Р Е Ш Е Н И Е

№   259/01.12. 2017 год.                           гр.Варна

        В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на  01.11.2017 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

 ЧЛЕНОВЕ:  ДАРИНА МАРКОВА

            ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

при секретаря Десислава Чипева,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 493  по описа за  2017  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК. Образувано е по въззивна жалба от „Балкан Транспорт ент Мейнтенас“ЕООД гр.Враца и от П.Д.Ф., чрез пълномощникът си адв.Л. Я. ***, ответник по т.д. № 1101/2016год. по описа на ОС-Варна, срещу постановеното решение по делото с № 367/01.06.2017год., с което са уважени, предявените от „Мания Тийм“ АД срещу въззивниците искове с правно основание чл. 327 ТЗ, като същите са осъдени да заплатят на ищеца претендирани по фактури суми, законна лихва върху главниците и разноски  по обезпечителното производство.

Считат решението за  неправилно- поради  незаконосъобразност и необоснованост на същото и при допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, като се иска неговата отмяна и постановяване на ново, с което исковете да бъдат отхвърлени, по изложени съображения.

Сочи, че самият кредитор с недобросъвестното си поведение е станал причина за забава на длъжника, затова е недпустимо той да черпи права от своята недобросъвестност. Оспорва също извода на съда, че ищеца правомерно е упражнил правото си да обяви за предсрочно  изискуема цялата сума.

С жалбата се иска решението да бъде отменено и постановено друго,  с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.

Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е допустима.

С писмен отговор на процесуален представител на въззиваемата страна, жалбата се оспорва като неоснователна, по изложени съображения.

              В съдебно заседание жалбата се оспорва чрез процесуален представител на въззиваемата страна, която прави искане за присъждане на сторените разноски.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по спора, в съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна относно обжалваното решеине:

Предмет на разглеждане от настоящето производство е:

Иск с  правно основание чл.79 ал.1 пр.1 вр. чл.327 вр. чл.318 ТЗ, предявен от  “Мания Тийм” АД/ преобразувано в хода на процеса на ЕАД/, срещу „Балкан Транспорт енд Мейнтенанс” ЕООД и П.Д.Ф. с искане да бъдат осъдени ответниците да заплатят при условията на солидарност сумата от 11082.85 лв., представляваща неплатена продажна цена на дрехи по фактура №1001005642/14.04.2015г., сумата от 8632.38 лв., представляваща неплатена продажна цена на дрехи по фактура №1001005717/28.04.2015г., сумата от 20470.19 лв., представляваща неплатена продажна цена на дрехи по фактура №1001005755/05.05.2015г., сумата от 162.67 лв., представляваща неплатена продажна цена на дрехи по фактура №1007001433/21.05.2015г. Излага, че сумите са дължими по договор за франчайзинг и покупко – продажба на стоки  от 02.02.2015г., разсрочени с допълнително споразумение от 27.05.2015г., ведно със законната лихва върху главниците считано от датата на подаване на исковата молба – 27.07.2016г. до окончателното им изплащане. 

Твърди се от ищеца, че между него, в качеството на франчайзодател и ответника  „Балкан Транспорт енд Мейнтенанс” ЕООД, като франчайзополучател е сключен договор за франчайзинг и покупко – продажба на стоки от 02.02.2015г., подписан от втория ответник П.Ф.. Не се оспорва между страните, че на 27.05.2015г. между страните било подписано допълнително споразумение, в сила от 01.06.2015г., с което е прекратено действието на основния договор и е прието между страните, че „Балкан Транспорт енд Мейнтенанс” ЕООД дължи към 13.05.2015г. сумата от 52960.25лв., която сума била разсрочена на вноски от по 1000.00лв. до окончателното изплащане на задължението. Според договореното по чл.1, ал.4 от споразумението, при неплащането, на която и да е вноска франчайзодателят може да поиска изпълнение на цялото задължение, преди изтичане на двугодишния период. За периода 01.06.2015год.-31.05.2016год. първият ответник е заплатил 12000.00лв. на 12 вноски, като не е заплатил погасителната вноска за м.юни 2016год. и е прекратил плащанията систатъчното задължение е в размер от 40348.09лв., представляващо сбор на главниците по процесните фактури и  е станало предсрочно изискуемо. За задълженията по процесните фактури солидарно отговаря и вторият ответник П.Ф.. За това и на основание чл.1 ал.4 от допълнителното споразумение, остатъчното задължение е станало предсрочно изискуемо, поради което и предявява иска за заплащане на сумата от 40 348,09лв., представляваща сбора от незаплатени задължения по доставки на стоки по цитираните в ИМ фактури.

В отговорите на исковата молба, ответниците оспорват предявения иск по основание и размер, като твърдят, че не е настъпила предсрочна изискуемост на задължението. Не се оспорва обстоятелството, че между страните е сключен договор за франчайзинг и покупко – продажба на стоки от 02.02.2015г. и допълнително споразумение от 27.05.2015г., както и размера на остатъчното задължение-40 348,09лв., предмет на иска. Излага, че първият ответник е изпълнявал добросъвестно и в срок задълженията си по допълнително споразумение, но с оглед влошената икономическа обстановка не е разполагал със средства, поради което е спрял плащания си. Твърди, че между страните преди датата на падежа на вноската от 15.06.2016г. са започнали преговори по имейл за предоговаряне сроковете на споразумението и намаляване на вноските, въпреки това ищецът недобросъвестно е предявил иск за остатъчната цена.

Съдът съобрази следното:

Не се оспорва, а това се установява и от събраните по делото писмени доказателства, наличието на валидна облигационна връзка между страните по която ищецът е изпълнил задълженията си да предаде на първия ответник, уговорените дрехи, обувки и аксесоари, конкретизирани по вид, количество и единична цена в издадените процесни фактура № 1001005642/14.04.2015г.  на стойност 21 099.99 лв с ДДС,  фактура № 1001005717/28.04.2015г. на стойност 8 632.38 лв с ДДС; фактура № 1001005755/05.05.2015г. на стойност 20 470.19 лв с ДДС; фактура № 1007001433/21.05.2015г. на стойност 162.67 лв с ДДС. Изправността на продавача/ищец и изпълнението на главното му задължение се установява и от представените и приети по делото двустранно подписани протоколи за изписване № PSH – 100105632 / 14.04.2015г., № PSH – 10010570728.04.2015г., № PSH – 100105749/ 05.05.2015г.

Съгласно уговорката в т.3.6.9 от договора за франчайз и покупко – продажба на стоки, първият ответник и солидарния длъжник са се задължили да заплатят продажната цена в три дневен срок от датата на издаване на фактурата.

По делото е установено, че ответникът/франчайзополучател и солидарния длъжник не са заплатили дължимата цена в три дневния срок по 10бр. фактури, поради което страните са сключили допълнително споразумение от 27.05.2015г. Със споразумението страните са прекратили действието на договора за франчайз и прокупко продажба, като в т.1 ответниците изрично са признали, че дължат на ищцовото дружество „Мания Тийм” АД сума в размер на 52 960.25 лв., представляваща общ сбор на продажната цена по 10бр. фактури, описани в риложение 1 към Допълнителното споразумение /стр.23/.

Съобразно уговорката в чл.1, ал.4 от споразумението дължимата сума към датата на сключване на споразумението е разсрочена, като същата е следвало да бъде заплатена на месечни вноски от по 1000.00лв. до окончателното й изплащане. В същата клауза е уговорено, че  неплащането на дължимата месечна сума е основание франчайзодателят да пристъпи към изпълнение на вземанията си преди изтичане на двугодишния период, от което следва извода, че страните са се съгласили при неплащане на която и да е погадителна вноска, кредиторлът реализира вземането си при условия на предсрочна изискуемост на цялото задължение, възникнало по договора за франчайз.

С оглед на направеното оспорване, ответниците следва  да установят, че са изправна страна по основния договор и допълнителното споразумение, респективно, че не е настъпило условието по чл.1 ал.4 от Допълнителното споразумение, за настъпване на предсрочната изискуемост на цялото задължение, а именно, че са извършвали ежемесечни плащания в размер на договорената сума от 1000.00лв. Не е спорно между страните, че по споразумението са платени 12 вноски за периода 01.06.2015г. до 31.05.2016г. в общ размер от 12000.00лв. За периода от 01.06.2016г. – когато според ищеца е началото на неизпълнението  до 27.07.2016г. /датата на подаване на исковата молба/  ответниците не са ангажирали доказателства, че са заплатили дължимата вноска за м.06.2016г., поради което следва да се направи извод, че ответното дружество не е заплатило дължимата месечна вноска за м. юни 2016год., което е предпоставка за възникване на предсрочната изискуемост на цялото задължение, аеко не се представят доказателства за дерогиране на действието на чл.1 ал.4 от Допълнителното споразумение. Въпреки наведените твърдения пред окръжния съд, както и пред настоящата инстанция за водени преговори за отсрочване на това задължение, валидни доказателства за неговата промяна не са представени, поради което съдът прави извод, че същото е продължило да обвързва страните.   

Според съдържанието на чл.1 ал.4 от споразумението, уговорената предсрочна изискуемост на задължението не настъпва автоматично с факта на неплащане на вноската с настъпил падеж, поради което за настъпването е  необходимо кредитора да направи дългът предсрочно изискуем. За това,  за да настъпи предсрочна изискуемост следва да е отправено изявление на кредитора и то да е достигнало до ответниците. Изявление за обявяване на задължението за предсрочно изискуемо преди процеса не е отправяно.

За първи път изявлението за обявяването на цялото остатъчно вземане в общ размер от 40348.09лв., формирано от разликата между общия дълг от 52960.25лв. и платените 12000.00лв. за предсрочно изискуемо се съдържа в исковата молба. С получаването от ответниците на преписи от исковата молба, последните са уведомени за предсрочната изискуемост, поради което и предвид установеното неплащане на вноска по договора, предсрочната изискуемост се счита за настъпила за непогасената част от дълга. Не се оспорва, че допълнителни плащания, след м.05.2016год. не са извършвани.

Предвид изложеното е настъпил падежа за плащане на цялото задължение, предмет на иска, поради което и предявения иск е доказан по своето основание и в предявения размер и като такъв подлежи на уважаване.  

Поради съвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 ГПК, препраща и към мотивите на първоинстанционното решение, които споделя. Разноски: Пред настоящата инстанция въззиваемата страна е представила доказателства за извършени разноски за процесуално представителство в размер на 2 088лв., поради което следва да се присъдят в посочения размер.

С оглед на гореизложеното, Варненският апелативен съд

 

                                               Р Е Ш И

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 367/01.06.2017 год., постановено по т.д.№ 1101/2016 год. по описа на Варненски окръжен съд-търговско отделение.

ОСЪЖДА „БАЛКАН ТРАНСПОРТ ЕНД МЕЙНТЕНАНС” ЕООД, ЕИК 111588876, седалище и адрес на управление: гр. Враца, Община Враца, Област Враца, ул. „Лукашов” № 11 – Търговски център на офис сграда с магазини, представлявано от Управителя П.Ф. и П.Д.Ф., ЛНЧ **********, адрес: *** да заплатят на „МАНИЯ ТИЙМ” АД, ЕИК 202273925, седалище и адрес на управление: гр. Варна, Община Варна, Област Варна, ж.к. „Западна промишлена зона”, бивш пивоварен завод, административна сграда, ет. 2, представлявано от Изпълнителния директор Севдалин Спасов сума от 2 088 лв. /две хиляди осемдесет и осем лева /, представляваща сторени съдебни разноски и адвокатско възнаграждение по настоящото производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК..

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му при условията на чл. 280 ал. 1 и ал.2 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ :1.                        2.