Р Е Ш Е Н И Е

 

17 /Варна, 15.01.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение – втори състав, в открито съдебно заседание на 20.12.2017 год.  в състав

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

                            ЧЛЕНОВЕ:  АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

При секретаря Д.Чипева като разгледа докладваното от съдия А.Братанова в.т.д.№ 496/17 год. по описа на ВАпС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.633, ал.1 ТЗ вр. чл.258 и следв. ГПК.

Предмет на обжалване е определение на ОС – Варна под № 2039/03.07.2017 год., постановено по т.д.№ 313/2017 год. по описа на ВОС, с което е отказано възобновяване на спряно производство  на „МИЛИНВЕСТ“ ЕООД – в несъстоятелност, на основание чл. 632, ал.2 ТЗ.

Постановеният съдебен акт има характер на решение по чл. 632 ТЗ, независимо от даденото от ВОС наименование. Във всички случаи на спиране на производството по несъстоятелност,  възобновяване или отказ за възобновяване, съдът се произнася с решение – арг. чл. 633, ал.1 ТЗ.  Приложимият съдопроизводствен ред пред АС – Варна е този по чл. 258 и следв. ГПК.

Предявената жалба има характер на въззивна и изхожда от А.Н.И. в качеството на кредитор с предявени вземания. Въззивникът поддържа доводи за постановяване на съдебния акт от незаконен състав, вкл.  за наличие на достатъчно имущество за издръжка на производството по несъстоятелност.

Предявената въззивна жалба е подадена в срок, изхожда от надлежна страна и има за предмет подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата е надлежно администрирана.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Първоинстанционното производство е образувано по молба на „МИЛИНВЕСТ“  ЕООД /в ликвидация/, депозирана от ликвидатора И.А.М. за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството. Представляващият е уведомил съда, че няма достъп и не разполага с дружествената документация, вкл. с информация за налични активи. Представя доказателства за отправен сигнал до РП – Варна относно липсата на оказано съдействие от длъжника.

С решение № 261/10.04.2017 год. ВОС е обявил неплатежоспособността на „МИЛИНВЕСТ“ ЕООД – в ликвидация, на основание чл. 608, ал.4 вр. ал.1 ТЗ; определил е начална дата на неплатежоспособността – 15.02.2012 год. ; открил е производство по несъстоятелност; обявил е длъжника в несъстоятелност и е спрял производството, на основание чл. 632, ал.5 вр.ал.1 ТЗ.

Решението е влязло в законна сила, респ. установява със сила на пресъдено нещо състоянието на дружествена неплатежоспособност по отношение на всички- чл. 630, ал.3 ТЗ. Решението установява  и наличието на предпоставките за спиране на производството по несъстоятелност по смисъла на чл. 632, ал.1 ТЗ, тъй като наличното имущество е недостатъчно за покриване на необходимите начални разноски и същите не са предплатени по реда на чл. 629б ТЗ.

Соченият извод не би могъл да се ревизира в настоящото производство.

С обжалвания съдебен акт – Определение № 2039/03.07.2017 год. ВОС е отказал да възобнови спряното производство по несъстоятелност по искането на А.Н.И., обосновано в молба вх.№ 12573/03.05.2017 год. В решаващите си мотиви ВОС е приел, че дори несъстоятелният търговец да притежава необявен досега по делото имот (ид. част от застроен терен и самостоятелен обект след реализиране на право на сроеж, учредено между съсобственици), то осребряването на този актив ще бъде значително затруднено поради неясен градоустройствен и правен статут на имота. Такова имущество не може да се приеме за бързо ликвидно, за да послужи за покриване на разноските по провеждането на втората фаза от спряна понастоящем несъстоятелност. Вторият посочен от молителката актив не е притежание на длъжника. За него се сочи, че е предмет на конститутивен иск по чл. 135 ЗЗД, предявен от друг кредитор. Павловият иск обаче, се предявява за защита на лично право на засегнато от увреждаща сделка лице и дори и да бъде уважен, решението ще отрече разпоредителното действие на длъжника само спрямо ищеца, но не и по отношение на останалите кредитори на този длъжник. Съответно резултатът от воденото т.д. 1322/2016г. на ВОС не може по никакъв начин да се отрази на масата на несъстоятелността и липсва каквато и да е нужда да бъде съобразявано приключването на това дело в бъдеще. В заключение нито един от активите, посочени от молителката не може да се квалифицира като достатъчно за покриване на разноските по смисъла на чл. 632 ал.2 ТЗ.

 По наведените въззивни доводи за ревизия на постановения съдебен акт:

1.Въззивникът Н. твърди, че обжалваният съдебен акт е постановен от незаконен съдебен състав, поради наличие на основания за отвод на съдия Д.М.. Спорът във връзка с основанията за отвод на съдията по несъстоятелността Д.М. е приключил с постановяване на Определение 320/6.6.2017г. по в.ч.т.д.№ 309/2017 год., с което Председателят на АС – Варна е потвърдил  Определение № 1341 от 05.05.2017 г. на Варненския окръжен съд, постановено по т. д. № 313/2017 г., с което е оставенo без уважение искането на жалбоподателя за отвод на съдията-докладчик по делото, на основание чл. 22, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ГПК.  Соченият акт е окончателен и не подлежи на касационен контрол. Същият изчерпва законовата процедура по чл. 634б, ал.3 ТЗ. Основанията за отвод на съдебния състав не могат да бъдат разглеждани като преюдициален въпрос в настоящото производство.

2.Въззивникът твърди, че длъжникът разполага с недвижим имот – гараж, придобит с разпоредителна сделка по нот. акт № 73/25.04.2006 год. по описа на Норариус Катя Паунова при ВРС и последващо изграждане. Активът понастоящем се ползва от трети лица, които са в отношения на познанство с длъжника. Страната признава, че за целите на водени дела, дружеството е съборило част от преградната стена към коридора на стълбището. Понастоящем помещението е обособено с гаражна врата и ролетна тента към двора. Същото няма характер на проход.

Възобновяването на производството по несъстоятелност изисква наличието на новооткрито имущество, което е достатъчно за покриване на началните разноски в производството. Имуществото на длъжника е достатъчно, когато е налично и може бързо да се реализира, да се превърне в парични средства, за да послужи за покриване на разноските. Дали разходите биха могли да се покрият от принадлежащото на длъжника имущество е въпрос на преценка за всеки отделен случай, тъй като зависи от вида на имуществото, от неговата цена и доколко може да бъде бързо ликвидно /решение № 820 от 29.12.2005 г. на ВКС по т. д. № 535/2005 г., I т. о., ТК/.

В допълнение на горното, ликвидността на масата на несъстоятелността следва да се преценява и с оглед стадия на спряното производство по несъстоятелност и предвидените в специалния закон особени изисквания и процедури за осребряване. При обявена несъстоятелност, продажба на актив с цел покриване на разноски може да бъде извършено само след решение на СК /арг. чл. 639б, ал.4 вр.чл. 677, ал.1, т.8 ТЗ/. Удовлетворяването на посоченото законодателно изискване налага конституиране на събрание на кредиторите като задължителен колективен орган на производството, което хипотетично може да се осъществи едва след приключване на процедурата по предявяване и приемане на вземанията – арг. чл. 673, ал.1 ТЗ. Първото събрание на кредиторите е само временен орган в производството, който след осъществяването на предвидените в закона функции по чл. 672, ал.1 ТЗ преустановява своето съществуване ex lege.  Недопустимо е разширяването на компетентността на първото събрание на кредиторите с въпроси, извън изчерпателно предвидените в чл. 672, ал.1 ТЗ. Отделно – продажбата на актива изисква оценка, предполагаща наличието на средства в масата.

Твърдяния от страната актив на длъжника съставлява вещ, подлежаща на продажба след решение на събранието на кредиторите, каквото не е конституирано в настоящото производство. Приемането на решение от СК и самата продажба на активите по необходимост налагат разноски за издръжка, включващи текущо възнаграждение на синдика, разходи за оценка, възнаграждение на счетоводител и др. /чл. 723 ТЗ/. Твърдяният актив не може да обезпечи текущо разплащане на разноските в производството съобразно прогласените принципи в чл. 661, ал.3 ТЗ и чл. 639, ал.1 ТЗ. Обратно – възобновяването на производството по несъстоятелност при липса на разноски би превърнало синдика в кредитор в нарушение на забраната по чл. 655, ал.2 ТЗ.

По делото няма данни и за бърза ликвидност на актива с оглед твърдяното от страната фактическо премахване на част от стена и обективиран спор относно статута на вещта. Така в мотивите на приложеното решение № 741/06.06.2011 год. по гр.д.№ 1926/2006 год. ВРС, Х състав е приел, че гаражът има статут на обща по предназначението си част, тъй като съставлява проход, а не на самостоятелна вещ. Горното, в съвкупност с обстоятелството, че помещението се ползва от трети лица, разколебава извода за бърза ликвидност.  Всеки факт, изясняването на който бави и или препятства продажбата на вещта, оказва влияние върху ликвидността на актива – т.е. възможността за бързото му осребряване.

При съвкупната преценка на гореизложеното, съдът не може да направи обосновано предположение, че бъдещата продажба на актива ще доведе до нови постъпления в разумен срок.

 3. Въззивникът твърди и наличие на новооткрито имущество -   ОФИС № 5, находящ се в гр.Варна, ул.“Черни връх“ № 3, ет.2. Принадлежността на имуществото в патримониума на длъжника е обосновано със заличаване на възбраната от ЧСИ Н.Д..

Съоразно извършената от въззивния съд служебна справка, имотът е предмет на разпоредителна сделка от длъжника в полза на „Финанс Сървис“ ООД, вписана в АВп вх.рег.№ 2494 от 04.02.2009 год., Акт № 30, том LXX по силата на нотариален акт № 195, том V, рег.№ 10724, дело № 979/2009 год. по описа на Нотариус О.Ш.и. Следователно, имотът не е собственост на длъжника.

4.Изцяло ирелевантен за предпоставките, при които се възобновява производството по несъстоятелност е и спорът – предмет на т.д.№ 1322/2016 год. по описа на ВОС. Делото е образувано по искова молба от „МИГ-МАРКЕТ“ ООД против „МИЛИНВЕСТ“ ЕООД /в несъстоятелност/ и Руска Костова Величкова и има за предмет обявяването на относителната недействителност на търговска сделка с актив на длъжника. Конститутивният иск с правно основание чл. 135 ЗЗД,  в случая,  обслужва единствено индивидуалното принудително изпълнение на ищеца – „МИГ – МАРКЕТ“ ООД. Относителната недействителност няма за последица попълването на масата на несъстоятелността, тъй като искът не е предявен в хипотезата на чл.649, ал.1 ТЗ.

Отделно от изложеното, наличието на висящ иск, дори и отменителен, не е основание за възобновявяне на производството. От значение е единствено юридическата и фактическа наличност на ликвиден актив, с който може да бъде обезпечено практическото развитие на производството.

На още по-голямо основание, потенциалната възможност за завеждане на отменителни искове по чл. 649, ал.1 ТЗ с предмет други увреждащи действия на длъжника също не следва да бъде съобразявано за целите на възобновяването.

 Производството по т.д.№ 1322/2016 год. по описа на ВОС понастоящем е спряно.  Въззивникът Н. няма качеството на страна в производството по т.д.№ 1322/16 год. по описа на ВОС и доводите, че спирането на производството по несъстоятелност препятства развитието на исковото производство, не следва да бъдат разглеждани по същество. 

5.Неоснователни са и всички възражения на страната, основани на плащания в полза на търговеца, вкл. и такива, превишаващи по размер официално обявените в приходни документи.  Плащанията на търговеца в предходен период не презумират, че средствата са налични понастоящем. Твърденията на страната, че същите се съхраняват в касата на дружеството, не са доказани. Извод за наличното през 2018 год. имущество не може да бъде направено въз основа на плащания от предходен период.

Твърденията на страната за укрити средства, за лоша финансово-счетоводна дисциплина на длъжника и за умишлен фалит са твърдения за наличието на престъпление против кредиторите на дружеството – чл. 227б и следв НК. Разглеждането на сочените твърдения е от компетентността на органите на предварителното производство, за което страната следва да сезира компетентния орган – Окръжна Прокуратура, Варна.

При съвкупната преценка на гореизложеното, обжалваният съдебен акт следва да бъда потвърден.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

  ПОТВЪРЖДАВА имащото характер на решение определение № 2039/03.07.2017 год., постановено по т.д.№ 313/2017 год. по описа на ВОС, с което е отказано възобновяване на спряно производство  на „МИЛИНВЕСТ“ ЕООД – в несъстоятелност, на основание чл. 632, ал.2 ТЗ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 7мо дневен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                        ЧЛЕНОВЕ: