О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

 

Номер                                    ., град Варна

Варненски Апелативен съд,    Търговско отделение

В закрито заседание в следния състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: М* Х*

                                              ЧЛЕНОВЕ:        Д* Д*

                                                                              А* Б*

 

като разгледа докладваното от съдия А.Б*

в.ч.т.дело номер  495  по описа за 2014 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по чл.274 и следв. ГПК.

         С определение № 253/04.06.2014 год., постановено по т.д.№ 79/2014 год. по описа на ДОС е прекратено производството по делото по

- осъдителния иск за връщане на скеле, на основание чл. 249 ЗЗД, евентуално – за определяне на неговата парична равностойност по чл. 521, ал.2 ГПК;

- осъдителния иск за заплащане на сумата от 6 050 лева с ДДС, представляваща договорно определено обезщетение за претърпени вреди – пропуснати ползи от невъзможността за събиране на средния пазарен наем от скелето за периода 01.01.2011 год. – 20.04.2011 год., на основание чл. 79 ЗЗД;

- осъдителния иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавено плащане на паричната главница за периода 21.04.2011 год. – 11.12.2013 год.  в размер на 1 643, 35 лева.

Със същото определение прекратените претенции са изпратени за разглеждане на родовокомпетентния КРС, на основание чл. 118, ал.2 ГПК вр. чл.104, т.4 ГПК; чл. 105 и чл. 103 ГПК.

Съдът е постановил продължаване на производството по претенцията с правно основание чл. 82 ЗЗД за периода 21.04.2011 год. -11.12.2013 год., респ. е спрял делото при условията на чл. 229, ал.1, т.4 ГПК до произнасяне на КРС с влязъл в сила съдебен акт  по разделените искове.

         Срещу определението на съда във връзка с разделянето на част от обективно кумулативно съединените претенции е постъпила частна жалба от  ищеца „А* – ЖВ” ЕООД – Варна. В жалбата се излагат твърдения, че определението е постановено при липса на предпоставките на чл. 210, ал.2 ГПК. Поддържа се, че процесуалният закон не допуска разделяне на обективно съединени претенции, ако единствената причина за това е различната им родова подсъдност. Поддържа се, че връзката между претенциите обуславя общата им родова подсъдност – обективно съединените искове произтичат от идентично материално основание и естеството им е такова, че разделянето е недопустимо.

Насрещната страна ЕТ с фирмено наименование „Б**- В* Б*” изразява становище за недопустимост на предявената частна жалба, евентуално – за нейната неоснователност.

         Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

         Частната жалба е предявена в срок, от надлежна страна и е администрирана в съответствие с изискванията на ГПК.

 Частният жалбоподател не оспорва, че прекратените по реда на чл. 118, ал.2 ГПК претенции са родово подсъдни на РС. Предявената частна жалба обективира оплакване, основано единствено на естеството и връзката между обективно съединените претенции, налагаща съвместното им разглеждане. 

Трайна и последователна е съдебната практика по въпроса, че определението на съда, с който се постановява разделяне на исковете с оглед различната им родова подсъдност не е по естеството си такова по подсъдността /чл.121 ГПК/ и не подлежи на самостоятелно обжалване - определение № 566/22.06.2012 год. на ВКС по ч.т.д.№ 3/2012 год., II т.о.; определение № 494/05.10.2009 год. на ВКС по ч.т.д.№ 427/2009 год.,  I т.о..  ДОС е приел недопустимост на обективното кумулативно съединяване и единствено като последица от това се е произнесъл и за родовата подсъдност на разделените искови претенции. Актът на съда по чл.210, ал.2 ГПК не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол, а преценката относно възможността за съвместно разглеждане на обективно съединените претенции е възложена в изключената компетентност на сезирания съд.  При липса на изрично заявено оспорване на формираните изводи от ДОС за родовата подсъдност на отделените претенции, актът за разделянето им не подлежи на въззивен контрол.

Всички доводи на частния жалбоподател за връзката между обективно съединените претенции и необходимостта от съвместното им разглеждане касаят преценката на съда относно разделянето на производството по чл.210, ал.2 ГПК. За пълнота на изложението, следва изрично да се посочи, че в отклонение от общото правило на чл. 104 ГПК до подсъдност на ОС може да се стигне и при връзка между делата, но само в случаите, когато главният /обуславящ/ иск е подсъден на ОС като първа инстанция.  В разглеждания казус, обуславящият иск – този за връщане на заетата вещ е родово подсъден на РС като първа инстанция, поради което правилото за съвместно разглеждане на обективно съединените претенции поради естеството на връзката между тях е неприложимо. 

С оглед на изложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.т.д.№ 495/2014 год. по описа на АС – Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ВКС.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                          ЧЛЕНОВЕ: