Р Е Ш Е Н И Е №  335 

Гр. Варна, 29.11.2013  год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

 

При участието на секретаря Д.Ч., като разгледа докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА в.т.д. № 492 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ АД гр.Варна /с предишно фирмено наименование Е.ОН БЪЛГАРИЯ ПРОДАЖБИ АД/ обжалва решение № 403/08.05.2013 г. по т.д.№ 2247/2012 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е осъден да заплати на Д.М. ЕООД гр.София сумата 42 620.28 лв. /главница 35 492.12 лв., лихва 7 128.16 лв./, платена без основание по извършена от въззивника корекция на сметка за периода 24.07.2008 г. – 10.10.2008 г. относно обект – Пералня във вилна зона „Ален мак”, обективирана в дебитно известие № 0062498720/14.10.2008 г., на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на предявяване на исковата молба - 30.08.2012 г. до окончателното погасяване на задължението, на осн. чл.86 ЗЗД, както и сумата 6 935.31 лв.  – съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78 ГПК.

Въззивната жалба е депозирана в срок, от легитимирано лице, редовна е и е допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество. В нея се сочат подробни доводи за неправилност на съдебното решение, основани на неправилно приложение на материалния закон и процесуалните правила. Претендира се отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което предявените искови претенции да бъдат отхвърлени. Претендира се присъждане на съдебно-деловодните разноски.

Въззиваемата страна Д.М. ЕООД гр.Варна счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли за неговото пълно потвърждаване, ведно с присъждане на сторените пред въззивния съд разноски.

За да се произнесе в рамките на въззивното производство, съставът на Варненския апелативен съд съобрази следното:

Предявени са искове с правно основание чл.55 ал.1 предл.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ АД да заплати на ищеца Д.М. ЕООД сумата 42 620.28 лв., представляваща сбор от платена без основание главница в размер на 35 492.12 лв. и лихва в размер на 7 128.16 лв., по извършена от ответника корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за периода от 24.07.2008 г. до 10.10.2008 г. в обект - Пералня, находящ се в гр.Варна, вилна зона „Ален мак”, с клиентски № 1100240578, и издадено дебитно известие № 0062498720/14.10.2008 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване на задължението.

Безспорно е установено наличието на облигационно отношение между страните, по което ищецът с клиентски № 1100240578 е потребител на електрическа енергия в обект - пералня, находящ се в гр. Варна, вилна зона „Ален мак”. На 10.10.2008 г. е извършена проверка на СТИ в обекта, обективирана в констативен протокол № 011559 от същата дата, съставен от служител на Е.ОН БЪЛГАРИЯ МРЕЖИ АД. Установена е размяна на фазовите проводници по първа и втора система /фаза А и фаза Б/, в резултат на което СТИ отчита консумацията само по трета система /фаза С/. Протоколът е подписан от К.Х. като служител на ищеца и е съставен от С.Г., която, разпитана в качеството й на свидетел, потвърждава констатациите в него, включително упълномощаването на представителя на ищеца да присъства на проверката.

Въз основа на констативния протокол е изготвена справка за корекция на сметки, съставена на основание чл.38 ал.2 т.1 от ОУ на ДПЕЕ в редакцията преди измененията на ОУ, одобрени с Решение № ОУ-004/06.04.09 г. на ДКЕВР, като е приложена методика в хипотезата на неточно мерене на СТИ при точен измерител на грешката /-66.6 %/. Издадено е дебитно известие № 0062498720/14.10.2008 г. за период от 24.07.2008 г. до 10.10.2008 г., с падеж – 24.10.2008 г. за сумата 35 492.12 лв., заплатена от потребителя на 09.06.2010 г. За периода на забавата е начислено обезщетение в размер на законната лихва, издадена е фактура № 32066732049/20.06.2010 год. за сумата 7 128.16 лв., заплатена на 13.07.2010 г.

От заключението по проведената СТЕ в първата инстанция се установява следното: СТИ се намира в трафопост /в този смисъл са и свидетелските показания/. Вследствие на неправилното свързване на СТИ към електроразпределителната мрежа, същото не е измервало потребената ел. енергия в цялост, а само около 1/3 част от нея, респективно същото не представлява годно средство за търговско мерене. При възприета от ответника методика в чл.38 ал.2 т.1 на действащите към процесния период ОУ на Е.ОН БЪЛГАРИЯ МРЕЖИ АД математически правилно е изчислено количеството ел. енергия, с което следва да се извърши корекцията, както и дължимата сума за това количество, съобразно одобрените цени от ДКЕВР. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че няма симетрия в натоварването по трите фази и не може да се приеме, че при конкретно установеното неправилно свързване е налице точен измерител на грешката при отчитане на потребената ел. енергия в проценти /–66.66 %/. Точен измерител на грешката може да бъде установен технически само в лабораторни условия, с експертиза на Български институт по метрология, каквато не е извършена.

От заключението по назначената пред настоящата инстанция СТЕ се установява, при изследване на най-точното реално потребление за процесния период /не само по върхова тарифна зона, а пропорционално по трите тарифни зони, и при съобразяване на количество измерена ел. енергия през 2007 г., за когато с оглед Общите условия се предполага, че не би следвало да има намеса в свързването на фазите/, то същото би възлизало на 21 804.70 лв. – с 13 987.42 лв. по-малко от определеното от ответника.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд достига до следните правни изводи:

Формирана е трайна задължителна практика на ВКС-ТК по реда на чл.290 ГПК, включително по въззивни решения на Варненския апелативен съд, по въпроса за възможността според действащата нормативна уредба електроразпределителното дружество да извършва едностранно корекции на сметки на потребителите за минал период. Съществува категорично становище, че извършването на едностранна промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана ел. енергия от доставчика на електроенергия е лишена от законово основание, вкл. след влизане в сила на ЗЕ /ДВ бр.107/09.12.2007 г./ и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане, относими към материално-правния спор. Приема се, че коригирането на сметките само въз основа на обективния факт на установено неточно отчитане на доставяне ел. енергия от принадлежащите на доставчика й СТИ, без да е доказано виновно поведение на потребителя в причинно-следствена връзка с отчитането, е недопустимо, т.к. нарушава принципа на равнопоставеност на страните в договорното правоотношение, както и установения в чл.82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност. Сочи се доводът, че обективната отговорност е изключение и винаги следва да е нормативно предвидена. В практиката е застъпено и различно становище на ВКС, също отричащо възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция въз основа на клаузи от приетите от него ОУ, поради неравноправния им характер, обуславящ нищожността им. Тази практика доведе до законодателни изменения на чл.83 и чл.98а ЗЕ /ДВ бр.54, в сила от 17.07.12 г./, за които касационната инстанция приема, че са неприложими за отношения, възникнали преди изменението, и не споделя доводите за техния уточняващ, тълкувателен характер.

С оглед гореизложеното въззивният съд намира, че мотивите на обжалваното решение напълно съответстват на задължителната съдебна практика, доколкото по делото ответникът не е твърдял и доказал виновно поведение на насрещната по правоотношението страна, довела до неточно измерване на потребената ел. енергия, поради което и съдът на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Следва да се посочи, че в цитираните от въззивника съдебни решения на ВКС-ТК също се набляга на факта, че при корекция на сметки за минал период неточното отчитане следва да се дължи на неправомерно действие от страна на потребителя, каквото по делото не е установено. Т.к. ответникът не установява правно основание за последващо завишаване на сметките за ползвана ел. енергия за минал период от време съобразно действащата правна уредба, то платените от ищеца допълнителни суми, предмет на исковата молба, са без основание и предявеният иск по чл.55 ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен.

Постановеното в същия смисъл първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено, а с оглед изхода от спора и доказателствата за заплатено адвокатско възнаграждение в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски в размер на 5 000 лв.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 403/08.05.2013 г. по т.д.№ 2247/12 г. по описа на Варненския окръжен съд.

ОСЪЖДА ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ АД гр. Варна с ЕИК 103533691 да заплати на Д.М. ЕООД гр. София с ЕИК 121007796 сумата 5 000 лв. – съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция, на основание чл.78 ГПК.

Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: