Р Е Ш Е Н И Е 

 

 номер 225/11.10.16 г. град  Варна

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,          ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

на 05.10.2016 год. в публично  заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

Секретар Е. Т.

като разгледа докладваното от съдия А.Братанова в.т. дело № 496  по описа  за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.

 Образувано е по въззивна жалба на „ПХЖ Брадърс Комерс” ЕАД – Шумен против решение № 67/09.06.2016 год., постановено по т.д.№ 18/2016 год. по описа на ШОС, с което страната е осъдена да заплати на „Импулс” ЕООД - Шумен, сумата от 29 405.08 лв., от които сумата 26 044 лева, представляващи дължими, но незаплатени суми за сервизна поддръжка на техника, възникнали по силата на сключен Договор №21/05.08.2013 г. за периода януари 2014 г. до август 2015 г., както и сумата от 3 361.08 лв., представляващи обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определени от 10 работни дни след получаване на всяка фактурата до датата на завеждане на исковата молба – 07.01.2016 г., ведно със законната лихва върху дължимите като главница суми от датата на предявяване на исковата молба – 07.01.2016 г. до окончателното плащане.

Решението  в отхвърлителната част е влязло в законна сила и не е предмет на въззивно обжалване.

Основателността на предявената въззивна жалба се оспорва от насрещната страна.

Въззивната жалба е предявена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на императивните изисквания на чл.260 – 261 ГПК. На посоченото основание, въззивната жалба е процесуално допустима.

 За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Предявената претенция е основана на сключен между страните договор от 05.08.2013 год. , по силата на който ответникът „Импулс” ЕООД – Шумен е възложил на ищеца „ПХЖ Брадърс Комерс” ЕАД – Шумен  осъществяването на абонаментна  сервизна техническа поддръжка и ремонт на хладилна и климатична техника с резервни части и консумативи за сметка на възложителя /така чл. 1, ал.1 и ал.2/. 

Не се спори между страните, че договорът е сключен за възложителя чрез едностранното волеизявление на Б К – член на СД на „ПХЖ Брадърс Комерс” ЕАД – Шумен.  Не се спори и досежно факта, че съобразно изричните вписвания в ТР в релевантния период, „дружеството се представлява от тримата изпълнителни директори, като поне двама от тях участват в представянето на документите”.  Осъществените вписвания обуславят извода за  неделимост на представителните функции на представляващите. Следователно – процесният договор не е  подписан от лице, което се ползва с надлежна и самостоятелна представителна власт.

Съобразно изричната разпоредба на чл.301 ТЗ действията от името на търговец без наличието на представителна власт се смятат за потвърдени, ако последният не се противопостави веднага след узнаването.  Касае се за законодателно предвидено презумптивно саниране на осъществена търговско-правна сделка. Страната, която се позовава на посочената презумпция следва да установи недвусмислено момента на узнаване от ненадлежно представляваната страна. В случай, че последната не се е противопоставила изрично и  непосредствено след твърдяното и доказано в производството узнаване,   счита се,  че е налице потвърждаване на осъществените действия. Въпросът за приложението на чл. 301 ТЗ е винаги  обусловен от конкретните факти и обстоятелства по делото.

         По делото е безспорно установено, че претендираното възнаграждение е обективирано във фактури, които дружеството ответник е осчетоводило, включило е в дневниците за продажби, вкл. е ползвало право на приспадане на данъчен кредит / в този смисъл заключение на ССЕ/.  Възложителят е предприемал и частични плащания на възнаграждения за абонаментна поддръжка за месеци и размери, подробно установени от експерта. Сочената съвкупност от фактически  и правни действия безусловно сочи факта на узнаване  на сключения договор, вкл. обективира конклудентни действия по неговото одобрение. Налице са предпоставките за приложение на чл. 301 ТЗ  /в този смисъл и Решение № 46 от 27.03.2009 г. на ВКС по т. д. № 454/2008 г., II т. о., ТК/.

     Неоснователни са и възраженията на въззивника, обосновани с липсата на договорена цена като съществен елемент на облигационното правоотношение. Дължимото месечно възнаграждение е индивидуализирано в чл. 6, т.1 от договора. Стойността на вложените материали и консумативи  е одобрена по смисъла на чл. 6, т.2 от договора чрез осчетоводяване на фактура № 1947/06.07.2015 год.

Сключеният договор има характер на договор за изработка по смисъла на чл. 258 и следв. ЗЗД. Дължимата от ищеца престация има за предмет фактически действия. Трайна е съдебната практика, че извършването на възложената работа и нейното приемане не се удостоверява единствено с писмени актове, независимо от уговорките в противен смисъл в договора.  Липсата на писмени доказателства не препятства възможността страната да установи изпълнението на договорения резултат, респ. неговото предаване и насрещно приемане. Посочените фактически и правни действия имат неформален характер поради което е допустимо да бъдат установявани с всички способи, предвидени в ГПК.

Фактическото изпълнение на договора за абонаментно обслужване се установява както от събраните по делото гласни доказателства – показания на св. П.Христов, така и от осчетоводяването на дълга. Съгласно задължителната практика - решения по т.д.№ 593/2009 год.; по т.д.№ 380/2008 год.; т.д.№ 465/2010 год.; т.д.№ 1120/2010 год.;  т.д. № 137/2012;  т.д.№ 1598/2013 год., т.д.№ 1882/2013 год. и др. на ВКС, ТК, осчетоводяването на фактурата, възпроизвеждаща съществените елементи от съдържанието на сделката, включването й в дневниците за продажби и ползването на данъчен кредит, с оглед всички доказателства по делото, съставляват признание за възникване на задължението на възложителя по договор за изработка.

При съвкупната преценка на гореизложеното, съдът намира предявената претенция за заплащане на възнаграждение, резервни части и консумативи по договор за абонаментно обслужване за основателна. Основателността на главната претенция обуславя и основателност на акцесорното притезание по чл. 86 ЗЗД за период на забава и размер, неоспорени във въззивната жалба. Постановеното в идентичен смисъл решение на ШОС следва да бъде потвърдено в осъдителната му част.

     Въззивникът не е навел други доводи за въззивна ревизия по смисъла на чл. 269, изр.2 ГПК.

Разноски: В полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторените във въззивното производство разноски в размер на 1500 лева – адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 67/09.06.2016 год., постановено по т.д.№ 18/2016 год. по описа на ШОС.

ОСЪЖДА „Промишлено и хибридно животновъдство Брадърс Комерс” ЕАД, ЕИК 127015718 със седалище и адрес на управление гр.Шумен, кв.Индрустриален  ДА ЗАПЛАТИ на „ИМПУЛС” ЕООД, ЕИК127507833 със седалище и адрес на управление гр.Шумен, кв.Владайско въстание № 65 сумата от 1500 лева – разноски за въззивното разглеждане на спора.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                      ЧЛЕНОВЕ: