изпълнителя, е съдържанието на документа, представен от ответника, озаглавен акт–образец 15, съставен на 07.07.2009 год. и подписан от възложителя и останалите участници в строителството, с изключение на ищеца /неговият подпис е бил подправен/. Според изявлението, направено от възложителя, той е приел без забележки строежа от строителя Саркисян /в качеството му на представител на СПС-89 ЕООД/ в окончателния му вид. Дори да се счете, че изявлението за приемане не е било отправено до насрещната страна, то следва да се цени като конклудентно действие, обективиращо одобряването и приемането от страна на възложителя на изпълнените от ищеца СМР към съответния момент. На следващо място, единствено наличието на договорно основание след приключването на грубия строеж по договора от 15.08.2007 г. може да обясни присъствието и дейността на строителя на обекта, собственост на възложителя. Логично е изпълнените 2 вида СМР по офертата да се приемат като продължение на договора от 15.08.2007 г.

Доколкото съдът намира, че стойността на допълнителните СМР не е нарочно /писмено/ договорена, по аналогия следва да се приложи правилото на чл. 326 ал.2 ТЗ /сделката е търговска, на осн. чл.286 ал.1 ТЗ, предметът на дейност на СПС-89 ЕООД е свързан с изграждане на жилищни сгради; а по приложението на нормата относно договора за изработка има и постановена задължителна съдебна практика – Решение № 59/09.10.2009 г. по т.д.№ 511/2009 г./.

За изпълнението и остойностяването на довършителните работи, предмет на исковата претенция, е допусната и изслушана СТЕ. Съгласно неоспореното заключение на същата, обичайната средна стойност на изпълнените подпорни стени възлиза на 11 236.42 лв. без ДДС. Съответната стойност за изпълнената масивна част от оградата е 1 607.80 лв. без ДДС. При извършване на изчисленията си вещото лице е заложило и обичайната печалба, в размер на 10 %.

Следователно, налице са предпоставките на чл.266 ал.1 ЗЗД и възложителят следва да заплати възнаграждението за приетата от него работа. Предявените искове на това основание следва да бъдат уважени в посочените по-горе размери, а за разликата над тях да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Третият иск с правно основание чл.61 ЗЗД също се преценява като частично основателен. Безспорно работата по стълбището не е била възлагана от ответника на ищеца, но е била предприета единствено в интерес на собственика на имота, т.е. на ответника. По отношение на стойността й - установеният от вещото лице размер по приложение № 3 /„Външно стълбище от подпорна стена към вътрешен двор”/ следва да бъде намален с включения процент печалба, т.е. разходите по изпълнението на стълбището възлизат на 1 088 лв. С тази сума ищецът е обеднял за сметка на ответника, а ползите от извършените по външното стълбище СМР за ответника и одобряването им се презумират въз основа на подписания от него акт-образец 15.

Крайните изводи на двете инстанции по предмета на спора не съвпадат изцяло, поради което решението следва да бъде частично отменено. Съобразно изхода от спора следва да бъдат разпределени и сторените по делото съдебно-деловодни разноски за двете инстанции, като в полза на ищеца се присъди сумата 916.65 лв., а в полза на ответника – сумата 1106.29 лв.

Водим от горното, Варненския апелативен съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ решение № 406/08.05.2013 г. по т.д.№ 2154/12 г. по описа на Варненски окръжен съд В ЧАСТТА, с което са отхвърлени предявените от СПС-90 ЕООД против Л.И.Л. искове с правно основание чл.79 ал.1 вр. чл.266 ал.1 ЗЗД и чл.61 ЗЗД за заплащане на следните суми: 11 236.42 лв., представляващи дължимо възнаграждение за допълнително изпълнени подпорни стени на обект жилищна сграда в УПИ 1727, кв.99 по плана на вилна зона „Траката”; 1 607.80 лв., представляващи   възнаграждение за изпълнена масивна част от ограда на същия обект, както и 1 088 лв. – разходи по изпълнено без възлагане външно стълбище на обекта, както и в частта относно съдебно-деловодните разноски, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Л.И.Л. ЕГН ********** *** да заплати на СПС-89 ЕООД ЕИК 103845449 от гр.Варна, ул. „Преспа” 12 сумата 13 932.22 лв., дължима на основание чл.79 ЗЗД вр. чл.266 ал.1 ЗЗД и чл.61 ЗЗД, представляваща сбор от следните суми: 11 236.42 лв. - възнаграждение по договор за изпълнение на подпорни стени към обект - жилищна сграда в УПИ 1727, кв. 99 по плана на вилна зона „Траката”, 1 607.80 лв.  – възнаграждение за изпълнена монолитна част от ограда на същия обект, както и 1 088 лв. – разходи за външно стълбище от ниво улица до ниво сутеренен етаж, изпълнено без възлагане, но в интерес на ответника и прието от него.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 406/08.05.2013 г. по т.д.№ 2154/12 г. по описа на Варненски окръжен съд в останалите обжалвани части, с което са отхвърлени исковите претенции, както следва: за разликата над 11 236.42 лв. до 15 000 лв., претендирани като възнаграждение за извършването на СМР по изпълнение на подпорни стени, на основание чл.266 ЗЗД; над 1 607.80 лв. до 6 600 лв., претендирани като възнаграждение за извършване на СМР по изпълнение на монолитна част от ограда, на основание чл.266 ЗЗД и над 1 088 лв. до 4 246 лв., претендирани като разходи за изпълнение на външно стълбище от ниво улица до ниво сутеренен етаж по дължината на фасадата, направено от ищеца в интерес на ответника без възлагане и прието от него, на основание чл.61 ЗЗД.

ОСЪЖДА Л.И.Л. ЕГН ********** *** да заплати на СПС-89 ЕООД ЕИК 103845449 от гр.Варна, ул. „Преспа” 12 сумата 916.65 лв. – съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

ОСЪЖДА СПС-89 ЕООД ЕИК 103845449 от гр.Варна, ул. „Преспа” 12 да заплати на Л.И.Л. ЕГН ********** *** сумата 1 106.29 лв. – съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд, при ограничението на чл.280 ал.2 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ:

 

 

 

 

 

 


ОСОБЕНО МНЕНИЕ

 

На докладчика по делото П.Хорозова

 

От доказателствата по делото не се установява по безсъмнен начин сключването на договор между страните за изпълнение на довършителни работи, т.к. офертата не е част от договора и не е била приета от насрещната страна. Напротив, по делото има данни /твърдени от ищеца/, че всички изпълнени от него СМР са му възложени от трети лица, които са действали от името на ответника, но представителната им власт не е установена, т.к. ищецът е променил позицията си, а именно, че довършителните работи са били първоначално уговорени. В този случай, пари биха му се дължали на базата на неоснователното обогатяване, вкл. по чл.61 ЗЗД, но СМР по офертата не са претендирани на такова основание, поради което спрямо тях искът по чл.266 ЗЗД би следвало да бъде отхвърлен, както правилно е приел и окръжният съд.

 

 

                                                                  СЪДИЯ: