ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№  607                                                21.09.2016 год.                                 Град Варна

Апелативен съд                                                                  Търговско отделение

На  21-и септември                                                               Година 2016год.

В    закрито заседание в следния състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. СЛАВОВ    

                                      ЧЛЕНОВЕ:  ЖЕНЯ ДИМИТРОВА   

                                                          ДАРИНА МАРКОВА  

Като разгледа докладваното от Р.Славов ч. т. дело № 492 по описа за 2016 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК.

        Производството е образувано по подадени частни жалби от: И.Х.И., З.И.И. и Т.Я.И., чрез процесуален представител, срещу определение № 1904  от 03.06.2016 год. по т.д. № 1147/2015год., с което са оставени без уважение молбите им за освобождаване от държавна такса за въззивно обжалване на постановеното решение, на основание чл.83 ал.2 ГПК.

Излагат доводи за неправилност на постановения съдебен акт, поради незаконосъобразност и небоснованост, по изложени съображения. Молят определението да бъде отменено, а молбите за освобождаване от заплащане на държавни такси и разноски да бъдат уважени.

Насрещната страна чрез писмен отговор на частните жалби, счита същите за неоснователни.

Частните жалби са подадени в срок, от лица с правен интерес от обжалване на определението на окръжния съд, като неизгодно за тях и са  редовни. При разглеждането им по същество, съдът съобрази следното:

Предмет на настоящето производство е определение № 1904  от 03.06.2016 год. постановено по т.д. № 11047/2015год. на Окръжен съд - гр.Варна, с което е оставил без уважение молбите на жалбоподателите за освобождаване от  заплащане на държавна такса за производството по въззивното обжалване на постановеното решение по делото, на основание чл.83 ал.2 ГПК.  За да приеме, че молителите  не отговарят на условията визирани в чл.83 ал.2 ГПК, съдът е посочил, че същите участват в търговски дружества и притежават недвижими имоти, от които могат да получават граждански плодове.

Съдът намира че обжалваното  определение е  правилно и следва да бъде потвърдено, поради следните съображения:

Към исканиятта за освобождаване от заплащане на държавна такса, с твърдения, че ответниците не разполагат с достатъчно средства, са приложени декларации за гражданско, семейно и имотно състоятие. Според декларираното имущество, молителят И.Х.И. е декларирал, че той заедно със съпругата си Т.Я.И. притежават поземлен имот-5,962дка в община гр.Вълчи дол върху който има наложена възбрана, поради което не може да послужи за възмездна сделка с цел заплащане на държавна такса.

 Към писмения отговор на частната жалба, са представеини Справки от СлВп-Девня и Добрич. Установява се, че И.Х.И. притежава следните  недекларирани земеделски имоти:

ПИ с площ от 10,919дка в гр.В.дол-м. Черния оман:

ПИ с площ 10 383дка в с.Вратарите, обл.Добрич, отдаден под аренда.    

От Справка от СлВп-Варна се установява, че молителката З.И. е отдала под наем за срок от 10 год. /вписан през 2011год./ търговски обект в притежаваната от нея сграда –къща на три етажа находяща се в гр.Варна, ул. Цар Иван Шишман № 18:

Същата молителка е отдала под наем в сграда № 1 в ПИ 10135.2515.3526 в гр.Варна, с.о. „Ален мак”:

Самостоятелен обект с площ 64,490кв.м.:

Ресторант с площ от 199,340кв.м. със срок на наемния договор от 10год.

В допълнение, следва да се отбележи, че молителят И.Х.И. получава пенсия в размер на 683,45лв., както и доходи от притежаваните земеделски имоти: З.И. е на трудов договор с „Мобилтел” със средно месечно възнагражденеие от 837лв.  Освен това, както се посочи,  от част от притежаваните от З.И. имоти,  същата получава доходи от наем. От гореизложеното следва да се направи извод, че молителите-сега жалбоподатели, притежават достатъчно имущество, респективно, че не е налице хипотезата на чл.83 ал.2 ГПК за освобождаване на същите от заплащане на държавна такса за въззивно обжалване на постановеното решение. Предвид изложеното, молбите за освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 19 558,31лв. за тримата жалбоподатели е неоснователна и следва да се остави без уважение. С оглед на изложеното, обжалваното определение се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 ГПК препраща и към мотивите на окръжния съд, които споделя.

          По изложените съображения Варненският апелативен съд

                                             О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1904  от 03.06.2016 год. по т.д. № 1147/2015год. на Окръжен съд - гр.Варна, с което съдът е оставил  молбите на И.Х.И., З.И.И. и Т.Я.И. за освобождаване от заплащане на държавна такса за въззивно обжалване на постановеното решение без уважение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението до жалбоподателите.

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ:1.                              2.