Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

                                                       №267

 гр. Варна, 19.11.2018г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на шестнадесети октомври, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

    ЧЛЕНОВЕ : ДАРИНА МАРКОВА

МАРИЯ ХРИСТОВА

при секретаря ДЕСИСЛАВА ЧИПЕВА,

като разгледа докладваното от съдия М.Христова

в.т.д.№493 по описа за 2018г. на ВОС,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. 

Образувано е по въззивна жалба от „БАНКА ДСК“ ЕАД, чрез ю.к.В., срещу постановеното решение №55/28.05.2018г по т.д.№181/2017г. на Силистренски окръжен съд.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Неправилно съдът е приел, че клаузата на т.25.3 от ОУ към процесния договор за кредит е нищожна. Отпускането на договорите за кредит става срещу заплащане на възнаградителна лихва, като не са налице законови забрани, нито такива са предвидени в Директива №13/05.04.1993г. на ЕИО за уговаряне на променлив лихвен процент. При променливата лихва страните по договора за кредит отнапред са постигнали споразумение за определяне размера на лихвата по този начин, като кредитополучателите са били уведомени за това и са приели условията на договора. В случая уговорката на чл.7 от договора за кредит води до извод, че промяната на базовия лихвен процент не подлежи на договаряне и става незабавно и задължителна за страните, както и, че за тази промяна и датата, от която същата е в сила заемополучателите се уведомяват чрез обявяването им на видно място в банковите салони. Кредитополучателите са уведомени още за метода на изчисляване на лихвата, както и условията при които същата може да се променя до пълното погасяване на договора за кредит, каквото е изискването на чл.58, ал.1, т.2 от ЗКИ. Поради това, единствено ако не е спазена методиката за промяна на променливата компонента от лихвата или не са налице обстоятелствата за изменение, посочени в нея, заемополучателят има право да оспорва нейния размер.

Твърди се, че процесния договор за ипотечен кредит е сделка, сключена с потребител, имаща за предмет финансови инструменти, чиято цена е свързана с измененията на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на банката, поради което се обхваща от разпоредбата на чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП, според която клаузите в такъв договор не са неравноправни, макар и попадащи в приложното поле на чл.143, т.10 и т.12 от ЗЗП. Изрично са уговорени и условията, при които е допустимо изменение на променливия компонент на лихвата.

Безспорно е, че в определен период от време е била налице такава промяна, но това не представлява нарушение на договора и неравноправност на същия.

От друга страна, дори да бъде приета за неравноправна посочената клауза, то надплатените вследствие на промяната в лихвения процент суми по договора отново не са достатъчни за пълното погасяване на дълга. Общия размер на платеното е 24 520,84лв., а размера на задължението към датата на обявяване на предсрочната изискуемост 53 898,51лв., като разликата от 29 377,67лв. е размерът на забавените плащания, довел до обявяване на предсрочната изискуемост.

По същество моли съда да отмени решението и постанови друго, с което исковете бъдат уважени. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание, редовно призован, не се явява. С писмена молба поддържа жалбата, на изложените в същата основания и моли за уважаването й. Претендира и присъждане на направените по делото разноски. 

Въззиваемата страна К.Т.П., с писмен отговор, в съдебно заседание, чрез адв.К. и с писмена защита, оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че решението е правилно и законосъобразно, постановено въз основа на събраните по делото доказателства. Твърди, че в хода на производството не е установено наличие на основание за изменение на променливата компонента на договорения лихвен процент, както и че това е станало на основа на обективно настъпили обстоятелства въз основа на методиката на банката. Правилно клаузите са обявени за неравноправни, а от доказателствата по делото се установява, че към датата на обявяване на предсрочната изискуемост, не са били настъпили предвидените в договора условия за това.

По същество моли съда да отхвърли жалбата и потвърди решението.

Съдът намира производството за редовно и допустимо – подадената ВЖ е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.

Съдът не констатира процесуални пропуски от страна на първоинстанционния съд. Постановеното решение е валидно и допустимо.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба от „БАНКА ДСК„ ЕАД срещу К.Т.П. за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 62 165,57лв., представляваща главница по договор за ипотечен кредит от 12.02.2008г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 21.07.2017г., до окончателното й изплащане, сумата 34 071,07лв., представляваща договорна лихва за периода 16.12.2011г. – 20.07.2017г., сумата 399,17лв., представляваща санкционна лихва за забава за периода 19.12.2011г. до 20.07.2017г. и 1895,11лв. заемни такси, както следва: 1500лв. – такса управление начислена за периода от 12.02.2011г. до 10.02.2017г.; 120лв. – такса изискуемост, 274лв. – застрахователни премии за застраховка на ипотекираното за обезпечение на дълга имущество /по застрахователни полици №№8300019912013367; 9100000013Б326 от 28.05.2013г.; 9100000014Б317 от 29.05.2014г.; 9100000015Б473 от 29.05.2015г.; 9100000016Б522 от 30.05.2016г. и 8300019917008272, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №2453/11.08.2017г.  по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№1154/2017г. на РС –Силистра.

В исковата молба се твърди, че страните по делото са сключили Договор за ипотечен кредит от 12.08.2008г., с който ищецът е предоставил на ответника кредит в размер на 66 900лв., със срок на издължаване 360 месеца, считано от датата на неговото усвояване, което е извършено еднократно на 18.02.2008г. Кредитополучателят се е задължил да погаси усвоения кредит на равни месечни вноски съгласно погасителен план, чрез разплащателна сметка №15101714. Кредитът е обезпечен с договорна ипотека върху подробно описан недвижим имот.

Всички плащания по договора се отчитат по нарочно открита отчетна банкова сметка №17/0000000015150476, която отразява плащанията от кредитополучателя и плащанията направени от страна на банката по усвояване на кредита.

Излага се още, че съгласно чл.7 от договора за предоставения кредит кредитополучателят заплаща първоначална лихва  за период от три години, считано от датата на усвояване на кредита, формирана на основата на базовия лихвен процент за този вид кредит и надбавка в размер на 1.40%. За останалия срок на договора, кредитополучателят заплаща лихва формирана от базов лихвен процент за този вид кредит с надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма ДСК“Уют“ /приложение №2 към договора/. Към датата на сключване на договора базовия лихвен процент е 4.19%, а стандартната надбавка е 4.10%.

Съгласно чл.12 от договора кредитополучателят се е съгласил да заплаща и такси съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, която е в сила към деня на съответното плащане.

Твърди се, че от датата на сключване на договора кредитополучателят е обслужвал редовно кредита до 18.12.2011г., когато направената погасителна вноска е била частична – не са достигнали 81,36лв. за пълното й погасяване.

Съобразно уговореното в т.20.2 от Раздел 7 „Отговорност и санкции“ от Общите условия към договора, при допусната забава в плащанията на главница и/или лихви над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. Именно предвид настъпилата забава в плащанията повече от 90 дни, считано от 07.04.2009г. за банката е възникнало правото да обяви кредита за предсрочно изискуем.

Това е направено с нотариална покана изх.№01-20-03205/19.05.2017г., рег.№2165/26.05.2017г., т.1, акт 136 на нотариус Никола Николов, рег.№704, район на действие РС І Силистра, връчена на кредитополучателя лично на 13.07.2017г.

С оглед на горното, кредитът е отнесен в просрочие считано от 18.07.2017г. за 67 броя погасителни вноски, подробно посочени.

Към дължимата главница и лихва са начислени още: лихва за просрочие по т.20.1 от ОУ към договора в размер на договорната лихва, увеличена с три процентни пункта; наказателна надбавка за просрочие по чл.20.2 от ОУ в размер на договорения лихвен процент увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 процентни пункта, за остатъка от кредите представляваща главница.

Твърди се, че поради изпадането в забава на ответника ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, срещу която длъжникът е депозирал възражение, което обосновава интереса от предявения иск.

С допълнителната искова молба ищецът оспорва въведените твърдения за нищожност на договора за ипотечен кредит. Излага, че посочените от ответника разпоредби на ЗЗП са неотносими към него, тъй като съгласно чл.3, ал.3, т.5 от закона разпоредбите му не се прилагат за кредити, които са под 400лв. и над 40 000лв., какъвто е процесния. Не са налице и предвидените в закона основания за прогласяване на отделни клаузи от договора за неравноправни. Доколкото процесният договор е сделка, сключена с потребител, имаща за предмет финансови инструменти, чиято цена е свързана с измененията на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца/доставчика на финансови услуги, то тя попада в приложното поле на изключението, визирано в чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП, според която не са неравноправни клаузи на такъв вид договори, макар и да са осъществени фактическите състави на чл.143, т.10 и т.12 от ЗЗП.

Възразява и срещу твърдението за погасяване по давност на част от вземанията по договора. Твърди, че съобразно константната съдебна практика процесният договор не е за периодично изпълнение, поради което давността за същия е 5 години, по реда на чл.110 от ЗЗД. Приложеният документ по чл.417 от ГПК – извлечение от сметките на банката е редовен и удостоверява наличие на вземане в посочените в заявлението размери.

В съдебно заседание ищецът, поддържа предявените искове. По същество моли същите да бъдат уважени и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. 

Ответникът, с писмени отговори и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че сключеният договор е недействителен на основание чл.14, ал.1 от ЗЗП, поради неспазване на разпоредбите на чл.7, т.6, т.7 и т.14 от същия закон. Твърди ,че е погасявал редовно задълженията си по договора до едностранната промяна на договорените месечни вноски, за което не е бил уведомен и не му е бил предоставен погасителен план. Промяната в погасителния план е довела и до неправилно начисляване на лихви за просрочена главница по т.20.1 и 20.2 от ОУ.

Действията по промяна на първоначалните условия по договора не го обвързват, тъй като са основани на неравноправни краузи, които са нищожни по смисъла на чл.146, ал.1 от ЗЗП.

Твърди, че вземанията на банката по договора са погасени по давност, поради изтичане на тригодишния срок по чл.116, б.“в“ от ЗЗД, евентуално на петгодишния по чл.110 от ЗЗД. В условие на евентуалност твърди погасяване по давност на вземането за лихвата включена в погасителните вноски с настъпил падеж в срока на чл.110 от ЗЗД.

По същество моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

В настоящия случай съдът намира, че постановеното от Окръжен съд Силистра решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Между страните по делото не е налице спор относно фактите, установени надлежно при разглеждане на производството пред ОС Силистра, както следва:

От приложеното ч. гр.д. №1154/2017г. по описа на РС Силистра, е видно, че на основание чл.417,т.2 ГПК в полза на ищеца е издадена Заповед за незабавно изпълнение №2453/11.08.2017г. и изпълнителен лист срещу ответника К.Т.П. за сумите, както следва: 62 165,57лв., представляваща главница по договор за ипотечен кредит от 12.02.2008г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 21.07.2017г., до окончателното й изплащане, сумата 34 071,07лв., представляваща договорна лихва за периода 16.12.2011г. – 20.07.2017г., сумата 399,17лв., представляваща санкционна лихва за забава за периода 19.12.2011г. до 20.07.2017г. и 1895,11лв. заемни такси, както следва: 1500лв. – такса управление начислена за периода от 12.02.2011г. до 10.02.2017г.; 120лв. – такса изискуемост, 274лв. – застрахователни премии за застраховка на ипотекираното за обезпечение на дълга имущество /по застрахователни полици №№8300019912013367; 9100000013Б326 от 28.05.2013г.; 9100000014Б317 от 29.05.2014г.; 9100000015Б473 от 29.05.2015г.; 9100000016Б522 от 30.05.2016г. и 8300019917008272, както и сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 1970,62лв. – за държавна такса и 150лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Не се спори и от приложеното дело се установява, че длъжникът е подал възражение против заповедта, по реда и в срока по чл. 414 от ГПК.

Страните са сключили договор за ипотечен кредит от 12.08.2008г. за сумата от 66 900лв., за срок от 360 месеца, считано от неговото усвояване, което е извършено на 18.02.2008г.

Не са спорни и обстоятелствата, че: за погасяване на кредита ответникът К.Т.П. е направил 45 вноски до 18.12.2011г. Последното плащане е направено на 18.11.2011г., с което е била частично погасена 46-та вноска в размер на 568,81лв., от която непогасени са останали 81,35лв. С изявление, обективирано в нотариална покана изх.№01-20-03205/19.05.2017г. банката е обявила кредита за предсрочно изискуем поради настъпилата забава в плащанията, което е връчено на длъжника К.Т.П. на 13.07.2017г.

От приложените по заповедното производство застрахователни полици се установява, че за периода от 2012г. до 2018г. банката е направила застраховки на недвижимия имот, предоставен като обезпечение на получения кредит, по полици, както следва: №№8300019912013367 на стойност 100,52лв.; 9100000013Б326 от 28.05.2013г. – 30,63лв.; 9100000014Б317 от 29.05.2014г. – 29,08лв.; 9100000015Б473 от 29.05.2015г. – 20,35лв.; 9100000016Б522 от 30.05.2016г. – 20,35лв. и 8300019917008272 – 73,30лв. Общия размер на заплатените застрахователни премии възлиза на 274,23лв.

За установяване размера на дълга пред първоинстанционния съд е допусната първоначална и допълнителна съдебно-счетоводни експертизи, заключенията по които са приети като обективни, компетентно дадени и не оспорени от страните по делото. От същите се установява, че сумата по процесния договор за ипотечен кредит в размер на 66 900лв. е отпусната и усвоена еднократно от кредитополучателя К.Т.П. на 18.02.2008г. За погасяване на задължението са извършени плащания по кредита за периода от 18.03.2008г. до 18.12.2011г. в общ размер на 24 520,84лв., от които: ГЛАВНИЦА в размер на 4 734,43лв.; ЛИХВА – 18 764,90лв.; санкционна лихва 8,71 /от които 5,56лв. – за периода до 21.07.2011г. и 2,15лв. след 21.07.2011г./; ТАКСА УПРАВЛЕНИЕ – 786,92лв. и ЗАЕМНИ ТАКСИ – 225,88лв. При извършените плащания са допускани забавяния по отделните месечни погасителни вноски до 18.12.2011г., след която дата е налице спиране на плащанията.

 Размерът на непогасеното задължение към датата на подаване на заявлението вх.№5731/21.07.2017г. в РС – Силистра за издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е както следва: ГЛАВНИЦА – 62 165,57лв.; ДОГОВОРНА ЛИХВА – 34 071,37лв., по вноски от 46 до 113 с падеж 21.07.2017г.

За периода от 16.12.2011г. до 20.07.2017г. дължимите санкционни лихви /обезщетение за забава/ са изчислени с лихвена надбавка за забава 3% съгласно т.20.1 от ОУ на стойност 347,36лв.

За периода от 18.07.2017г. до 20.07.2017г. е дължима лихва за забава с лихвена надбавка от 10% съгласно т.20.2 от ОУ, като общия размер на санкционните лихви е 51,81лв.

Общия размер на дължимата лихва за забава за периода от 18.12.2011г. до 21.07.2017г. е в размер на 399,17лв.

За периода от датата на усвояване на кредита – 18.02.2018г. до датата на подаване на заявлението за издаване заповед за незабавно изпълнение, общия брой на дължимите вноски е 112бр. От тях изцяло са заплатени 44бр. С последното плащане е извършено частично погасяване на вноска №45, посочено по-горе. Към датата на настъпване на предсрочната изискуемост – 18.07.2017г. не са погасени 67 бр. месечни вноски, включващи главница и лихва по вноски от 46 до 112, включително. Непогасените и падежирали вноски към датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл.417, ал.2 от ГПК са 68бр. – частично по 46 вноска  и останалите до вноска 113 вкл.

За периода от 18.02.2008г. до 21.07.2017г. са настъпили промени в лихвените проценти, както следва: ЗА ПЪРВИТЕ ТРИ ГОДИНИ от сключване на договора: 1/ 5,59%, за периода от 18.02.2008г. до 18.03.2008г., формиран от базов лихвен процент 4,19% и надбавка от 1,4%; 2/ 6,09% за периода 02.04.2008г. до 18.10.2008г., формиран от базов лихвен процент 4,69%, по Протокол №13/20.03.2008г. на Комитета за управление на активите и пасивите на банката и надбавка 1,4%; 3/ 7,09% за периода от 21.10.2008г. до 12.02.2011г. формиран от базов лихвен процент 5,69%, по Протокол №46/16.10.2008г. на Комитета за управление на активите и пасивите на банката и надбавка 1,4%; СЛЕД ТРЕТАТА ГОДИНА лихвения процент е 9,79% за периода от 18.02.2011г. до 21.07.2017г., формиран от базов лихвен процент 5,69%, по Протокол №46/16.10.2008г. на Комитета за управление на активите и пасивите на банката и надбавка 4,10% по договора за кредит.

При извършената съпоставка на дължимите вноски по погасителния план, приложен към договора за ипотечен кредит и вноските по кредита след промяната в лихвения процент, за периода от усвояване на кредита – 18.02.2008г. до предсрочната изискуемост – 18.07.2017г. се установява разлика в размера на задължението от 7 398,76, което отнесено към главницата и лихвата е както следва: намаление вноската по главницата в размер на 1 591,02лв. и увеличение вноската по лихвата в размер на 8 989,78лв.

В заключението е извършено преизчисление на размера на дълга, след отчитане на извършените плащания от  24 520,84лв., по първоначалния погасителен план към датата на сключване на договора, без да се отчитат последващите изменения в лихвения процент по Протоколи №13/20.03.2008г. и №46/16.10.2008г. на Комитета за управление на активите и пасивите на банката, които са подробно разписани в ПРИЛОЖЕНИЕ №1/ЧАСТ 2 И ПРИЛОЖЕНИЕ №2/ЧАСТ 2. От тях се установява, че дължимите по договора за кредит суми са, както следва: ГЛАВНИЦА – усвоения размер е 66 900лв., погасената част от нея към 21.07.2017г. е 8 459,72лв., а неплатения остатък е 58 440,28лв.; ДОГОВОРНА ЛИХВА –дължима до 21.07.2017г. в размер на 42 433,42лв.; платена 15 041,76лв. към 21.07.2017г.; дължим остатък – 27391,66лв. ТАКСА УПРАВЛЕНИЕ – дължима по договора 2287,80лв.; платена 786,92лв., дължим остатък 1500,88лв.; ТАКСА ИЗИСКУЕМОСТ – 120лв. Размерът  на лихвата за просрочие по т.20.2 от ОУ е 486,90лв.

От допълнителното заключение се установява, че усвоената главница по договора за кредит е в размер на 66 900лв. От нея за периода от 18.02.2008г. до 21.07.2017г. са заплатени 5 459,72лв., като остатъкът от дължимата главница към 18.12.2011г. е в размер на 58 440,28лв.

От 18.12.2011г. до 20.07.2012г. размерът на главницата е 646,14лв., а за периода след 20.07.2012г. до 20.07.2017г. – 5 538,31лв.

Установява се още, че дължимата по договора лихва до 21.07.2017г. е в размер на 42 433,42лв. Заплатената лихва към 21.07.2017г. е в размер на 15 041,76лв., като дължимия остатък е 27 391,66лв.

За периода от 18.12.2011г. до 20.07.2014г. размерът на лихвата е 12 844,11лв., а след 20.07.2014г. до 20.07.2017г. в размер на 14 547,55лв.

По така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Спорът между страните, определен от въззивната жалба и поставен за разглеждане пред настоящата инстанция, е по въпросите: за неравноправността на клаузата на т.9.1, 9.4 и 25.3 от ОУ към договора за ипотечен кредит даващи право на банката за променя едностранно базовия лихвен процент по договора за кредит; за неприложимост на разпоредбата на чл.143, т.10 и т.12 по отношение на процесния договор на основание чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП; както и за липса на пълно погасяване на задълженията по процесния договор за кредит.

Съгласно чл.143 от ЗЗП неравноправна е всяка  уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като е направено неизчерпателно изброяване на хипотезите, при които е възможно да е налице такова неравновесие, в което са включени и клаузите, които позволяващи на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание (т. 10) или тези, които дават право на търговеца да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора (т.12).

От друга страна, в чл.144 от закона са предвидени изключения от приложението на чл.143, ал.1, т.10 и т.12 по отношение доставките на финансови услуги, каквато представлява и процесният договор за банков кредит съобразно § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП. В тази хипотеза, за да е допустима уговорка в договор за кредит, която предоставя на банката право за увеличение на първоначално уговорената лихва, тя следва да отговаря на определени условия: 1/ да обективира ясно и на разбираем език обстоятелствата, при чието настъпване може да се измени лихвата; 2/ тези обстоятелства да са обективни, т.е. да не зависят от волята на кредитора, а да са породени от въздействието на свободния пазар и/или държавен регулатор. Тогава кредиторът не може да се счита за недобросъвестен, тъй като промяната на лихвата не зависи от неговата воля; 3/ методиката на изчисление на лихвата и компонентите, от които зависи нейната промяна да е подробно и ясно посочена в договора или ОУ към него; 4/ същата да предвижда възможност както за повишаване, така и за понижаване на лихвения процент.  Съдът намира, че клаузи, при които е предвидена единствено възможност за повишаване на договорения лихвен процент водят до значителна неравноправност в правата на страните по договора за кредит, като поставят кредитополучателя в значително по-неблагоприятна позиция.

Ето защо, при разглеждане на възражението за неравноправност на клаузите на чл.7 от процесния договор за ипотечен кредит и чл.9.1, 9.4 и 25.3 от ОУ към него, съдът следва да направи преценка дали са спазени посочените изисквания.

Видно от съдържанието на чл.7 от договора, че страните са уговорили заплащане на променлив лихвен процент като възнаградителна лихва по отпуснатия ипотечен кредит, който е определен като сбор от базовия лихвен процент на банката и надбавка, която е фиксирана за първите три години и след тях до края на договора. Изрично е посочено, че към датата на сключването му базовия лихвен процент е 4,19%.

Съдът намира, че така уговорената клауза не е неравноправна. Същата е ясна, посочени са компонентите, които формират лихвения процент по договора, страната е можела да се получи информация как е формиран базовия лихвен процент на банката към датата на подписване на договора и е приела неговия размер, поради което с подписване на договора страните надлежно са уговорили размера на дължимата по него възнаградителна лихва.

Съдът намира, че с оглед вида на договора – ипотечен кредит и продължителния период на отпускането му от 2008г. до крайната падежна дата - 2017г., право на банката е да уговори променлива лихва, с оглед възможностите от промяна на банковия и имотния пазар, стига тя да отговаря на изискванията посочени по-горе.

В конкретния случай клаузите и условията за едностранна промяна на динамичната компонента на лихвения процент, а именно базовия лихвен процент, се съдържат в ОУ на договора - т.9.1, 9.4 и 25.3. Същите предвиждат единствено възможност за повишаване на базовия лихвен процент, а условията за това са кумулативно изброени, като липсва поредност на приложението им или обстоятелствата, при които същите могат да бъдат комбинирани. Още повече, че част от основанията не са обективни критерии, като промяна на пазара, а промени в нормативните регулации /без ясно посочване коя част на законодателството е от значение/, промени в изискванията към банките /без посочване кои точно/, провмяна на паричната политика и т.н., които не са ясни и обективни. Промяната се извършва по решение и изричен акт на банката, но липсва всякаква яснота относно методиката и математическия алгоритъм за начина на формиране на едностранно променената лихва и отделните компоненти в тази формула. Липсва обвързаност на конкретния размер на повишението на лихвата с размера на покачване на пазарните индекси посочени в ОУ, като изменението зависи единствено от волята на банката. Не е предвидена възможност за реципрочно намаляване на лихвата при понижаване на някой от пазарните индекси.

По делото не са наведени твърдения, нито са представени доказателства след извършените промени в размера на лихвения процент и размера на дължимата месечна вноска, банката да е изготвяла нови погасителни планове, които да са достигнали до кредитополучателя и той да е узнал за променения размер на задължението си.

Предвид изложеното, съдът намира, че разпоредбите на процесния договор предвиждащи възможност за едностранна промяна на договорения лихвения процент са неравноправни по смисъла на ЗЗП и като такива са нищожни, поради което кредитополучателят следва да заплати на банката възнаградителната лихва по договора в първоначално уговорения размер, по погасителния план, приложен към договора.

Съобразно заключението на вещото лице по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, размерът на дълга по първоначалния погасителен план, без последващите изменения в лихвения процент, при отчитане на извършените плащания, е: 58 440,28лв. – главница;  27391,66лв. – договорна лихва; 1500,88лв – такса управление.; ТАКСА ИЗИСКУЕМОСТ – 120лв. Размерът  на лихвата за просрочие по т.20.2 от ОУ е 486,90лв.

По отношение на претенцията за заплащане на застрахователните премии за застраховка на дадения в обезпечение имот:

Съобразно чл.27 от ОУ към договора за кредит – „при кредити обезпечени с ипотека, с подписване на договора кредитополучателят дава съгласие при неизпълнение на задължението му за подновяване на имуществената застраховка на обезпечението и плащане на застрахователните премии, кредиторът да извърши тези действия от името и за сметка на кредитополучателя при избран от кредитора застраховател, условия и цени, вкл. да договаря сам със себе си. Платената премия се събира от разплащателната сметка на кредитополучателя, след погасяване на месечната вноска за лихва и главница, както и на разноските по т.25.1, с изключение на таксата по т.25.1, т.2.“.

От приложените към заявлението доказателства се установява, че за процесния период застрахователните премии са заплатени от банката – кредитор, в размера, за който е издадена заповедта за изпълнение – 274,23лв., поради което искът за възстановяването им от кредитополучателя е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

С оглед неизпълнението на задълженията по договора за кредит, а именно спиране на плащанията по него от 18.12.2011г., за банката е възникнало правото, съгласно чл.20.2 от ОУ към договора да обяви кредита за предсрочно изискуем.

С Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС в т.18 е прието, че вземането, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, но и след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.

С оглед на така дадените разрешения моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател, и то ако към този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. В този момент целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя.

В настоящия случай длъжникът е получил лично изявлението на банката за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита на 13.07.2017г., преди подаване на заявлението за издаване заповед за незабавно изпълнение /21.07.2018г./, поради което е установена дължимостта на останалите неизплатени по договора задължения, което прави предявените искове основателни и доказани до посочените в мотивите размери.

Предвид основателността на исковете съдът следва да се произнесе по наведените възражения за погасяването им по давност.

Доколкото съдът не следи служебно за погасяване по давност на вземанията, предмет на исковете, то същият е длъжен да се произнесе в рамките на повдигнатия пред него спор, а именно за погасяване на главницата и лихвата, включени в месечните анюитетни вноски:

Съобразно установената съдебна практика /част от която обективирана в решение по г.д.№523/2011г. на ВКС и решение по г.д.№795/2010г. на ВКС/, при договора за заем е налице неделимо плащане и договореното връщане на заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора. Приложим е общият петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД, поради което искът предявен на 21.07.2017г., не е погасен по давност за дължимите 61 броя месечни анюитетни вноски за периода от 21.07.2012г. до 21.07.2017г., разпределени, както следва: главница в размер на 5 538,31лв. /61бр. вноски по 92,31лв., включената във всяка от тях главница, посочена в приложение №2/част1 от заключението/  и 24 263,87лв. договорна лихва /61бр. вноски по 403,72лв. включената във всяка от тях лихва, посочена в приложение №2/част1 от заключението/.

  Предвид изложеното, предявените искове са основателни до посочените размери, поради което следва да бъдат уважени. За разликата над сумата от 5 538,31лв. до претендирания размер от 62 165,57лв., неизплатена главница по договора за кредит и за разликата над 24 263,87лв. до претендираните 34 071,07лв. предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, поради погасяването им по давност.

С оглед основателността на иска за заплащане на главницата, основателна е и претенцията за присъждане на законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението – 21.07.2017г. до окончателното й изплащане.

Предвид частичното несъвпадане крайните изводи на двете инстанции, решението на Окръжен съд Силистра следва да бъде отменено в частта, с която предявените искове са отхвърлени за сумите, както следва: 5 538,31лв. – главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на заявлението в съда – 21.07.2017г. до окончателното й изплащане; 24 263,87лв. – договорна лихва; 399,17лв. – санкционна лихва за периода от 12.02.2011г. до 10.02.2017г.; 1500,88лв – такса управление.; 120лв. – такса изискуемост.

В останалата част, с която исковете са отхвърлени, решението следва да бъде потвърдено. 

На основание чл.78 от ГПК и направеното искане К.Т.П. следва да бъде осъден да заплати на „БАНКА“ ДСК ЕАД, гр. София сумата от 1550лв., представляваща направените пред двете инстанции съдебно - деловодни разноски /в размер на 804,80 лв. пред ОС - Силистра и 745,20лв. пред настоящата инстанция/, съразмерно уважената част от исковете.

          Съобразно разрешението дадено с ТР № 3/2014г. на ОСГТК (т. 12) съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство. Дължимите такива са за заплатената държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, като същите следва да бъдат присъдени в размер на 690,72лв., съразмерно уважената част от исковете.

Воден от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ решение №55/28.05.2018г по т.д.№181/2017г. на Силистренски окръжен съд, в частта, с която са отхвърлени предявените от „БАНКА ДСК„ ЕАД, ЕИК 121830616 със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Московска“ 19 срещу К.Т.П., ЕГН ********** ***, искове за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 5 538,31лв. – главница, по договор за ипотечен кредит от 12.02.2008г., ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на заявлението в съда – 21.07.2017г. до окончателното й изплащане; 24 263,87лв. – договорна лихва за периода от 21.07.2012г. до 21.07.2017г.; 399,17лв. – санкционна лихва за периода от 12.02.2011г. до 10.02.2017г.; 1500,88лв – такса управление.; 120лв. – такса изискуемост; 274, 23 лв. – застрахователни премии за застраховка на ипотекираното за обезпечение на дълга имущество /по застрахователни полици №№8300019912013367; 9100000013Б326 от 28.05.2013г.; 9100000014Б317 от 29.05.2014г.; 9100000015Б473 от 29.05.2015г.; 9100000016Б522 от 30.05.2016г. и 8300019917008272, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №2453/11.08.2017г.  по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№1154/2017г. на РС –Силистра, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че К.Т.П., ЕГН ********** ***, дължи на „БАНКА ДСК„ ЕАД, ЕИК 121830616 със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Московска“ 19 сумите, както следва:  5 538,31лв. – главница, по договор за ипотечен кредит от 12.02.2008г., ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на заявлението в съда – 21.07.2017г. до окончателното й изплащане; 24 263,87лв. – договорна лихва за периода от 21.07.2012г. до 21.07.2017г.; 399,17лв. – санкционна лихва за периода от 12.02.2011г. до 10.02.2017г.; 1500,88лв – такса управление.; 120лв. – такса изискуемост; 274,23лв. – застрахователни премии за застраховка на ипотекираното за обезпечение на дълга имущество /по застрахователни полици №№8300019912013367; 9100000013Б326 от 28.05.2013г.; 9100000014Б317 от 29.05.2014г.; 9100000015Б473 от 29.05.2015г.; 9100000016Б522 от 30.05.2016г. и 8300019917008272, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №2453/11.08.2017г.  по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№1154/2017г. на РС –Силистра, на основание чл.422, ал.1 вр. чл.415 от ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА решение №55/28.05.2018г по т.д.№181/2017г. на Силистренски окръжен съд, в частта, с която са отхвърлени предявените от „БАНКА ДСК„ ЕАД, ЕИК 121830616 със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Московска“ 19 срещу К.Т.П., ЕГН ********** ***, искове за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: за разликата над 5 538,31лв. до претендираните 62165,57лв. – главница, по договор за ипотечен кредит от 12.02.2008г., ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на заявлението в съда – 21.07.2017г. до окончателното й изплащане; за разликата над 24 263,87лв. до претендираните 34 071,07лв. – договорна лихва за периода от 21.07.2012г. до 21.07.2017г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №2453/11.08.2017г.  по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№1154/2017г. на РС –Силистра

ОСЪЖДА К.Т.П., ЕГН ********** ***, да заплати на „БАНКА ДСК„ ЕАД, ЕИК 121830616 със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Московска“ 19 сумата от 1550лв., представляваща направените пред двете инстанции съдебно - деловодни разноски, съразмерно уважената част от исковете, на основание чл.78 от ГПК.

ОСЪЖДА К.Т.П., ЕГН ********** ***, да заплати на „БАНКА ДСК„ ЕАД, ЕИК 121830616 със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Московска“ 19 сумата от 690,72лв., представляваща разноски в заповедното производство, съразмерно уважената част от исковете, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1-месечен срок от връчването на страните пред ВКС на РБългария при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.

        

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: