РЕШЕНИЕ

 

гр. Варна,  №322/20.11..2014 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, втори състав, на двадесет и втори октомври две хиляди и четиринадесета година в публичното заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

        ЧЛЕНОВЕ: МАРА ХРИСТОВА

АНЕТА БРАТАНОВА

 

секретар Е.Т.                                 

като разгледа докладваното от съдия В. Аракелян в.т.д. 491/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК и е образувано по въззивна жалба от Застрахователна компания „Л И” АД гр. София, чрез адв. К.Р. ***, срещу решение № 495 от 20.05.2014 г. на Варненския окръжен съд, постановено по т. д. № 1273/2013 г. в частта, с която дружеството е осъдено да заплати обезщетение за претърпените от ищците А.Г.Б. и П.Б. Г-Б неимуществени вреди от смъртта на детето Н А Б, вследствие на ПТП от 25.12.2011 г. за разликата над 150 000 лв. до присъдените 250 000 лв. на всеки един от тях, ведно със законната лихва за забава от 25.12.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 226 КЗ и чл. 223, ал. 2 КЗ.

В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на решението, поради липса на прецизен анализ на показанията на свидетелите на ищците, несъобразяване с направеното от застрахователя възражение за съпричиняване от страна на детето, както и за несъобразяване на размера на обезщетението с практиката на съдилищата, т. е. за неспазен принцип за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Жалбоподателят излага, че уважаване на исковете за сумата от 150 000 лв. за всеки един от ищците за претърпените от тях неимуществени вреди би било правилно и справедливо, като моли апелативната инстанция да отмени обжалваното решение за горницата до присъдените 250 000 лв., респ. да отхвърли исковете над този размер. Моли за присъждане на разноски.

 В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемите А.Г.Б. и П.Б. Г-Б, в който се излага становище за неоснователност на жалбата, респ. с молба решението да бъде потвърдено. Също претендират разноски.

Няма постъпил отговор от третото лице - помагач на страната на ответника Б.Р.Н..

Настоящият състав на съда намира, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

 

Съдът съобрази следното:

Предмет на делото пред настоящата въззивна съдебна инстанция е справедливият размер на присъденото в полза на ищците А.Г.Б. и П.Б. Г-Б и дължимо от ЗК „Л И” АД обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на детето им Н А Б – на 12 години, вследствие на ПТП от 25.12.2011 г., по предявените от тях искове с правно основание чл. 226 КЗ и чл. 223, ал. 2 КЗ вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД. На разглеждане подлежи и въведеното от ответника възражение за съпричиняване.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, Варненският апелативен съд приема за установено следното:

Безспорно е между страните, а и се подкрепя от приетите по делото писмени доказателства, че Б.Р.Н. е осъден с влязла в сила на 04.04.2013 г. присъда (Р-135-2013-ВКС ІІ н.о.) за това, че на 25.12.2011 г. в гр. Русе, при управление на л.а. „Алфа Ромео”, рег. № РВ 6146 ХН, нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 5, ал. 2, т. 1, предл. 1 от ЗДвП; чл. 21, ал. 2 от ЗДвП; чл. 117 от ЗДвП и чл. 194 от ППЗДвП, като по непредпазливост допуснал на 29.12.2011 г. причиняване на смърт на Н А Б, ЕГН ********** от гр. Варна.

Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. По въпроса за приложението на разпоредбата на чл. 300 от ГПК и "пределите на задължителност" на присъдата на наказателния съд следва да се има предвид това, че в случаите, когато съпричиняването не е елемент от състава на престъплението, присъдата на наказателния съд не е задължителна за гражданския съд, който самостоятелно решава този въпрос /така Определение № 1219 от 29.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1182/2011 г., IV г. о.; Решение № 392 от 11.III.1976 г. по гр. д. № 95/76 г., I г.о./. В този смисъл допустимо е изследване на наличие или липса на съпричиняване, както и механизма на настъпване на ПТП.

От приложеното удостоверение за наследници се установява, че ищците са наследници на Н А Б.

По делото е приета застрахователна полица № 22111890180037 от 08.08.2011 г. на относно МПС – л.а. „Алфа Ромео”, рег. № РВ 6146 ХН, сключена със ЗК „Л И” АД за риска „Гражданска отговорност” на автомобилистите за периода от 09.08.2011 г. до 08.08.2012 г.

От приетите по делото две АвТЕ, приети от съда за компетентно изготвени, се правят следните изводи, а именно: че пострадалата Н Б макар и принципно да е имала възможност да забележи движещият се автомобил по пътното платно, минималната дистанция, от която същият е бил видим реално, поради повредената си осветителна уредба, е била 25-30 метра. Категорично се излага, че не е било възможно същата да прецени скоростта на движение както поради разсеяността на светлинния сноп, така и поради нетренираността на зрението й за подобна преценка. Вещото лице приема, че пострадалата е забелязала движещия се в средната лента автомобил, но не и този, който се движи в лява лента и причинява удара. Излага се, че пострадалата е стояла „в началото на пешеходната пътека”, което обстоятелство не е било забелязано от водача на процесния автомобил. Експертизата счита, че преди самото попадане на пострадалата върху панорамното стъкло водачът не е възприел наличието й по или в близост до пешеходната пътека, т.е. ударът е бил изненадващ и за водача. За скорост на лекия автомобил е посочено 70.8 км/ч., при ограничение на скоростта регламентирано с пътен знак за максимална стойност 40 км/ч. Инцидентът настъпва около 18.30 ч.

Пред окръжния съд е приета комплексна съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза, която посочва, че ищците страдат от депресивно разстройство, с различна тежест през изминалия до сега период от време, като от началото на 2012 г. са диагностицирани с „Тежък депресивен епизод, без психотични симптоми” – за А.Б. и с „Рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод – тежък с психични симптоми” – за П. Б. Клиничните изяви на тези състояния се изразяват в подтистнатост, забавен темп на мисловен процес, депресивни мисли за вина, безперспективност, безнадежност, страхови изживявания и налудни фантастни интерпретации, понижен апетит, с нарушения в съня, с нарушено социално и професионлано функциониране, с понижена концентрация и внимание, с понижена волева активност. Изрично се посочва, че причината за отключването на посочените психични разстройства е неочакваната загуба на детето им. Преди инцидента ищците не са страдали от каквито и да е неврологични и/или психични разстройства и са били с добро социално и професионлано функциониране. Посочено е, че преживяната остра психотравма е довела до нарушение и на физическото здраве на А.Б. – изпадали са му 5-6 зъба и други симптоми. При него се установява отбягване на болезнената тема и сдържаност – проявява разбиране към скръбта на майката на загиналото дете, оставя я да извършва ритуали около гроба, колкото й е необходимо, не се противопоставя на желанието й да напусне работа поради невъзможност да се справя в това състояние. И при двамата се наблюдават дезорганизация и отчаяние или потъване в загубата. Скърбенето преминава в апатия и безчувственост, преживяване за загуба на смисъл на живота, безсъние, загуба на тегло. Било е проведено адекватно амбулаторно  лечение, което обаче не е довело до трайно изразени резултати.

Описаното състояние в експертизите и промяната в поведението на ищците след настъпилия инцидент, при който загубват дъщеря си, се подкрепя и допълва от разпитаните свидетели Р. Д и П. И, които имат близки контакти с тях и непосредствени наблюдения. Описват ги като прекрасно семейство. Св. Д посочва, че няма ден, в който поне веднъж да не са били на гроба на детето си. Св. И обрисува състоянието им, като ги описва като празни хора – без радост, без живец, без нищо. Преди са били жизнерадостни, радващи се ежедневно на живота, докато сега се разплакват от най-малките неща, предизвикващи асоциации с тяхното дете – напр. преминаващи случайно деца. Свидетелката дава показания за инициативата, която са започнали, свързана с повишаване безопасността на улиците и промяната в законодателството чрез учредяването на сдружението „Карай умно, искам живот” и въобще усилията, които влагат в тази посока. Представени са писмени доказателства за регистрацията на сдружението с обществено полезна дейност във ВОС.

Свидетелката Диляна Боюклиева, живееща на съпружески начала с деликвента Б.Н., посочва, че е очевидец на ПТП от 25.12.2011 г. и не е възприела (не е видяла) момичето да пресича. 

При така установеното съдът прави следните правни изводи:

Както се посочи и по-горе в мотивите, съдът следва да разгледа предявените искове единствено в частта за размера на неимуществените вреди. Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, отношенията между пострадалия и близките, които търсят обезщетение за неимуществени вреди. В случая починалото лице е едва на 12 годишна възраст. Николина е била едно от двете деца на своите родители. Съдът приема за доказана изключително силната връзка между дете и родители. Подробно изготвената психиатрична и психологична експретиза много изчерпателно посочва състоянието на родителите след инцидента, колко тежко преживяват нелепата гибел на детето си. В подкрепа на твърдението за изключителната реакция, която е предизвикала смъртта на дъщеря им следва да се идентифицира и инициативата, която са предприели ищците с всички свои последващи действия - по учредяване на сдружението с обществено полезна дейност, с участията им в парламентарната комисия по правни въпроси, обсъждаща законопроекта за изменение на Наказателния кодекс и въобще в опита си да направят нещо за в бъдеще с цел да предотвратят подобна трагедия и с други семейства. Целта на обезщетението в случая е не да поправи вредите, а да възстанови психическото равновесие на пострадалото лице. При така установеното, съдът намира, че справедлив резмер на обезщетение би била сумата от 250 000 лева за всеки един от родителите. В този смисъл настоящият състав напълно споделя изводите на първоинстанционния съд относно определения размер на обезщетенията.

По възражението на застрахователя за съпричиняване от детето, понеже е нарушило разпоредбата на чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - преди да навлезе на платното за движение, да се съобрази с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение.

При преценката за съпричиняване на настъпилите в резултат от ПТП вреди следва да се отчита не само простия факт на извършено от страна на пострадалия нарушение на правилата за движение по пътищата, но и дали тези нарушения са в пряка причинна връзка с вредоносния резултат (така изрично Решение № 154/31.10.2011 г., постановено от ВКС по т. д. № 977/2010 г., II т. о., задължителна съдебна практика по чл. 290 от ГПК).

От АвТЕ се установи, че пострадалата се е движела по пешеходната пътека, когато е настъпил ударът, че не е било възможно да прецени скоростта на движение на процесния автомобил, тъй като същият е бил разпознаваем при минимална дистанция (25-30 метра) поради повредената си осветителна уредба, като не на последно място от значение било и това, че зрението на пострадалата е нетренирано за подобна преценка. От всичко това се налага извода, че не е налице твърдяното нарушение на правилата за движение от страна на пострадалата – чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Следва да се допълни и това, че с оглед чл. 116 ЗДвП водачът е бил длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата. Според чл. 117 ЗДвП при приближаване към място, където на пътя или в близост до него се намират деца, водачът на пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта, а при необходимост - и да спре. Напротив - автомобилът се е движел със скорост от 70.8 км/ч. при ограничение от 40 км/ч., вследствие на което ударът е изненадал дори и водача на МПС. При наслагване на всички обстоятелства – високата скорост, повредената осветителна уредба, невъзможността за преценка на скоростта, незабелязването от страна на водача на детето, пресичащо на предвиденото за целта място – на пешеходна пътека, водят да заключението, че ударът е бил неизбежен. Приетото води до извода, че не е налице твърдяното съпричиняване.

С оглед гореизложеното, първоинстанционното решение, като правилно, следва да се потвърди. По направеното искане за присъждане на разноски от страна на въззиваемите, с оглед на действителното им изплащане, същите следва да се присъдят в тежест на въззивника. Не е налице твърдяната от процесуалния представител на въззивника прекомерност на възнаграждението, с оглед Наредба № 1/2004 г., сумата дори е под минималния размер.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 495 от 20.05.2014 г. на Варненския окръжен съд, постановено по т. д. № 1273/2013 г. в обжалваната част.

ОСЪЖДА Застрахователна компания „Л И” АД гр. София, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх” № 51Д, с ЕИК 121130788, да заплати на А.Г.Б., ЕГН ********** и П.Б. Г-Б, ЕГН **********,***, сумата от 7 060 лева, представляващи съдебно - деловодни разноски, а именно адвокатско възнаграждение за един адвокат, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

В необжалваната част решението е влязло в сила.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Върховен касационнен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: