РЕШЕНИЕ № 16

Гр. Варна, 13.01..2016 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав, на шестнадесети декември две хиляди и петнадесета година в публичното заседание в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

        ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

 МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

секретар Е.Т.                        

като разгледа докладваното от съдия Аракелян в. т. д. 490/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 Производството е по чл. 258 от ГПК.

           Настоящата съдебна инстанция е сезирана с  две въззивни жалби.

Първата въззивна жалба е подадена от „ПАЛМА ПАРК” ЕООД гр. Варна, ЕИК 201804771, чрез адв. Г. ***, против решение № 1149 от 04.12.2014 г. на Варненския окръжен съд, постановено по т. д. № 209/2014 г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с решение № 222 от 18.03.2015 г. по същото дело /относно пропуска да се посочи, че решението е постановено при участие на трето лице – помагач на страната на ответника „Мосстрой - Варна” ЕАД/ и поправено по реда на чл. 247 от ГПК с решение № 516 от 24.06.2015 г. по същото дело, с което е прекратено дружеството-жалбоподател на осн. чл. 517, ал. 4 от ГПК и е открито производство по ликвидация, на осн. чл. 156, ал. 1 ТЗ. Във въззивната жалба се навеждат твърдения за недопустимост на решението като постановено срещу ненадлежен ответник. Сочи се, че към момента на предявяване на исковата молба с правно основание чл. 517 ал.4 ГПК длъжникът на ищеца не е едноличният собственик на „ПАЛМА ПАРК” ЕООД – „ПАЛМА ХОТЕЛИ” ООД, а „Мосстрой - Варна” АД. Жалбоподателят твърди, че искът е предявен срещу дружество, в което длъжникът няма никакво дялово участие. С оглед изложеното моли за отмяна на решението  и прекратяване на производството. В условие на евентуалност твърди, че решението е неправилно и моли същото да бъде отменено. Претендира разноски.

В отговор на жалбата е постъпило становище - възражение  от „Босстил” ЕООД – гр. Варна с подробни доводи относно правилността на решението и с молба за оставяне без уважение на въззивната жалба.

Втората въззивна жалба е подадена от „Мосстрой - Варна” ЕАД гр. Варна, ЕИК 103850624, чрез представляващите само заедно дружеството Василий Пасларь и Антонина Лескина, против решение № 1149 от 04.12.2014 г. на Варненския окръжен съд, постановено по т. д. № 209/2014 г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с решение № 222 от 18.03.2015 г. по същото дело /относно пропуска да се посочи, че решението е постановено при участие на трето лице – помагач на страната на ответника „Мосстрой - Варна” ЕАД/ и поправено по реда на чл. 247 от ГПК с решение № 516 от 24.06.2015 г. по същото дело. Във въззивната жалба се излагат аргументи за произнасяне на съда по недопустим иск, евентуално за неправилност на решението. Твърди се, че е нарушено правото на участие в процеса на страната, тъй като след отказа на процесуалния представител от пълномощното, съдът неправилно е приел, че дружеството е редовно уведомено за следващото съдебно заседание. По съществото на правния спор се сочи довода, че  за да може ищецът да насочи изпълнение срещу всичките дружествени дялове в „ПАЛМА ПАРК” ЕООД, които са собственост на „Мосстрой - Варна” ЕАД, е  необходимо първо да е бил уважен иск по чл. 135 от ЗЗД за обявяване на относителната недействителност на сделката между „ПАЛМА ХОТЕЛИ” ООД и „Мосстрой - Варна” ЕАД за прехвърляне на дружествените дялове. Навежда твърдения, че при непровеждане предварително на Павловия иск, искът по чл. 517, ал. 4 от ГПК е недопустим. Изразява се становище, че прехвърлянето на дружествените дялове е заявено за вписване в Агенция по вписванията на 25.04.2012г. и от този момент заявеното обстоятелство е противопоставимо на всички трети лица, тъй като от този момент те биха могли да го узнаят. При тези доводи моли за отмяна на решението с присъждане на направените разноски.

В отговор на жалбата е постъпило становище - възражение от „Босстил” ЕООД – гр. Варна с молба за оставяне без уважение на въззивната жалба.

Въззивните жалби са депозирани в срок, от процесуално легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими. По изложените съображения те ангажират настоящата инстанция с произнасяне по същество.

 Разгледани по същество, съдът съобрази следното:

 Пред Варненския окръжен съд е образувано производство по предявен на 31.01.2014г. иск по чл. 517, ал. 4 от ГПК от „Босстил” ЕООД срещу „ПАЛМА ПАРК” ЕООД, основан на твърдения, че ищецът е кредитор на „ПАЛМА ХОТЕЛИ” ООД по силата на решение на Варненския окръжен съд по т. д. № 1074/2011 г., потвърдено с решение на Варненския апелативен съд по в. т. д. № 400/2012 г. за общата сума от 711 738.42 лв. – главници, общо 255 322.20 лв. – лихви, и 80 727.86 лв. – разноски. На 29.11.2011 г. „ПАЛМА ХОТЕЛИ” ООД учредява ново търговско дружество „ПАЛМА ПАРК” ЕООД, като капиталът на дружеството е образуван от непарични вноски /апорт/ от обекти, собственост на длъжника „ПАЛМА ХОТЕЛИ” ООД. За събиране на присъдените с решението на съда суми е образувано изпълнително дело № 10/2013 г. по описа на ЧСИ № ХХХ с длъжник „ПАЛМА ХОТЕЛИ” ООД. На 19.04.2012 г. „ПАЛМА ХОТЕЛИ” ООД прехвърля на „Мосстрой - Варна” ЕАД всичките си дружествени дялове от капитала на „ПАЛМА ПАРК” ЕООД. С оглед предотвратяване на разпоредителни действия от страна на длъжника „ПАЛМА ХОТЕЛИ” ООД със свое имущество, е наложен запор върху дружествените му дялове в „ПАЛМА ПАРК” ЕООД по силата на обезпечителна заповед, издадена по т. д. № 1074/2011г. на ВОС. Запорът е вписан в ТР на 17.05.2012г. По образуваното изп. дело № 10/2013 г. ЧСИ е издал постановление за овластяване на ищеца да предяви иск по чл. 517, ал. 4 ГПК. Петитумът обективира искане за прекратяване на дружеството „ПАЛМА ПАРК” ЕООД и започване на ликвидация за удовлетворяване на вземането на ищеца.

Ответникът „ПАЛМА ПАРК” ЕООД оспорва иска.

В производството пред ВОС е встъпило трето лице – помагач на страната на ответника – „Мосстрой - Варна” ЕАД, на осн. чл. 218 от ГПК.

Във въззивната жалба на„Мосстрой - Варна” ЕАД е релевирано оплакване за нарушено право на участие в процеса.  Съдът приема, че възражението е неоснователно тъй като съгласно чл. 36 ГПК при отказ от пълномощие, производството по делото не се спира, освен по преценка на съда за своевременно заместване на процесуалния представител. В случая първоинстанционният съд е отложил съдебното заседание от 23.10.2014 г. за 13.11.2014 г., като на основание чл. 56, ал. 2 от ГПК е приел, че страните, които са редовно призовани, при отлагане на делото не се призовават за следващото заседание, когато датата му е обявена в заседанието. „Мосстрой - Варна” ЕАД е било редовно уведомено на 09.10.2014 г. за заседанието на 23.10.2014 г. чрез процесуалния си представител, респ. дружеството следва да се счита за редовно призовано и за отложената дата – 13.11.2014 г. Извън посоченото съдът съобразява и факта, че по делото е приложена разписка за връчване на уведомлението от адвоката до дружеството за отказа си от пълномощието (л. 95 по делото), като срокът до новото открито съдебно заседание е напълно достатъчен за подготовката на страната. Изложеното мотивира правния извод на настоящата инстанция, че не е допуснато твърдяното процесуално нарушение.

Между страните не е спорно, че с оглед на влязлото в сила на 04.07.2014 г. решение на Варненския апелативен съд по в. т. д. № 400/2012 г., недопуснато до касационно обжалване с определение по т. д. № 2350/2013 г. на ВКС, ІІ т. о., „ПАЛМА ХОТЕЛИ” ООД е длъжник на „Босстил” ЕООД, респ. издаден е изпълнителен лист от 08.01.2013 г. на ВАпС по в. т. д. № 400/2012 г., с който „ПАЛМА ХОТЕЛИ” ООД е осъдено да заплати на „Босстил” ЕООД сумата от 474 297.56 лв., представляваща незаплатено възнаграждение по договор за строителство, сключен между страните на 07.02.2007 г., мораторна лихва върху частично незаплатената главница по тази фактура в размер на 35 000 лв., дължима за периода 24.07.2008 г. – 23.12.2008 г., както и мораторна лихва върху присъдената сума от 127 478.87 лв., дължима за периода 23.12.2008 г. – 12.05.2011 г., сумата от 237 440.83 лв., задържана гаранция за качество, подлежаща на връщане на изпълнителя съгласно същия договор, мораторна лихва върху тази сума в размер на 48 536.85 лв., дължима за периода 03.08.2008 г. – 12.05.2011 г. и др. суми, подробно описани в изпълнителния лист – л. 28 от делото.

Не е спорно между страните установимото от справка в ТР към АВп учредяване на 29.11.2011г. на „ПАЛМА ПАРК” ЕООД с едноличен собственик на капитала „ПАЛМА ХОТЕЛИ” ООД.

На следващо място не е спорно и обстоятелството, че на 19.04.2012 г. „ПАЛМА ХОТЕЛИ” ООД прехвърля на „Мосстрой - Варна” ЕАД с Договор за възмездно прехвърляне на дялово участие всичките си дружествени дялове от капитала на „ПАЛМА ПАРК” ЕООД. Договорът е в изискуемата нотариално заверена форма, съгласно нормата на чл. 129, ал. 2 от ТЗ. Искане за вписване на настъпилата промяна в собствеността на дяловете е заявено на 25.04.2012 г. Постановен е отказ на Агенция по вписванията, който с решение на ОС- Варна  от 28.05.2012 г. по т. д. № 1297/2012 г. е отменен и заявените като променени обстоятелства, свързани с новия едноличен собственик на капитала на „ПАЛМА ПАРК” ЕООД  -  „Мосстрой - Варна” ЕАД, са  вписани в ТР на 6.06.2012г.

Не се спори и относно факта на наложен от ЧСИ рег. № 719 запор върху дружествените дялове от капитала на „ПАЛМА ПАРК” ЕООД по молба на „Босстил” ЕООД, на основание чл. 517, ал. 1 от ГПК. Вписването в ТР към Агенция по вписванията е извършено на  17.05.2012 г.

На 17.06.2013 г. ЧСИ рег. № ХХХ е връчил изявление на взискателя „Босстил” ЕООД за прекратяване участието на длъжника „ПАЛМА ХОТЕЛИ” ООД в „ПАЛМА ПАРК” ЕООД. По този въпрос настоящият състав на съда следва да отбележи, че видно от чл. 517, ал. 4 от ГПК отпада необходимостта от връчване от съдебния изпълнител на изявлението на взискателя за прекратяване участието на длъжника в дружеството и изчакване на посочения срок (Определение № 733 от 11.12.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 811/2009 г., II т. о.).

Не се спори и че по издадения от Варненския апелативен съд изпълнителен лист от 08.01.2013 г. е образувано изпълнително дело № 10/2013 г. по описа на ЧСИ рег. № 719, с взискател „Босстил” ЕООД и длъжник „ПАЛМА ХОТЕЛИ” ООД. Видно от Удостоверение от 16.01.2014 г. на ЧСИ рег. № 719, изпълнителното дело е образувано на 10.01.2013 г., като актуалният размер на дълга към сочената дата е за сумата от 1 194 938.59 лв. (л. 40).

С Постановление от 15.11.2013 г. ЧСИ рег. № ХХХ е овластил адв. Н.П., като пълномощник на взискателя „Босстил” ЕООД да предяви иск пред ВОС за прекратяване на „ПАЛМА ПАРК” ЕООД.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 517, ал. 4 от ГПК, когато изпълнението е насочено върху всички дялове в дружеството, искът за прекратяването му може да бъде предявен след вписването на запора и без да се спазват изискванията на чл. 96, ал. 1 от ТЗ (6-месечна невъзможност за удовлетворяване на кредитора), без връчването на изявление за прекратяване на дружеството или на участието на длъжниците в дружеството. Съдът отхвърля иска, ако се установи, че вземането на взискателя е удовлетворено преди приключването на първото заседание по делото. Ако прецени, че искът е основателен, съдът прекратява дружеството и това се вписва служебно в търговския регистър, след което се извършва ликвидация.

За да е допустим иск на взискател за прекратяване на ЕООД, трябва да е предявен от овластен взискател – този, който има право да иска принудително удовлетворяване на вземането си от ликвидационния дял на съдружника - длъжник, като процесуалното правомощие съдебният изпълнител да овласти взискателя за предявяване на иска, законът е възложил на съдебния изпълнител.

Предпоставките за прекратяване на търговско дружество в хипотезата на чл. 517, ал. 4 от ГПК са уредени в разпоредбите на чл. 517, ал. 1 и ал. 3 от ГПК. Абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на конститутивния иск за прекратяване на търговското дружество с ограничена отговорност по реда на чл. 517, ал. 3 от ГПК е наличието на висящо изпълнително производство, по което ищецът има качеството на взискател, а търговското дружество – на трето задължено лице, осуетило изпълнението върху стойността на припадащата се на длъжника в изпълнителното производство стойност на дружествения му дял, както и наличието на изрично овластяване на взискателя за предявяване на този иск. Тези предпоставки следва да са налице и в специалната хипотеза на чл. 517, ал. 4 от ГПК на насочено изпълнение върху всички дялове в дружеството, доколкото в нея не е предвидено изрично отпадане на условието по чл. 517, ал. 3 от ГПК за овластяване на взискателя от съдебния изпълнител за предявяване на иска (така изрично Решение № 104 от 10.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2144/2013 г., II т. о.).

 

Принудителното изпълнение, съгласно чл. 517, ал. 1 ГПК, започва с налагане на запор от съдебния изпълнител върху дяловете на съдружника – длъжник „ПАЛМА ХОТЕЛИ” ООД, който се вписва в Агенцията по вписвания. Както се посочи и по-горе, отпада необходимостта от връчване от съдебния изпълнител на изявлението на взискателя за прекратяване участието на длъжника в дружеството и изчакване на посочения срок, т. е. връчване от СИ на изявлението на взискателя до дружеството не е елемент от фактическия състав на иска по чл. 517, ал. 4 от ГПК.

Настоящият състав на съда намира, че всички изискуеми, визуализирани в закона, предпоставки за уважаване на предявения иск са налице: висящо изпълнително производство; взискател – „Босстил” ЕООД, съответно длъжник „ПАЛМА ХОТЕЛИ” ООД, трето лице – „ПАЛМА ПАРК” ЕООД, осуетило изпълнението върху стойността на припадащата се на длъжника в изпълнителното производство стойност на дружествения му дял, както и наличие на изрично овластяване на взискателя за предявяване на този иск – Постановление от 15.11.2013 г. на ЧСИ рег. № 719.

Спорният между страните въпрос е относно противопоставимостта на вписания на 17.05.2012 г. запор на дружествените дялове на взискателя с оглед на сключения на 19.04.2012 г. договор за прехвърляне на дружествени дялове, която промяна е отразена в ТР към АВп по силата на съдебно решение  № 840 / 28.05.2012г. по т.д. № 1297/12г. на ОС – Варна,  на 06.06.2012 г.

Настоящият съдебен състав приема следното:

І. Според разпоредбата на чл. 140, ал. 4 от ТЗ, редица дружествени промени, между които увеличаване и намаляване на капитала, приемане и изключване на съдружник, преобразуване на дружеството, избор и освобождаване на управител, назначаване на ликвидатор, имат действие от вписването им в търговския регистър. Вписването на посочените обстоятелства по чл. 140, ал. 4 от ТЗ неоспоримо има конститутивен ефект. Но решенията на ОС, касаещи промяна в капитала и персоналния състав на съдружниците, избора и освобождаването на управител, във вътрешните отношения между ООД и неговите съдружници пораждат незабавно действие, като предвидения в чл. 140, ал. 4 ТЗ конститутивен ефект на вписването им намира своето проявление само спрямо трети за същото лица (Решение № 690 от 3.12.2008 г. на ВКС по т. д. № 349/2008 г., II о.). Безспорно е, следователно че  предвиденият в чл. 140, ал. 4 ТЗ конститутивен ефект на вписването намира своето проявление само спрямо трети за същото лица (Решение № 690 от 3.12.2008 г. на ВКС по т. д. № 349/2008 г., II о.). Посоченото разбиране дава правна опора на настоящия съдебен състав да приеме, че настъпилата промяна в собствеността на дружествените дялове на „ПАЛМА ПАРК” ЕООД за трети лица, каквото безспорно е и „Босстил” ЕООД, е настъпила от датата на вписването в ТР към АВп – на 06.06.2012г. Този правен извод на съда не се разколебава от факта, че договорът е от 19.04.2012г. или че заявлението за вписване на промяната е входирано в ТР на 25.04.2012г. Няма предвидена фикция в ЗТР, че отказаното вписване се смята за редовно от момента на извършването му по подобие на предвиденото в чл. 101, ал. 2 от ГПК.

ІІ. Съгласно чл. 517, ал. 1 от ГПК, запор върху дял от търговско дружество се налага чрез изпращане на запорно съобщение до Агенцията по вписванията. Запорът се вписва по реда за вписване на залог върху дял от търговско дружество и има действие от вписването му. Агенцията по вписванията уведомява дружеството за вписания запор.

След като изрично законът предвижда, че запорът има действие от вписването, следва да се приеме, че наложеният от ЧСИ запор на дяловете на длъжника „ПАЛМА ХОТЕЛИ” ООД в ответното дружество „ПАРМА ПАРК” ЕООД е породил действие считано от 17.05.2012 г. Наложеният от взискателя запор на дружествени дялове създава императивна забрана за длъжника за разпоределни сделки с дружествените дялове и по аргумент от чл. 452 от ГПК извършените такива ще са относително недействителни спрямо взискателя ipso jure. С оглед изложеното, макар и сключен преди вписването на запора, договорът за прехвърляне на дружествени дялове е непротивопоставим /относително недействителен по право/ на взискателя „Босстил” ЕООД, тъй като същият се явява трето лице, спрямо когото извършеното прехвърляне следва да се счита за породило своя конститутивен ефект едва от датата на вписването – 06.06.2012 г. Благоприятната последица на относителната недействителност за взискателя е, че спрямо него длъжникът му се смята за собственик на прехвърлените дялове, вследствие на което той може да действа така, като че ли сделката не е осъществена. От друга страна, приобретателят по сделката не се смята за притежател на дяловете спрямо взискателя, поради което той може да развали същата, за да се освободи от облигационната връзка с насрещната страна.

Възраженията за предявяване на Павлов иск, който да предхожда предявяването на иска по чл. 517, ал. 4 от ГПК не намират опора в закона, поради което настоящата съдебна инстанция приема същите за  неоснователни.

Поради съвпадане на правните изводи на първоинстанционния и настоящия въззивен съд, решението като правилно, следва да се потвърди.

По разноските:

Въззиваемата страна е направила искане за присъждане на разноските в отговора на въззивната жалба, но в откритото съдебно заседание е заявила, че няма списък по чл. 80 от ГПК. С оглед на изложеното разноски не следва да се присъждат.

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1149 от 04.12.2014 г. на Варненския окръжен съд, постановено по т. д. № 209/2014 г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с решение № 222 от 18.03.2015 г. на Варненския окръжен съд по същото дело и поправено по реда на чл. 247 от ГПК с решение № 516 от 24.06.2015 г. на Варненския окръжен съд по същото дело.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Върховен касационнен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                

                                                                                    2.