О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№___594____________

гр. ВАРНА, _23.08.2019г.

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, в състав:

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

                                                       ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА СТАНЧЕВА

                                                                       МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Христова

ч.т.д.№490 по описа за 2019г. на ВОС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по частна жалба от „ИНТЕРПАРТНЬОР“ ООД, гр.Варна, чрез адв.А., срещу разпореждане №5661/31.05.2019г. по в.т.д.№1120/2018г. на ВОС, с което е върната като недопустима касационна жалба вх.№6023/25.02.2019г. от жалбоподателя срещу решение №1003/17.12.2018г. по в.т.д.№1120/2018г. на ВОС.

В жалбата се твърди, че определението е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000лв., с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за вещно право.

Твърди се, че посочената разпоредба е недвусмислена и ясно определя кога ограничението за цената на иска е предпоставка за допустимост на касационно обжалване. В процесния случай, видно от исковата молба, ищецът е предяви и установителни искове за собственост на процесните недвижими имоти. Предвид изложеното следва да се приеме, че е предявен иск за вещно право върху недвижим имот.

При тези обстоятелства е налице изключението за допустимост на касационното обжалване, въпреки, че исковете са с цена под 20 000лв.

По същество се претендира отмяна на разпореждането и връщане на делото за администриране на касационната жалба.

Ответникът „ПАРМА“ ЕООД с писмен отговор, чрез адв.А., оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че цената на предявените искове е под 20 000лв., поради коетокасационното обжалване е недопустимо.  Оспорената по съдебен ред сделка е търговска, поради което е приложимо ограничението по чл.280, ал.3 от ГПК. Независимо от субективното съединяване на искове, необжалваемостта следва да се преценява съобразно цената на всеки от отделните искове /така и определение по т.д.№772/2012г. на ВКС, Іт.о/.

По същество моли съда да отхвърли жалбата, потвърди разпореждането и му присъди направените по делото разноски.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 от ГПК /депозирана по пощата на 25.06.2019г., съобразно клеймото на пощенския плик/ и е допустима.

Съдът след преценка на изложените в жалбата съображения и материалите по в.т.д.№1120/2018г. на ВОС, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред ВОС е образувано по въззивна жалба от „ИНТЕРПАРТНЬОР“ ООД, гр.Варна срещу постановеното решение №15785/2018г. по г.д.№8277/2015г. на ВРС ХVІІІ състав в частта, с която е уважен предявения иск с правно основание чл.42, ал.2 от ЗЗД за обективираната в нот.акт №29, т.І, рег.№245, н.д.№29/2015г. покупко-продажба.

 Решение №15785/2018г. по г.д.№8277/2015г. на ВРС ХVІІІ състав в частта по предявените искове с правно основание чл.124 от ГПК за подробно описаните недвижими имоти е влязло в законна сила.

С решение №1003/17.12.2018г. по в.т.д.№1120/2018г. на ВОС решението по г.д.№8277/2015г. на ВРС ХVІІІ състав в оспорената му част е потвърдено.

Срещу решението е постъпила касационна жалба от „ИНТЕРПАРТНЬОР“ ООД, гр.Варна. Същата е администрирана и изпратена на ВКС по компетентност на 17.05.2019г.

С разпореждане №99/28.05.2019г. Председателят на Първо т.о. на ВКС е върнал преписката по жалбата на ВОС с указания за преценка и произнасяне по допустимостта на касационната жалба. В мотивите на разпореждането е посочено, че цената на предявения иск е под въведения с чл.280, ал.3 от ГПК обжалваем размер за касационно обжалване.

Въз основа на същото с обжалваното разпореждане №5661/31.05.2019г. касационната жалба е върната като недопустима.

            Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

            Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.3 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000лв. по граждански дела, и до 20 000лв. по търговски спорове, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост.

            Съобразно трайно установената практика, определящи за характера на производството – граждански или търговски спор е качеството на страните и вида на облигационната връзка, от която произтича претенцията, като търговски са не само делата образувани по търговски спорове по смисъла на чл.365 от ГПК.

            В настоящия случай предмет на предявения иск е установяване недействителността на договор за покупко-продажба на недвижими имоти сключен между търговци, който е по смисъла на чл.286 от ТЗ е търговска сделка.

            Предвид изложеното и доколкото цената на предявения иск с правно основание чл.42, ал.2 от ЗЗД е под 20 000лв., на основание чл.280, ал.3 от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

            Обстоятелството, че при предявяване на иска същият е бил съединен с искове за собственост, не може да обоснове приложимост на изключението за допустимост на касационното обжалване, тъй като решението на ВРС по отношение на установителните искове е влязло в законна сила. Изключението е предвидено единствено за вещните искове и за останалите съединени в производството искове, които имат обуславящо за тях значение.

            С оглед на така установеното, съдът намира, че постановеното решение по в.т.д.№1120/2018г. на ВОС не подлежи на обжалване, а подадената срещу него жалба подлежи на връщане.

Предвид съвпадане изводите на двете инстанции, съдът счита, че обжалваното разпореждане е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

На основание чл.80 и чл.78 от ГПК и направеното искане, въззивникът „ИНТЕРПАРТНЬОР“ ООД, гр.Варна следва да бъде осъден да заплати на „ПАРМА“ ЕООД, гр.Варна сумата от 300лв., представляваща направените пред настоящата инстанция разноски.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №5661/31.05.2019г. по в.т.д.№1120/2018г. на ВОС, с което е върната като недопустима касационна жалба вх.№6023/25.02.2019г. от „ИНТЕРПАРТНЬОР“ ООД, гр.Варна срещу решение №1003/17.12.2018г. по в.т.д.№1120/2018г. на ВОС.

ОСЪЖДА „ИНТЕРПАРТНЬОР“ ООД, ЕИК 103622528 гр.Варна да заплати на „ПАРМА“ ЕООД, ЕИК 175337502 гр.Варна сумата от 300лв., представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл.78 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                 ЧЛЕНОВЕ: