Р Е Ш Е Н И Е № 294

 

Гр.Варна, 21.12. 2017 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и първи ноември, през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ С.

ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

При участието на секретаря Е.ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от съдия Ж.ДИМИТРОВА в.т.д. 491 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД срещу решение № 342/22.05.2017 година по т.д.№ 1592/2016 г. по описа на Окръжен съд – Варна, В ЧАСТТА, с която е осъдено да заплати на И.П.В. и В.Г.В. сумата от 120 000 лева (сто и двадесет хиляди лева), представляваща  претърпени неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й РВ. Г, починала в резултат на ПТП, настъпило на 28.02.2014г. на главен път „I-9” от републиканската пътно мрежа, на 1200 м. след средния разклон за с. Близнаци, обл. Варна в посока от гр. Бургас към гр. Варна, с МПС - л.а. „Мазда-3” с ДК № Х ХХХХ ХХ, управляван от водача К И Ки по негова вина, и обхванат от действието на валидна, към момента на настъпване на застрахователното събитие, застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №223113000732987, издадена от ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - 28.02.2014г., до окончателното й плащане, както и  в частта по разноските.

Постъпила е и насрещна жалба от И.П.В. и В.Г.В. срещу решение № 342/22.05.2017 година по т.д.№ 1592/2016 г. по описа на Окръжен съд – Варна, В ЧАСТТА, с която са отхвърление предявените искове за разликата над присъдения от съда размер от 120 000 лева до пълния претендиран размер от 200 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 28.02.2014г., до окончателното й плащане, като неоснователни.

Твърди се във въззивната жалба на застрахователното дружество, че решението е неправилно, тъй като при формиране на правните си изводи, съдът е следвало да констатира наличието на съпричиняване от страна на пострадалата.  При възприемане на фактическата обстановка, съдът е следвало да констатира че поведението на пострадалата е допринесло за съпричиняване на вредоносния резултат.  Съдът неправилно е приложил и чл.52, ал.2 ЗЗД по отношение на формирания извод за характера, интензитета и продължителността на причинените неимуществени вреди, поради което е определил обезщетение в неправилен размер. Моли съдът да постанови решение, с което отмени решението на първоинстанционния съд и вместо него постанови друго по съществото на спора, с което отхвърли предявените искове и присъди направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Въззиваемите страни  И.П.В. и В.Г.В. са представили писмен отговор, в който молят да се потвърди решението като в насрещната жалба молят да се отмени решението, в отхвърлителната част и се присъди друго по съществото на спора, с което се моли да се уважат исковете в пълния им размер.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

В исковата си молба ищците И.П.В. и В.Г.В. излагат, че с присъда по НОХД No-489/2015 година Варненски окръжен съд признава подсъдимият К И Кза виновен за това, че на 28.02.2014 година на главен път “I-9“, на 1200 метра след средния разклон за с.Близнаци, област Варна, в посока от гр.Бургас към гр.Варна, при управление на МПС-л.а. Мазда 3 с рег.No-Х ХХХХ ХХ нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил смъртта на РВ. Г, поради което и на основание чл.343, ал.1, б.”В” НК, вр.чл.54, ал.1 и ал.2 НК му налага наказание лишаване от свобода за срок от три години, изтърпяването, на което, на основание чл.66, ал.1 НК отлага с изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила, като на осн. чл.343Г НК налага на подсъдимия Тодоров наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от пет години. Присъдата е влязла в законна сила. Към момента на произшествието има валидно сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за периода до 04.03.2014 година, обективиран в застрахователна полица No-23113000732987 на ОЗК „Застраховане” АД. Ищците са родители на починалата, като неочакваната смърт е огромен психологически шок. Връзката с родителите е била изключително топла,а отношенията с нея много близки, като между тях е имало взаимна привързаност и обич и изградена много здрава емоционална връзка.  Моли се съда да постанови решение, с което осъди ответника да заплати сумата от по 200 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, на осн. чл.226 КЗ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.02.2014 година до окончателното заплащане, както и заплащане на направените съдебно-деловодни разноски.

Ответникът ЗАД „ОЗК-Застраховане“ в писмения си отговор оспорва исковете по основание и размер, като твърди, че оспорва механизма на ПТП, не е изяснена изцяло фактическата обстановка, механизма на ПТП, причините за настъпването му. Твърди, че е налице съпричиняване, тъй като пострадалата е допринесла за вредоносния резултат. Тя също не е контролирала в достатъчна степен управляваното от нея МПС, била е без обезопасителен колан. Оспорва исковете по размер, като твърди, че размерът е завишен. Оспорва претенцията за лихва за забава от датата на деликта. Моли съда да постанови решение, с което отхвърли исковете и присъди направените разноски. 

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните, а и се установява /л.21/, че е налице застрахователно правоотношение по сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” със ЗАД „ОЗК-Застраховане”.

От приложеното НОХД No-489/2015 година Варненски окръжен съд се установява, че подсъдимият К И Ке признат за виновен за това, че на 28.02.2014 година на главен път “I-9“, на 1200 метра след средния разклон за с.Близнаци, област Варна, в посока от гр.Бургас към гр.Варна, при управление на МПС-л.а. Мазда 3 с рег.No-Х ХХХХ ХХ нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил смъртта на РВ. Г, поради което и на основание чл.343, ал.1, б.”В” НК, вр.чл.54, ал.1 и ал.2 НК му налага наказание лишаване от свобода за срок от три години, изтърпяването, на което, на основание чл.66, ал.1 НК отлага с изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила, като на осн. чл.343Г НК налага на подсъдимия Тодоров наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от пет години.

От показанията на свидетелката С В. И, които се преценяват като обективно дадени и се кредитират при съобразяване с разпоредбата на чл. 172 от ГПК, съдът приема за установено следното:

Свидетелката е дъщеря на ищците, като установява, че връзката между починалата и родителите им е много силна. Имало е период, в който са живеели заедно, като след развода живеела при тях в с.Страшимирово за определен период от време. Починалата много е разчитала на родителите си, защото и е била нужна помощ. Ищците понесли тежко смъртта на дъщеря си. Това се изразило в депресия, нежелание да се събират с близки, да водят разговори. Особено тежко е преживяла смъртта майката, която отслабнала с 30 кг, навсякъде в дома и имало снимки на починалата, наложило и се да се грижи за децата.

Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

По иска с правно основание чл.226 КЗ.

Произшествието е настъпило по време на действието на КЗ, поради което и искът намира своето правно основание в чл.226 КЗ, съобразно който увреденият може да иска обезщетение пряко от застрахователя. В тежест на ищцовата страна е да установи настъпилото ПТП, наличието на вреда, причинно следствена връзка между събитието и вредата, както и в случая когато се ангажира отговорността на застрахователя наличието на застраховка „Гражданска отговорност”.  

Отговорността на застрахователя, при застраховка "Гражданска отговорност" възниква по силата на сключения договор, при настъпило застрахователно събитие.

Фактът на наличието на валидно застрахователно правоотношение не се оспорва между страните, а и е установено. Налице е и влязла в сила присъда, която има за гражданския съд задължителна сила по въпросите, разрешени с присъдата – относно дееца, деянието, противоправността и вината, поради което и на основание чл.300 ГПК не могат да бъдат пререшавани. Смъртта на пострадалата е в пряка причинно-следствена връзка с пътно-транспортното произшествие. Гореизложеното обуславя извода, че следва да се ангажира отговорността на застрахователя, поради което съдът намира искът за доказан по основание.

При определяне размера съдът намира, че следва да изходи от общия принцип за справедливост, като съобрази както настъпилата вреда, така и влиянието, което същата е оказала върху емоционалното състояние на ищеца.

Не се оспорва от ответника, а и от представеното удостоверение за наследници се установява по несъмнен начин, че ищците са родители на загиналата при описаното пътно-транспортно произшествие.

От свидетелските показания се установява, че е съществувала силна връзка между ищците и починалата. Смъртта и́ е причинила значителни душевни болки, страдания, притеснения, съответстващи на нейната възраст, семейно положение, начин на живот, начин на настъпване на смъртта на пострадалата в ПТП. Налице е пряка причинно-следствена връзка между претърпените от ищеца неимуществени вреди и процесното ПТП.  Преценката за размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД се извършва по справедливост и вътрешно убеждение за всеки отделен случай в зависимост от характера и степента на конкретното субективно увреждане като от съществено значение са възрастта на ищците и на пострадалата, отношенията между тях като близост, привързаност, доверие, наличието и степента на емоционална, икономическа, психическа и др. зависимост на ищеца от пострадалата. Следва да се преценят последиците от загубата с оглед на личния живот на ищците, наличието на други източници на морална опора и подкрепа като собствено семейство, съпруга, деца, близки роднини. Починалата е била в трудоспособна възраст, като са налице много близки отношения между нея и родителите и, основани на обич, привързаност, подкрепа и взаимопомощ. Ищците са понесли тежко загубата  – затворили се, изпаднали са в депресия. С пострадалата може да се каже, че са живеели в едно домакинство, тъй като са полагали грижи за внуците си, разчитали са основно на морална подкрепа и помощ, давани от пострадалата, като съдът намира, че сумата от 120 000 лева би репарирала причинените вреди. Съдът съобразява и разпоредбата на § 27, ал. 2 от ПЗР на КЗ, според която след 01.01.2010 г. и към датата на увреждането по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите минималните застрахователни суми за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт за всяко събитие при едно пострадало лице са до размер на 1 000 000 лв. /един милион лева/. 

Гореизложеното обуславя извода, че са доказани претърпени вреди до размера от 120 000 лева.

Наведеното оплакване касае наличието на съпричиняване от страна на пострадалата за настъпването на вредоносния резултат, като наличието или не на съпричиняване ще определи и размера на обезщетението.

При определяне наказанието на подсъдимия, наказателният съд е приел за недоказан факта на съпричиняване. Настоящият състав на съда не е обвързан със задължителна сила от възприетото от наказателният съд, предвид възможността застрахователя да направи възражение, но приема за недоказан факта на съпричиняване.

Преди всичко процесуалното поведение на застрахователя е възпрепятствувало възможността същият да докаже наличието на съпричиняване, тъй като въпреки тежестта на доказване и дадената възможност да установи възражението си с всички допустими доказателствени средства застрахователят не се е възползувал от тази възможност, поради което, с оглед тежестта на доказване възражението е останало недоказано. 

Отделно от горното от материалите по следственото дело, в частта, в която могат да се ценят като доказателства в настоящето производство се установява следния механизъм на ПТП.

Кирил Илиев Киров, водач на ЛА “Мазда 3” с рег № Х ХХХХ ХХ на 28.02.2014 г. около 16.00 часа пътувал по главен път “1-9" от републиканската пътна мрежа, денят бил слънчев, имало дневна светлина, пътната настилка била суха. Приближавайки към разклона за к.к. “Камчия”, подсъдимият изпреварил движещите се автомобили и подминавайки разклона за к.к. „Камчия", подсъдимият започнал да увеличава скоростта на автомобила и когато автомобилът, управляван от  Киров, излязъл от десен завой, той имал видимост към движещия се пред него ЛА „Тойота” с per. ТХ 5598 ХВ, собственост на Иванка Петрова и управляван от нея със скорост около 90 км/ч. , но не намалил скоростта си, настигнал ЛА“Тойота” и когато разстоянието между двата автомобила било съвсем съкратено и виждайки, че има насрещно движещи се автомобили и няма да успее да изпревари безопасно ЛА “Тойота”, Киров предприел спиране на автомобила.

По същото време от гр. Варна се движил л.а.”Пежо” с рег № В 5551 РА управляван от пострадалата РГ. Пострадалата РГ също възприела опасността и намалила скоростта си за движение. Разстоянието между автомобила управляван от подсъдимия и “Тойотата” в момента на предприемане на спирането било крайно недостатъчно за изравняване на скоростите на двата автомобила и л.а.”Мазда 3” продължил бързо да приближава към л.а. “Тойота”. Осъзнавайки, че няма да може да предотврати удара с ЛА “Тойота” чрез спиране, Киров отпуснал спирачния педал и отклонил автомобила си наляво, с цел избягване на удара. Предвид малкото разстояние между двата автомобила - около 3,24 м и поради високата скорост, с която управлявал автомобила си, ударът не могъл да бъде предотвратен – ЛА”Мазда” с предната си дясна част ударил ЛА „Тойота" в задна лява част – заден ляв калник и задна лява врата, при което И П изгубила управление върху него и той се завъртял на пътното платно. ЛА Мазда продължил движението си наляво, навлязъл в лентата за движение на насрещно движещи се автомобили, при което последвал удар косо с предната лява част на ЛА „Пежо 206", движещ се в насрещната лента и управляван от пострадалата РГ.

От така установения механизъм на ПТП може да се направи извод, че в резултат на превишаване на максимално допустимата за движение скорост в извън населено място от 90 км/ч, Киров сам се е поставил в невъзможност да намали скоростта си до тази на предходно движещ се автомобил  ЛА”Тойота”, отклонил е автомобила си към лентата за насрещно движещи се автомобили в опит да предотврати настъпването на ПТП. Това нарушение на разпоредбата на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП е в пряка причинно – следствена връзка с настъпилото ПТП и настъпилия съставомерен резултат. Ако Киров се е движил с разрешената за съответния пътен участък скорост от 90 км/ч, то скоростта му би била равна на тази на ЛА”Тойота”, и не би се наложило да се отклонява в насрещната лента за движение за да избегне удар с предходно движещия се автомобил. Горното обуславя и извод за липса на съпричиняване на престъпния резултат от пострадалата Г, с оглед поведението й като водач на МПС и участник в ПТП. Не са установени допуснати от нея нито нарушения на правилата за движение по пътищата, нито такива, които да са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия престъпен резултат – пострадалата се е движила в лентата за движение на автомобила си в посоката, в която е пътувала и в момента на удара с ЛА на Киров скоростта й е била значително по–ниска от пределната допустима скорост за движение в извън населено място от 90 км/ч.

Предвид липсата на съпричиняване исковете следва да бъдат уважени до размера от 120 000 лева, а отхвърлени за разликата над 120 000 лева до предявения размер от 200 000 лева.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Варненски окръжен съд следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на спора разноски не се присъждат.

По изложените съображения Варненският апелативен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 342/22.05.2017 година по т.д.№ 1592/2016 г. по описа на Окръжен съд – Варна.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-месечен срок от получаване на съобщението до страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: