Р Е Ш Е Н И Е

№    251/28.11. 2017 год.                           гр.Варна

        В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на  17.10.2017 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

 ЧЛЕНОВЕ:  ДАРИНА МАРКОВА

            ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

при секретаря Ели Тодорова,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 490  по описа за  2017  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК и е образувано по въззивна жалба от ЗД”Бул Инс”АД гр.София, чрез процесуален представител–ответник по т.д. № 1696/2016год. по описа на ОС-Варна, срещу постановеното решение по делото с № 423/26.06.2017год., с което исковете  с правно основание чл.226 ал.1 КЗ на Р.Д.С. действаща със съгласието на своя баща Д.Л.С. частично са уважени. Счита решението за  неправилно- поради  противоречие с материалния закон и необосновано, по изложени съображения. Основните са срещу определения размер на обезщетение на неимуществените вреди, като счита, че същият е прекомерен и несъобразен с разпоредбата на чл.52 ЗЗД. В подкрепа на становището си излага, че според представената медицинска документация, възстановяването на пострадалата вероятно е протекло за около 1,5месеца, поради което оспорва извода на съда, който е приел, че възстановяването е протекло в един продължителен период от време. За това счита, че за получените и установени от медицинската документация „две незначителни фисури“, адекватното обезщетение е около 8 000лв., като изразява несъгласие и с изводите на съда, относно наличието на преживяна от пострадалата психотравма.

 С жалбата се иска решението да бъде отменено в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на ищцата над  8 000лв. до присъдения от съда размер от 27 000лв.

С писмен отговор на процесуален представител на въззиваемата страна, жалбата се оспорва като неоснователна, по изложени съображения.

Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е допустима.

С писмен отговор на процесуален представител на въззиваемата страна, жалбата се оспорва като неоснователна.

В съдебно заседание жалбата  се поддържа чрез писмено становище на процесуален представител на въззивното дружество.

След като се съобрази с доказателствата по делото и взе предвид становищата на спорещите страни, Варненският апелативен съд съобрази следното, относно обжалваната част от решението: 

Искът по който е образувано съдебното производство пред ВОС е с  правно основание чл.226 КЗ /отм./ и е предявен от Р.Д.С., ЕГН **********,***, със съгласието на родител Д.Л.С., ЕГН ********** ***" АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление:гр.София - 1407, бул."Джеймс Баучер" №87, с която са предявени искове с правно основание чл.226 КЗ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата 40 000 лева обезщетение за неимуществени вреди вследствие претърпени болки и страдания, емоционален стрес и негативни психически изживявания, получени в резултат на ПТП, настъпило на 02.05.2015г. в гр.Варна, между л.а."Мерцедес СЛК", с рег.№ ХХ ХХХХ ХХ, управляван от Валентин Валентинов И., в който е пътувала ищцата и който се е блъснал последователно в задната част на  л.а "Шевролет Авео" с per. № ХХ ХХХХ ХХи в задната част на л.а."Алфа Ромео: с per. №В 6515 НХ, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - 02.05.2015г. до окончателното им изплащане

В исковата молба се твърди, че на 02.05.2015г. около 22.00 часа, в гр.Варна настъпило ПТП с л.а."Мерцедес СЛК", с рег.№ ХХ ХХХХ ХХ, управляван от Валентин Валентинов И., в който пътувала ищцата Р.С..***, вследствие на несъобразена скорост, управляваният от И. лек автомобил се блъснал последователно в задната част на л.а"Шевролет Авео" с per. № ХХ ХХХХ ХХи в задната част на л.а."Алфа Ромео: с per. №Х ХХХХ ХХ. Вследствие на сблъсъка ищцата получила следните травматични увреждания: счупване на дясната раменна кост и непълно счупване на пета проходилна кост на ляво стъпало, поради което й били поставени ортеза на десен горен крайник и гипс на ляв крак. Поради травмите ищцата била освободена от занятията по физическо възпитание за учебната 2015-2016г., не била в състояние да спортува активно, както преди инцидента. Твърди се в исковата молба, че и понастоящем ищцата изпитва болка в областта на раменната кост и лявото ходило при натоварване и/или промяна във времето. В областта на левия крайник има белег.

С писмения отговор ответното дружество оспорва исковете  по размер, като счита че същите не съответстват на чл.52 ЗЗД и са прекомерно високи. 

С жалбата не се оспорва наличието на влязло в сила решение на ВРС, установяващо вината на водача на МПС, както и наличието на валидно облигационно правоотношение на въззивното дружество със същия.

Съдът, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното, относно обжалваната част от решението:

Страните не спорят относно установената от съда фактическа обстановка, а именно:

От доказателствата по делото се установява, че с влязло в сила Присъда  № 304/11.10.2016 г. на ВРС по НОХД № 3824/2016 г. по описа на същия съд, Валентин Валентинов И. е признат за виновен за това, че на 02.05.2015 г. в гр. Варна при управление на л.а. „Мерцедес” с ДК№ ХХ ХХХХ ХХ, нарушил чл.21 ал.1 изр.12 от ЗДвП и по непредпазливодн причинил на Р.  Даниелов С. средна телесна повреда, изразяваща се в: счупване на дясната раменна кост в областтае на шийката, което е обусловило  трайно затруднение в движението на горен десен крайник за период от 2-2,5мес.,– престъпление по чл. 343 ал.3 пр.3 б. „а” пр.2 вр. чл. 342 ал.1 от НК, за което на основание чл.78 ал.1 НК му е наложена глоба в размер на 1 500лв.

Съобразно разпоредбата на чл.300 ГПК, направените констатации в наказателното производство са задължителни за гражданския съд. Предвид изложеното, следва да се приеме, че на посочената дата-на 02.05.2015год., деликвентът Валентин И., поради нарушаване на правилата за движение, по непредпазливост причинил на ищцата Р.Д.С. средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение в движението на десния горен крайник за период от около 2-2,5 месеца, обусловена от счупване на дясната раменна кост в областтае на шийката.

Приети са по делото заверени преписи от листи за преглед в спешно отделение от 03.05.2015г. и 04.05.2015г., етапна епикриза, издадени на Р.С. *** на 11.05.2015г., амбулаторни листи от 11.05.2015г., от 31.10.2016г. и 03.11.2015г., етапна епикриза от специалист психиатър от 09.11.2016г.

От представен по делото лист за преглед на пациент, се установява, че на 02.05.2016 г. ищцата Р.С. е бил приета в МБАЛ „Св. Анна - Варна” –спешно отделение, изписана е на 04.05.2016год.  Поставена е окончателна диагноза: Счупване на горния край на раменната кост: Счупване на метатарзална кост. Като анамнеза е посочено: При ПТП, получила травма на ляв долеп крайник, V метарзална кост и дясно рамо.

Пред настоящата инстанция е приет като доказателство на Амбулаторен лист установяващ преглед на пострадалата проведен на 10.08.2017год.

Според същия, при извършения преглед е установено болезненост в областта на раменната става: намалена амплитуда на движенията.

Представени са доказателства, от които се установяват сключена застраховка „Гражданска отговорност” за МПС с ДКН ВТ 98 41ВТ към 02.05.2016г.

От назначената съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат на произшествието ищцата е получила следните травматични увреждания: Счупване на горния край на раменната кост: Счупване на метатарзална кост.  Гипсовата имобилизация е свалена на 28.05.2016год.

При извършетия медицински преглед на 04.05.2017год. е установено, че дясната раменна област е без видими деформации, движенията в раменната става, както и движенията на ставите на стъпалото и глезена са в пълен обем и са неболезнени.

 В заключението си вещото лице сочи, че към към настоящия момент пострадалата е възстановена от травмите, но поради близостта на счупванията до ставите може да изпитва болки при по-големи натоварвания и при промяна на времето, няма видими белези по крайниците. Ищцата може са спортува, без големи физически натоварвания, като може постепенно да увеличава големината на натоварванията.  От рентгенова снимка от 30.09.2015г. не се установяват следи от травматични увреждания, при фисурите настъпва първично костно срастване и не остават видими следи, ако не се разместят; дори при пълно костно възстановяване, пациентът може да има оплаквания, които се дължат на близостта до ставите и уврежданията им от разтягане, а понякога и от частично разкъсване на ставни връзки и ставна капсула; счупването на рамото не позволява ползване на помощни средства.

От заключението на вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-психиатрична експертиза се установява, че в резултат на настъпилото ПТП Р.С. е развила в първите няколко дни картината на „остра стресова реакция“, по-късно преминала в „разстройство на адаптацията“ с депресивно-страхово-тревожна симптоматика, като и към момента са налице симптоми, отговарящи на критериите за диагноза „други фобийни тревожни разстройства“, не се установяват психични симптоми, водещи до трайна личностова промяна.

За доказване на претърпените неимуществени вреди -твърдяните болки и страдания, по делото са допуснати гласни доказателства.

Според  показанията на свидетелката Кремена Илиева С., още същата вечер –на ПТП са гипсирали крака на пострадалата в спешна помощ, на следващия ден ся установили счупването и на ръката, на която поставили ортеза поради невъзможност да се гипсира конкретното място, с ортезата и гипса прекарала 40 дни, през които много трудно се придвижвала, тъй като заради рамото не можела да използва и патерица, през този период се нуждаела от непрекъсната помощ, не ходела на училище, не искала и да излиза. Била подтисната и много изплашена, не искала да се качва в лек автомобил.  Отсъствието от училище й се отразило негативно, не успявала да се справя сама, отчуждила се от класа, не можела вече да тренира. И сега продължава да изпитва болки  при промяна на времето.

Предвид показанията на свидетелката,я, както и от представените писмени доказателства, както и от СМЕ и СПЕ следва да се направи извод, че ищцата е доказала претърпените неимуществени вреди-претърпени болки и страдания, респективно, че исковете са доказани по основание. Този извод следва и от следното:

С жалбата не се обжалва решението в частта му, с която съдът е приел че предявеният иск за обезвреда на причинението неимуществени вреди  в размер  от 8 000лв., поради което следва да се направи извод, че искът за присъждане на неимуществени вреди, е доказан по основание.

Относно жалбата срещу определения размер на претърпените неимуществени вреди:

 С жалбата не се обжалва решението в частта му, относно  присъдените неимуществени вреди до размера от 8 000лв.

Тъй като поради необжалване решението е влязло в сила до размера на сумата от 8 000лв. относно претърпените неимуществени вреди за ищцата, следва да се направи извод, че направените констатации относно виновността на водача за настъпилото ПТП, относно причинените увреждания са установени и са приети от страните, респективно искът е доказан по основание и се оспорва само по размер. Както се посочи, решението се обжалва в частта относно определения размер на неимуществените вреди, като се счита същия за силно завишен.

Относно жалбата срещу присъдения размер от над 8 000лв. до  27 000лв. на претърпените неимуществени вреди от ищцата Р.Д.С.: Съдът намира решението в тази част за правилно, поради следните съображения:

При определяне на размера на паричния еквивалент на вредите, съдът съобрази следното: Обезщетението подлежи на определяне от съда по справедливост, по правилата на чл. 52 от ЗЗД като паричен еквивалент на всички, получени в резултат на нанесените при едно застрахователно събитие повреди  и свързаните с тях болки и страдания, които имат проявление както във физически, така и в психически, и емоционални сътресения и неудобства за увреденото лице. При определяне на дължимото обезщетение, съдът взе в предвид следното:

Вследствие на  ПТ произшествие, ищцата е получила следните увреждания: Счупване на горния край на раменната кост: Счупване на метатарзална кост. Въпреки че оздравителния процес е протекъл без усложнения, самите увреждания са обусловили трайно затруднение-за повече от 2,5мес. на движението на горен десен крайник. Установи се, че и към момента функциите на крайниците не са възстановени в обем /което се установява и от писменото доказателство пред настоящата инстанция/, от преди ПТП, предвид намалената възможност за движения и натоварване, както и поради усещаната болка при промяна на времето. Установи се също, че освен посочените увреждания, получени вследствие на претърпяното ПТП, претърпения шок от ищцата не е отшумял е преминал в „други фобийни тревожни разстройства“.

Съдът намира, че паричният еквивалент на претърпените болки и страдания, описани по-горе е сумата от 27 000лв.   При определяне размера  на паричният еквивалент на посочените увреждания-физически и психически, настоящият съдебен състав взе в предвид вида на уврежданията и периода на оздравяване и възстановяване. От заключенията на СМЕ и СПЕ, както и от писмените и гласни доказателства, се установяче че оздравителния процес е протекъл в един значителен период-около 70 дни, ищцата е чуствала болки, поради което съдът приема, че това е бил срока на възстановяване, като както се посочи, същата все още не е напълно възстановена.

Предвид изложеното жалбата на въззивника  срещу така определения размер на претърпените неимуществени вреди е неоснователна и следва да се остави без уважение. Относно цитираните с жалбата решения на ВКС, чрез които се цели да бъде установен размера на присъжданите обезщетения за подобни увреждания, съдът намира същите за неотносими, поради следното:

Обезщетението за неимуществени вреди се определя за всеки конкретен случай към момента на настъпването им. А цитираните от въззивника дела на ВКС са образувани между 2005год. и 2009год., следователно момента на настъпване на вредите е с още по-ранна дата. За това и същите не могат да бъдат критерий за размер на обезщетение на вреди, настъпили през 20016год. и са неотносими.

Поради съвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение в обжалваната част, същото следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 препраща и към вотивите на окръжния съд, относно обжалваната част от решението, които споделя. Разноски: С оглед на неоснователността на жалбата на въззиваемата страна следва да се присъдят направените разноски  в размер на 600лв., за което са представени доказателства.

По изложените съображения Варненският апелативен  съд

                  

                                               Р Е Ш И

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 423/26.06.2017 год., постановено по т.д.№ 1696/2016 год. по описа на Варненски окръжен съд-търговско отделение.

ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление:гр.София - 1407, бул."Джеймс Баучер" №87 ДА ЗАПЛАТИ на Р.Д.С., ЕГН **********,*** сумата 600 лв. /шестотин лева/, представляващи разноски за въззивната инстанция, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му при условията на чл. 280 ал. 1 и ал.2 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ :1.                        2.