О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

 

Номер 473/18.07.13 г.                                                  Град Варна

Варненски Апелативен съд                                             Търговско отделение

На     18.07.                                                                                                 Година 2013

В закрито заседание в следния състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА

                                                                                      АНЕТА БРАТАНОВА

 

като разгледа докладваното от Мара Христова

в.ч.т.дело номер   497            по описа за 2013 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е образувано по частна жалба на „А Г Х” ЕООД гр. Варна срещу определение №2266/06.06.2013 г. по т.д. №708/2013 г. на Варненски окръжен съд, с което е прекратено производството по делото.

          Частният жалбоподател навежда доводи за неправилност на обжалваното определение, с оглед на което моли за неговата отмяна и постановяване на друго от настоящата инстанция, с което се остави без уважение възражението на ответника „Е П М” АД гр. Варна за неподведомственост на спора на съда предвид уговорена в сключения между страните договор арбитражна клауза по чл.19 ГПК.

          Ответната страна „Е П М” АД оспорва жалбата, счита я за неоснователна и моли за потвърждаване на първоинстанционното определение.

          Частната жалба е редовна, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

          Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

          Предмет на производството пред окръжния съд са предявените в условия на обективно кумулативно съединяване от „А Г Х” ЕООД против „Е П М” АД искове за сумата от 77 730,86 лв., невъзстановени от ответника разходи за изграждане на комплексен трансформаторен пост и на кабелна линия по сключен между страните договор за присъединяване на обект на потребител към електроразпределителната мрежа №П-126-ВС-1016/09.07.2007 г., както и за сумата от 7 998,19 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 09.04.2012 г. до 09.04.2013 г.. С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение, че спорът е неподведомствен на съда с оглед уговорена в чл.36 ал.2 от договора арбитражна клауза по см. на чл.19 от ГПК, а именно – в случай, че страните не постигнат съгласие, спорът ще бъде отнесен за решаване от Арбитражния съд при БТПП. В тази връзка и на осн. чл.8 ал.1 от Закона за международния търговски арбитраж ответникът е поискал прекратяване на производството пред Варненски окръжен съд.

          Възражението е направено в срок по см. на чл.8 ал.1 от ЗМТА вр. с чл.15 ал.1 ГПК, поради което подлежи на разглеждане по същество.

          Настоящият състав на съда го намира за основателно предвид следното:

          Видно от съдържанието на клаузата на чл.36 ал.2 от процесния договор, страните по него, страни и в исковото производство пред окръжния съд, са уговорили арбитражна клауза. Същата не е нищожна, тъй като предметът на спора, така както е очертан от обстоятелствената част и петитума на исковата молба, не попада в приложното поле на изключенията по чл.19 ал.1 ГПК.  Претенцията на ищеца за главницата се основава на договорно неизпълнение, изразяващо се в неизпълнение на задължението на ответника да възстанови на ищеца сторените от него разходи за изграждане на необходимите за присъединяването на обекта към електроразпределителната мрежа съоръжения, а претенцията по чл.86 ал.1 ЗЗД – на забава в плащането.

          Съдът намира за неоснователно и позоваването на разпоредбите на чл.143 т.16 от Закона за защита на потребителите, както и на чл.146 от същия закон, които според жалбоподателя – ищец формират извода за нищожност на арбитражната клауза поради неравноправност на същата. В конкретния случай не се установява процесният договор да е такъв при общи условия. Договорът е подписан от ищеца, като по този начин обективира и волята му бъдещите евентуални спорове да се отнасят за решаване пред Арбитражния съд при БТПП. Не се установява също да е налице която и да е от хипотезите на чл.143 т.16 от Закона за защита на потребителите.

Следва да се съобрази, че предметният обхват на ЗЗП, така, както е очертан в чл.1 се отнася за уреждане и защита правата на потребителите, а в §13 от ПЗР на ЗЗП е посочено, че „потребител” по смисъла на закона е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Следователно защитата, гарантирана от ЗЗП е само на физически лица, които не са търговци, а ищецът е търговец.

Съобразно изложеното настоящият състав на съда намира, че Варненският окръжен съд не е компетентен да разгледа спора между страните, тъй като не му е подведомствен, поради което производството пред него се явява недопустимо и на това основание следва да се прекрати.

Като е обосновал аналогичен краен извод и резултат по мотиви, сходни с изложените по – горе, окръжният съд е постановил правилно определение, което се потвърждава.

          Водим от горното, съдът

 

                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

          ПОТВЪРЖДАВА определение №2266/06.06.2013 г. по т.д. №708/2013 г. на Варненски окръжен съд.

          Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                                      2.