ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

    635                  26.09.2014 г.

Варненски апелативен съд                                     търговско отделение трети състав

В закрито заседание в следния състав:

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:З* З*

                ЧЛЕНОВЕ:Р* С*

                                                                                                                        П* Х*

Като разгледа въз.ч.т.д. №497/2014 г. по описа на Варненския апелативен съд, доклаввано  от съдия З*  за да се произнесе взе предвид:

Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК вр. с чл. 121 ГПК и чл. 369 ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „E* П* П*” АД против определение № 262/11.06.2014 г. постановено по т.д. 54/2014 г. по описа на ДОС, с което съдът е изпратил по подсъдност на районен съд исковете за прогласяване на нищожност на договорите за цесия, а предявените искове по чл. 45 ЗЗД солидарно срещу всички ответници за разглеждане от граждански съд.

В частната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалвания акт, поради което се иска отмяната му и връщане на делото на търговско отделение за продължаване на процесуалните действия по предявените за съвместно разглеждане искове по чл. 26 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД.

В подадените отговори ответниците физически лица Я.И.С. и Й.Й.Н. и поотделно всички търговски дружества оспорват основателността на частната жалба.

Частната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване акт и е допустима.

Разгледана по същество е частично основателна.

В предявената искова молба ищецът „Е* П* п*” АД твърди, че на 13.02.2014 г. са му връчени 8 покани за доброволно изпълнение, по образувани пред ЧСИ Я.С. с рег. № 794 и район на действие СОС изп. дела № 45, 46, 47, 48, 49, 50,51 и 52 от 2014 г. На 18.02.2014 г. са му връчени покани за доброволно изпълнение по още 36 изп. дела. Така по образуваните 44 бр. изп. дела от № 45 до 92 включително всички на ЧСИ Я.С., изпратените покани съдържат искане да се заплатят суми многократно надхвърлящи по размер задълженията по приложените изпълнителни листи и то на лица, които не са носители на правото на принудително изпълнение, а именно търговските дружества „Б* б* 1” ООД, „Б* б* 2” ООД, „Б* п*1” ООД, „Б* п* 2” ООД, „В* с* 1” ООД, „В* с* 2” ООД, „М В* 1”ООД, „М В* 2”ООД,  „В* к*  1”ООД, „В* к*  2”ООД, „Е* е* р* 1”ООД, „Е* е*р* 2”ООД, „Д* к* л* 1” ООД, „Д* к* л* 2” ООД, „Е*п* а* к* 1” ООД, „Е* п* а* к* 2” ООД, „Ю* Ф* 1” ООД, „Ю* ** ъф т*” ООД, „П* д* и* ООД, „Р* а*” ООД, „О* п* с* м*” ООД, „А*за з* на ч* п*” ООД и „Ю* ф*” ООД. По поканите за доброволно изпълнение от 13.02.2014 г. и 18.02.2014 г. дължимите сума са общо 540 556,82 лв.  /63 919,69 + 476 637,13 лв/ при задължения по изп. листи общо в размер на 30 080,88 лв. Ищецът твърди, че за него са настъпили вреди в размер на сумата 510 470,56 лв, които са му причинени в резултат на противоправните последователно обвързани действия на всички ответници, поради което ги претендира солидарно от всички. Механизмът на увреждане е следният: Вземането по всеки от изпълнителните листи е цедирано на физическото лице Ѝ*а Ѝ* Н. след което тя от своя страна е цедирала равни части от него. Така по приложените към поканата от 13.02.2014 г. 8 бр. изп. Листи, вземането по всеки е цедирано поравно на първите 20 дружества, а по изпълнителните листи приложени към поканата от 18.02.2014 г. вземането по всеки от тях е цедирано на 30 – те дружества по равно. Ищецът твърди нищожност на договорите за цесии, поради противоречие с установения правен ред и добрите нрави, тъй като чрез тях се заобикаля закона и се извършва злоупотреба с права. Като резултат в нарушение на чл. 456 от ГПК ЧСИ Янков, е присъединил самостоятелно в изпълнителното производството всеки един от тридесетте цесионери и е събрал такси за присъединяване в размер на сумата 345 000 лв. и незаконосъобразно е начислил юрисконсултски възнаграждения на сума 165 470,56 лв. Действията му са в нарушение на чл. 41 от ЗЧСИ. Чрез взаимообусловените противоправни действия на ЧСИ Я.С., Й.Й.Н. и 30 –те търговски дружества, всички с управител В* К* Ч., на ищеца е причинена вреда в размер на 510 470,56 лв., която той претендира солидарно от всички ответници, като последица от противоправното поведение на всички деликвенти / чл. 53 ЗЗД/.

Така предявеният главен иск е по чл. 45 от ЗЗД, като по отношение на юридическите лица следва да се квалифицира по чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД, тъй като видно от исковата молба деянията причинили вредатата са на управителя В* Ч., на когото е възложено управлението на всяко от 30 –те дружества. Фактическият състав на деликтната отговорност включва съвкупност от юридически факти: вредоносен резултат, противоправност и причинна връзка. Ищецът твърди незаконосъобразност на цедирането на вземанията от Й.Н. на търговските дружества. Твърди се, че всички те са свързани лица по смисъла на §1 от ДР на ТЗ, а целта е участието на всеки отделен цесионер като присъединен взискател в отделните изпълнителни производства на осн. чл. 456 ал. 2 ГПК, и е основание ЧСИ да начисли и събере такси по ТТРЗЧСИ и разноски по изпълнението. Цесионното правоотношение е преюдициално спрямо основния иск, т.е. изпълнява ролята на юридически факт спрямо него. Затова относно съществуването или несъществуването на това оспорено правоотношение от което зависи изхода на делото, ищецът е поискал съдът да се произнесе. Предявеният установителен иск, е по характера си е инцидентен ./чл. 212 ГПК/. Интересът произтича от оспорване на преюдициалното правоотношение, т.е. от твърдението на ищеца, че тези сделки са нищожни. Но и без установителните искове, съдът в производството по чл. 45 от ЗЗД е длъжен да вземе становище по преюдициалния въпрос относно нищожността на договорите за цесия сключени между ответницата Й.Н. и търговските дружества. Освен това искът за вреди от непозволено увреждане е предявен солидарно срещу всички ответници / чл. 53 ЗЗД/, а в атакуваното определение след разделянето му единствения посочен ответник е ЧСИ Я.С..

Разделянето на исковете съдът е обосновал с недопустимостта за общо производство поради разглеждането им по различен исков ред и различната родова подсъдност. По отношение на иска с правно основание чл. 45 ЗЗД, който е главен, няма съмнение относно гражданскоправния предмет на спора, определящ разглеждането му по общия исков ред на ГПК. Исковете по чл. 26 ЗЗД също подлежат на разглеждане по този ред. Доводите, че те са търговски спорове произтича от формалния прочит на чл. 365 т. 1 ГПК, според който по реда на тази глава се разглеждат искове за действителност на търговски сделки. Но договорите за цесия сключени между физическо лице и търговско дружество не са търговски сделки по смисъла на чл. 286 от ТЗ, тъй като не са измежду изрично изброените в чл. 1 ал. 1 от ТЗ сделки и не са свързани с упражняването на търговската дейност на всяко от дружествата. Различната родовата подсъдност на иска по чл. 45 ЗЗД и исковете по чл. 26 ЗЗД не само не е пречка за общото им разглеждане, а е необходимост, с цел да се издаде едно решение по общите факти, като в този случай водещ е главния иск. В допълнение съдът счита, че изискването исковете да подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство, като условие за допустимост е изрично посочено само при обективното съединяване на искове / чл. 210 ал. 2 ГПК/ и търпи отклонение при инцидентния установителен иск.

Ето защо определението в частта с която е прието, че искът по чл. 45 от ЗЗД е с гражданскоправен характер е законосъобразно и следва да се потвърди, досежно прилагането на общия исков ред. Но това не води до прекратяване на производството по делото както е приел окръжния съд, поради което в тази му прекратителна част и в частта с която е разделено производството по исковете с правно основание чл. 26 ЗЗД и те са изпратени по подсъдност на районен съд, определението следва да се отмени.

Въпреки частичната неоснователност на частната жалба, с оглед изхода на делото пред настоящата инстанция разноски на ответните страни не следва да се присъждат. Освен това поисканите от юрк. Ч. съдебни разноски от името на всяко търговско дружество не са доказани по основание и размер.

Водим от изложеното съставът на Варненския апелативен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 262/11.06.2014 г. постановено по т.д. 54/2014 г. по описа на ДОС, само в частта с която съдът е приел, че искът с правно основание чл. 45 от ЗЗД подлежи на разглеждане по общия исков ред.

ОТМЕНЯ определението в останалата му част.

ВРЪЩА ДЕЛОТО за извършване на процесуалните действия по разглеждане в общо производство по общия исков ред  на исковете за прогласяване на нищожност на договорите за цесия, и предявените искове по чл. 45 ЗЗД солидарно срещу всички ответници.

Определението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                         ЧЛЕНОВЕ: