РЕШЕНИЕ№247

 

гр. Варна, 12.11.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав, на двадесет и трети октомври през две хиляди и деветнадесета година в публичното заседание в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

        ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

 

Секретар Ели Тодорова                                                                                        

като разгледа докладваното от съдия Аракелян в. т. д. 492/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Вива Бизнес Груп“ ЕАД, чрез управителите М Ки В Йсрещу решение № 440 от 21.05.2019 г., постановено по т. д. № 1827/2018 г. по описа на Окръжен съд – гр. Варна, с което са отхвърлени исковете на жалбоподателя срещу С.Д.С. и „Флексикар“ ЕООД за приемане за установено съществуването на вземане в полза на „Вива Бизнес Груп“ ЕАД за сумата от 100 000 лева, представляваща част от задължение по запис на заповед издаден на 18.09.2015 г., с падеж – 18.09.2016 г. за сумата в размер на 295 000 лева, издаден от С.Д.С. и авалиран от „Флексикар“ ЕООД, за което е издадена заповед № 6157 от 16.08.2018 г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 12353/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Варна, на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 422 от ГПК.

В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на решението. Въззивникът счита за неправилно заключението по назначената съдебно-графологична експертиза, доколкото е използван само един метод на изследване. Излага доводи за осъществено процесуално нарушение от страна на първоинстанционния съд, изразяващо се в липсата на предоставяне на възможност за направата на нови доказателствени искания във връзка с оспорването на експертизата. Счита, че менителничния ефект е автентичен и съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 535 от ТЗ. Вземането по същия намира за изискуемо. Моли за отмяна на решението. Претендира заплащането на съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от С.Д.С. и „Флексикар“ ЕООД, чрез адв. П.М., в който се сочат аргументи за правилността на решението. Наведените процесуални нарушения намира за разрешени в производството по чл. 150 от ГПК в о. с. з. от 15.05.2019 г.. Искането за назначачване на тройна съдебно-графологична експертиза счита за преклудирано доколкото е направено едва след даване ход на устните заседания. Предвид неавтентичността на записа на заповед намира установителния иск за неоснователен. Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски.

Настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

В проведеното съдебно заседание на 23.10.2019 г., въззивникът, редовно призован, не се явява, не се представлява.

В същото о. с. з., въззиваемите чрез процесуален представител моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, Варненският апелативен съд приема за установено следното:

Пред Варненския окръжен съд е предявен иск с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК от „Вива Бизнес Груп“ ЕАД за установяване съществуването на вземане от С.Д.С. и „Флексикар“ ЕООД за сумата от 100 000 лева, представляваща част от задължение по запис на заповед издаден на 18.09.2015 г., с падеж – 18.09.2016 г., като част от сумата в размер на 295 000 лева, по издаден от С.Д.С. и авалиран от „Флексикар“ ЕООД, за което е издадена заповед № 6157 от 16.08.2018 г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 12353/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Варна.

В писмен отговор на исковата молба ответниците, чрез адв. П.М. излагат доводи за неавтентичност на записа на заповед. Твърдят, че същият не носи подписите на С.Д.С. лично и като законен представител на „Флексикар“ ЕООД, от където извеждат аргументи за липсата на реквизит по чл. 535 от ТЗ.

В законоустановения срок не е депозирана допълнителна искова молба, поради което не е осъществявана двустранна размяна на книжа.

Настоящата съдебна инстанция, с оглед на всички събрани по делото доказателства, съобрази и приема следната фактическа установеност:

В производството е представен запис на заповед от 18.09.2015 г. в полза на „Вива Бизнес Груп“ ЕАД, издаден от С.Д.С.. Плащането по ценната книга е и авалирано от „Флексикар“ ЕООД, с полагането на втори подпис на лицевата страна от управителя на дружеството – С.Д.С.. Посочен е падеж за плащане на задължението по записа на заповед от 18.09.2015 г. на 18.09.2016 г., при уговорка без предявяване и без протест.

Видно от ч. гр. д. № 12353/2018 г. по описа на Варненския районен съд заявителят „Вива Бизнес Груп“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу длъжниците С.Д.С. и „Флексикар“ ЕООД, по записа на заповед от 18.09.2015 г. за сумата от 100 000 лв., като част от 295 000 лева, както и сторените разноски в общ размер на 2 000 лв.. След депозирани възражения в законопредвидения срок от длъжниците, заявителят „Вива Бизнес Груп“ ЕАД е подал в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК искова молба по чл. 422 от ГПК.

От назначената съдебно-графологична експертиза, която съдът кредитира за компетентно, обективно дадена и съответстваща на останалия събран доказателствен материал, се установява, че положените подписи за издател и като представител на авалиста върху записа на заповед от 18.09.2015 г. не са изпълнени от С.Д.С..

Правни изводи:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 535 от ТЗ с предмет установяване съществуването на вземане по запис на заповед, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение. Нормата установява специфичен фактически състав за предявяване на разглеждания иск: 1/ издадена заповед за изпълнение; 2/ надлежно предявено възражение от длъжника в преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК; 3/ разпореждане на съда, съдържащо дължимите указания по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

При съобразяване на горепосочените предпоставки, настоящият състав намира иска за надлежно предявен. Предмет на делото при иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 10 от ГПК е съществуване на вземането, основано на записа на заповед /т. 17 от ТР № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС/. За да удостовери валидна абстрактна менителнична сделка, пораждаща задължение за плащане на посочената от издателя парична сума, записът на заповед трябва да притежава формата и реквизитите, посочени в чл. 535 от ТЗ. Поради това, независимо дали е сезиран с доводи във въззивната жалба, при разглеждане на иск по чл. 422 от ГПК за съществуване на вземане, породено от запис на заповед, въззивният съд следва да съобрази доколко представеният от ищеца кредитор документ отговаря на формалните изисквания на чл. 535 от ТЗ, които му придават значението на запис на заповед /Решение № 71 от 03.07.2012 г. по т. д. № 444/2011 г., II т. о. на ВКС/.

В производството отсъства позоваване на каузални отношения между страните, довели до сключването на сделката запис на заповед като гарант за тяхното изпълнение, както и на представяне на доказателства за такива, поради което установяването на задължението за плащане на процесната сума остава единствено въз основа на подписания документ – запис на заповед, ограничавайки се в установяване на неговото подписване и своевременно предявяване.

От заключението на вещото лице по съдебно-графологичната експертиза се установява, че положените подписи в процесния запис на заповед от 18.08.2015 г. за издател и авалист, не са положени от С.Д.С., лично и като управител на дружеството авалист - „Флексикар“ ЕООД. Вещото лице в о. с. з. от 22.04.2019 г. посочва, че при изготвяне на експертизата е използван сравнителен метод с идентификационна стойност с увеличение 2:1, при който са изследвани както общите, така и частните признаци, отразени в писмено-двигателния навик на лицето. Същото излага, че е имитиран подписа на лицето с по-бавен темп, с по-ниска координация с прекъсвания на определени места.

Предвид горното, съобразно доказаната неавтентичност на записа на заповед и авала, както и липсата на други своевременно наведени доказателства, следва да се приеме, че по повод на същия отсъства законопредвиден, задължителен, кумулативен реквизит по чл. 535 от ТЗ, който да обуслови ангажирането на отговорността на сочените издател и авалист на записа на заповед.

Вън от горното и само за пълнота на изложението, следва да се посочи, че не е налице твърдяното процесуално нарушение, осъществено от страна на първоинстанстанционния съд във връзка с релевирането на доказателствено искане на ищеца за назначаване на тройна съдебно-графологична експертиза по подробно изложените доводи в Определение № 565 от 07.08.2019 г., постановено в настоящото производство по чл. 267 от ГПК

С оглед гореизложеното, предявеният установителен иск е неоснователен, а първоинстанционното решение - правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

По разноските: Съобразно изхода на спора разноски се дължат в полза на въззвиваемите. Предвид горното, в полза на „Флексикар“ ЕООД следва да се присъди сумата от 3 580 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за направата им, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. В производството отсъстват представени доказателства за реалната направа на разноски от страна на въззиваемия С.Д.С., поради което ако такива са сторени остават в тежест на страната.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 440 от 21.05.2019 г., постановено по т. д. № 1827/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд.

ОСЪЖДА „Вива Бизнес Груп“ ЕАД, ЕИК: 201125628, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Първа“ № 22, представлявано заедно от Валентин Бориславов Йосифов и Мая Петрова Качамакова да заплати на „Флексикар“ ЕООД, ЕИК: 103934702, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп“ № 41, представлявано от управителя: С.Д.С. сумата от 3 580 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1, респ. ал. 2 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.                  

 

 

                                                                                   2.