Р Е Ш Е Н И Е

 

113

 

гр.Варна,  10.05.2016 г.

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в открито съдебно заседание на 12.04.2016 год. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

                                                                                                   ДАРИНА МАРКОВА

 

При секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдия А.Братанова в.т.д.№ 492/2015 год., за да се произнесе взе предвид следното

 

Производството е с правно основание чл. 294, ал.1 ГПК и е образувано след постановяване на решение № 63/17.07.2015 год. по т.д.№ 674/2014 год. по описа на ВКС, ТК, второ отделение, с което е отменено  въззивно решение № 297/01.11.2013 год., постановено по в.т.д.№ 186/2013 год. по описа на ВАС и делото е върнато за ново разглеждане  от друг състав на ВАС.

Предмет на въззивна проверка при новото разглеждане на делото е правилността на решение 31 от 25.11.2012 г. по т. д. № 105/2011 г. на Разградски окръжен съд, с което по реда на чл.422 ГПК е признато за установено, че солидарно с „Йовета глас” ЕАД М.С.С. дължи на „Хипо Алпе Адриа Лизинг” АД /понастоящем „Хета Асет Резолюшън Ауто България” ООД - София сумата 54 830.76 евро, представляваща вземане по запис на заповед от 11.03.2008 г., въз основа на който е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК в производството по ч. гр. д. № 360/2011 г. на Разградски районен съд.

Проверката на съдебния акт се извършва по въззивна жалба на М.С.С.. Съдебното решение е влязло в сила по отношение на солидарния длъжник „Йовета глас” ЕАД.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявената претенция е с правно основание чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК. Искът е предявен при спазване на особените процесуални изисквания на чл.415 вр. чл.414 ГПК и е процесуално допустим. Предмет на иска е фактическата, материалната, действителната дължимост на сумите – предмет на издадената заповед за изпълнение. В това производство, ищецът следва да докаже факта, от който произтича вземането му, респ. ответникът – възраженията си срещу него.

I. Вземането – предмет на заповедта за изпълнение е обективирано в запис на заповед, съдържащи  всички необходими реквизити по чл.535 ТЗ и произвеждащ обвързващо издателя „Йовета глас” АД правно действие. Ответникът М.С.С. е подписал ценната книга като представител на издателя, отделно - в качеството на физическо лице  е положил подпис на лицевата страна на ценната книга, с отбелязването, че авалира задължението. Волеизявлението за авалиране изхожда от физическото лице На посоченото основание М.С. е лично задължен по ефекта в качеството на поръчител. Поръчителството е учредено съобразно изискуемата по чл.438 ТЗ форма.

Фактът, че М.С. е положил подпис на лицевата страна на ценната книга в друго качество /като управител на издателя „Йовета глас” АД/ не опорочава авала по арг. от чл 483 ТЗ.

Записът на заповед е издаден на 11.03.2008 год., респ. е предявен за плащане на 01.08.2008 год.  При това положение е очевидно, че 3 годишния давностен срок по чл. 531, ал.1 ТЗ не е изтекъл. Началото му съвпада с предявявянето на записа, респ. срока следва да се счита прекъснат с подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 22.02.2011 год. Прекъсването на давността следва от изричната разпоредба на чл. 116, б.”б” ЗЗД и настъпва чрез предявяване на разглеждания иск с правно основание чл.422 ГПК, като последния се счита предявен от датата на самото заявление за издаване на заповед за изпъленние. 

II. Основното възражение на въззивника М.С. е свързано с обема на менителничното поръчителство /авал/. Основано е на твърдения, че записът на заповед е издаден за обезпечаване единствено на задължения на издателя по договор за финансов лизинг № 410427/11.03.2008 г., върху които се разпростира отговорността на поръчителя /авалиста/ и които са погасени чрез плащане преди завеждане на делото. В отговора на исковата молба се съдържат твърдения за недобросъвестност на ищеца като поемател на записа на заповед при упражняване на правата по менителничния ефект, конкретно - за използване на записа на заповед като основание за търсене на изпълнение на задължения по други каузални отношения с издателя /договори за лизинг № 410200355/22.01.2008 год.  и № 410200450/01.04.2008 год./, които не са обезпечавани със записа на заповед и с авала.

Според задължителната практика в решение № 120 от 30.07.2010 г. по т. д. № 988/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., позоваването на недобросъвестност легитимира въззивника - авалист да противопоставя на ищеца - поемател личните възражения на издателя на записа на заповед, произтичащи от свързаното със записа на заповед каузално правоотношение.

 

Ищецът – въззиваема страна страна изрично признава, че процесният запис на заповед обезпечава изпълнението на задълженията на лизингополучателя «Йовета глас» АД по договор за финансов лизинг No 410200427 за лизингов обект „линия за рязане на плоско стъкло SMFR” /така допълнителна искова молба, л. 106/. Следователно – записът на  заповед е издаден в изпълнение на конкретен договор и обезпечава изпълнението на конкретно задължение по същия.  Обстоятелството, че ЮЛ -лизингополучател е задължено лице и по други договори с кредитора няма относимо значение към разглежданото спорно право. По всеки договор са дадени конкретни обезпечения и привилегии. Кредиторът следва да ползва конкретно уговорените гаранции за вземанията си по всеки конкретен договор. Не се спори по делото, че  записи на заповед с гаранционна функция са издадени по всеки от лизинговите договори.

Договор за финансов лизинг No …27 определя цена на лизинговото имущество в размер на 202 092, 28 евро /без ДДС/, дължима на периодични вноски с падеж и размер съгласно погасителен план. Процесният запис е издаден на дата, съвпадаща с датата на сключване на договора – 11.03.2008 год. , а размерът на абстрактния дълг съвпада със сбора от лизинговите вноски за срок от 12 месеца. Поначало, подписаното Приложение № 2 от договора  предвижда, че записи с обезпечителна функции се издават за „всяка година от срока на лизинга” и подлежат на връщане при погасяване на всички лизингови задължения за съответната година.

Записът е предявен за плащане на 01.08.2008 год. 

      Съобразно заключението на ССЕ, назначена от настоящата инстанция, към датата на предявяване за плащане на записа на заповед е била изискуема единствено първата месечна погасителна вноска по договора, която е погасена  с плащане от 02.09.2008 год. 

По договора са налице непогасени задължения, формирани от вноските с падежи след 01.03.2010 год. до 01.07.2011 год. вкл., които обаче не са били изискуеми към датата на предявяване на записа за плащане.

         Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Погасителен ефект за вземането по записа на заповед при въведени възражения за плащане на задължението по каузалното правоотношение настъпва само при доказана обезпечителна функция на ценната книга спрямо изпълнението на конкретни задължения по каузалното правоотношение между издателя и поемателя. От друга страна, вземането на основание на ценната книга, независимо от гаранционно-обезпечителния му характер, възниква на датата на издаване на записа на заповед и изискуемостта му настъпва на падежа на ценната книга. Обезпечението може да е дадено на дата преди или след възникване на задължението по каузалното правоотношение, но с оглед установяване съществуването на подлежащо на изпълнение вземане съгласно чл. 418, ал. 3 ГПК, същото следва да е с настъпила изискуемост. В производството по чл. 422 ГПК вземането ще се признае за съществуващо и подлежащо на изпълнение, ако е изискуемо съобразно с падежа на ценната книга. При въведени възражения, основани на каузалното правоотношение, следва да е изискуемо и вземането по така обезпеченото каузално правоотношение. Ако записът на заповед има обезпечителна функция само за част от задълженията по каузалното правоотношение, то изискуеми са тези вземания, които са с настъпил падеж към датата на падежа на ценната книга. За вземанията по каузалното правоотношение, които не са изискуеми към датата на падежа на записа на заповед, не е налице подлежащо на изпълнение вземане и по ценната книга. Противното би означавало да се предостави възможност на кредитора да иска изпълнение въз основа на записа на заповед преди срока, чрез което ще се отрече обезпечителния характер на ценната книга /изрично в този смисъл Решение № 108 от 22.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2418/2013 г., I т. о., ТК; Решение № 61 от 21.10.2015 г. на ВКС по т. д. № 894/2014 г., I т. о./.

Издаденият запис обезпечава всички вземания на лизингодателя, но с настъпила изискуемост към  01.08.2008 год. /фиксиран падеж и дата на предявяване на записа/. Съобразно фактическата установеност по делото, всички задължения по обезпечения договор за финансов лизинг към посочената дата са били погасени. Лизингополучателят, респ. авалистът не са предоставили обезпечение за задължения и от последващите периоди, поради което  кредиторът не разполага с вземане за тях, основано на абстрактно гаранционно правоотношение. Няма пречка записът да обезпечава както цялото, така и част от главното задължение, вкл. няма пречка гаранционната му функция да бъде ограничена в темпорално отношение само за част от периодично дължимата престация. Записът е с фиксиран падеж и осъществено предяваване на падежа, поради което единственият възможен извод е, че гаранционното абстрактно отношение не обхваща последващи задължения, чиято изискуемост не е настъпила. На посоченото основание, последващо възникналите задължения са ирелевантни за спорния предмет, тъй като не са обезпечени с изследвания запис.

С оглед на изложеното, предявеният иск е неоснователен. Постановеното в обратен смисъл решение на РОС следва да блъде отменено.

На въззивника М.С. следва да бъдат присъдени сторените разноски в съдебното производство, вкл. и тези пред ВКС в общ размер от 6 535, 58 лева..

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

         ОТМЕНЯ решение 31 от 25.11.2012 г. по т. д. № 105/2011 г. на Разградски окръжен съд, в частта, в която по реда на чл.422 ГПК е признато за установено, че М.С.С. дължи на „Хипо Алпе Адриа Лизинг” АД /понастоящем „Хета Асет Резолюшън Ауто България” ООД – София/ сумата 54 830.76 евро, представляваща вземане по запис на заповед от 11.03.2008 г., въз основа на който е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК в производството по ч. гр. д. № 360/2011 г. на Разградски районен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Хета Асет Резолюшън Ауто България” ООД – София против Миросла С.С. иск с правно основание чл. 422 ГПК за приемане за установено, че последният дължи солидарно заплащане на сумата от 54 830.76 евро, представляваща вземане по запис на заповед от 11.03.2008 г., въз основа на който е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК в производството по ч. гр. д. № 360/2011 г. на Разградски районен съд.

ОТМЕНЯ решение 31 от 25.11.2012 г. по т. д. № 105/2011 г. на Разградски окръжен съд в частта, в която М.С.С. е осъден да заплати съдебни и деловодни разноски.

ОСЪЖДА „Хета Асет Резолюшън Ауто България” ООД, ЕИК 175075249 със седалище и адрес на управление гр.София, „Черни връх” № 1-3 ДА ЗАПЛАТИ на М.С.С., ЕГН ********** сумата от 6 535, 58 лева, на основание чл. 78 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                 ЧЛЕНОВЕ: