Р Е Ш Е Н И Е

 

317

 

Гр.Варна, 18.11. 2014 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти състав в публично съдебно заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

 

При участието на секретаря Д.Ч., като изслуша докладваното от съдия П. Хорозова в.т.д. № 496 по описа за 2014 г. на ВАпС, за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от Д ООД гр. Добрич против решение № 106/18.06.2014 г. по т.д.№ 63/2014 г. по описа на ДОС В ЧАСТТА, с което въззивникът е осъден да заплати /на основание чл.92 ЗЗД/ на Д.Т.С., С.С.С. и ВЛАС ЕООД сума в размер на 30 000 лв., представляваща неустойка за забава по договор за учредяване право на строеж, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяването на иска – 30.03.2011 год., до окончателното й изплащане.

Жалбата е депозирана в срок, от легитимирана страна, редовна е и е допустима. В нея се излагат доводи за неправилно приложение на материалния закон от страна на съда, въз основа на които се претендира отмяна на решението в осъдителната му част и постановяване на друго, с което исковата претенция за неустойка да бъде отхвърлена.

Според въззивника, липсва валидна клауза за неустойка, т.к. същата е нищожна, на основание чл.26 ал.1 пр.ІІІ от ЗЗД. В тази връзка излага, че в случая неустойката излиза извън присъщите й функции и цели неоснователното обогатяване на кредитора.

Не е подаден писмен отговор против жалбата.

Страните, редовно призовани, не се явяват в проведеното открито съдебно заседание пред въззивния съд.

По съществото на въззивната жалба, с оглед оплакванията в нея и на основание чл.269 ГПК, съставът на Варненския апелативен съд приема следното:

Между страните липсва спор по фактите, а именно, че в договора за учредяване право на строеж, обективиран в нот.а.№ 139, т.ІV, рег.№ 3345, н.д.№ 556/2007 г. на нотариус К – рег.№ 513 в НК, е уговорена и неустойка за забава в строителството и предаването на обектите, които след построяване на сградата ще останат в собственост на учредителите Д.С., С.С. *** /два офиса и два апартамента в новострояща се сграда в гр.Добрич, ул. „Никола Петков” № 1/. Неустойката е в размер на 0.1 % за ден просрочие върху пазарната цена на обектите, а срокът за предаването им в уговорения вид е определен в рамките на 24 месеца. Установена е виновна забава на строителя при изпълнението на това задължение от 334 дни в периода 20.03.2010 г. – 28.03.2011 г., като размерът на неустойката възлиза на 66 967 лв., от които са присъдени 30 000 лв.

По спорния въпрос за нищожността на клаузата за неустойка, като противоречаща на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1 ЗЗД, съдът намира следното:

Касае се за търговска сделка по смисъла на чл.286 ал.1 ТЗ.

Съобразно постановеното с ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК, уговарянето на неустойка в търговските договори без краен предел или фиксиран срок не я прави изначало нищожна, заради неспазване на принципа за справедливост. Тя би била такава, само ако към момента на сключване на конкретния договор може да се прецени, че целта, заради която е уговорена, излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции на неустойката в тяхното единство - обстоятелства, които в случая не са налице. Съгласно чл.92 ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на поето договорно задължение и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Поради това характерът и размерът на вредите не са отправна точка при извършването на такава преценка, достатъчно е само страните да са презумирали настъпването им. Видно е, че обезщетението за забава е уговорено в рамките на обичайното – по 0.1 % на ден от стойността на забавената непарична престация. От тази уговорка не следва директният извод, че неустойката служи единствено за безпричинното обогатяване на кредитора, както твърди въззивникът. Впрочем доводите в жалбата на Д ООД са изцяло пренесени от мотивите на решение № 142/12.03.2011 г. по т.д.№ 336/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., които обаче касаят друга хипотеза /уговорена неустойка за забава в плащането на наемна цена по 1 % на ден/. Накрая следва и да се отбележи, че изцяло в интерес на въззивника неустойката е била намалена поради прекомерност, въпреки нормата на чл.309 ТЗ, като решението в отхвърлителната му част е влязло в законна сила.

По изложените съображения, решението в обжалваната осъдителна част се явява правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Варненският апелативен съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 106/18.06.2014 г. по т.д.№ 63/2014 г. по описа на ДОС в частта, с което Д ООД гр.Добрич е осъдено да заплати на Д.Т.С., С.С.С. и ВЛАС ЕООД сума в размер на 30 000 лв., представляваща неустойка за забава по договор за учредяване право на строеж, ведно със законната лихва върху нея, считано от предявяването на иска – 30.03.2011 г., до окончателното й изплащане.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: